№ 48
гр. Пловдив, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Мария П. Петрова
Стоян Ат. Германов
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20215000500410 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 275929/27.05.2021 г. от „С. а.-п.“ ЕООД, ЕИК
...... против решение № 260546/15.04.2021 г., постановено по г. д. № 2195/2021 г. по описа на
ОС – Пловдив, с което е отхвърлен отрицателен установителен иск с правна квалификация
чл. 439 от ГПК, предявен от „С.а.-п.“ ЕООД - с. Д.п., Община К., ЕИК ......, със съд. адрес: гр.
П., ул. „....“ № 34, офис 5, за осъждане на Община К. - с. К., пл. „В.“, БУЛСТАТ ...., че
дружеството не дължи сумата от 59 019.74 лева, представляваща погасени по давност
публични задължения за дължим данък върху недвижими имоти, такси за битови отпадъци и
данък върху превозните средства за периода 2010 г. - 2012 г., установени с Акт по чл. 107,
ал. 3 от ДОПК с № 4-1/27.02.2018 г., за което е образувано на 16.07.2018 г. изпълнително
дело № 305/2018 г. на ЧСИ П.Н., рег. № ....
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
обжалваното и да отхвърли предявения иск.
Ответникът счита, че жалбата е неоснователна. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
Иск с правна квалификация чл. 439 от ГПК.
1
Предявен от „С.а.-п.“ ЕООД - с. Д.п., Община К., ЕИК ......, със съд. адрес: гр. П.,
ул. „....“ № 34, офис 5 против Община К. - с. К., пл. „В.“, БУЛСТАТ .....
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на Община К. - с. К., пл. „В.“, БУЛСТАТ ...., че „С. а.-п.“ ЕООД, ЕИК ...... не
дължи сумата от 59 019.74 лева, представляваща публични задължения за дължим данък
върху недвижими имоти, такси за битови отпадъци и данък върху превозните средства за
периода 2010 г. - 2012 г., установени с Акт по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с № 4-1/27.02.2018 г.,
за което е образувано на 16.07.2018 г. изпълнително дело № 305/2018 г. на ЧСИ П.Н., рег. №
..., поради погасяване по давност. Претендира разноски.
Ответникът не признава иска. Претендира разноски.
По делото не се спори, че:
с Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 4-1/27.02.2018
г. на приходната администрация на Община К. са определени неплатени в срок от ищеца „С.
а.-п.“ ЕООД, ЕИК ......, задължения за данък върху превозните средства (без леки
автомобили), данък върху недвижими имоти и такси за битови отпадъци за периода 2010 г. -
2017 г., ведно с лихви, подробно посочени в акта по периоди, видове и размери. Дължимите
данъци и такси са изчислени, въз основа на подадени от ищеца Декларация по чл. 54 от
ЗМДТ с вх.№ **********/12.03.2010 г. за МПС с рег. № РВ 3076 ВР; Декларация по чл. 17,
ал. 1 от ЗМДТ с вх. № **********/22.10.2004 г. за имот с партиден № М1609159 - земя и
сграда в с. Д.п.; Декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ с вх. № Р16111/07.02.2007 г. за имот с
партиден № М1617018 - земя и сграда в с. Д.п., като общият размер на задълженията за
проверявания период е 108 562.43 лева, от които общо 74 632.51 лева - дължими данъци и
такси и 33 929.92 лева - лихви, изчислени към 27.02.2018 г. Няма твърдения, данни или
доказателства Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 4-
1/27.02.2018 г. да е обжалван, включително и по съдебен ред, поради което същият е влязъл
в сила;
с Акт за възлагане събирането на публични вземания № 1/12.07.2018г. Община К.
е възложила, на основание чл. 2, ал. 2 и ал. 3 и чл. 18 от ЗЧСИ, събирането на установените
с АУЗД № 4-1/27.02.2018 г. публични общински задължения на ЧСИ П.Н., рег. № ..., въз
основа на който е образувано приложеното изпълнително дело № 2018...0400305.
Горните обстоятелства се доказват и от представените писмени доказателства:
Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 4-1/27.02.2018 г. на
приходната администрация на Община К., Акт за възлагане събирането на публични
вземания № 1/12.07.2018 г. Община К. и приложеното изпълнително дело.
В исковата молба се твърди, че ищецът не дължи сумата от общо 59 019.74 лева,
представляваща публични задължения за дължим данък върху недвижими имоти, такси за
2
битови отпадъци и данък върху превозните средства за периода 2010 г. - 2012 г., разбити по
пера, както следва: данък върху недвижим имот за: 2010 г. - 1 245.03 лева, 2011 г. - 1 173.94
лева, 2012 г. - 1 106.70 лева; такса битови отпадъци за: 2010 г. - 5 872.00 лева, 2011 г. -
5 869.72 лева, 2012 г. - 1 580.99 лева; данък върху недвижим имот за: 2010 г. - 2 798.36 лева,
2011 г. - 2 873.10 лева, 2012 г. - 2 714.40 лева; такса за битови отпадъци за: 2010 г. -
15 070.88 лева, 2010 г. – 14 365.49 лева, 2010 г. - 3 877.72 лева и данък върху пътно превозно
средство за: 2010 г. – 150.26 лева, 2011 г. – 165.28 лева, 2012 г. – 155.89 лева, тъй като
посочените задължения са погасени по давност.
Съгласно чл. 439, ал. 2 от ГПК, искът на длъжника за оспорване на вземането
може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Настоящата инстанция намира, че посочената норма е приложима и в настоящия
случай.
Акт за установяване на задължения № 4-1/27.02.2018 г. на приходната
администрация на Община К. е такъв по чл. 107, ал. 3 от ДОПК.
Съгласно чл. 209, ал. 2, т. 3 от ДОПК, принудително изпълнение се предприема
въз основа на актове по чл. 107 от ДОПК. Следователно Акт за установяване на задължения
№ 4-1/27.02.2018 г. представлява самостоятелно изпълнително основание, което попада в
хипотезата на чл. 439, ал. 2 от ГПК, след като вземането е възложено за събиране на ЧСИ,
поради което по отношение на производството намират приложение правилата на ГПК.
В този смисъл е неоснователно единственото конкретно оплакване за
незаконосъобразност на обжалваното решение, релевирано във въззивната жалба – чл. 269,
изречение второ от ГПК.
При това положение възражението за давност не се явява нов факт.
Дори и да се приеме, съвсем условно, че разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ГПК не
може да намери приложение, твърдението за погасяване по давност е неоснователно.
Съгласно чл. 120 от ЗЗД, давността не се прилага служебно.
В производството по издаването на Акт за установяване на задължения № 4-
1/27.02.2018 г. не е направено възражение за погасяване по давност на някое от
задълженията. Този акт е влязъл сила и има задължителен характер.
От момента на неговото влизане в сила започва да тече нова петгодишна давност,
която не е изтекла към момента на подаване на исковата молба – чл. 172, ал. 2 и ал. 3 от
ДОПК.
Следва да бъде отбелязано, че от ищеца е предложен погасителен план и е
извършено погасяване на част от процесните задължения в рамките на изпълнителното
3
производство.
Налага се общият извод, че не е осъществено пълно и главно доказване на
твърденията в исковата молба относно погасяване на процесните суми по давност, както и
на възражението за неприложимост на чл. 439, ал. 2 от ГПК, поради което така предявеният
иск следва да бъде отхвърлен.
До тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Община К. претендира заплащане на разноски за въззивното производство в
размер на 1 700.00 лева. Представен е договор за правна помощ и съдействие
07877/05.07.2021 г. (л. 13). В него изрично е записано, че сумата е платена по банкова
сметка. Но не са представени съответните банкови документи, удостоверяващи плащането.
Следователно искането за присъждане на разноски не е доказано, поради което следва да
бъде оставено без уважение – т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г., постановено по т. д. № 6/2012 г.
на ОСГТК на ВКС.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260546/15.04.2021 г., постановено по г. д. №
2195/2021 г. по описа на ОС – Пловдив.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Община К. за присъждане на разноски за
въззивното производство в размер на 1 700.00 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение.
Преписи от решението да бъдат връчени на страните.
Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от
съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4