Р Е Ш
Е Н И Е
№4
гр.Русе, 19.01.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд-Русе, I-ви състав, в открито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Наталия Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията адм.д. № 725
по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр.чл.186,
ал.4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба на „Мета данни“ ЕООД, със седалище в гр.Русе, против заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 380-ФК/26.11.2020 г., издадена от К.А.А. –
в.и.д. началник отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при
ЦУ на НАП, с която, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски
обект“ – ресторант „Кръстникът“, находящ се в гр.Русе, ул.“Студентска“ № 7, стопанисван от жалбоподателя, и е забранен достъпът до обекта за срок от 14 дни. В жалбата се развиват
оплаквания за незаконосъобразност на административния акт поради
допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, нарушение на материалния закон, липса
на извършено нарушение като фактическо основание за издаването му, както и
поради неговото несъответствие с целта на закона. Поддържа, че при издаване на
оспорената заповед административният орган е действал в нарушение на принципа за
съразмерност, закрепен в чл.6 от АПК, като реализираната чрез нея държавна
принуда се явява прекомерна. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорения
акт. Претендира присъждането на деловодни разноски.
Ответникът по жалбата – началникът на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, изразява
становище за нейната неоснователност и моли тя да бъде отхвърлена. Твърди, че
извършеното нарушение по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., изразяващо
се в неиздаване на фискална касова бележка, е безспорно установено като същото
продължава да съставлява основание за прилагане на ПАМ като процесната и след
изменението в чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС (изм. ДВ, бр.104 от
2020 г., в сила от 12.12.2020 г.). Поддържа, че
заповедта е издадена от компетентен орган, мотивирана е в достатъчна степен от
гледна точка на определената продължителност на мярката и преследва
установените от закона цели. Моли съда да постанови решение, с което жалбата да
бъде отхвърлена. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:
В чл.186,
ал.3 от ЗДДС законодателят е предвидил възможност за делегиране на правомощието
за издаване на заповеди за налагане на ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС. Оспорената
заповед е издадена от К.А.А. – в.и.д. началник отдел „Оперативни дейности“ –
Варна, ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. С т.1 от заповед №
ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП началниците на отдели
“Оперативни дейности” в дирекция “Оперативни дейности” в ГД “Фискален контрол”
при ЦУ на НАП са оправомощени да издават заповеди за налагане на ПАМ
„запечатване на обект“ по чл.186 от ЗДДС. С т.1 от заповед № ЗЦУ-928/05.07.2018
г. е наредено при отсъствието на държавния служител Б.Г. Славчева – началник на
отдел „Оперативни дейности“-Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП,
длъжността да се изпълнява от К.А.А., на длъжност началник сектор „Мобилни
групи“ – Варна в отдел „Оперативни дейности“ – Варна, ГД „Фискален контрол“ в
ЦУ на НАП. В съдебно заседание на 14.01.2021 г. е представена и заповед №
10175/06.11.2020 г. на директора на дирекция „Управление на човешките ресурси“,
с която на Б.Г. е разрешен отпуск, считано от 16.11.2020 г. до 30.12.2020 г.
включително. Следователно обжалваният административен
акт е издаден от материално и териториално компетентен орган, в рамките на
предоставените му правомощия, при условията на заместване – от временно
изпълняващия посочената длъжност държавен служител и при надлежно доказана
временна обективна невъзможност за титуляра на длъжността да изпълнява
присъщите й правомощия.
Оспореният акт е
издаден в предвидената от закона писмена форма, мотивиран е в съответствие със
закона – чл.186, ал.3 от ЗДДС и чл.59, ал.2 от АПК като при издаването му не са
допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.
Предвид приложимата
към датата на издаване на заповедта за прилагане на ПАМ редакция на нормата на
чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, която редакция се явява релевантна при извършване
на преценката за законосъобразността на акта съгласно чл.142, ал.1 от АПК, компетентният
орган по приходите има не просто възможност, а е длъжен да наложи принудителна
административна мярка "запечатване на обект" за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, на всяко лице, което
не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден
по установения за това ред. Смисловото и граматическо тълкуване на цитираната
норма налагат извода, че във всеки един случай на констатирано нарушение на
реда за отчитане на продажбите в търговски обект, административният орган
действа при обвързана компетентност, т.е. констатира ли такъв вид нарушение той
е длъжен да наложи принудителна мярка (в този смисъл вж. решение № 1929 от
13.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13684/2017 г., I о., решение № 14927 от
4.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8212/2018 г., I о., решение № 3418 от
19.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1208/2018 г., I о. и мн.др.). Следователно
свободата на органа не обхваща преценката дали да наложи мярката или не, а се
отнася само до определянето на продължителността на срока, за който тя се
налага. При тази своя дейност той действа в условията на оперативна
самостоятелност като в акта следва да са изложени мотиви относно
продължителността на срока, за който се нарежда запечатване на обекта и се
забранява достъпът до него.
В т.2 от
Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г. е прието,
че в случаите, когато административният орган е овластен да реши въпроса по
свободна преценка, неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано едно от
няколкото възможни законосъобразни решения съставлява съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и съответно е основание за отмяна на
административния акт.
В случая такова
нарушение не е допуснато. Макар и по – общи като съдържание, в заповедта са
изложени мотиви относно избраната продължителност на мярката като по този начин
е удовлетворено изискването на чл.186, ал.3 от ЗДДС и чл.59, ал.2, т.4 от АПК. В
крайна сметка към органите по приходите не следва да бъдат поставяни
неизпълними условия за мотивиране всеки път по различен начин на постановените
заповеди за налагане на ПАМ, тъй като те често касаят практически идентични
случаи, които съгласно закона следва да бъдат третирани еднакво – чл.8, ал.2 от АПК. Противното би означавало, по съображения за контрол за законосъобразност
върху определената продължителност на срока на мярката, на органа по приходите
да бъде отнета възможността да осъществява вменените му контролни правомощия.
Така е и в разглеждания случай, който по нищо не се отличава от типичното
нарушение по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., представляващо
неиздаване на фискална касова бележка, за което, съгласно чл.186, ал.1, т.1,
б.“а“ от ЗДДС, както в приложимата към датата на издаване на акта редакция,
така и съгласно сега действащата такава, се налага оспорената мярка, нито като
начин на извършване, нито като правно и фактическо положение на санкционирания
търговец.
Съдът намира, че
липсва се оспореният акт е издаден в съответствие с материалния закон. От
доказателствата по делото се установява, че контролната покупка е извършена
чрез интернет страница „krustnikut.bg”, предназначена за поръчка и доставка на храна от търговския обект,
стопанисван от търговското дружество – жалбоподател, а именно бар-ресторант
„Кръстникът“, находящ се в гр.Русе, ул.“Студентска“ № 7, която страница била посетена от органите по приходите на 23.11.2020 г., в 11:00 часа,
а поръчката била извършена от тях в 11:17 часа чрез обаждане на телефонния
номер, обявен на посочената интернет страница.
Точното
прилагане на закона изисква още тук да се изясни дали кореспондиращата на контролната
покупка продажба е извършена чрез електронен магазин по смисъла
на чл.2, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. вр. § 1, т.87 от ДР на ЗДДС, както се
твърди в жалбата, или при условията на разносна търговия по смисъла на § 1, т.1 от
ДР на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
Съдът намира, че използваната при поръчката интернет страница не отговаря
на изискванията на легалната дефиниция за „електронен магазин“, според която
той представлява софтуер, достъпът до който се осъществява през интернет при
използване на уеб-браузер или мобилно приложение, и чрез който се извършва
продажба на стоки/услуги посредством сключване на договор от разстояние по чл.45 от ЗЗП,
като се предоставя възможност за избор от клиента на стоки/услуги чрез
потребителска кошница или по друг начин, както и за предоставяне на информация
за контакт с купувача, адреса на доставка и метода за плащане. Следователно, за
да може една интернет страница да бъде разглеждана като електронен магазин, е
необходимо тя да предоставя възможност за сключването на договори за продажба
от разстояние с клиенти именно чрез използване на съответния софтуер като за
целта следва да бъдат спазени и правилата, регламентирани в Глава
седма "г" от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. И обратно, не е електронен магазин интернет страницата на търговеца,
която не разполага с подобна функционалност, а нейната цел е само информационна
и рекламна, например да представи продуктите на търговеца пред неговите
клиенти, като в този случай договорът от разстояние се сключва не чрез софтуер,
а чрез други средства за комуникация от разстояние – например по телефон или
чрез електронна поща посредством налична на интернет страницата форма за
запитване. В последния случай, доколкото за самото сключване на договора за
продажба не е използван софтуер, а други средства за комуникация от разстояние,
чрез които се извършва предварителна заявка за доставка на стоката до клиента
извън търговския обект, се касае не до продажба чрез електронен магазин, а до
разносна търговия по смисъла § 1, т.1 от ДР на Наредба № Н-18
от 13.12.2006 г., при която е без значение какво по вид е използваното за
извършването на предварителната заявка техническо средство. По тези причини съдът
намира, че използваната при поръчката интернет страница „krustnikut.bg”, с чиито
функционалности съдебният състав се запозна чрез посещението й, представлява
само начин за представяне на менюто пред клиентите на ресторанта като поръчките
се извършват или по телефон или чрез изпращане на запитване посредством
наличната на страницата контактна форма, т.е. касае се до разносна търговия, а
не до електронен магазин, противно на поддържаното от жалбоподателя.
Според чл.25,
ал.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. при разносна търговия
фискалната касова бележка се издава от лицето по чл. 3 и
се предава на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането, освен когато плащането по
продажбата се регистрира и отчита чрез фискално устройство на мястото на
предаване на стоката или услугата. Впрочем, съгласно
чл.25, ал.7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., по същия начин се процедира и в
случаите, когато лице по чл. 3,ал.1
извършва продажби на стоки чрез електронен
магазин, които се регистрират и отчитат чрез издаване на фискален бон на
хартиен носител.
Следователно
жалбоподателят е бил длъжен да издаде касовата бележка предварително – още при
приемане на поръчката, която била направена по телефон от органа по приходите в
11:17 часа на 23.11.2020 г. като този документ е следвало да бъде предаден на клиента
(органа по приходите) от разносвача Виктор Викторов в 13:56 часа на същия ден,
при получаване на плащането на цената за доставената храна в размер на 48,34
лева. От съставения протокол за извършена проверка № 1482682/23.11.2020 г.,
подписан от органите по приходите и от посочения служител на жалбоподателя, се
установява, че при получаването на горната сума последният не издал фискална
касова бележка от мобилно фискално устройство нито пък предал вече издадена
касова бележка за направената поръчка. Като редовно съставен официален
удостоверителен документ, протоколът се ползва с материална доказателствена
сила, съгласно чл.50, ал.1 от ДОПК, досежно отразените в него фактически
констатации, включително и по отношение на датата и часа на приключване на
проверката – в 14:25 часа на 23.11.2020 г.
При извършената
в търговския обект - бар-ресторант „Кръстникът“ проверка била разпечатана на
хартиен носител контролна лента на електронен носител (КЛЕН, на л.18 от преписката) от наличното в обекта фискално устройство с
рег. № 4431475, при което било установено, че същия ден – 23.11.2020 г., била издадена
фискална касова бележка с № 0000692 за сумата от 48,34 лева. Същата обаче е
издадена в 14:31 часа, т.е. след приключване на контролните действия,
обективирани в протокол за извършена проверка № 1482682/23.11.2020 г., с час на
приключване 14:25 часа на същата дата. Установено е, че показанията на
часовника на фискалното устройство съответства на астрономическото време, както
изисква чл.25, ал.12 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. При това положение
съдът намира, че посочената касова бележка е издадена от търговеца след като
същият узнал от своя служител Виктор Викторов за извършената му проверка и
констатираната при нея липсва на надлежно издаден такъв документ, поради което
формалното й наличие не води до извод за отсъствието на нарушение по чл.25,
ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
Не е нарушен и
принципът на съразмерност по чл.6 от АПК. Както беше посочено, при извършената
проверка безспорно е установено нарушение на данъчното законодателство, а обстоятелството
каква е стойността на покупката, за която не е издадена фискална бележка, е
неотносимо към факта на нарушението. Срокът на мярката от 14 дни кореспондира
на установените по делото обстоятелства, при които то е извършено.
Оспорената
заповед е постановена както в съответствие с приложимия материален закон, но
така също и в съответствие с неговата цел. Както беше посочено по – горе, при
издаване на заповедта за налагане на ПАМ органите по приходите действат в
условията на обвързана компетентност като, според чл.186, ал.1 от ЗДДС, мярката
се налага „…независимо от предвидените
глоби или имуществени санкции“. Следователно нейното налагане не е
обвързано с издаването на наказателно постановление за същото нарушение. Двете
производства – административното по чл.186 от ЗДДС и
административнонаказателното по ЗАНН за определяне на наказание за извършеното
административно нарушение са независими едно от друго във фазата на налагането
на ПАМ и определяне на наказанието. Обратният извод не следва от разпоредбата
на чл.187, ал.4 от ЗДДС. Предвидената в нея възможност за прекратяване на
наложената ПАМ се отнася не към фазата на издаване на заповедта за налагането
й, а към фазата на изпълнението на мярката. Само по себе си налагането на
мярка, предвидена в закона, при установено нарушение, е съобразено с целите по
чл.22 от ЗАНН (в този смисъл и константната съдебна практика - решение № 1324
от 28.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8428/2019 г., VIII о., решение № 2580 от
18.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9762/2019 г., VIII о. решение № 6227 от
23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2403/2019 г., I о. и мн.др.). Мярката има превантивен
характер, като целта й е да осуети възможността на нарушителя да извърши други
подобни противоправни деяния, а от тук да се предотвратят и вредните последици
от тях, като по този начин се осигури защита на утвърдения ред на данъчна
дисциплина чрез пълна отчетност на извършваните от лицата продажби, с цел
гарантиране на обективно данъчно облагане и бюджетни приходи.
Впрочем, de lege lata, това се потвърждава и от действащата редакция на чл.186, ал.1, т.1 от ЗДДС,
който текст остава да регламентира, като основание за прилагане на ПАМ като
процесната, единствено неиздаването на документ за продажба по чл.118 от ЗДДС като
са отпаднали формалните нарушения на реда или начина за издаването на фискални касови бележки. По изложените съображения съдът
намира жалбата неоснователна и като такава тя следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.143, ал.4 от АПК, чл.78, ал.8 от ГПК вр.чл.144 от АПК и чл.24 от Наредбата
за заплащане на правната помощ, ответникът по жалбата има право на
юрисконсултско възнаграждение, което, предвид липсата на правна и фактическа
сложност на делото, съдът определя в размер на 100 лева. Както се приема и в
Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г.на ВАС,
възнаграждението се присъжда в полза на юридическото лице, в чиято структура се
намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. в
полза на Националната агенция за приходите съгласно чл.2, ал.2 от ЗНАП.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Мета данни“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Русе, ул.“Студентска“
№ 7, представлявано от управителя Красимир Илиев Петров, против заповед за
налагане на принудителна административна мярка № 380-ФК/26.11.2020 г., издадена
от в.и.д. началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП, с която, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка
„запечатване на търговски обект“ – ресторант „Кръстникът“, находящ се в
гр.Русе, ул.“Студентска“ № 7 и е забранен достъпът до обекта за срок от 14 дни.
ОСЪЖДА „Мета данни“ ЕООД, с ЕИК *********, да заплати на Националната агенция за
приходите сумата от 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: