№ 61
гр. Перник, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР Й. МИНЧЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА Р. КРЪСТАНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Й. МИНЧЕВ Административно
наказателно дело № 20241720201384 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Н. В. Н. от *******, чрез адв. М., против НП № ПК-7-4 от
30.08.2024 г. издадено от началник на Регионална дирекция за национален строителен
контрол Перник (РДНСК - Перник) към Главна дирекция „Строителен контрол“ (ГД „СК“)
при Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), с което на основание чл. 233 от
Закона за устройство на територията (ЗУТ) му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 100 лева за нарушение на чл. 221, ал. 4 и чл. 233 от ЗУТ.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП. Счита,
че са налице процесуални нарушения при издаване на НП и са посочени две нарушени
норми. На следващо място, посочва, че нарушението не е осъществено, тъй като Н. е бил на
адреса в посочената дата и час, но никой не е позвънил, за да излезе.
В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез адв. М. поддържа жалбата и моли НП да
бъде отменено като незаконосъобразно.
Ответникът - началник на Регионална дирекция за национален строителен контрол
Перник (РДНСК - Перник) към Главна дирекция „Строителен контрол“ (ГД „СК“) при
Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), чрез юрк. И. оспорва жалбата. Счита,
че вмененото нарушение е безспорно доказано, поради което следва НП да се потвърди.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият съдебен състав, след като се запозна с доводите и становищата на
страните, прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
В РДНСК - Перник от Ц. Н.а е получено заявление с вх. № П-870-23-00-
676/09.04.2024 г. В заявлението си г-жа Н.а изказва недоволство от резултатите от
извършената проверка от общинска администрация - гр. Перник с опасения, че се правят
опити за плътна ограда да бъде издадено удостоверение за търпимост, а дървеният навес,
1
разположен непосредствено до горецитираната ограда да не бъде премахнат.
Във връзка с горното, с писмо изх. № П-870-23-00-224/17.04.2024 г. от Началника на
РДНСК-Перник, на основание чл. 221, ал. 4. ал. 5, т. 1 и т. от ЗУТ е наредено извършването
на проверка с длъжностни лица от общинска администрация - Перник на място в УПИ
*******, кв. **** по плана на ******* и административен адрес *******.
Със същото писмо с изх. № П-870-23-00-224/17.04.2024 г., в т. 3, на Н. В. Н. е дадено
нареждане на 15.05.2024 г. от 10.30 ч. да осигури достъп до имота си и да представи
документ за собственост, както и налични строителни книжа и документи за извършеното
строителство в УПИ *******, кв. **** по плана на ******* и административен адрес
*******.
С писмо вх. № П-870-23-01-007/29.05.2024 г. Ръководител ОПС е уведомил Началника
на РДНСК-Перник, че пратка *******, пусната на 17.04.2024 г. за Н. Н., с адрес: ******* е
получена лично от получателя Н. Н. на 22.04.2024 г.
На 15.05.2024 г. Н. Н. не е осигурил достъп до имота си, за което е съставен
Констативен протокол № П-870/2023-1/15.05.2024 г. и не е изпълнил нареждане на орган на
ДНСК (Началник на РДНСК - Перник), в нарушение на чл. 221, ал. 4 от ЗУТ.
При така изложената фактическа обстановка бил издаден АУАН № ПК-7 от
03.07.2024 г., а въз основа на него и процесното НП.
Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетелите Д., С. и
Н.а, тъй като същите се явяват логични, последователни, вътрешнобезпротиворечиви и
съответни на приобщените по делото писмени доказателства. Показанията са достатъчно
информативни, като съдържат изчерпателна информация за елементите от състава на
нарушението.
В своите показания св. Д. посочва, че на часът и датата на проверката не се е явил
никой пред имота, за което са съставили констативен протокол. При проверката не са
звънили на звънец на имота и не са търсили по телефон жалбоподателя.
Св. Н.а посочва, че на процесната дата и час са били в дома си със своя съпруг Н. Н. и
са очаквали проверяващите да ги потърсят по телефон или да звъннат в имота, за да
осигурят достъп. Посочва, че не са били търсени, въпреки, че са били на адреса.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК,
писмени доказателства, като намира, че същите са логични, последователни, съответни и не
се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са
налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници,
събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от легитимирано лице,
депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и срещу акт, подлежащ на
обжалване.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съобразно предоставените
доказателства, приложени по делото.
В хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила на ЗАНН относно дължимото съдържание на АУАН и
НП. Актът и постановлението са съставени в нарушение на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от
ЗАНН. Визираните разпоредби се отнасят до задължителното съдържание на двата акта и са
императивни по своя характер.
В АУАН е посочена за нарушена норма чл. 221, ал. 4 от ЗУТ. В НП обаче, като
2
нарушени разпоредби са посочени чл. 221, ал. 4 и чл. 233 от ЗУТ. Това от една страна води
до разминаване между АУАН и НП, тъй като в НП е посочена и втора нарушена разпоредба.
Според чл. 18 от ЗАНН, когато с едно деяние са извършени няколко административни
нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените
наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Цитираната норма е ясна,
конкретна, императивна и не будеща никакво съмнение относно нейното приложение. За
всяко отделно административно нарушение се налага отделно административно наказание -
това е безусловното изискване на закона. То в случая не е спазено. Както се посочи,
твърденията са на АНО са разнопосочни, и сочещи на различни нарушения, а е наложено
едно наказание.
В НП е посочено извършването на две няколко отделни административни нарушения,
а е наложено едно единствено административно наказание.Тоест издадените акт и НП са в
разрез с разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като това представлява съществено
нарушение на процесуалните правила, пряко рефлектиращо и на правото на защита на
жалбоподателят, като наказващият орган е допуснал процесуално нарушение и само по себе
си само то е обуславящо незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление.
По отношение на приложението на материалния закон:
Съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 4 от ЗУТ, заповедите, предписанията и
нарежданията на ДНСК, издадени в рамките на тяхната компетентност, са задължителни за
лицата, за които се отнасят. Логическото тълкуване на тази разпоредба и употребата на
общото понятие "лицата" предполага отговорност както за юридически и физически лица,
така и за ръководители на търговски дружества, които са наредили или допуснали
неизпълнение на разпорежданията на органите на ДНСК.
С писмо с изх. № П-870-23-00-224/17.04.2024 г., на Н. В. Н. е дадено нареждане на
15.05.2024 г. от 10.30 ч. да осигури достъп до имота си и да представи документ за
собственост, както и налични строителни книжа и документи за извършеното строителство
в УПИ *******, кв. **** по плана на ******* и административен адрес *******.
По делото не се установява писмото да е получено от г-н Н.. Като доказателство е
посочено писмо в писмо от Български пощи (л. 16 по делото), че писмото изх. № П-870-23-
00-224/17.04.2024 г. е получено лично от Н. на 20.04.2024 г., но за това не са посочени
никакви доказателства и не е приложена обратна разписка, поради което този факт се счита
за недоказан от съда.
На следващо място при разпита на св. Д., извършила проверката се установява, че те
не са позвънили на звънец на имота и не са потърсили наказаното лице, за да осигури достъп
до имота. Недоумение буди в съда, че при наличието на телефонен номер в
кореспонденцията между Н. и АНО, същият не е бил потърсен при пристигането на
проверяващите на адреса.
Даденото разпореждане за датата 15.05.2024 г. е Н. Н. да даде достъп до имота си, а
не да бъде пред него. Същият не е отказал да даде достъп, но се установява, че не е бил
потърсен от проверяващите органи.
Нещо повече от свидетелските показания на св. Н.а съпруга на наказаното лице се
установява, че и двамата са били на посочената дата и час в дома си и са очаквали
проверката. Не са отказали да предоставят достъп до имота си или да окажат съдействие, но
не са били потърсени от проверяващите органи, като нито е имало позвъняване на звънец,
нито на телефонен номер.
От гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че не е налице извършено
вмененото нарушение на чл. 221, ал. 4 от ЗУТ като Н. не е отказал да изпълни нареждане,
тъй като не е бил потърсен от проверяващите органи.
От субективна страна, жалбоподателят не е осъществил състава на това
3
административно нарушение виновно. Същият не е съзнавал, че с действията си нарушава
императивно установени и вменени му със закон задължения, тъй като не е доказано, че
самото нареждане е връчено на Н.. Дори да се приеме, че е връчено по законоустановения
ред, то за да бъде извършено виновно в съзнанието на Н. е следвало да възникне намерение
за отказ от предоставяне на достъп на проверяващите органи до имота си. Това не се
доказва, а от всички доказателства се установява, че той е очаквал да бъде потърсен от
органите на ДНСК, за да им предостави достъп като е бил и в имота си на посочената дата и
час.
С оглед изхода на спора и съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски, но такива не са претендирани.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ПК-7-4 от 30.08.2024 г. издадено от
началник на РДНСК - Перник към Главна дирекция „Строителен контрол“ при ДНСК, с
което на основание чл. 233 от Закона за устройство на територията на Н. В. Н. с
ЕГН:********** от ******* е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100
лева за нарушение на чл. 221, ал. 4 и чл. 233 от ЗУТ.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните за
изготвянето му пред Административен съд - Перник по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4