Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Русе, 13.05.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд-Русе, I-ви състав, в открито заседание на единадесети април през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
при участието на
секретаря Диана Михайлова и прокурора Андрей Ангелов, като разгледа
докладваното от съдията адм.д. № 268
по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 – чл.207 от АПК във вр. с чл.1,
ал.2 от ЗОДОВ.
Ищецът М.Д. ***
твърди, че с решение № 13/15.04.2016 г., постановено по адм.д. № 20 по описа за
2016 г. на Административен съд – Русе, оставено в сила с решение №
7593/15.06.2017 г., постановено по адм.д. № 6278 по описа за 2016 г. на
Върховния административен съд, била отменена заповед № СЗ-5-П-571/26.10.2015 г.
на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Русе, потвърдена с решение №
РД-43/29.12.2015 г. на директора на Районна дирекция „Социално подпомагане“ –
Русе и преписката била върната за ново произнасяне при спазване на дадените в
мотивите на първоинстанционното решение указания. Поддържа, че с отменената
заповед му било отказано отпускането на целева помощ за отопление с електроенергия
за отоплителен сезон 2015/2016 г. Твърди, че поради незаконосъобразния
административен акт и факта, че бил безработен, прекарал зимата на 2015/2016 г.
без адекватно отопление предвид липсата на средства за заплащане на сметките за
електрическа енергия. Студувал, бил притеснен и потиснат като за изживените
негативни емоции претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 1000 лева. Поддържа, че му били причинени и имуществени вреди,
изразяващи се в неполучената месечна социална помощ по чл.9 от ППЗСП в размер
на 47,90 лева месечно или общо 580 лева за период от една година, както и в
непредоставените му от БЧК пакетни помощи на стойност 100 лева, или имуществени
вреди в общ размер на 680 лева. Моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника Агенция за социално подпомагане – София да му заплати
посочените суми.
В срока по
чл.131, ал.1 от ГПК вр.чл.144 от АПК ответникът Агенция за социално подпомагане,
чрез процесуалния си представител, е депозирал писмен отговор, в който оспорва
предявените искове и развива подробни съображения за тяхната неоснователност. Възразява,
че действията на длъжностните лица били съответни на закона, макар и заповедта за
отказ да бъде отпусната целева помощ на ищеца да била отменена от съда. Поддържа,
че липсва причинна връзка между твърдените от последния неимуществени вреди и
отменения административен акт. Сочи, че съгласно чл.13, ал.1 от ЗСП социалните
помощи се отпускат въз основа на заявление – декларация, каквото за отпускане на
социална помощ по чл.9 от ППЗСП за процесния период не било подадено от ищеца. Поддържа,
че той получил посочените пакетирани хранителни продукти от БЧК, които били
отказани от друго правоимащо лице и били предоставени на ищеца по решение на
служители от Дирекция „Социално подпомагане“ - Русе. Моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Русе изразява становище за частична основателност на
иска за неимуществените вреди и неоснователност на претенцията за имуществените
такива.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Искът по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е предявен след отмяната с влязло в сила съдебно
решение на административния акт, от който се претендират вредите – заповед №
СЗ-5-П-571/26.10.2015 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Русе,
предявен е срещу ответник, който като юридическо лице, в чиято структура се
намира административният орган – деликвент, разполага с пасивна процесуална
легитимация да отговаря по него (чл.203 от АПК и чл.5, ал.2 от ЗСП), поради
което е допустим. Разгледан по същество, той се явява частично основателен – частично
само по отношение на претърпените неимуществени вреди. Изцяло неоснователна се
явява претенцията за имуществените вреди.
Противно на поддържаното от ответника, щом административният акт е отменен
като незаконосъобразен от съда, то това е достатъчно, за да бъде изпълнен един
от елементите на фактическия състав на иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
По-конкретно ирелевантно е обстоятелството дали длъжностните лица, които са
участвали в производството по неговото издаване, са действали виновно или са се
старали да изпълняват добросъвестно задълженията си, щом в крайна сметка
предприетите от тях действия са се оказали незаконосъобразни. Това е изрично посочено
в чл.4 от ЗОДОВ – държавата отговаря независимо от това дали вредите са виновно
причинени от длъжностното лице.
От показанията на св.В.Г. се установява, че през зимата на 2015/2016 г.
ищецът студувал, тъй като бил безработен и не разполагал с финансови средства,
за да заплати сметките си за електрическа енергия. Свидетелят твърди, че ищецът
разполагал с един електрически отоплителен уред, който не смеел да пусне, като
дори се наложило да му носи одеала, за да се завива с тях. Показанията му се
подкрепят от представената справка за стойността на консумираната през процесния период електрическа
енергия от ищеца, която е в порядъка на 20 – 30 лева месечно. Съдът намира, че при
актуалните за същия период цени на електрическата енергия тази сума е съвсем
недостатъчна за адекватното отопление на двустаен апартамент през зимните
месеци. Същевременно от доказателствата по делото се установява, че ищецът е в
работоспособна възраст, и, както той заявява, има висше инженерно образование. Представил
е амбулаторен лист № 941 е от 30.04.2018 г. и дори и да се приеме, че
белодробните заболявания, диагностицирани в него (астма с преобладаващ
алергичен компонент и интерстициална белодробна болест, неуточнена) са с
хроничен характер, то по делото липсват данни, че те съставляват трайна пречка ищецът
да се труди. Същото важи и за представеното по приложеното дело (адм.д. №
20/2016 г. на РАС) медицинско свидетелство № 10284/11.09.2000 г., издадено от
ОБВМК при ВМА – София, с което, поради установените поведенчески отклонения у
ищеца (същият страда от хистрионно личностово разстройство, което се намирало в
период на декомпенсация), той е обявен за негоден за военна служба. Според
описанието на страданието в Международната класификация на болестите, 10-та
ревизия (МКБ 10), код F60.4 „Хистрионно личностово разстройство“, то се
характеризира с драматизиране на собствените преживявания, театралност,
преувеличено изразяване на чувства; внушаемост, лесно повлияване от околните; повърхностна
и лабилна емоционалност; егоцентризъм, склонност към себеугаждане и незачитане
на другите; постоянен стремеж към признание и внимание, лесна обидчивост; жажда
за изпитвана на вълнение идейности, при които лицето е в центъра на вниманието;
постоянно манипулативно поведение с оглед удовлетворяване на собствените нужди.
Абнормното личностно развитие, ако бъде доказано, може да съставлява основание
за определяне на процент трайно намалена работоспособност (вж. Приложение № 1
към чл.63, ал.1 от НМЕ, Част втора „Психични болести“, Раздел VI „Неврози и
абнормни развития на личността“). В случая обаче, извън целите на носенето на
военната служба, ищецът не е освидетелстван и не представя доказателства за намалена
работоспособност поради затруднения в социалната адаптация. Напротив, в съдебно
заседание от 14.03.2019 г. заявява, че характерът му не е особен и че липсват
предпоставки, които да му пречат да се реализира социално, но не работи, защото
му се отказва сключване на трудов договор и защото е твърде квалифициран за
предлаганата му работа. Съдът намира, че щом е работоспособен, то ищецът може и
следва да се реализира на трудовия пазар, респ. да развива друга правомерна
дейност, от която да се издържа. По тази причина следва да се приеме, че срещу
работната си сила ищецът може да реализира поне минималната работна заплата за
страната без да разчита за издръжката си на социални помощи. По този начин се
оказва частично прекъсната каузалната връзка между претендираните неимуществени
вреди и незаконосъобразният административен акт, която изисква текста на чл.4
от ЗОДОВ, доколкото част от вредите се дължат на поведението на самия ищец.
Така, и при съобразяване на обществения критерий за справедливост по чл.52 от ЗЗД, съдът намира, че в полза на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 200 лева. За горницата до пълния предявен
размер от 1000 лева предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Изцяло неоснователна е претенцията за имуществените вреди. Както сочи и
ответникът, според чл.13, ал.1 от ЗСП социални помощи се отпускат въз основа на
заявление-декларация, подадено от нуждаещия се или от упълномощено от него
лице. Видно от представеното удостоверение с изх. № 1804-УД-1435/11.03.2019 г., изготвено от Дирекция
„Социално подпомагане“ – Русе и неоспорено от ищеца, през процесния период същият
не е получавал социална помощ по чл.9 от ППЗСП. Както обаче самият той сочи и както
се установява от показанията на св.С.К., за този период ищецът не е подавал
заявление за получаване на такава помощ. С.К. установява, че пред ищеца не са
били създавани пречки за получаването на формуляр на заявление-декларация и неговото
приемане и че същият не се е явявал, за да поиска съдействие за подаването на
такова. Според процесуалния представител на ответника такова
заявление-декларация за процесния период не е било подадено, защото, като
безработно лице в трудоспособна възраст, на ищеца щяло да му се наложи задължително
да полага общественополезен труд – чл.12, ал.1 от ППЗСП, като условие за
получаване на социалната помощ.
Неоснователен е и искът за имуществените вреди, в частта му за стойността
на неполучените пакетирани хранителни продукти от Българския червен кръст,
предоставяни по Оперативна програма по Фонд за европейско подпомагане на
най-нуждаещите се лица 2014 – 2020 г. Касае се до индивидуални пакети
хранителни продукти, чиято функция е да се обезпечи запазването на здравето и
живота на лица, понасящи тежки материални лишения, поради което е изключено
присъждането на тяхната парична равностойност. Освен това от показанията на св.Иванова
се установява, че в крайна сметка ищецът е получил такъв пакет хранителни
продукти, макар и в резултат на отказ от страна на друг правоимащ, т.е. липсват
вреди, за които да се претендира обезщетение.
Доколкото такова искане не е направено, върху главницата на обезщетението
за неимуществените вреди законна лихва не следва да бъде присъждана.
Разпоредбите на чл.10, ал.2 и ал.3 от ЗОДОВ, тълкувани в тяхната
взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл.78,
ал.8 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК и чл.143 от АПК. Липсата на изрична
уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на
иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. Същевременно по делото
липсват доказателства за направени от ищеца разноски (с определение от
19.10.2018 г. същият е освободен от задължението за внасяне на държавни такси и
разноски по производството), поради което такива не му се следват.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Агенция
за социално подпомагане, със седалище и адрес на управление в гр.София,
ул.“Триадица“ № 2, представлявана от изпълнителния директор Р.П., да заплати на
М.Д.Д., с ЕГН **********,***, сумата от 200
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
отменен с влязло в сила съдебно решение административен акт - заповед №
СЗ-5-П-571/26.10.2015 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Русе.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от М.Д.Д., с ЕГН **********, против Агенция за социално подпомагане,
иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 680 лева,
както и иска за присъждане на обезщетение за неимуществените вреди за горницата
над 200 лева до пълния предявен размер от 1000 лева.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: