№ 6793
гр. София, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20231110102509 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част трета, глава ХХV от ГПК.
Искът е предявен от непълнолетния ищец К. К. М., действащ лично със съгласието на
своята майка И. Г. Б. срещу К. Н. М. за издръжка както за в бъдеще, така и за минал период.
В исковата молба се твърди, че ищецът е роден по време на фактическо съжителство между
неговата майка и ответника, приключило преди шестнадесет години. От тогава до
настоящия момент родителските права, възпитанието и отглеждането на ищеца са поети
изцяло от неговата майка – И. Б.. Ищецът твърди, че живее заедно със своята майка и у
ученик в СУ „Виктор Юго“ гр. София. Всички разходи, свързани с образованието - като
учебници, учебни помагала, и транспортни разходи са поети от неговата майка. Ответникът
никога не е заплащал издръжка на непълнолетния си син. По посочената причина
претендират издръжка от 200 лв. месечно, както за период от една година преди завеждане
на иска така и занапред като счита, че тази сума би могла да му осигури заедно с
финансовата и реалната грижа на неговата майка подходящ стандарт на живот,
задоволяване на елементаринте им нужди както и да предостави възможност на ищеца да се
развива в нормални за възрастта си социални и духовни рамки. Моли за осъждане на
ответника М. да му заплаща месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от 17.01.2022г.
- една година, преди подаване на исковата молба в съда (последната подадена на
17.01.2023г.) до настъпване на причина за изменение или прекратяване на издръжката,
ведно със законната лихва за забава. В съдебно заседание, чрез пълномощника си адв. Д.
пледира за уважаване на исковата претенция така, както е заявена. Представя номер на
банкова сметка, открита на името на майката, по която следва да постъпва исканата
издръжка. Претендира разноски, представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК К. Н. М. признава изцяло така предявения от сина му, иск
за издръжка. Заявява, че до настоящия момент е участвал активно в живота на сина си и е
заплащал различни негови разходи, като представя доказателства за това. Заявява, че би
желал да продължава да участва в отглеждането и възпитанието на сина си, и да подпомага
неговото образование и бъдещо развитие. В същото време не желае да въвлича детето си в
1
съдебни спорове, поради което моли за постановяване на решение при признание на
иска.Претендира разноски като представя доказателства за извършването им и списък по чл.
80 от ГПК. Твърди че не е дал повод за завеждане на иска поради което му се следват
разноски.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за
установено следното:
Съгласно чл. 143, ал. 1 и 2 СК всеки родител е длъжен да осигурява издръжка на
ненавършилите си пълнолетие деца съобразно необходимостите им от храна, облекло,
подслон, режийни разходи, образование и възпитание. Страните не спорят, че ищецът К. М.
е син на ответника. Ищецът К. К. М. е непълнолетен, роден е на 04.08.2005г. с родители И.
Г. Б. и ответникът К. Н. М., видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт
за раждане № 167/18.08.2005г. на Столична община – Район „Студентски“ (л.9 от делото).
Разпоредбата на чл.237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда
да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на
иска. В този случай съдът постановява решението си по този ред, като в мотивите му е
достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.
Съдът намира, че в конкрентия случай са налице предпоставките за произнасяне с
решение по чл.237, ал.1 ГПК. Ответникът е направил признание на предявените два иска за
издръжка като не оспорва твърденията в исковата молба. В съдебно заседание процесуалния
му представител е заявил, че поддържа направеното признание. Спазени са и изискванията
на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите
нрави, а от друга страна е такова, с което страна може да се разпорежда.
Поради всичко изложено и с оглед направеното признание на исковете за издръжка,
съдът намира същия за основателен и доказан, поради което следва да
бъде уважен, като ответникът бъде осъден да заплаща на непълнолетния си син месечна
издръжка в размер на 200 лв., считано от датата на предявяване на исковата молба -
17.01.2023г. както и за период от една година преди нея.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на
основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
Ответникът дължи на СРС държавна такса върху присъдената издръжка в размер на
152 лева (чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 69, ал. 1, т.6 и т.7 от ГПК).
При този изход на спора на страните се дължат разноски съобразно правилата на чл.78,
ал.1 от ГПК и чл.78, ал.3 от ГПК. Ищецът е претендирал действително сторени разноски в
размер на 500 лева, представляващо заплатено адвокатско възнаграждение. Представил у
разписка за заплатена сума и списък по чл. 80 от ГПК. По делото липсва представен договор
за правна помощ и съдействие, от който следва да се установи, че действително са
договорени претендираните разноски. По изложените съображения искането за присъждане
на разноски от страна на ищеца следва да бъде оставено без уважение.
Ответникът, който е направил признание на иска е претендирал разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Представен е договор за правна помощ,
разписка за заплащане на сумата и списък по чл. 80 от ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК,
на която разпоредба се позовава ответната страна, ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Признание на иска в отговора е направено, като спорният въпрос се свежда до наличието на
втората предпоставка - дали ответникът е дал повод за завеждане на делото.
И двете твърдят, че от момента на фактическа раздяла на родителите на ищеца, от която са
минали шестнадесет години до настоящия момент ответникът не е е заплащал издръжка.
Съгласно чл. 143, ал. 1 и 2 СК всеки родител е длъжен да осигурява издръжка на
ненавършилите си пълнолетие деца съобразно необходимостите им от храна, облекло,
подслон, режийни разходи, образование и възпитание. Ответникът не е изпълнявал това свое
задължение в продължение на шестнадесет години, което е наложило неговият син със
2
съгласието на своята майка да образуван настоящото дело. По изложените съображения не
може да се приеме, че ответникът не е дал повод за образуване на настоящото дело. По
изложените съображения претенцията му за присъждане на разноски следва да бъде
оставена без уважение.
Решението в частта му, с която ответникът е осъден да заплаща на ищеца месечна
издръжка, подлежи на предварително изпълнение (чл. 242, ал. 1 ГПК).
Мотивиран от горното и на основание чл.237, ал.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 146, ал. 1, изр. 2 от СК К. Н. М., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ж.к. „Младост 1“, бл. 86 Б, вх. Б, ет. 8, ап. 39 да заплаща на непълнолетното
си дете К. К. М., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител И. Г. Б.,
ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от 17.01.2022г. (една
година преди подаване на исковата молба в съда) до настъпване на законна причина,
изменяща размера й или прекратяваща издръжката, на основание чл. 143, ал. 2 от СК и
чл.149 от СК, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като сумата следва
да се превежда по банкова сметка на майката, разкрита в „ЦКБ“ АД с iban -
BG72CECB97901091872500.
ОСЪЖДА К. Н. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Младост 1“, бл. 86 Б,
вх. Б, ет. 8, ап. 39 да заплати по сметка на СРС сумата от 152 лв., представляваща държавна
такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената
издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на двете страни за присъждане на разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните. (чл. 315, ал. 2, във вр. с чл. 259, ал. 1 от ГПК), а в
частта, в която е допуснато предварително изпълнение, решението има характер на
определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 от ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3