Р Е Ш Е Н И Е
№ 260106./30.11.2020г.,
гр.Пазарджик
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ,гражданска
колегия, ІІ въззивен състав, в публично заседание проведено на осми октомври
през две хиляди и двадесета година ,в състав
Председател: Красимир
Ненчев
членове : Албена Палова
Мариана Димитрова
с участието на
секретаря Галина Младенова, като изслуша докладваното от съдия Мариана
Димитрова гр.дело № 634 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по реда на чл.258 от ГПК.
Обжалва
се Решение № 464 постановено на 01.11.2019г. по гр.дело № 3912 по описа на
Пазарджишкия окръжен съд за 2018г., с което на основание чл.135 от ЗЗД е
обявено за относително недействително по отношение на „Ей енд
Ди Фарма България" ЕАД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление
на дейността: гр.София, район Надежда, ул.“Рожен“ №24, представлявано от А.А.М.
– Изпълнителен директор дарение извършено между Д.И.П., с ЕГН **********, с
адрес: ***, И.С.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез законния му
представител Е.И.П. – майка и Е.И.П., с ЕГН **********, с адрес: *** с
Нотариален акт №54, т.19 от 20.07.2018г. по описа на АВ Пазарджик, на ½
идеална част от Поземлен имот №1490, с площ от 472 кв.м., за който е отреден
УПИ І-1490, в квартал 41 по плана на гр.В., ул.„В." №19, общ.Септември,
обл.Пазарджик, с площ от 459 кв.м. като имотът участва в парцела със същата
площ, ведно с построените в имота сгради: Двуетажна полумасивна жилищна сграда
със застроена площ от 55 кв.м. и разгъната площ от 110 кв.м.; Полумасивна
едноетажна пристройка към жилището със застроена площ от 20 кв.м. и навес със
застроена площ от 20 кв.м., при съседи на имота: улици от две съседни страни,
ПИ №1489; ПИ №1480; ПИ №1494 и ПИ №1496 като дарителят Д.И.П. е запазил както за себе си, така и за
съпругата си и за майката на дарения право на ползване на една стая от първи
етаж и една стая от втория етаж на двуетажната полумасивна жилищна сграда
докато е жива. Присъдени са сторените съдебно-деловодни разноски.
Решението се обжалва с въззивна жалба
от Е.И.П. лично и като представител на И.П.,
и Д.И.П. с изложени идентични съображения за неговата неправилност.
Твърди се от въззивниците,че предпоставките на претенцията по чл.135 от ЗЗД не
са установени в процеса, поради което искът се явява неоснователен, а решението
неправилно. На първо място е посочено, че не
е налице знание за увреждане от длъжника. Длъжникът не е знаел ,че има
кредитор, и със сделката не е целял да намали имуществения си актив. На
следващо място, твърдят ,че у ответниците е липсвал умисъл за увреждане на
кредитора. Искането е решението да бъде отменено като неправилно, а въззивната
инстанция реши спора по същество и отхвърлил иска по чл.135 от ЗЗД.
Въззиваемата страна „МагнаФарм
България“ЕАД с отговора на въззивната жалба излага съображения за нейната неоснователност.
Посочва,че основното твърдение на въззивниците,че длъжникът не е знаел,че има
кредитор е несъстоятелно. Твърди,че правните изводи на първоинстанциионния съд
за наличие на всички елементи от фактическия състав на Павловия иск са
правилни. Искането е решението да бъде потвърдено.
Настоящият съдебен състав на въззивната
инстанция, след като констатира,че въззивната жалба е подадена в срок от
легитимирана страна в процеса, е допустима, провери изложени в нея оплаквания и
съображенията на въззиваемата страна в отговора на въззивната жалба, обсъди
събраните пред първата инстанция доказателства, констатира следното:
Предявен
е иск намиращ правното си основание в разпоредбата на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че е кредитор на ответника Д. П., който на 20.07.2018г. е дарил
свои имоти на племенника си И.П. ,поради което моли съда да обяви за
относително недействително спрямо него извършеното по нотариален ред
дарение. Основните възражения на ответниците са, че към момента на
дарението ищецът не е кредитор на дарителя;че
у ответниците липсвало намерение за увреждане на кредитора.
В
мотивите на обжалвания съдебен акт ,първоинстанционният съд е установил
следното:
На 02.04.2018г.
между търговското дружество ищец –„МагнаФарм България“ ЕАД и първият ответник -
Д.И.П. е сключена спогодба, с нотариална заверка на подписите с peг.№2722 по
описа на Нотариус с рег.№171 на Нотариалната камара А.К.,по силата на която
страните са се съгласили, че Д.И.П. има задължение към „Ей енд Ди Фарма
България" ЕАД в размер на 27 499,10 лева,което ще погаси по следния начин
в срок до „ 31.12.2018г. на 9 равни вноски с падежи всеки последен ден на
месеца като падежът на първата е на 30.04.2018г., а на последната - на
31.12.2018г.“.
На 15.06.2018г.
в полза на кредитора по спогодбата и против длъжника по същата е издадена
Заповед №5513 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК по ч.гр.дело №9854/2018г. по описа на Районен съд-Пловдив, както
и изпълнителен лист от 19.06.2018г. за сумата от 27441,10 лева – главница,
представляваща дължимата по спогодбата сума.Въз основа на изпълнителния лист е
образувано изп.дело №451/2018г. по описа на ЧСИ Иво Кралев.
На 08.02.2018г. Д.И.П.
е придобил правото на собственост върху ½ идеална част от поземлен имот
№1490, с площ от 472 кв.м., за който се отрежда УПИ І-1490 квартал 41) по плана
на гр.В., общ.Септември, обл.Пазарджик, ул.„В." №19 с площ от 459 кв. м.
като имотът участва в парцела със същата площ, ведно с построените в имота
сгради:двуетажна полумасивна жилищна страда със застроена площ от 55 кв.м. и
разгъната площ - 110 кв.м., полумасивна едноетажна пристройка към жилището със
застроена площ от 20 кв.м. и навес със застроена площ от 20 кв.м, при съседи на
имота: улици от две съседни страни, ПИ №1489, ПИ №1480, ПИ №1494 и ПИ №1496,
видно от Нотариален акт за дарение на недвижим имот №80, том 3, н.д.
№467/2018г., вх.рег.№835, дв.вх.рег.№837 от 08.02.2018г. по описа на Служба по
вписванията – Пазарджик.
На 20.07.2018г. Д.И.П.
е дарил на своя племенник –И.С.П. собствената си ½ идеална част от
описания по-горе недвижим имот с Нотариален акт за дарение на недвижим имот
№54, т.19, н.д.2 №3267/2018г., вх.рег.№5806 и дв.вх.рег.№5802 от 20.07.2018г.
по описа на Служба по вписванията - Пазарджик. Дарителят Д.И.П. е запазил както
за себе си, така и за съпругата си и за майката на дарения – ответницата Е.И.П. право на ползване на една
стая от първия етаж и една стая от втория етаж на двуетажната полумасивна
жилищна сграда докато са живи.
Няма спор, че
вторият ответник е син на брата на първия ответник и съответно негов племенник,
както и че ответницата е бивша съпруга на брата на първия ответник. Ответниците
са в много добри взаимоотношения помежду си.
При така
установените факти,които не се спорят от страните в процеса първоинстанционният
съд от правна страна е приел,че ищцовото дружество е кредитор на Д.П..
Вземането на кредитора в размер на 27 441,10
лева произтича от спогодбата от 02.04.2018г., въз основа на която е
издадена Заповед №5513 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК от 15.06.2018г. по ч.гр.дело №9854/2018г. по описа на
Районен съд-Пловдив и изпълнителен лист от 19.06.2018г.Длъжникът Д.П. е знаел,
че уврежда своя кредитор - ищеца с дарението на процесния недвижим имот на своя
племенник – ответника И.С.П., представляван от своята майка и законен
представител Е.И.П., тъй като лишава
кредитора от възможността да насочи принудителното изпълнение върху същия имот.С
извършеното на 20.07.2018г. дарение са увредени интересите на кредитора-ищеца,
тъй като с извършения дарствен акт се е намалил актива на длъжника, от който
кредиторът може и следва да удовлетвори вземането си. Приел е,че с оглед безвъзмездният
характер на дарението знанието за увреждане у лицето, с което длъжникът е
договарял е без правно значение.
Настоящият
съдебен състав изцяло споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния
съд и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.
Предмет на
конститутивния иск по чл.135 от ЗЗД е
потестативното субективно материално гражданско право на ищеца-кредитор да бъде
обявена само спрямо него за недействителна дадена правна сделка или друго
правно или фактическо действие на ответника-длъжник,с които последния го
уврежда.Това потестативно право възниква, респективно искът е основателен при наличието на следните материалноправни
предпоставки: ищецът да е кредитор на ответника-длъжник,т.е ищецът да е титуляр
на друго субективно материално / притезателно или потеставино/ гражданско
право, противопоставимо на ответника-длъжник; извършеното от последния
действие/сделка –атакувано с иска да уврежда интереса на ищеца-кредитор,т.е да
осуетява ли да затруднява по някакъв начин упражняването на правата му спрямо
ответника-длъжник; последният да е знаел за увреждането към момента на
извършването на атакуваната сделка/ действие, а когато тя е възмездна –и
договарящото с него лице трябва да е знаело за увреждането; когато увреждащата
сделка / действие е извършена преди възникване на вземането на ищеца/ кредитор
,е необходимо намерение / а не само знание / и именно в тази хипотеза биха били
относими възраженията на въззивниците за липсата на умисъл за увреждане/ / у ответниците за увреждането. В конкретният
казус всички изложени дотук материалноправни предпоставки на Павловия иск се
установиха по несъмнен начин.
Материално легитимиран ищец по делото следва да е лице
, което има качеството на кредитор на лицето- ответник.
При конкретните данни по делото , изводите на първоинстанционния съд ,че ищцовото
дружество има качеството на кредитор на ответника Д.П. е правилен и
законосъобразен. Вземането на кредитора е обусловено от задължението на
длъжника обективирано в спогодбата от 02.04.2018г. В този смисъл неотносими са
изложените в жалбата обстоятелства относно образуването на изп.дело, връчване
на ПДИ и пр., тъй като съдебното установяване на задължението в хипотезата на Павловия
иск не влияе върху качеството на
кредитора като такъв.
Законосъобразно е
прието, че извършеното от Д.П. дарение в полза на И.П. на 20.07.2018г. е
относително недействително в отношенията между страните по делото, по причина ,
че целта на дарението е била увреждане интересите на кредитора „МагнаФарм
България“ЕАД.Увреждането на кредитора като елемент от фактическия
състав на иска е от категорията на обективните предпоставки и предполага, че
чрез извършеното правното действие, длъжникът създава или увеличава
неплатежоспособността си. Дарението като безвъзмездно разпореждане обективно предполага намаление актива на длъжника,
който актив би послужил за удовлетворяване кредитора –взискател
при принудителното изпълнение.
Необходим елемент на уважаване на иска по чл.135 ЗЗД е
длъжникът да знае, че чрез извършване на атакуваното правно действие/
разпореждане с имущество/, уврежда кредитора си- ищец.По иск по чл.135 ЗЗД , като ответник наред с длъжника, извършил увреждащото действие, следва да
участва и лицето, придобило права по него. Недобросъвестността на участниците в
сделката не се предполага и следва да се докаже от ищцовата страна , освен в
хипотезата на чл.135 ал.2 ЗЗД. Когато третото лице, придобило права по
сделката , е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника, недобросъвестността се предполага.След като отчуждителната
сделка е безвъзмездна и в полза на низходящ – син на брата на длъжника ,то
изводите на съда в насока , че са налице всички изискуеми от чл. 135 ЗЗД условия
и иска следва да бъде уважен иска, са обосновани и законосъобразни.
Решението като правилно
следва да бъде потвърдено.
С
оглед изхода на спора в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят
сторените съдебно-деловодни разноски съобразно списъка по чл.80 от ГПК в размер
на 811,80 лева- възнаграждение за адвокат.
По
изложените съображения, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 464
постановено на 01.11.2019г. по гр.дело № 3912 по описа на Пазарджишкия окръжен
съд за 2018г.
ОСЪЖДА Д.И.П., с ЕГН **********,*** и Е.И.П., с ЕГН **********
*** да заплатят на „МагнаФарм България" ЕАД, ЕИК ********* , със седалище
и адрес на управление на дейността: гр.София, район Надежда, ул.“Рожен“ №24,
представлявано от А.А.М. – Изпълнителен директор сумата в размер на 811,80
лева- представляваща сторени във въззивното производство съдебно-деловодни
разноски.
Решението не подлежи
на касационно обжалване.
Председател:
членове: 1.
2.