№ 4952
гр. София, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Николета Н. Венкова
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20241110209238 по описа за 2024 година
Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е
образувано въз основа на подадена жалба от А. Е. А. от гр. София срещу
наказателно постановление (НП) № 23-4332-022517 от 03.10.2023 г. на
началник сектор към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), отдел
„Пътна полиция“ (О „ПП“), с което за нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП й е
наложено административно наказание на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП
глоба в размер на 750 (седемстотин и петдесет лева) лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от три месеца.
С жалбата се моли за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно,
като се оспорва фактическата обстановка.
Жалбоподателят редовно призован за първото съдебно заседание не се явява
и не се представлява, като относно последващото е приложена разпоредбата
на чл.61, ал.4 от ЗАНН, тъй като не е била намерена на посочения от нея в
жалбата адрес.
За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание не се
явява процесуален представител. Депозирано е писмено становище по
същество от процесуален представител на жалбоподателя. Със същото се
претендира юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за
1
прекомерност на адвокатско такова.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват
от събраните писмени и гласни доказателства:
На 27.06.2023 г. в гр. София по бул. „Цариградско шосе“, с посока от ул.
„Павел Красов“ към бул. „Ал. Малинов“ се движи лек автомобил *****, с ДК
№ ***** собственост на „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ЕАД, с ползвател „Хотел
Европа“ ЕООД, при ограничение на скоростта 80 км/ч, въведено с пътен знак
„В 26“ за населено място като около 20:15 ч. до №147 се движел със скорост от
144 км/ч, но след приспаднат толеранс от 3% е 139 км/ч, което е отчетено от
АТТС CORDON-M 2 №1197, заснето по пр. №MD 1197-1078-22596/2023 г. За
ползвателя на МПС-то „Хотел Европа“ ЕООД, получил СР е Я. М. В., а
едноличен собственик на капитала и управител е Е. И. А.. Техническото
средство е мобилно и е било разположено на пътното платно. Приложен е
протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на
скоростта за 27.06.2023 г. с начало 19:30 ч. и край 21:30 часа АТТС CORDON-
M 2 №1197, в населено място гр. София, бул. „Цариградско шосе“, с посока от
ул. „Павел Красов“ към бул. „Ал. Малинов“, при ограничение на скоростта с
пътен знак В26 за населено място 80 км/ч, с приложена снимка за
разположението на средството за измерване.
Изпратена е призовка до ползвателя на МПС-то „Хотел Европа“. Същата е
получена от Анна Е.ова Николчова на 01.08.2023 г. Явила се е в КАТ-София
жалбоподателката на 18.08.2023 г. и е подписала декларация по чл.188 от
ЗДвП, в която е декларирал, че на 27.06.2023 г. около 20:15 ч. автомобил с рег.
№***** е управляван от нея.
Техническото средство, с което е заснето ППС-то е тип Cordon M2, което
видно от извадка от регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване на Български институт по метрология (БИМ) е вписано под № В-
46, с дата на вписване 06.07.2018 г., срок на валидност 10 години и валидно до
13.06.2027 г., с производител СИМИКОН, Русия, орган извършил
одобряването Държавен институт по метрология на Република Хърватска.
Приложено е в оригинал, с превод на български език решението за одобрение
на типа на уреда за измерване CORDON M4; CORDON M2 И CORDON
M-KR. Установява се от протокол №022-СГ-ИСИС/14.03.2023 г., че мобилна
система за видеоконтрол Cordon – M 2 отговаря на изискванията.
2
Съставеният акт за установяване на административно нарушение (АУАН) на
18.08.2023 г. на жалбоподателя за административно нарушение по чл.21, ал.2
от ЗДвП, във вр. с чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП е от оправомощеното въз основа на
Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи
длъжностно лице Д. Д. Ч. - мл. автоконтрольор при О „ПП”-СДВР, която е
назначен на тази длъжност със Заповед №513з-6600/16.09.2015 г. на директора
на СДВР. В АУАН, който е връчен на жалбоподателя на 18.08.2023 г., не са
посочени възражения, както и такива не са депозирани в срок пред
административнонаказващия орган.
Приложен е видеоклип на отчетената с АТТС CORDON-M 2 №1197
скорост на управлявания лек автомобил, с ДК № ***** при ограничение на
скоростта 80 км/ч, въведено с пътен знак „В 26“ за населено място на
27.06.2023 г. около 20:15 ч., а именно скорост от 144 км/ч.
Издадено било процесното НП от началник сектор към СДВР, О „ПП”
при СДВР като оправомощено длъжностно лице по силата на Заповед
№8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Установява се
от Заповед № 8121К-13312/28.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи,
че Д. Д. Д.а е назначена на длъжност началник на 03 сектор
„Административно обслужване“ към Отдел „Пътна полиция“ при Столична
дирекция на вътрешните работи и е встъпила в тази длъжност, видно от
приложения акт за встъпване на 29.10.2019 г.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите
писмени и гласни доказателства. Обстоятелствени и пълни, подкрепящи
констатациите по акта са показанията на свидетеля Ч..Посочените
доказателства помежду си са непротиворечиви и не са налице основания да се
излага от съда защо се приемат едни, а други не.
Жалбата е допустима, като подадена от надлежно легитимирано лице,
имащо правен интерес от обжалване, като липсват доказателства относно
датата, на която НП е било връчено, предвид което се приема, че същата е в
срок, а разгледана по същество се явява неоснователна, поради следното:
Съдът като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП
с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни
актове и процедурата по съставянето им, намира, че същите не страдат от
пороци и са законосъобразно съставени/респ. издадени от съответните
3
компетентни органи, оправомощени по силата на Заповед на министъра на
вътрешните работи.
По делото се установи, че констатирането на нарушението е станало с
преглеждане на видеоклипа и подадената от жалбоподателя декларация, че
същият е управлявал лек автомобил *****, с ДК № ***** на посочената в
клипа дата и час, които са установени с АТТС CORDON-M 2 №1197.
Посочено е, както в АУАН, така и в наказателното постановление
нарушението, обстоятелствата, при които е осъществено, време и място на
извършването му, както и че се касае за системност на нарушението, като са
посочени кое обуславя същата, до степен и в необходимите параметри, че
жалбоподателя да научи какво е нарушението, което му се вменява, че е
осъществил. Като се сочи скоростта, която е засечена, с какво техническо
средство, кога, отчетения толеранс и факта, че се касае за движение на
автомобила в населено място, за което ограничението е по силата на поставен
пътен знак „В 26“, а именно до 80 км/ч. Посочена е и посоката на движение на
същия. Налице е идентичност между посочената като нарушена правна норма
на чл.21, ал.2 от ЗДвП в АУАН и НП. Поради което не може да се приеме, че
има двусмислие или неяснота относно нарушението, което се вменява на
жалбоподателя, което да бъде отчетено до степен, която да обуславя
нарушаване на права и законни интереси на подведеното под
администратвнонаказателна отговорност лице и да води до отмяна
процесното наказателно постановление. АУАН е съставен след попълнената от
жалбоподателя декларация, т.е. в предвидения в чл.34, ал.2 от ЗАНН срок,
доколкото актът е съставен на 18.08.2023 г., след като е взето предвид
посоченото в попълнената от жалбоподателя декларация, за нарушение
извършено на 27.06.2023 г.
Наказателното постановление е напълно обосновано и е подкрепено от
събраните в административнонаказателното производство доказателства,
както и не са допуснати нарушения на материалния закон. Предвид на това
съдът не намира основания за отмяната на атакуваното наказателно
постановление, поради незаконосъобразност и необоснованост.
По безспорен начин въз основа на събраните доказателства по делото се
установява извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина.
4
От обективна страна същият като водач на моторно превозно средство (по
смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП) е управлявал лек автомобил, който е
индвидуализиран като *****, с ДК № ***** неспазвайки ограничението на
скоростта 80 км/ч, въведено за населено място с пътен знак „В 26“. От
писмените доказателства по пр. №MD 1197-1078-22596/2023 г. се установи по
какъв начин е установено превишаването на скоростта на управлявания
автомобил, което се подкрепя и от писмените доказателства, удостоверяващи
годността на АТТС. От субективна страна деянието е извършено умишлено,
тъй като жалбоподателят като правоспособен водач е бил длъжен да съобрази
поведението си с ограничението, въведено за населено място с пътен знак „В
26“.
Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП: при избиране скоростта на движение на
водача на ППС е забранено да превишава 50 км/ч за населено място, при
категории А, В, С, D, В+Е, С+Е, D+Е.
Разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП сочи, че когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1,
това се сигнализира с пътен знак.
Съгласно Наредба №15/2001 г. пътен знак В-26 забранява движение със
скорост, по-висока от означената. Като за посочения пътен участък е въведено
ограничение с пътен знак В-26 от 80 км/ч, което се установява от показанията
на разпитания свидетел.
В протокола за използване на АТСС е посочен режим на измерване:
стационарен, при наличие в преписката на дигитална снимка на временно
монтираното АТСС, както и данни, че е въведено с пътен знак ограничение на
скоростта от 80 км/ч за населено място. По силата на легалната дефиниция на
§.6, т.65 от ДР на ЗДвП АТСС биват: а) стационарни - прикрепени към земята
и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес.
Съдържащата се в административно-наказателната преписка снимка на
разположено АТСС на земята, както и съдържанието на протокола за
използването му на процесната дата са ясно указание, че процесното средство
е мобилно по смисъла на § 6, т.65, б. „б“ от ДР на ЗДвП, вр. чл.11, ал.1 от
5
Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г., като временно разположено на
участък от пътя, установяващо нарушение в присъствието на контролен орган,
който поставя начало и край на работния процес. В приложения протокол са
отбелязани началото и края на работния процес. За използваното мобилно
АТСС е съставен протокол съобразно чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1 от Наредба №
8121з-532 от 12 май 2015 г., данните от който съвпадат с тези на приложената
снимка, което е съществено за установяване на вмененото нарушение на чл.21,
ал.2 от ЗДвП.
Съгласно чл.755, ал.1 от Наредбата за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол: максимално допустимите грешки на
скоростомерите трябва да бъдат: 1. ± 1 km/h до 100 km/h или ± 1 % от
измерената стойност за скорости над 100 km/h - в лабораторни условия при
измерване на скорост чрез симулиране на сигнал; 2. ± 3 km/h до 100 km/h или
± 3 % от измерената стойност за скорости над 100 km/h - при реални условия
на измерване на скорост при полеви тестове. Относимо в случая е
отклонението по т.2 – ± 3 % от измерената стойност за скорости над 100 км/ч.
Видно от приложената снимка – АТСС е измерило скорост от 144 км/час,
поради което допустимата грешка е 3 %.
В конкретния случай фиксираната с АТТС CORDON-M 2 №1197 скорост
на управлявания лек автомобил от жалбоподателя, при ограничение на
скоростта 80 км/ч, въведено с пътен знак „В 26“ за населено място на
27.06.2023 г. около 20:15 ч. е именно скорост от 144 км/ч, но след приспаднат
толеранс от 3% е 139 км/ч. За пълнота следва да се посочи, че при
изчисляването с точност на тези проценти, а именно 3% от 144 км/ч, ще се
получи скорост от 139, 68 км/ч, т.е. при правилно спазване на
математическите правила за приближение към по-високата стойност,
доколкото цифрата, след десетичната запетая е по-голяма от „5“, а именно е
„6“ би следвало закръгляването да е 140 км/ч, но тъй като не може да се
влошава положението на административно наказаното лице, съгласно
изискването за reformatio in pejus се приема, че е в негов интерес така
закръглената в негова полза по-ниска стойност, а именно скорост от 139 км/ч.
За това нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП е наложена санкция по чл.182,
ал.1, т.6 от ЗДвП, в редакцията й актуална към датата на издаване на НП, която
за превишаване над 50 км/ч е глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да
6
управлява моторно превозно средство, а за всеки следващи 5 км/ч
превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лв. Предвид което и с
оглед установеното превишаване от 139 км/ч размерът на глобата е определен
правилно на 750 лв. и три месеца лишаване от право да управлява МПС.
Превишаването на скоростта е фиксирано с техническо средство,
индивидуализирано като АТТС CORDON-M 2 №1197, отразяващо скоростта,
датата и точния час. Установи се от справката на БИМ, че техническото
средство е било изрядно, като е било вписано по начина предвиден в закона,
както и е преминало последваща проверка. Тази скорост се установява от
приложения видеоклип на отчетеното с техническото средство.
Съдът не установи, че засечената скорост от техническото средство е на
друго МПС, а не на това, което е било управлявано от жалбоподателя, както и
че скоростта е била компроментирана.
При определянето на административното наказание са спазени
изискванията на чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, като са наложени на
жалбоподателя съответните на извършеното нарушение кумулативно
предвидени в закона санкции: глоба и лишаване от правоуправление.
Санкциите са фиксирани и поради това не могат да бъдат променяни. Като
намира, че с така определените по вид и размер санкции ще бъдат постигнати
целите на наказването посочени в чл.12 от ЗАНН.
Поради гореизложеното наказателното постановление като акт по чл.58д,
т.1 от ЗАНН като законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание
чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, като са налице предпоставките на чл.63, ал.9 от
ЗАНН, а именно не са налице основания за неговата отмяна или изменение.
С оглед изхода на производството претенцията на процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане на разноски се явява
основателна. Същата се е представлявала от юрисконсулт на СДВР, който е
изготвил писмено становище, делото се преценя, че не такова с фактическа и
правна сложност, приключило е в едно съдебно заседание, поради което
съгласно чл.63, ал.5, във вр. с ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП и
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определи размер
на юрисконсултско възнаграждение от 80 (осемдесет лева) лв. за
процесуалното представителство пред въззивната инстанция по делото.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-4332-022517 от
03.10.2023 г. на началник сектор към СДВР, О „ПП“, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА А. Е. А., с ЕГН **********, от гр. ***** да заплати на
СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, с адрес: гр. София,
ул. „Антим I“ № 5, с БУЛСТАТ ********* сумата в размер на 80 (осемдесет
лева) лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН от ЗАНН, подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд- София град на основанията
предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от
съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8