РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, _18.12._ 2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _деветнадесети ноември_ 2020 г. в състав:

                     

       Председател: _СТОЙКА МАНОЛОВА_

                                 

при участието на секретаря _Ваня Димитрова_ и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело № _65_ по описа  за _2020_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Пред РС - Левски са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422  от ГПК, във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК.

В Районен съд – Левски е постъпила искова молба от „********” АД, ЕИК:********, със седалище и адрес на управление:гр. ********,

срещу Г.А.Г., ЕГН**********, с адрес: ***.

В исковата молба се твърди, че с издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №393/30.10.2018г. по ч.гр.д. № 730/2018г. по описа на РС – Левски, съдът е уважил заявените по реда на чл. 417 от ГПК от ищеца претенции към ответника, същият да бъде осъден да заплати на кредитора задълженията си по договора за кредит „Експресо” с №412562/22.06.2015г. с първоначален договорен и усвоен размер от 15000 лв., за сумата от 13955.52 лв. - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.10.2018г. до окончателното й погасяване, договорна лихва в размер на 2570.01 лв. за периода от 22.03.2016г. до 14.08.2018г., обезщетение за забава в размер на 783.97 лв. за периода 22.03.2016г. до 14.08.2018г., обезщетение за забава в размер на 411.69 лв. за периода от 14.08.2018г. до 25.10.2018г., 21.42 лв. нелихвоносно вземане от застрахователни премии за периода от 22.03.2016г. 14.08.2018г., както и сумата 354.85 лв. разноски по делото за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

Ищецът бил уведомен от РС – Левски, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което в срок представят настоящата искова молба.

Твърди се, че на 22.06.2015г. между „***** ********” АД и Г.А.Г. е сключен договор за кредит „****”, по силата на който банката се задължила да предостави по разплащателна сметка на кредитополучателя сума в размер на 15 000 лв. Кредитополучателят се задължил да върне предоставената сума, ведно с дължимите лихви и застраховка „Живот” на 84 равни ежемесечни вноски, всяка от които в размер на 244.16 лв. и падеж – всяко 22 число на всеки месец, считано от 22.07.2015г., съгласно погасителния план, представляващ Приложение №1 към договора за кредит. В изпълнение на договора банката предоставила по разплащателната сметка на кредиторолучателя договорената сума от 15 000 лв.

Ищецът сочи, че когато е настъпил падежът на вноска №9 на 22.03.2016г. по разплащателната сметка обслужваща кредита, не е имало достатъчно наличност. Не последвало захранване на сметката и вноската останала неплатена. Преговорите за доброволно уреждане не довели до положителен резултат и непогасени изцяло останали и следващите погасителни вноски.

Поради продължителното неизпълнение на задължението за плащане на дължимите по договора суми, кредиторът загубил интерес от уговорката за изпълнение на части и на основание чл. 60, ал. 2 от ЗКИ пристъпил към обявяване на задължението по кредита за предсрочно изискуемо.

Тъй като погасяване на просрочената сума не било извършено, кредиторът на 14.08.2018 г. осчетоводил кредита като предсрочно изискуем и считано от 14.08.2018 г. към вече изискуемото поради просрочие задължение се прибавило и оставащата предсрочно изискуема главница.

При тези обстоятелства твърди, че след като от обективна страна е било формирано просрочие на задължение по погасителен план, продължило над 90 дни, банката счита, че на 14.08.2018 г. е настъпила предсрочната изискуемост на процесния кредит.

Твърди се, че с извършените доброволно плащания, погасени по кредита били разпределени както следва: 848,67 лева възнаградителна лихва и 1044,49 лева за главница. Така, след извършените по кредита плащания и съобразно уговорения между страните и съобразен със ЗЗД начин на погасяване, от главницата на предоставения кредит в размер на 15 000 лева дължими от главницата останали 13955,52 лева.

От датата на първо просрочие по кредита 22.03.2016 г. до датата на предсрочна изискуемост -14.08.2018 г., на основание част I, чл.8 от договора, дължима главница се олихвявала с договорения лихвен процент от 8,75% - 2570,01 лева възнаградителна лихва,  (представляваща сбор от неплатените лихви за вноски от 9-37 включително, плюс начислената лихва до изискуемост в размер на 51,80 лв.). Допълнително за същия период върху неплатените части от падежиралата главница се начислявала и наказателна надбавка съгласно част I, чл. 9 ал.2 от договора - 783,97 лева обезщетение за забава. Обезщетение за забава за периода от датата на изискуемост 14.08.2018 г. до датата на подаване на заявлението 25.10.2018 г. — 411.69 лева наказателна лихва.

Твърди се, че допълнително дължими останали и платените от името на „***** ********" АД за сметка на кредитополучателя и настоящ ответник три поредни застрахователни премии по сключения с кредитополучателя договор за застраховка „Живот", възлизащи на общо 21,42 лева. След като кредитополучателят спрял да обслужва задължението си и при наличието на три неплатени застрахователни премии от вноски, банката преустановила заплащането на застрахователните премии и неплатени останали единствено посочените три в размер на 21,42 лева.

Моли съда на основание чл. 422, ал. 1. във вр. с чл. 415, ал, 1 от ГПК, да приеме за установено между „********" АД, със седалище и адрес на управление град *********, вписано в търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК ********, от една страна и от друга Г.А.Г., с постоянен адрес ******, че дължи на банката изцяло сумите по Заповед за изпълнение на парично задължение № 393/30.10.2018 г. по ч. гр. д. № 730/2018 г., а именно: да бъде осъден да заплати на кредитора задълженията си по договора за кредит „Експресо" с № 412562/22.06.2015 г. с първоначален договорен и усвоен размер от 15 000 лева, за сумата от 13955,52 главница, ведно със законната върху главницата, считано от 29.10.2018 г. до окончателното й погасяване, договорна лихва в размер на 2570,01 лева за периода 22.03.2016 г. до 14.08.2018 г.; обезщетение за забава в размер на 783,97 лева за периода 22.03.2016 г. до 14.08.2018 г.; обезщетение за забава в размер на 411,69 лева за периода 14.08.2018 г. до 25.10.2018 г., 21,42 лева нелихвоносно вземане от застрахователни премии за периода 22.03.2016 до 14.08.2018 г, както и сумата от 354,85 лева за разноски по делото за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК в редакцията му от ДВ, бр.8 от 24.01.2017 год.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, моли за присъждане на сторените в настоящото производство разноски, в това число доплатената държавна такса за исковото производство за всички съединени искове в размер на 354,85 лева, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на минималното адвокатско възнаграждение от 150,00 лева съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК в редакцията му от ДВ, бр.8 от 24.01.2017 год.

 

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения му особен представител адвокат М.С., с който изразява становище, че депозираната искова молба е допустима, но частично основателна.

Не оспорва твърденията на банката, касаещи сключения договор за потребителски кредит, усвоената от ответника сума, договорения погасителен план (поред който задължението се погасява на вноски), наличието на неизпълнение от страна на подзащитния му, предсрочната изискуемост на кредита, образуването на заповедно производство и издаването па съответната заповед за незабавно изпълнение, както и претендираните вземания в размер на 13 955,52 лв. - главница, и 2 570,01 лв. - мораторна лихва за периода от 22.03.16г. до 14.08.18г.

Оспорва претенциите на ищеца за присъждане на сумата от 783,97 лв. обезщетение за забава от 22.03.16г. до 14.08.18г. /наказателна добавка/, а така също и за сумата от 411,69 лв. - обезщетение за забава от 14.08.18г. до 25.10.18г. /наказателна лихва/.

Навежда подробни съображения. Позовава се на ТР №3/2017 от 27.03.2019г. на ОСГТК на ВКС, според което при настъпване на предсрочна изискуемост отпадало занапред действието на погасителния план, ако страните са уговорили заемът/кредитът да се връща на вноски.

Твърди, че уговорената в договора лихва е възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума за срока на договора, че предсрочната изискуемост има гаранционно обезпечителна функция съгласно чл.71 ЗЗД, независимо че съдържала и елемент на санкция. Изменението на договора поради неизправност на заемополучателя имала за последица загуба па преимуществото на срока при погасяване на задължението (чл.70, ал.1 ЗЗД) за длъжника. Упражненият избор от кредитора да иска изпълнението преди първоначално определения срок поради съществуващия за него риск преустановявало добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, поради което уговореното възнаграждение за ползване за последващ период - след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължала.

Твърди се в отговора, че уредбата на предсрочната изискуемост по договора за банков кредит в чл.432, ал.1 ТЗ била изрична относно размера на вземането на кредитора – "предсрочно връщане на сумата по кредита" - и изключвала заплащането на възнаграждение в размер на уговорените за срока на договора лихви. Сочи се в отговора, че с волеизявлението за обявяване на предсрочна изискуемост кредиторът искал изпълнение веднага на основното задължение по договора - за връщане на заетата парична сума и поставял длъжника в забава, поради което по правилото на чл. 79, ал. 1 ЗЗД искането за изпълнение можело да се кумулира с искане за обезщетение за забавата. Изпълнението на длъжника след настъпване на падежа на безсрочното задължение било забавено и за периода от настъпване на предсрочната изискуемост до плащането вредите на кредитора от неизпълнението подлежали на обезщетяване. По правилото на чл. 86, ал. 1 ЗЗД на кредитора се дължало обезщетение в размер на законната лихва или уговореното в договора мораторно обезщетение, освен ако в специален закон не е предвидено друго.

Счита, че вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следвало да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва/мораторно обезщетение от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането, респ. съдържащите се в погасителния план такси и възнаградителни лихви след датата на предсрочната изискуемост не се дължали.

Моли съда да уважи предявения иск само за претендираната главница и мораторна лихва и да го отхвърли за таксите и възнаградителната лихва. По изложените причини след обявената предсрочна изискуемост се дължала единствено лихва за забава.

 

Съдът като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното към делото ч.гр.д. №730/2018г.  по описа на РС – Левски, ищецът е подал на 29.10.2018г. до РС – Левски заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.

Съдът е издал Заповед за изпълнение № 393/30.10.2018г., като е разпоредил ответникът (длъжник) да заплати на ищеца сумата от 13955.52 лв. – главница, 2570.01 лв. – възнаградителна лихва за периода 22.03.2016г. до 14.08.2018г., сумата от 783.97 лв. – обезщетение за забава за периода 22.03.2016г. до 14.08.2018г., сумата от 411.69 лв. – обезщетение за забава за периода 14.08.2018г. до 25.10.2018г.; сумата от 21.42 лв. – нелихвоносно вземане от застрахователни премии за периода 22.03.2016г. до 14.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.10.2018г., както и направените деловодни разноски в размер на 404.85 лв., от които 354.85 лв.  съдебно – деловодни разноски и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

 Видно от представения по делото договор за потребителски кредит е, че банката е предоставила на ответника в качеството му на кредитополучател потребителски кредит в общ размер на 15000.00 лв. за задоволяване на текущи нужди и за рефинансиране на парични задължения, като кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит заедно с дължимите лихви.

На кредитополучателя е отпусната паричната сума, предвидена в договора.

Основно задължение на заемателя е да върне заетата сума в уговорения срок.

Установява се, че главницата по кредита се олихвява с номинален годишен лихвен процент в размер, определен с договора, като размерът може да бъде променян единствено по взаимно писмено съгласие между Банката и кредитополучателя, както и в случаите по чл. 8, ал.5, част II.

Страните са договорили кредитът да бъде погасен на анюитетни месечни вноски 244.16 лв. за период от 84 месеца. Погасителните вноски се заплащат до 22 число на месеца, като крайният срок за погасяване на кредита, вкл. дължимите лихви е до 22.06.2022г. Предвидено е, че при възникване на просрочено плащане на задължение по договора със забава над 90 дни Банката има право да обяви вземането си за възстановяване на целия кредит за предсрочно изискуемо. В този случай изискуемостта настъпва след уведомяване на кредитополучателя с писмо с обратна разписка на адреса, уговорен между страните.  

Предвидено е, че всички известия между страните ще се смятат правилно адресирани, ако са изпратени на адреса, посочен в началото на настоящия договор. При промяна на адреса кредитополучателят е длъжен да уведоми банката писмено за това.

Особеният представител на ответника не оспорва твърденията на банката, касаещи сключения договор за потребителски кредит, усвоената от ответника сума, договорения погасителен план (поред който задължението се погасява на вноски), наличието на неизпълнение от страна на подзащитния му, предсрочната изискуемост на кредита, образуването на заповедно производство и издаването па съответната заповед за незабавно изпълнение, както и претендираните вземания в размер на 13 955,52 лв. - главница, и 2 570,01 лв. - мораторна лихва за периода от 22.03.16г. до 14.08.18г.

Оспорва претенциите на ищеца за присъждане на сумата от 783,97 лв. обезщетение за забава от 22.03.16г. до 14.08.18г. /наказателна добавка/, а така също и за сумата от 411,69 лв. - обезщетение за забава от 14.08.18г. до 25.10.18г. /наказателна лихва/.

По делото е назначена съдебно – счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че за дата на договора се счита датата на подписване на формулярите на банката – 22.06.2015г., т.е. кредитът е разрешен на тази дата. Установява се, че кредитът е усвоен на 22.06.2015г. и сумата от 15000 лв. е постъпила безкасово по посочената разплащателна сметка. Вещото лице разяснява, че са постъпили 8 бр. плащания по 250 лв., като плащането на суми е преустановено на 24.02.2016г.

Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 29.10.2018г. размерът на дължимата и непогасена главница по кредита е 13955.52 лв. към 29.10.2018г. размерът на непогасената и дължима договорна лихва е в размер на 2570.01 лв. 

Вещото лице пояснява, че размерът на дължимата и непогасена сума за обезщетение за забава е както следва: за периода от 22.03.2016г. до 14.08.2016г. - в размер на 783.97 лв.; за периода от 14.08.2016г. до 29.10.2019г. върху остатъка на дължимата и непогасена главница обезщетението за забава е в размер на 1798.65 лв.

По делото ответникът не представя доказателства, установяващи плащането на посочените суми.

С Тълкувателно решение №3/2017г. от 27.03.2019г. на ОСГК, ВКС е поставен на тълкуване въпрос как следва да се определи  размерът на вземането на кредитора при предсрочно изискуемост по договор за заем/кредит – само в размер на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума или се включва уговореното в договора възнаграждение (възнаградителни лихви) и/или законни лихви. Върховните съдии приемат за правилно становището, според което обстоятелството, че предсрочната изискуемост на кредита поражда задължение за кредитополучателя да върне получената сума в цялост или остатъка от същата, изключва наличието на основание за формиране на договорна лихва, имаща възнаградителен характер, при което кумулирането на две обезщетения за забава на длъжника, касаещи един и същ период, би довело до неоснователно обогатяване на кредитора, което правният ред не допуска.  В мотивите се посочва, че предсрочната изискуемост на вземането по договор за заем за потребление или за кредит, уреден в чл. 71 от ЗЗД и чл. 432 от ТЗ представлява преобразуващо право на кредитора за изменение на договора и за разлика от общия принцип по чл. 20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на една от страните. При настъпване на предсрочна изискуемост отпада занапред действието на погасителния план, ако страните са уговорили заемът/кредитът да се връща на вноски. Уговорената в договора лихва е възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума за срока на договора.  

„Упражненият избор от кредитора да иска изпълнението преди първоначално определения срок поради съществуващия за него риск преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, поради което уговореното възнаграждение за ползване за последващ период – след настъпване на предсрочната изискуемост не се дължи“.

ВКС дава отговор, че размерът на вземането при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от  предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпването на предсрочната изискуемост до датата на плащането. За периода до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този момент погасителен план, съответно според клаузите на договора преди изменението му”.

С оглед на представените по делото доказателства и на основание изложеното, съдът приема, че направеното оспорване от страна на особения представител на претенциите на ищеца за присъждане на сумите от 783.97 лв. – обезщетение за забава от 22.03.2016г. до 14.08.2018г. и за сумата от 411.69 лв. – обезщетение за забава от 14.08.2018г. до 25.10.2018г. е основателно, поради което искът в тази му част следва да бъде отхвърлен. 

По отношение на разноските в заповедното и исковото производство:

Съгласно т.12. от ТР№4/2013г. от 18.06.2014 г. с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство относно размера им, като и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска.

Претендира се присъждане на ищеца и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

Редът за определяне на възнаграждението е чл. 78, ал.8 от ГПК, която препраща към нормата на  чл. 37 от Закона за правната помощ, а тя на свой ред към Наредбата за заплащане на правната помощ. Приложимият нормативен акт е Наредбата за заплащането на правната помощ. Видно от исковата молба, касае се за материален интерес в размер на 17742.61 лв.

Проведени са две съдебни заседания, материалният интерес  надхвърля 10 000 лв., поради което съдът намира, че е справедливо да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.  

Разноските в заповедното производство са 404.85 лв., а в исковото – 1866.85 лв.

Предвид изхода на делото следва заплатените от ищеца такси, разноски по производството да бъдат заплатени от ответника съразмерно с уважената част от иска.

По отношение на претенцията за разноски, с оглед разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК, съдът намира, че в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските в общ размер на 2118.81 лв. по заповедното и исково производство съобразно уважената част от иска.

 

 

 

 

 

Така мотивиран, съдът

 

                                               Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.А.Г., ЕГН**********, с адрес: ***, че дължи на „********” АД, ЕИК:********, със седалище и адрес на управление: гр.*********, сумите, произтичащи от договор за потребителски кредит „****“ с №******г., в размер на 13955.52 лв. – главница; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.10.2018г. до окончателното й погасяване, сумата 2570.01 лв. – договорна лихва за периода от 22.03.2016 до 14.08.2018г. и сумата от 21.42 лв. – нелихвоносно вземане от застрахователни премии за периода от 22.03.2016г. до 14.08.2018г.

ОТХВЪРЛЯ предявените искове за съществуване на вземания в размер на 783.97 лв. – обезщетение за забава за периода от 22.03.2016г. до 14.08.2018г. и за сумата от 411.69 лв. – обезщетение за забава за периода от 14.08.2018г. до 25.10.2018г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Г.А.Г., ЕГН**********, с адрес: ***, да заплати на „********” АД, ЕИК:********, със седалище и адрес на управление: гр.**********, направените деловодни разноски по заповедното и исково производство в размер на 2118.81 лв., съобразно уважената част от иска.

         РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред ОС - Плевен от съобщението.

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: