Р Е Ш Е Н И
Е
№………/2019г.
гр.Варна 28.11.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно
заседание проведено на дванадесети ноември две хиляди
и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при
секретаря Мария Минкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№8389/2019г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба ищецът Н.В. твърди, че се намира в
договорни отношения с ответника „Е.п.“ АД за доставка
на ел.енергия за обект находящ се в гр.*** с абонатен №**** и клиентски №****. Твърди,
че ответника възоснова на извършена проверка му е
начислил по керекция допълнително дължима се сума в
размер на 5 109.79лв. за времето от 3.04.2017г. до 2.04.2018г., като
корекция на сметката. Сочи се, че ищецът не е бил уведомен и не е присъствал
при извършване на проверката. Той твърди, че неясно защо корекцията е начислена
за период от една година, като също така по неясни причини тази година е
разделена на три подпериода. Сочи че не е потребил ел.енергия на посочената стойност в процесния период, като твърди, че достъп и отговорност за
СТИ отчитащо ползваната от него ел.енергия имат само служителите на ответника и
това компрометира изводите им. Сочи се също така, че корекцията е извършена на
база на ПИКЕЕ които са изцяло отменени.
Моли се, да
се приеме за установено в отношенията между страните, че ищеца не дължи на
ответника прозесната сума като и се присъдят и
сторените по делото разноски.
В срока
по чл.131 от ГПК ответника, е подал
писмен отговор, в който възразява, че предявения иск е допустим, но
неоснователен. Възразява, че претендираната
сума в размер на 5 109.79лв. му се дължи от ищеца на основание чл.200,
ал.1 от ЗЗД, във вр.с чл.37, вр.38
от ОУ на ДПЕЕЕМ и чл.24 от ОУ на ДПЕЕ. Твърди, че на 2.04.2018г. служители на
„Е*** С****“ АД са извършили проверка на техническо средство за измерване в
обекта на ищеца, за която е съставен констативен протокол №****, като при проверката е констатирано, че
устройството отчита ползваната ел.енергия в регистри който не се визуализират
при периодичните проверки, същото е свалено и изпратено за експертиза на БИМ,
който е потвърдил намесата.
Моли да се
отхвърли предявения иск и да се присъдят разноски.
Съдът приема, че предявените
искове намират правното си основание
чл.124
от ГПК.
Като
писмени доказателства по делото са приети:
Копие от
констативен протокол №***, фактура №***, констативен протокол от БИМ №****, становище за начисление на ел.енергия от 15.04.2019г.,
справка за потреблението към 13.06.2019г., извлечение за фактури и плащания към
13.06.2019г., 2бр. писма на ответника до ищеца от 10.05.2019г. и от 14.04.2019г.
с обратни разписки, становище за начисление на ел.енергия, възражение отищеца и СТЕ.
Съдът, след
като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
Разпределението
на доказателствената тежест в процеса по предявен
отрицателен установителен иск освобождава ищцата от
носенето на доказателствената
тежест и прехвърля същата върху ответника в случай, че той оспорва претенцията
чрез навеждане на противоположни на нея положителни факти. Тази промяна в
страната носител на доказателствената тежест в
конкретния случай възлага върху ответното дружество тежестта да докаже, че
ищцата е потребител на ел.енергия и че сметката е коригирана с посочената в ИМ
сума законно, верността на извършените изчисления съгласно приложената
методика, че претендираната сума е за количество
ел.енергия, което е действително доставено до абоната.
Не се спори
и за наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на
ел.енергия, по силата на който ищцата се явява потребител на доставяната от
ответното дружество ел.енергия през електроразпределителните мрежи на
„ЕНЕГО-ПРО Мрежи“ АД.
Съгласно
представената по делото фактура №**** (л.7), е
начислена корекция въз основа на извършена проверка в размер на 5 109.79лв.,
за обект находящ се на адрес гр.В****, с титуляр ищеца. За изготвяне на фактурата и
извършване на начислението ответникът се е позовал на констатациите направени
при проверка и отразени в Констативен протокол №****, в който е отразено, че е установена намеса в работата на СТИ
отразяващо консумираната в обекта ел.енергия. Посочено е, че при извършване на
проверката е установено, че СТИ е настроено по начин, че да отчита ел.енергия в
регистър който не е видим при регулярните проверки за отчитане на ползваната
ел.енергия.
Съгласно
представения констативен протокол от БИМ РО Р*** в СТИ отчитащо ползваната на адреса ел.енергия е била извършевна софтуерна намеса довела до отчитане на част от
ползваната ел.енергия в скрит регистър на устройството отчитана като тарифа Т3,
които не са видими при регулярно четене на данните му.
Въпреки
изложеното обаче, ответникът не е доказал, че такова количество ел. енергия е
доставено на ищеца, поради което същият да дължи нейното заплащане.
Установяването на това обстоятелство е безспорно необходимо, защото
ел.енергията е движима вещ, в тази връзка и нейната продажба се подчинява на
общите правила на договора за продажба. В тази връзка купувачът дължи заплащане
на продажната цена винаги за реално предоставена стока. В този смисъл е решение
№****, постановено по търг. дело №**** на ВКС, определение №****, постановено по търг.дело №**** липсват обаче безспорни доказателства за това от кой момент е
започнало начисляването на ползваната ел.енергия в скрития регистър на тарифа Т3
на СТИ, а това от своя страна води до невъзможност да се установи еднозначно
стойността на тази енергия.
На следващо
място, като аргумент за недължимост на сумата, който
е във връзка с принципа да се заплаща за реално получена стока, е и
обстоятелството, че при подобен род корекции, не е ясна и остава неясна, при
липса на проверки, към коя дата е налице неотчитане на ел. енергия, което от
своя страна би довело до неоснователно обогатяване на ответното дружество. В
тази връзка разпоредбата на Общите условия и на двете дружества съществено
противоречи на основни принципи на правото, както и на добрите нрави.
Задължителната
практика на ВКС се придържа и към разбирането, че коригирането на сметките за
вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на
констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия, както е
регламентирано в Общите условия на ответника, противоречи на регламентирания в
чл.82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо
ангажирането й при липса на доказателства за виновно поведение на потребителя,
препятствало правилното отчитане.
Що се
отнася до начислената сума за възстановяване на ел.захранване, то при извода,
че ответника не е имал право да претендира сумата за корекция последният не е
бил в правото си да прекъсва ел.захранването на имота и съответно да иска суми
за възстановяването му.
Следва да
се има предвид, че макар вещото лице да е посочило, че е трудно да бъде
извършено въвеждане на допълнителни данни в СТИ преди неговото монтиране или в
последствие, то същото е дало преценка само на база на физико-механично
въздействие върху СТИ, но не и в качеството си на компетентно лице в областта
на софтуера, каквото качество няма.
По
изложените съображения следва да се приеме, че ответникът не е доказал при
условията на пълно и главно основание, че тази сума му се следва и предявените
искове следва да бъдат уважени.
Предвид
извода за основателност на претенцията ответника следва да бъде осъдена да
заплати на ответника сторените в настоящото производство разноски възлизащи на
809.40лв.
Ето защо,
съдът
Р Е Ш И
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО В ОТНОШЕНИЯТА между ищецът Н.П.В. ЕГН********** *** и
ответника „Е.П.“ АД, ***, че ищецът не дължи на „Е.П.“ АД сумата от 5 109.79лв.
начислена като корекция от ответното дружество за обект находящ
се на адрес: гр.В****, за
периода от 3.04.2017г. до 2.04.2018г. за клиентски №**** и абонатен №****, на
основание чл.124 от ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.“ АД, ***
да заплати на Н.П.В. ЕГН********** *** сумата от 809.40лв.,
представляваща направените по делото съдебно деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ВОС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от датата на уведомяването.
Препис от
настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: