Р Е Ш Е Н И Е
№ 1282
Град Пловдив, 12
юни 2019 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение,
ІV състав, в открито заседание на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Административен съдия: Анелия Харитева
при секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 411 по описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл.
от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Съндей“ ЕООД против
ревизионен акт № Р-160016180032790-091-001 от 21.11.2018 г., издаден от Г.П.Й.,
началник сектор в ТД Пловдив на НАП, възложил
ревизията, и Г.Д.С., главен инспектор по приходите в ТД
Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 27 от 17.01.2019 г. на директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при ЦУ на НАП, с който на
дружеството допълнително е установен данък върху дивидентите и ликвидационните
дялове на местни и чуждестранни физически лица за 2015 г. в размер на 6590 лева
и лихви в размер на 1876,77 лева.
Според дружеството-жалбоподател ревизионният акт е
незаконосъобразен поради противоречие с материалния закон и необоснованост.
Твърди се, че липсват доказателства за наличие на неразпределена печалба и
решение на едноличния собственик на капитала за разпределение на дивидент.
Процесната сума от 131 827 лева представлява аванси за закупуване на
стока, които пари са върнати в дружеството. Иска се отмяна на обжалвания ревизионен
акт и присъждане на направените разноски.
Ответникът чрез процесуалния си представител счита
жалбата за неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена, като се присъди
юрисконсултско възнаграждение. Съображенията, изложени в депозирана на 23.05.2019
г. писмена защита, преповтарят мотивите на решението на решаващия орган.
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е
подадена в срока по чл.156, ал.1 ДОПК и от активно легитимирана страна, имаща
право и интерес от обжалването, тъй като обжалваният ревизионен акт създава
нови публични задължения за дружеството, като по този начин неблагоприятно
засяга неговата правна сфера. Ревизионният акт е обжалван в срок пред
горестоящия в приходната администрация орган, който го е потвърдил.
Изчерпването на реда на задължителното административно обжалване и подаването
на жалба в срока по чл.156, ал.1 ДОПК налагат извод за нейната
допустимост. Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради
следните съображения:
Ревизионното производство е образувано въз основа на заповед за възлагане на ревизия № Р-16001618003279-020-001 от 07.06.2018
г., изменена със заповед за изменение на заповед възлагане на ревизия №
Р-16001618003279-020-002 от 12.09.2018 г. Ревизията
обхваща определяне на задълженията за корпоративен данък за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2017 г. и данък върху дивидентите и
ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода от
01.01.2015 г. до 31.12.2016 г. Въз основа на
събраните доказателства е съставен ревизионен
доклад № Р-16001618003279-092-001 от 25.10.2018 г. Въз основа на ревизионния доклад и
при съобразяване с подаденото срещу него
възражение от 12.11.2018 г. е издаден обжалваният ревизионен акт № 16001618003279-091-001 от 21.11.2018 г. – предмет на настоящото съдебно
производство.
Съдът
намира, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за
отмяна на ревизионния акт. Заповедите за възлагане на ревизия и за нейното
изменение са издадени от длъжностно лице, надлежно упълномощено със заповед №
РД-09-1 от 03.01.2017 г. и заповед № РД-09-1230 от 11.07.2017 г. на директора
на ТД Пловдив на НАП, а сроковете за извършването на ревизията са съобразени с
предвидените в чл.114 ДОПК. Извършените процесуални действия и събраните
доказателства в хода на ревизионното производство са осъществени по реда на
ДОПК и при спазване на основните принципи на кодекса. Ревизионният доклад и
ревизионният акт са издадени от компетентните за това органи по приходите и в
сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 ДОПК. Ревизионният доклад и
ревизионният акт са били съобщени на жалбоподателя. Следователно на
ревизираното лице е била осигурена възможност да упражни правото си на защита в
пълен обем.
В
хода на ревизията след анализ на счетоводните записвания по сметка 493 Разчети
със собственици и сметка 501 Каса за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. е установена
цикличност на движение на сумата от 131 827 лева, като през декември 2015
г., 2016 г. и 2017 г. управителят е взел от касата тази сума с основание „даден
аванс за доставка на стоки“ и я връща обратно в касата през януари на следващия
отчетен период с основание „отчетена сума за аванс за доставка на стоки“.
Проследявайки движението по сметка 304 Стоки за 2015 г. – 2017 г., ревизиращите
органи не са установили с тези пари да са купувани стоки, да е разширена
дейността на дружеството или да са сключвани договори, които впоследствие да са
анулирани. Установено е, че през 2015 г. сметка 304 е с начално дебитно салдо
22 069,42 лева, дебитен оборот от 338,16 лева, кредитен оборот от
18 834,78 лева и крайно салдо от 3 572,80 лева, като са закупени
стоки по две фактури от 20.05.2015 г. и 13.10.2015 г., които дати предхождат
получаването на процесната сума от 131 827 лева. Идентични обстоятелства
са установени за 2016 г. и 2017 г., поради което е направен извод, че през тези
години парите не съществуват, а представените счетоводни документи не
обективират действителни факти и са съставени за целите на ревизията. Още
повече, че при извършената проверка за установяване на факти и обстоятелства са
били представени документи и обяснения, които не съответстват и дори противоречат
на представените в ревизията, като при проверката е твърдяно, че процесната
сума от 131 827 лева през 2015 г. представлява паричен заем, предоставен
на управителя.
Въз основа на тези констатации е направен
извод, че сумата от 131 827 лева е получена от управителя през декември
2015 г. и само фиктивно е връщана в касата на дружеството през 2016 г. и 2017
г., че тази сума представлява изплатен дивидент под формата на скрито
разпределение на печалбата през 2015 г., поради което на основание чл.38, ал.3,
във връзка с чл.38, ал.1, т.2, б.“а“ ЗДДФЛ следва да се начисли данък върху
дивиденти и ликвидационни дялове от източник в страната в размер на 6 590
лева и лихва за периода 01.02.2016 г. – 21.11.2018 г. в размер на 1 876,77
лева.
В хода на съдебното производство с молба от 13.05.2019
г. (л.427-431) от дружеството-жалбоподател са представени две оферти от
12.11.2015 г. и от 02.01.2016 г., от турско търговско дружество от град И.за
цени на обувки, чанти и палта от естествена кожа.
Съдът намира, че тези писмени доказателства като
частни документи без достоверна дата не се ползват с материална доказателствена
сила и предвид късното им представяне (едва в хода на съдебното производство и
то преди последното съдебно заседание), както и възражението на процесуалния
представител на ответника, следва да се приеме, че те са съставени единствено
за нуждите на настоящото съдебно оспорване и за доказване на защитната теза на
дружеството-жалбоподател, поради което няма да бъдат кредитирани. Ако „Съндей“ ЕООД е разполагало с тези доказателства още към
февруари 2016 г. е нелогично тяхното непредставяне нито в хода на предварителната
проверка, нито в хода на ревизионното производство, нито в хода на обжалваното
по административен ред, нито с подаването на жалбата до съда, затова съдът не
кредитира представените оферти и намира, че същите са новосъздадени писмени
доказателства, за да обосноват защитната теза на дружеството и с оглед мотивите
в ревизионния акт и в решението на директора на ДОДОП Пловдив за липса на
доказателства за подадени оферти или сключени договори, които впоследствие са
били развалени.
В хода на съдебното производство е допуснато
извършване на съдебно-счетоводна експертиза, от чието заключение се установява,
че сумата 131 827 лева е предоставена на управителя от касата на
дружеството, за което са съставени 15 разходни касови ордери в общ размер на
137 536 лева в периода 02 -28.12.2015 г. Началното салдо по сметка 493 към
31.12.2014 г. е дебитно в размер на 2877 лева, предоставените през 2015 г.
аванси са в общ размер на 137 536 лева, на 29.12.2015 г. с приходен касов
ордер е отчетена сумата 8 586 лева с основание „отчетена сума за аванс за
доставка на стоки“, като салдото остатък аванси в управителя към 31.12.2015 г.
е в размер на 131 827 лева. Съответно сумата 131 827 лева е върната в
касата на дружеството, за което са съставени 14 приходни касови ордери в
периода 04-26.01.2016 г. и към 31.01.2016 г. крайното салдо е нула лева.
Съдът кредитира заключението на вещото лице
като компетентно и безпристрастно, кореспондиращо със събраните по делото
писмени доказателства – приходни и разходни касови ордери, но намира, че с това
заключение не се установяват нови факти от значение за правния спор, доколкото
счетоводното отразяване по сметки 493 и 501 за 2015 г. и януари 2016 г. е
изследвано и установено по безспорен начин от ревизиращия екип в хода на
ревизията и вещото лице не установява нещо различно в тази насока. От друга
страна, обаче, едностранчиво зададените въпроси към вещото лице не дават
отговор защо в годишния счетоводен отчет на дружеството за 2015 г. процесната
сума не е отразена като аванси за закупуване на материални запаси или вземания
в тази връзка. Съдът намира, че единствено със заключение на вещо лице и
счетоводни записвания не може да се докаже основанието за получаване на
процесната парична сума от управителя на дружеството, нито нейното връщане,
защото въпреки установената идентичност в счетоводните записвания за 2015 г.,
2016 г. и 2017 г., липсата на покупки на стоки (няма счетоводни записвания в
смета 304) и на разширяване на дейността на дружеството към 30.04.2018 г.
касовата наличност е нула лева. В този смисъл съдът намира, че със заключението
на вещото лице не е оборен изводът на органите по приходите, че счетоводните
записи са фиктивни и сумата 131 827 лева никога не е била връщана в касата
на дружеството.
При тези факти съдът намира, че обжалваният ревизионен
акт е законосъобразен и не са налице основания за неговата отмяна.
Спорен по делото е въпросът дали процесната сума
представлява изплатен дивидент под формата на скрито разпределение на
печалбата. Съгласно легалната дефиниция на понятието „дивидент“, дадена в § 1,
т.5, б.“в“ ДР ЗДДФЛ, „дивидент“ е и скритото разпределение на печалба. По
отношение на понятието „скрито разпределение на печалба“ § 1, т.8 ДР ЗДДФЛ
препраща към ЗКПО. Съгласно § 1, т.5, б.“а“ ДР ЗКПО „скрито разпределение на
печалба“ са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице
дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или
разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или
свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т.4, букви „а“ и „б“.
По делото е безспорно установено, че получените от
управителя пари не са използвани нито за покупка на стоки, нито за разширяване
на дейността на дружеството, поради което напълно покриват характерните черти
на понятието „скрито разпределение на печалба“. Въпреки наличните писмени
доказателства – разходни и приходни касови ордери за получаването на парите от
управителя и за тяхното връщане в касата на дружеството, именно поради липсата
на доказателства сумата от 131 827 лева да е свързана с осъществяваната от
дружеството дейност съдът намира за обоснован и правилен извода на ревизиращия
екип, че това е изплатен дивидент под формата на скрито разпределение на
печалба през 2015 г. и подлежи на облагане като доход по чл.38, ал.3 ЗДДФЛ с
данъчната ставка от 5 % по чл.46, ал. ЗДДФЛ. Задължен за внасяне на данъка е
платеца на дохода по силата на чл.65, ал.3 ЗДДФЛ, поради което правилно с
обжалвания ревизионен акт задължението е вменено за „Съндей“
ЕООД.
Липсват каквито и да било доказателства при
доказателствена тежест за дружеството, че процесната сума се намира в
дружеството. Притежаването не може да бъде доказано нито със заключението на
вещото лице, нито с направените счетоводни записвания, които не съответстват на
годишните финансови отчети, от една страна, а от друга страна, приходните и
разходните касови ордери са частни документи с недостоверна дата и съставени
единствено за нуждите на ревизията, поради което нямат доказателствена
стойност.
При скритото разпределение на печалба отчитането или
неотчитането на разпределението като разход не влияе върху определянето му като
дивидент, още повече, че не е спорен факт, че едноличният собственик на
капитала на дружеството не е вземал решение за разпределяне на дивиденти.
Затова и не се изключва задължението за окончателен данък. В този смисъл
обжалваният ревизионен акт е правилен и обоснован. Доказано е и задължението за
лихви като акцесорно задължение.
Водим от всичко изложено, съдът
намира, че жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода
на делото и направеното искане от процесуалния представител на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да
се уважи и да бъде осъдено дружеството-жалбоподател да заплати на ответната
дирекция сумата 753 лева съобразно чл.8, ал.1, т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Затова и на основание
чл.160, ал.1 и чл.161, ал.1 ДОПК Административен съд Пловдив, І отделение, IV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Съндей“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул.
“Васил Соколов“ № 19, представлявано от управителя Е.А.Ч., против ревизионен
акт № Р-160016180032790-091-001 от 21.11.2018 г., издаден от Г.П.Й., началник
сектор в ТД Пловдив на НАП, възложил ревизията, и Г.Д.С., главен инспектор по
приходите в ТД Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, потвърден с решение №
27 от 17.01.2019 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ Пловдив при ЦУ на НАП, с който на дружеството допълнително е
установен данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и
чуждестранни физически лица за 2015 г. в размер на 6590 лева и лихви в размер
на 1876,77 лева.
ОСЪЖДА „Съндей“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул.
“Васил Соколов“ № 19, представлявано от управителя Е.А.Ч., да заплати на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при ЦУ на НАП
сумата 753 лева (седемстотин петдесет и три) лева, юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването.
Административен съдия: