РЕШЕНИЕ
№ 200
гр. В., 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОС – В. в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:В.Й.М.
при участието на секретаря АРТИНКА АНГ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от В.Й.М. Гражданско дело № 20221300100234
по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба М. И. Х., ЕГН **********.с адрес: гр.
Б., ул. Д.Г. № 10 чрез адвокат Г. Б. Х., съдебен адрес гр. С., р-н С., ул. К. № 1,
ет. 3 СРЕЩУ „Д.З.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С.,
район О., бул. К.А.Д. Д. № 68, представлявано от Р.Ц.Д. и Ж.М.Д. -
изпълнителни директори цена на иска 65 000лв. ( шестдесет и пет хиляди
лева), предявен като частичен иск от 115 000 лв. (сто и петнадесет хиляди
лева) - обезщетение за неимуществени вреди правно основание чл. 432, ал. 1
КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Поддържа се в исковата молба, че на 18.11.2017 г., около 19:55 часа, в
гр. В., по ул. Ц.И.А.* в посока към с. Н., с превишена скорост се движи МПС
марка „О.“, модел „А.“, с per. № ВН *, управлявано от Ц.Л.Т.. На разстояние
около 200 м преди кръстовището с ул. Н., автомобилът застига движещия се в
крайна дясна част на пътното платно пешеходец - И.М. А. и без да спази
необходимата странична дистанция, го блъска, като инициалният контакт
настъпва между предна дясна част на МПС и подбедриците на пешеходеца.
Вследствие на удара тялото на пострадалия се повдига и се стоварва на
предния капак, като след известно носене пада на пътното платно, където се
установява в покой на разстояние от около 30 метра след мястото на удара. В
1
резултат на произшествието е починал пешеходецът - И.М. А., който е баща
на ищцата.
За процесния инцидент е съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица с № 290/18.11.2017 г., по описа на СПП при ОД на МВР - В..
По случая е образувано ДП № 368-зм-261/20.11.2017 г., по описа на ОД на
МВР - В., съотв. пр. пр. № 3237/2017 г., по описа на ОП - В..
Наказателното производство е приключило с влязла в законна сила
Присъда № 43/31.05.2019 г., постановена по НОХД № 146/2018 г., по описа
на ОС - В., изменена с Решение № 193/24.06.2020 г., постановено по
ВНОХД № 1215/2019 г., по описа на САС, 5 състав. По силата на присъдата,
подсъдимият Ц.Л.Т. е признат за виновен за това, че на 18.11.2017 г., в гр. В.,
на ул. Цар И. А. II, в близост до варов възел „В.“, движейки се в посока от гр.
В. към с. Н., при управление на МПС марка „О.“, модел „А.“, с per. № ВН *, е
нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 21, ал. 1 ЗДвП и по
непредпазливост е причинил смъртта на пешеходеца И.М. А..
Посочват, че ищцата М. Х. е дъщеря на починалия в пътния инцидент.
Отношенията помежду им били много топли и близки, основани на
привързаност, разбирателство, взаимна обич, подкрепа и уважение. Ищцата
все още скърби за загубата на баща си. Не може да повярва, че този здрав и
деен човек вече не е между живите. Ищцата винаги е разчитала на помощта и
подкрепата на своя баща, като след смъртта му е загубила своята опора в
живота. Твърди се, че от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с
№ 290/18.11.2017 г., по описа на СПП при ОД на МВР - В., виновният за
процесното ПТП водач попада в кръга на лицата, чиято отговорност за
причинени, вследствие на ПТП вреди, се покрива от зА.ховката „Гражданска
отговорност”, сключена с ..Д.З.” АД -зА.хователна полица№
BG/08/117001536838/29.05.2017 г., валидна от 30.05.2017 г. до 29.05.2018 г.
С оглед на горното, от ищцата е подадена молба пред „Д.З.“ АД. с
която е претендирано изплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от нея в резултат на смъртта на баща й - И. А.. Въз основа на
молбата е образувана преписка по щета № *********/2018 г., по описа на
„Д.З.“ АД. След завеждане на претенцията, ответното зА.хователно
дружество определило и изплатило на ищцата сумата в размер на 35 000
лв. Така определеното и изплатено от зА.хователя обезщетение е твърде
2
занижено и не може да репарира претърпените от ищцата неимуществени
вреди вследствие смъртта на баща й.
Предвид гореизложеното, за М. И. Х. е налице правен интерес да
претендира по съдебен ред изплащане на обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди, в резултат от смъртта на баща й - И. А., пряко от
зА.хователя на виновния водач, а именно - „Д.З." АД.
Молят съда да постанови решение, с което осъди „Д.З.“ АД да заплати
на М. И. Х. зА.хователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди вследствие смъртта на баща й И.М. А., настъпила на 18.11.2017 г. в
резултат на ПТП, в размер на 65 000 лв. ( шестдесет и пет хиляди лева),
предявен като частичен иск от 115 000 лв. (сто и петнадесет хиляди лева),
ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение за
неимуществени вреди, считано от депозирането на исковата молба до
окончателното изплащане на обезщетението.
Ищцата представя следните доказателства:Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица с № 290/18.11.2017 г., по описа на СПП при ОД на
МВР — В. - заверено копие;Протокол за оглед на местопроизшествие от
18.11.2017 г., изготвено по ДП № 368-зм-261/20.11.2017 г., по описа на ОД на
МВР - В., съотв. пр. пр. № 3237/2017 г., по описа на ОП - В. - заверено
копие;Фотоалбум от посетено ПТП от 18.11.2017 г.-заверено копие;Присъда
№ 43/31.05.2019 г., постановена по НОХД № 146/2018 г., по описа на ОС - В.,
ведно с мотиви към нея - заверено копие;Решение № 193/24.06.2020 г.,
постановено по ВНОХД № 1215/2019 г., по описа на САС, 5 състав - заверено
копие;Решение №25/01.04.2021 г., постановено по н. д. № 21/2021 г., по описа
на ВКС - заверено копие;Съобщение за смърт на И.М. А. № 71/20.11.2017 г.,
по описа на МБАЛ „С.П.“ - В. - заверено копие;Удостоверение за наследници
на И.М. А. - заверено копие; Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки
М. И. Х. - заверено копие.
В срока по чл.140,ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от “Д.З.”
АД, ЕИК *, бул. “К.А.. Д.”№ 68, гр. С. 1504, чрез процесуален
пълномощник: юрисконсулт В. Т..
Поддържат становище, че исковете са процесуално допустими, но
неоснователни,оспорват ги по основание и по размер. Посочват, че в
Решението на ВКС по НОХД, водено във връзка с процесното ПТП, както и
3
от мотивите на предходните съдебни актове, в хода на приключилото
наказателно производство е отчетен съществен принос на пострадалия за
настъпване на процесното, но не са разглеждани гражданско правните
последици от ПТП и не са определяни квоти на съпричиняване с оглед
приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Твърдят, че наследодателят на ищеца е
нарушил правилата за движение по пътищата, като в качеството си на
участник в движението (пешеходец) се е движил неправомерно (в нарушение
на чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 6, т. 1, чл. 108, чл. 113 и чл. 114 и др. от ЗДвП):по
средата на пътното платно,в тъмната част на денонощието,по неосветено
място,без светлоотразителни дрехи,в състоянието на силно алкохолно
опиянение, което е обуславяло неадекватното му поведение и бутайки
натоварен с чували велосипед без гуми (само по капли), като велосипедът не
бил снабден с изискуемите се по ЗДвП светлини.
С оглед твърденият механизъм на настъпване на ПТП считат, че с това
си поведение наследодателят на ищеца е допринесъл съществено за
настъпване на процесното събитие и негативните последици от същото за
него. Посочват, че Съдебната практика е константа досежно това, че
водачите нямат задължение да предполагат неправомерно поведение от
останалите участници в движението и да съобразяват поведението си с тези
предположения. Водачът на МПС не е бил длъжен да предполага неадекватно
движение по средата на пътното платно в тъмната част на денонощието и на
неосветено място от пострадалият пешеходец.
Намират искът за неимуществени вреди за силно завишен и неотговарящ на
реално претърпените душевни болки и страдания,както и на утвърдената
съдебна практика в тази насока, относно присъжданите размери на
обезщетения за неимуществени вреди по сходни случай. Считат и, че не
всички претендирани вреди са в пряка причинно следствена връзка с
процесното ПТП, поради което оспорват пряката причинно следствена връзка
между събитието и всички сочени в исковата молба последици.
Оспорват твърденията за много близки и топли взаимоотношения
между ищеца и починалото лице, основани на привързаност, разбирателство,
взаимна обич, подкрепа и уважение. Всички тези твърдения са бланкетно
заявени с оглед предмета на делото и не отговарят на обективната
действителност. Наследниците на пострадалото лице са образували общо 5
4
съдебни производства срещу Дружеството , в хода на които се доказало, че
пострадалият пешеходец от дълги години е бил бездомен, живеещ сам в
полусъборена малка постройка, без работа, пенсия и каквито и да е текущи
доходи, занимавал се е с клошарство и е страдал от алкохолизъм.
Твърдят, че ищцата (на 52 г.) повече от 30 години не е живяла в едно
домакинство с баща си, не се е интересувала от него, нито му е помагала под
каквато и да е форма - морално или финансово. Наследодателят на ищцата е
бил без телефон, компютър, достъп до интернет и общи познания в тази
насока, които биха му позволили поддържането на някакъв отдалечен достъп
с трети лица и в частност, с ищцата.
Посочва се, че целта на закона е обезщетението по чл. 52 от ЗЗД да не
обогатява и/или изкуствено да повишава стандарта на живот на пострадалите
лица, а да бъде балансиран, обективен и адекватен паричен еквивалент на
претърпените болки и страдания.
Посочват, че с изплатеният от страна на дружеството размер на
зА.хователно обезщетение от 35 000 лв. преди датата на завеждане на
исковата молба, са изпълнили задълженията си на зА.ховател коректно и в
цялост, като това обуславя пълна неоснователност на претенцията за
неимуществени вреди.
Неоснователността на главният иск води до неоснователност и на
акцесорният такъв за лихви от претендираната дата.
В ОС, като взе предвид постъпилата искова молба, становището на
ответната по делото страна и съобразявайки представените
доказателства по делото в тяхната съвкупност, прие за установено
следното от фактическа страна :
Установи се по делото, че на 18.11.2017 г., около 19:55 часа, в гр. В., по
ул. Ц.И.А.* в посока към с. Н., с превишена скорост се движи МПС марка
„О.“, модел „А.“, с per. № ВН *, управлявано от Ц.Л.Т.. На разстояние около
200 м преди кръстовището с ул. Н., автомобилът застига движещия се в
крайна дясна част на пътното платно пешеходец - И.М. А. и без да спази
необходимата странична дистанция, го блъска, като инициалният контакт
настъпва между предна дясна част на МПС и подбедриците на пешеходеца.
Вследствие на удара тялото на пострадалия се повдига и се стоварва на
предния капак, като след известно носене пада на пътното платно, където се
5
установява в покой на разстояние от около 30 метра след мястото на удара. В
резултат на произшествието е починал пешеходецът - И.М. А., който е баща
на ищцата.
За процесния инцидент е съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица с № 290/18.11.2017 г., по описа на СПП при ОД на МВР - В..
По случая е образувано ДП № 368-зм-261/20.11.2017 г., по описа на ОД на
МВР - В., съотв. пр. пр. № 3237/2017 г., по описа на ОП - В..
Наказателното производство е приключило с влязла в законна сила
Присъда № 43/31.05.2019 г., постановена по НОХД № 146/2018 г., по описа
на ОС - В., изменена с Решение № 193/24.06.2020 г., постановено по
ВНОХД № 1215/2019 г., по описа на САС, 5 състав. По силата на присъдата,
подсъдимият Ц.Л.Т. е признат за виновен за това, че на 18.11.2017 г., в гр. В.,
на ул. Цар И. А. II, в близост до варов възел „В.“, движейки се в посока от гр.
В. към с. Н., при управление на МПС марка „О.“, модел „А.“, с per. № ВН *, е
нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 21, ал. 1 ЗДвП и по
непредпазливост е причинил смъртта на пешеходеца И.М. А..
По делото е изготвена съдебна автотехническа експертиза от в.л
инж. Р. П. И., който установява следния механизъм на настъпване на ПТП На
18.11.2017 г. около 19:30 часа на ул. „Ц.И.А.*“ в посока с. Н. се движи лек
автомобил марка „О.“, модел „ А.“ с per. № ВН *, управляван от Ц.Л.Т. със
скорост от около 80 км/час. По същото време по същия път и посока,
заобикаляйки оформилата се от дъждовната вода локва, на разстояние около
2,70 м. вляво от края на дясната пътна лента се движи пешеходеца И.М. А.,
бутащ несигнализиран съгласно ЗДвП велосипед по капли (без вътрешни и
външни гуми), натоварен с обемисти предмети, привързани на багажника и
кърмата.
Пътнотранспортната обстановка, когато е настъпило ПТП-то е през тъмната
част на денонощието, при движение на фарове, при студено, влажно - с добра
видимост време и мокра настилка - право, хоризонтално, без неравности
пътно платно.
На около 200 м. преди кръстовището с ул. „Н.“ той бива настигнат и блъснат
отзад от попътно движещия се лек автомобил, като удара е в подбедриците на
пешеходеца и напречно разположения на багажника обемист чувал, и е
нанесен от дясната предна ъглова част на предната броня на автомобила. Този
6
удар е под центъра на тежестта на тялото и е известен като „Бампер” удар,
при която тялото се повдига на горе и се стоварва върху предния капак и
предния десен калник , като ги деформира навътре и след известно „носене“,
изпада странично върху платното за движение в областта на дясното огледало
за странично виждане. След падането си върху асфалта, вследствие остатъка
от кинетична енергия, придадена й от автомобила, тялото продължава да се
търкаля и плъзга по асфалта до установяването му в покой върху асфалта, на
около 32,00 м. от мястото на удара.
Вследствие ПТП пешеходеца А. почива на място, а на лекия автомобил са
нанесени материални щети в предната дясна част.Пътят е прав, хоризонтален,
покрит с дребнозърнестта асфалтова настилка.Лентата за движение е с
ширина 10,00 метра, организацията на движение е двупосочна с наличие на
триъгълен „остров” с коси успоредни линии, указващ на водачите да се
престроят от двулентово в еднолентово движение. Пътната лента в зоната на
произшествието е със ширина от 3,70 м., като от дясната й страна се
наблюдава локва в триъгълна форма с дължина около 20,00 м. , а в най-
широката си част достига ширина от около 2,00 м. Пешеходецът се е движил
по платното за движение, по ръба на локвата, на около 2,70 м. в ляво от
десния край на дясната пътна лента в посока към гр. Кула (в западно
направление).Пътнотранспортната обстановка, когато е настъпило ПТП-то е
през тъмната част на денонощието, при движение на фарове, при студено,
влажно - с добра видимост време. Движението в този час на денонощието е
било интензивно, като от фаровете на движещите се в насрещната лента МПС
се е получило оптичното явление „отблясък”, което е затруднило зрителните
възприятия на двамата участници в произшествието.Няма данни пешеходеца
да е реагирал по някакъв начин на приближаващите се превозни
средства.Пешеходецът е бутал велосипеда по десния край на платното за
движение и по края на локвата, която е около средата на дясната лента за
движение.
Пешеходецът е могъл да предотврати произшествието в случай, че е
бил сигнализиран и се е движил в края на дясната пътна лента, каквото е
предписанието на ЗДвП. В случай, че е бил възпрепятстван от локвата, е
могъл да се движи по банкета, или по асфалтирания път в близост до банкета.
По делото е изготвена и съдебно медицинска експертиза по писмени
7
данни от д-р Р. А. - съдебен лекар, който установява, че от протокол за ХИ на
СХЛ към ЦСМП-Плевен от 12.12.2017год. в кръвта на А. е изолиран етилов
алкохол по газ-хроматографски метод в концентрация 2.3 0%о, а в пробата от
урина - 3,00%о.Към момента на настъпването на смъртта на същия /А./ е имал
концентрация на алкохол в кръвта 2,3 0%о, която алкохолна концентрация
отговаря на средна степен на алкохолно опИ.е. Поддържа, че посочената
алкохолна концентрация 2,30%о отговаря на средна степен на алкохолно
опИ.е и със сигурност и в значителна степен води до нарушения в мисловната
дейност, речта, съобразителността, вниманието, координацията на
движенията и др. При прегледа се установява мирис на алкохол; загуба на
способност за правилни действия; разстройство на говора; понижение на
болева чувствителност; груби нарушения на сложните психомоторни
дейности; загуба на мускулна координация; нарушения в походката;
поведение - възбудено; неволни отклонения на очите /очните ябълки/;
нарушено равновесие при затваряне на очите.Клиничната картина на
алкохолното опИ.е зависи от количеството и качеството на консумираните
напитки, както и комплекс от фактори - екзогенни и ендогенни, към които
спадат и индивидуалните особености на личността, респективно
толерантността към алкохола (която бива метаболитна и функционална).
Установената концентрация на алкохол в урината от 3,00%о служи само, за да
се определи, че А. в един по-ранен етап от времето преди настъпването на
смъртта най-вероятно около 6-8 часа е имал значително по-висока степен на
концентрация на алкохол в кръвта и към момента на настъпването на смъртта
алкохолът е бил в етап на елиминация.
За установяване на причинените неимуществени вреди за ищцата в
хода на делото бяха разпитани свидетелите А.Б.Г. и Ц. М. В..
Свидетелката В. е кметица в с.Н.. Познава И. М., бивш жител на с.Н..
Заявява, че е живеел тежък живот, прехранвл се от дейността си на клошар,
ровел в кофите за боклук. Отдавна живее сам. Заявява, че откакто е кмет на
с.Н. -2014г. дъщеря му не е виждала и не я познава. Пострадалият живеел в
бунгало тип колиба , което в последствие било съборено, страдал от
алкохолизъм. Обичал да пие, често го намирали с количката и колелото в края
на мантинелите край пътя, подпирал се с колелото, лично му е помагала в
тези случаи. Единият от синовете му идвал в началото. Заявява, че не й е
известно да е получавал някакви помощи от дъщеря си М.. Колибата, в която
8
живеел И.М. си била от едно време, сина му си направил стая от гипс картон.
Пострадалият не искал на друго място да живее.
Свидетелката А.Б.Г. е живяла на семейни начала със сина на М. и
познава същата от около 11 г.Заявява, че познава баща й-И.,брат й А. и сестра
й Д. Виждала баща й да идва в гр.Б. на гости където живеела М.,виждал е
внучетата си. И. живеел в с.Н.. М. ходела в чужбина и през този период
когато си идвала вкъщи баща й е идвал в населеното място, където живеела.
Били в добри отношения, разбирали се , не са се карали. Тя му помагала като
ходела при него, пълнела торбите с продукти, изпращала пари, когато била в
Италия. Всеки път когато М. се прибирала от Италия ходела при баща си.М.
била в Италия когато разбрала за смъртта на баща си. Посещавала е 1-2 пъти
гроба му. Посочва, че има моменти когато се сеща за него и това е болезнено
е за нея.
При така установената фактическа обстановка, В ОС, намира от
правна страна следното :
Предявените искове са с правно основание чл. чл. 432, ал. 1 от КЗ.
във връзка с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД и са допустими.
Съгласно нормата на чл. 498 КЗ, установяваща абсолютна положителна
процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от
настъпило зА.хователно събитие срещу зА.ховател, увреденото лице, което
желае да получи зА.хователно обезщетение, следва да отправи първо към
зА.хователя писмена зА.хователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако
зА.хователят не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение пострадалият може да предяви
претенцията си пред съда.
Установи се по делото, че сочените предпоставки са налице – данни за
предявена писмена претенция на ищецът и образувана преписка по щета №
*********/2018 г., по описа на „Д.З.“ АД. След завеждане на претенцията,
ответното зА.хователно дружество определило и изплатило на ищцата
сумата в размер на 35 000 лв. Така определеното и изплатено от зА.хователя
обезщетение ищцата счита за твърде занижено и не може да репарира
претърпените от нея неимуществени вреди вследствие смъртта на баща й.
По същество на предявените искове:
9
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което зА.хованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от зА.хователя по
зА.ховка "ГО". Основателността на прекия иск предполага установяване при
условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/.
настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2. / противоправното поведение на
виновния водач, 3. /претърпените неимуществени вреди и 4. / наличието на
пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5. /ответникът да
е зА.ховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието
водач. Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова
презумпция се предполага.
Безспорно се установи по делото настъпването на пътно транспортно
произшествие. Установи се по делото, че на 18.11.2017 г., около 19:55 часа, в
гр. В., по ул. Ц.И.А.* в посока към с. Н., с превишена скорост се движи МПС
марка „О.“, модел „А.“, с per. № ВН *, управлявано от Ц.Л.Т.. На разстояние
около 200 м преди кръстовището с ул. Н., автомобилът застига движещия се в
крайна дясна част на пътното платно пешеходец - И.М. А. и без да спази
необходимата странична дистанция, го блъска, като инициалният контакт
настъпва между предна дясна част на МПС и подбедриците на пешеходеца.
Вследствие на удара тялото на пострадалия се повдига и се стоварва на
предния капак, като след известно носене пада на пътното платно, където се
установява в покой на разстояние от около 30 метра след мястото на удара. В
резултат на произшествието е починал пешеходецът - И.М. А., който е баща
на ищцата.
За процесния инцидент е съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица с № 290/18.11.2017 г., по описа на СПП при ОД на МВР - В..
По случая е образувано ДП № 368-зм-261/20.11.2017 г., по описа на ОД на
МВР - В., съотв. пр. пр. № 3237/2017 г., по описа на ОП - В..
Наказателното производство е приключило с влязла в законна сила
Присъда № 43/31.05.2019 г., постановена по НОХД № 146/2018 г., по описа
на ОС - В., изменена с Решение № 193/24.06.2020 г., постановено по
ВНОХД № 1215/2019 г., по описа на САС, 5 състав. По силата на присъдата,
подсъдимият Ц.Л.Т. е признат за виновен за това, че на 18.11.2017 г., в гр. В.,
на ул. Цар И. А. II, в близост до варов възел „В.“, движейки се в посока от гр.
В. към с. Н., при управление на МПС марка „О.“, модел „А.“, с per. № ВН *, е
10
нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 21, ал. 1 ЗДвП и по
непредпазливост е причинил смъртта на пешеходеца И.М. А..
ВдОС намира възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия за основателно и доказано.
По делото се събраха доказателства за извършени от пострадалия
нарушения на правилата за движение по пътищата. Наследодателят на ищеца
е нарушил правилата за движение по пътищата, като в качеството си на
участник в движението (пешеходец) се е движил неправомерно (в нарушение
на чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 6, т. 1, чл. 108, чл. 113 и чл. 114 и др. от ЗДвП):по
средата на пътното платно,в тъмната част на денонощието,по неосветено
място,без светлоотразителни дрехи,в състоянието на силно алкохолно
опиянение, което е обуславяло неадекватното му поведение и бутайки
натоварен с чували велосипед без гуми (само по капли), като велосипедът не
бил снабден с изискуемите се по ЗДвП светлини.
С това си поведение наследодателят на ищеца е допринесъл за
настъпване на процесното събитие и негативните последици от същото за
него, обстоятелство установено от СТЕ. Вл. инж установява, че пешеходецът
е могъл да предотврати произшествието в случай, че е бил сигнализиран и се
е движил в края на дясната пътна лента, каквото е предписанието на ЗДвП. В
случай, че е бил възпрепятстван от локвата, е могъл да се движи по банкета,
или по асфалтирания път в близост до банкета.
Поради всичко горепосочено, в случая следва да се приеме
съпричиняване от страна на пострадалия, тъй като се установиха нарушения
извършени от него, които са в пряка причинно-следствена връзка с
настъпване на вредоносния резултат. За да е налице принос на увреденият е
необходимо не само извършените от пострадалият действия да нарушават
предписаните правила, но и нарушенията да са в пряка причина връзка с
настъпилият вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие. В
тази връзка РЕШЕНИЕ № 167 ОТ 27.10.2016 Г. ПО Т. Д. № 1599/2015 Г., Т.
К., I Т. О. НА ВКС: при преценка за съпричиняване на настъпилите в резултат
на ПТП вреди, следва да се отчита не само факта на извършено от страна на
пострадалия нарушение на правилата за движение по пътищата, но и дали
нарушенията са в пряка причинна връзка с вредоносния резултат.
Разрешение, което възпроизвежда въведеното с ППВС № 17/1963 г. правило,
11
за приемане съпричиняване само с оглед безспорно установен обективен
принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, независимо
дали поведението му съставлява или не нарушение на закона за движение по
пътищата. В случая наследодателят на ищеца е допринесъл за настъпване на
процесното събитие и негативните последици от същото за него.
Въпреки това , от данните по приложеното НОХД се установява, че
пострадалият е бил видим за водача на около 50м, пред фронта на
автомобила, но тъй като прекия причинител Ц.Л.Т. се е движел със скорост
от около 80 км /ч, пешеходецът е попаднал в опасната зона за спиране на л.а и
подсъдимият не е имал техническа възможност да предотврати
транспортното произшествие при тази скорост.
Нарушавайки режима на допустимата за района на ПТП скорост,
причинителят на ПТП сам се е поставил в аварийна ситуация, в резултат на
което е настъпил вредоносния резултат-смъртта на И. А..
Смъртта на пострадалия е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП
, с участието на водача на МПС, който единствен е причинил ПТП и
значително е допринесъл за съставомерния резултат.
Приносът на пострадалият А. е значително по-малък.Съдът
определя същия в размер -20 %.
По отношение размерът на причинените неимуществени вреди .
За установяване на размерът им по делото са разпитани свидетелите
А.Б.Г. и Ц. М. В.
Свидетелката А.Б.Г. е живяла на семейни начала със сина на М. и познава
същата от около 11 г.Заявява, че познава баща й-И..
От показанията на свидетелката не се установяват обстоятелства за
силна привързаност между М. и загиналия й баща. Липсват данни за
съвместно живеене, за отдадеността й към А., за полагане на грижи за
здравето му, каквито са обичайни в една синовна връзка. Показанията
установяват инцидентност на помощта , давана от ищцата, като същите са в
противоречие с показанията на длъжностното лице кмет на с.Н.,
установяваща пред съда тежкия и труден живот, водещ пострадалия.
Последният се препитавал като клошар, ровейки по кофите, страдал от
алкохолизъм, живеел в бунгало, без необходимите битови условия за живот,
със занемарен външен вид. Единствените показания на свид.Албена
12
Григорова за неимуществените вреди , за страданието на М. И. е „че има
моменти когато се сеща за него/за баща си / и това е болезнено е за нея“.
Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в
относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания и
изобщо нематериалните последици от вреди на ищцата от загубата на
нейният баща.
С оглед на изложеното страданията на ищцата вследствие на загубата
на нейния баща , следва да бъдат компенсирани с обезщетение в размер на
35 000 лв., която сума следва да се намали с приноса на пострадалия
определен от съда на 20 %, т.е. обезщетение в размер на 28 000 лв.
В останалата част до пълния размер 65 000 лв., предявен като
частичен от 115 000 лв., исковата претенция следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
При определяне размерът на обезщетението за неимуществени
вреди, съдът съобрази и заплатеното от страна на зА.хователното
дружество обезщетение в размер на 35 000 лв. по щета № *********/2018
г., по описа на „Д.З.“ АД.
Претендира се заплащане на законна лихва върху размера на
определеното от съда обезщетение, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда-02.08.2022г. до окончателното заплащане.
Поради това, че съдът приема, че следва да се репарират
неимуществените вреди на ищцата с допълнителна сума в размер на 28 000
лв./35000 лв., намалени с 20 % принос на наследодателя на ищцата , ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда-
02.08.2022г. до окончателното заплащане.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски, съразмерно уважената част на иска, в случай, че такива
са направени и доказани.
Съдът констатира, че с разпореждане от 03.08.2022г. по настоящото
дело /л.72/ , ищцата е освободена от внасяне на такси и разноски по делото,
Процесуалният представител на ищцата е представил договор за правна
защита и съдействие № 39/14.11.2022лв. за дължима сума в размер на 5850
13
лв., която е заплатена в брой при подписването му.
С оглед изхода на делото ответното дружество следва да заплати сумата
в размер на 2 521 лв., разноски за адвокатско възнаграждение.
При този изход на делото ответното зА.хователно дружество следва да
заплати по сметката на ОС-В. на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, държавна
такса в размер на 1120 лв.
М. И. следва да заплати на Д.З.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление гр. С., район О., бул. К.А.Д. Д. № 68, сумата в размер на 463 /
шестстотин /лв., разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от
предявените искове, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК., както и сумата 360
лв/триста и шестдесет лева / , юрисконсултско възнаграждение
определено по реда на чл.37 от Закона за правна помощ , във вр с чл.78 ал.8
ГПК.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д.З.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С.,
район О., бул. К.А.Д. Д. № 68 да заплати на М. И. Х. ЕГН **********, с
адрес: гр. Б., ул. Д.Г. № 10 , зА.хователно обезщетение за претърпените от
нея неимуществени вреди вследствие смъртта на баща й И.М. А., настъпила
на 18.11.2017 г. в резултат на ПТП, в размер на 28 000 / двадесет и осем
хиляди лева / лв., ведно със законната лихва върху претендираното
обезщетение за неимуществени вреди, считано от депозирането на исковата
молба -02.08.2022г.до окончателното изплащане на обезщетението, като в
останалата част до пълния размер 65 000 лв ( шестдесет и пет хиляди
лева), предявен като частичен иск от 115 000 лв. (сто и петнадесет хиляди
лева)-ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.З.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С.,
район О., бул. К.А.Д. Д. № 68 да заплати на М. И. Х. ЕГН **********, с
адрес: гр. Б., ул. Д.Г. № 10 сумата 2 521 / две хиляди петстотин двадесет и
един / лв., представляваща направените по делото разноски за
възнаграждение на процесуален представител на ищеца, съобразно уважената
14
част на исковата претенция.
ОСЪЖДА М. И. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. Д.Г. № * да
заплати на Д.З.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С.,
район О., бул. К.А.Д. Д. № * сумата в размер на 463 / четиристотин
шестдесет и три /лв., разноски по делото съразмерно на отхвърлената част
от предявените искове, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК., както и сумата 360
/триста и шестдесет / лв ., юрисконсултско възнаграждение определено по
реда на чл.37 от Закона за правна помощ , във вр с чл.78 ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА Д.З.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С.,
район О., бул. К.А.Д. Д. № 68 да заплати по сметка на ОС-В., на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 1120 /хиляда сто и двадесет /лв. – държавна такса,
дължима по уваженият срещу ответника иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АС-С. с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.
Съдия при ОС – В.:_______________________
15