РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 17.03.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на четиринадесети февруари две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 2368/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Ищецът И.К.Н.
твърди, че е сключил с ответника договор за застраховка „КАСКО“, клауза „Пълно каско“, на собствения си лек автомобил „БМВ 750 ЛИ
X ДРАЙВ“ с peг. № *******. Договорът бил сключен във формата на
застрахователна полица № 0306X0547309/13.03.2020 г., а
застрахователното правоотношение било уговорено като срочно - за
периода от 14.03.2020г. до 13.03.2021 г. Застрахователната сума била
определена на 100 000 лева, а
определената застрахователна премия била разсрочена на четири вноски, в размер
на по 1 147.50 лева, които били заплатени до момента на настъпване на
събитието.
Ищецът
твърди, че в периода между 19.30 ч. на 12.09.2020 г. до 10.50 часа на
13.09.2020 г., в гр. София, ул. „********, е настъпило застрахователно събитие –
кражба на застрахования лек автомобил. На 14.09.2020 г., ищецът уведомил
ответника и при застрахователя била образувана преписка по щета № 10020-0301-19110, по която с писмо от
29.12.2020 г., ЗАД
„А.“ отказало да изплати
застрахователно обезщетение.
Ищецът
твърди, че е платил първите три от вноските по застрахователната премия (които
са били приети от ответника), автомобилът е бил огледан от представител на
застрахователя, и е изпълнил задълженията си по застрахователния договор,
поради което застрахователят носи застрахователния риск. Ответникът, обаче,
отказал да изплати застрахователно обезщетение, като формално се е позовал на
разпоредба от ОУ по договора, като не е мотивирал отказа си по никакъв начин.
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено
решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 100 000 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за настъпилото че в периода между 19.30 ч. на 12.09.2020 г. до
10.50 часа на 13.09.2020 г., в гр. София, застрахователно събитие - кражба на
лек автомобил „БМВ 750 ЛИ X ДРАЙВ“ с peг. № *******, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 29.12.2020 г. до окончателното плащане. Ищецът
претендира и направените по делото разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът ЗАД „А.“, е депозирал отговор на
исковата молба. Ответникът оспорва иска с възражението, че е неоснователен. Счита, че събитието не е застрахователно, поради което и
застрахователно обезщетение не се дължи. Заявява, че оспорва вредите като факт
от обективната действителност и като размер.
Ответникът оспорва и активната
материално-правна легитимация на ищеца, като твърди, че същият не е бил собственик на лек автомобил
„БМВ 750 И X ДРАЙВ“, с peг. № ********. Оспорва истинността на договора за покупко
- продажба на автомобила от 22.01.2020 г. относно автентичността му и датата
му. Евентуално твърди, че договорът не съдържа изявления за прехвърляне на
собствеността върху автомобила, поради което и не е настъпил транслативен ефект. Оспорва и истинността на свидетелство
за регистрация на МПС част l-ва с № ********* в частта относно отразеното обстоятелство, че собственик
на автомобила е И.К.Н..
Ответникът оспорва и
валидността на застрахователното правоотношение, като твърди, че застрахователният
договор по застрахователна полица № 0306X0547309
от 13.03.2020 г. е сключен при липса на
застрахователен интерес, тъй като към момента на сключване на застрахователния
договор, ищецът не е бил собственик на лек автомобил „БМВ 750 И X ДРАЙВ“, с peг. № ********.
Оспорва наличието на
застрахователното правоотношение по застрахователна полица № 0306X0547309/13.03.2020 г. с възражението,
че същата е нищожна на основание липсата на задължителния реквизит чл. 345, ал.
1, т. 11 от Кодекса за застраховането, а именно - от страна на ищеца не бил
положен подпис. Заявява, че оспорва авторството на положения “за застрахования“
подпис.
Оспорва и твърденията на
ищеца, че е настъпила кражба. Твърди, че кражба или друга форма на
противозаконно отнемане, не е била осъществена, а липсата на МПС към 13.09.2020 г. не е
резултат от отнемането на владението на МПС от ищеца без негово съгласие.
Евентуално, оспорва
твърденията на ищеца, че е настъпило застрахователно събитие, поради което и
обезщетение не се дължало. Твърди, че не
е налице покрит застрахователен риск поради наличието няколко изрично изключени
риска, а именно по т. 15.3 от Общите условия (обсебване по чл. 206 от
Наказателния кодекс) и по т. 14.8. от ОУ („застрахователят не покрива щети при
предоставяне на неверни/недостоверни данни относно застрахователното събитие“).
Излага съображения, че неизпълнението на задължението за деклариране на
достоверни данни за събитието и начина, по който са настъпили вредите е
значително с оглед интереса на застрахователя, тъй като възпрепятства същият да
определи дали е налице покрит застрахователен риск, коя е клаузата, по която е
настъпило застрахователното събитие и в какъв размер следва да бъде изчислено
дължимото обезщетение. Счита, че чл. 408 КЗ не намира приложение при уреждане
на застрахователни правоотношения между страните във връзка със събития, които
не са застрахователни, поради изключването им от застрахователно покритие по
волята на страните.
Оспорва дължимостта на
застрахователното обезщетение, като твърди, че е налице неизпълнение на
множество задължения по застрахователния договор, които са значителни с оглед
интереса на застрахователя. Евентуално възразява, че неизпълнението на
задълженията на ищеца, е от естество да обуслови редукция на претендираното
застрахователно обезщетение с не по-малко от 60% от размера на претендираната главница.
Ответникът оспорва и размера на главницата.
Съгласно КЗ и Общите условия, застрахователят изплащал обезщетение в размер на
действителната стойност на вредите към датата на събитие. В противен случай, би
се стигнало до неоснователно обогатяване на застрахованото лице, тъй като то ще
получи сума, по-висока от размера на действително причинените му вреди.
Евентуално, ответникът релевира възражение за
прихващане с насрещни вземания, а именно със вземането си за четвърта вноска,
която ведно с дължимия данък върху същата (2%) възлизала на 1 125 лв.
Ответникът оспорва и претенциите за лихва и за
разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 405, ал.
1 КЗ.
За основателността на иска в тежест на ищеца е да
докаже 1). възникване на валидно застрахователно правоотношение по имуществена
застраховка с предмет процесното МПС, по което застраховател е ответникът; 2).
настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за
което застрахователят носи риска; 3) причинна връзка между застрахователното
събитие и настъпилите вреди, 4) размер на вредите; 5) надлежно уведомяване на
застрахователя. В тежест на ответника е да докаже правоизключващите
си възражения - основанията за отказ да се изплати застрахователно обезщетение,
респ наличието на посочените от него изключени
рискове, предвидени в КЗ и ОУ
Съдът приема за установено по делото, че на
14.03.2020 г., между ЗАД „А.“ и И.К.Н. е възникнало валидно облигационно
правоотношение, произтичащо от договор за имуществено
застраховане - застраховка „Каско“, с предмет лек автомобил „БМВ 750 ЛИ
X ДРАЙВ“ с peг. № *******. Това
се установява от представената по делото Комбинирана застрахователна полица № 0306X0547309/13.03.2020
г., във формата на която е бил сключен договорът за застраховка „Каско“, клауза П (л. 13). Застрахователното правоотношение
е било уговорено като срочно и валидно
през периода от 14.03.2020г. до
13.03.2021 г. Застрахователната сума е била определена на 100 000 лева, а определената застрахователна премия –
4500 лева е била разсрочена на четири вноски, всяка в размер на по
1 147.50 лева.
Видно
от представените 3 бр. квитанции (л. 14 и сл.), ищецът е заплатил първите три
вноски, като не се спори, че последната четвърта вноска, с падеж 12.12.2020
г., не е била заплатена.
На 13.03.2020 г., застрахователят е извършил оглед
на застрахованата вещ, за което е съставил Протокол, в който е посочено, че няма
констатирани повреди и липси (л. 17).
Не се спори, че договорът за застраховка „Каско“
е сключен при Общи условия за застраховка на
моторни превозни средства - Каско, приети от
ответника, които са представени и от двете страни по делото. Съгласно чл. 12 от Общите условия, по клауза П –
„ПЪЛНО КАСКО“, застрахователят покрива пълна загуба или частична щета на
застрахованото МПС, причинени от всички рискове в клаузите „М“, „Ч“ и „К“. По
Клауза „К“ – Кражба, застрахователят покрива кражба на цялото МПС, грабеж на
цялото МПС, противозаконно отнемане на цяло МПС с намерение за ползване, щети
на откраднато и
върнато на собственика противозаконно отнето МПС (чл. 11 от ОУ).
Видно и от свидетелство за регистрация № *********, въпросният автомобил
е регистриран като собственост на ищеца И.К.Н.
Неоснователни са възраженията на ответника, че ищецът не е бил
собственик на лек автомобил „БМВ 750 И X ДРАЙВ“, с peг. № ********, че ищецът
не е подписал договора за покупко-продажба от 22.01.2020 г., както и че не е
подписал застрахователната полица, поради която и същата е нищожна. Тези
възражения се опровергават от заключението по извършената по делото съдебно-почеркова експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно. От заключението се установява, че ищецът И.К.Н. е
положил подпис като „купувач“ в Договор за покупко-продажба на МПС от
22.01.2020 г., като „застрахован“ – в Комбинирана застрахователна полица №
0306X0547309/13.03.2020 г. и в графа „предал“ (12 бр. подписи) на Списък на
необходимите документи, изискуеми при заявен риск „Противозаконно отнемане на
МПС“ от 14.09.2020 г. С оглед на това, съдът приема, че оспорването на
ответника не е доказано, респ. че ищецът е собственик на автомобила и е
подписал застрахователната полица.
Изложеното сочи, че по делото се установява, че между страните е
възникнало валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка с
предмет процесното превозно средство, което е породило действието си и е
обвързвало страните по него към датата на процесното събитие. По силата на
застрахователния договор в тежест на ответника е възникнало задължение за
заплащане на застрахователно обезщетение, а легитимиран да търси и получи изпълнение е
именно ищецът.
Налице е и втората предпоставка: В срока на застрахователното покритие
е настъпило застрахователно събитие, за което застрахователят носи риск:
На 13.09.2020 г., ищецът И.К.Н. е подал в 09 РУ-СДВР съобщение за
извършено престъпление (л. 83 от делото). Ищецът е заявил, че за времето от 19.30
часа на 12.09.2020 г. до 10.50 часа на 13.09.2020 г. е бил отнет въпросният лек
автомобил, който е бил паркиран в гр. София, бул. ********. По случая е било
образувано досъдебно производство № 1411/2020 г. по описа на 09 РУ-СДВР, пр.пр. № 33296/2020 г. по описа на СРП. Ищецът е уведомил ответника за отнемането на
автомобила му, на 14.09.2020 г. му е предал 2 бр. оригинални ключове, метален
нарез без ключ и дистанционно управление (л. 28), а впоследствие и други
документи, изисквани от застрахователя
по представения списък (л. 22). По досъдебното производство са били
извършени редица процесуално-следствени действия, вкл. разпитани са свидетели,
приобщени са записи от видеокамери, на които, в 21.10 ч. на 12.09.2020 г. са визуализирани
две лица с маски и ръкавици да се качват в автомобила и да потеглят. Въпреки
извършените оперативно-издирвателни мероприятия, извършителят
на престъплението, лекият автомобил и свидетели – очевидци не са установени. С
Постановление от 14.10.2020 г. на прокурор от СРП, наказателно производство №
1411/2020 г. по описа на 09 РУ-СДВР, пр.пр. №
33296/2020 г. по описа на СРП, е спряно, на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 НПК.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеката К.Г.Г., която живеее на фактически съпружески
начала с ищеца. Свидетелката сочи, че е управлявала въпросния автомобил. Преди
да бъде откраднат, автомобилът бил паркиран на обичайното място – пред жилищна
кооперация в гр. София, ж.к. **********Автомобилът бир паркиран късния
следобед. На следващия ден сутринта, ищецът установил липсата му и сигнализира
органите на реда.
При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, макар и част
от тях да са косвени, съдът приема за установено по делото настъпването на
събитие, което има характер на застрахователно – кражба, осъществена в срока на
застрахователно покритие по процесния договор и съставляваща покрит риск.
Действително, няма преки доказателства за осъществената кражба, но е налице
верига от косвени, които водят до еднозначния извод за реализиране на този факт
и нито едно от които не противоречи нито на формалната логика, нито на други
събрани по делото доказателства.
По делото не се доказа наличието на основания за изключване или
намаляване на отговорността на застрахователя.
Съгласно чл. 395, ал. 4 КЗ, при настъпването на застрахователно събитие
застрахователят може да откаже плащане на обезщетение, ако събитието е
следствие от неизпълнение на задължението по ал. 1 и само ако изрично е
предвидил това в договора. В случай че настъпването на застрахователното
събитие е следствие от неизпълнение на задължението по ал. 1, но това
неизпълнение не е предвидено като основание за отказ в договора,
застрахователят може да намали застрахователното обезщетение съответно на
тежестта на неизпълнението.
По делото не са събрани каквито и да е доказателства, че е налице
неизпълнение на застрахования договор и че събитито е
следствие на това неизпълнение. Липсват доказателства и че е налице някоя от
предвидените в чл. 408, ал. 1 К хипотези, и в частност – че е била налице
застрахователна измама. Липсват доказателства
и че застрахователят е бил заблуден, че са били предоставени
неверни/недостоверни данни или, че е налице обсебване по смисъла на чл. 206 НК,
което сочи, че не са налице изключените рискове, предвидени в Общите условия -
т. 15.3 и т. 14.8. от ОУ. Не се установи да е налице неизпълнение на задължение
на застрахования, което да е значително с оглед интереса на застрахователя, да
е било предвидено в закона или в застрахователния договор и да е довело до
възникване на застрахователното събитие.
Поради изложеното съдът приема, че не е налице неизпълнение на съществено
задължение, в причинна връзка с което да са настъпили процесните събития.
Същевременно са предприети достатъчно действия за ограничаване на вредите –
чрез незабавно уведомяване на органите на реда и на застрахователя. Ето защо
застрахователят няма право да откаже или да намали дължимото обезщетение.
Относно размера на дължимото обезщетение:
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на
размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ, за действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество.
В настоящия случай, видно от заключението по автотехническата
експертиза, действителната стойност на въпросния лек автомобил възлиза на
95 636 лева. От тази сума, на основание т. 28 от Общите условия, следва да
се приспадне неплатената четвърта вноска от застрахователната премия, или
дължимото от ответника застрахователно обезщетение е в размер на 94 488.50 лева
(95 636 лева – 1147.50 лева). Искът е основателен и следва да се уважи в
този размер, а за разликата до пълния предявен размер, следва да се отхвърли.
Ищецът е уведомил ответника за настъпилото застрахователно събитие и до
11.12.2020 г. е предал всички изискуеми от застрахователя документи (л. 22). С
оглед на това и предвид разпоредбата на чл. 409 КЗ и диспозитивното
начало, ответникът дължи законна лихва от 29.12.2020 г. до окончателното
плащане.
Относно разноските: При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни, които са
направили своевременно искане за присъждане на разноски и са представили
доказателства за направени такива.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да се присъди сумата от 8 117.84 лева от общо направените
разноски в размер на 8 636 лв. (8636 лв. х 0.94), в т.ч.: платена държавна такса (4000 лева), депозит за АТЕ (400
лв.), и платено адвокатско възнаграждение, с вкл. ДДС (4236 лв. ).
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от 24.30 лева от общо направените разноски в размер на 405 лева (405
лв. х 0.06), вкл. депозит за експертиза (100 лв.), държавна такса за издаване
на съдебно удостоверение (5 лева) и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 300 лева.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „А.“, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на И.К.Н., с ЕГН
**********, с адрес: ***, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, сумата
от 94 488.50 лева - застрахователно обезщетение за настъпилото в периода между 19.30 ч. на
12.09.2020 г. до 10.50 часа на 13.09.2020 г., в гр. София, застрахователно
събитие - кражба на лек автомобил „БМВ 750 ЛИ X ДРАЙВ“ с peг. № *******, ведно
със законната лихва, считано от 29.12.2020 г. до окончателното плащане, както и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 8 117.84 лева – разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 94 488.50 лева до пълния предявен размер от 100000 лева,
като неоснователен.
ОСЪЖДА И.К.Н., с ЕГН
**********, с адрес: ***, да заплати на ЗАД „А.“, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление:*** на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, сумата от 24.30 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: