РЕШЕНИЕ
№260562/27.4.2021г.
Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд
двадесет и трети състав
На пети април
Година две хиляди двадесет и първа
В
публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като
разгледа докладваното от съдията
НАХД № 788 по описа на съда за 2021г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Г.Б.К.
– ЕГН ********** против Наказателно
Постановление № 20-0819-000572/ 12.03.2020г. на Началника
на група в сектор „ПП“
при ОД-МВР-Варна, с което му е наложено административно наказание "Глоба"
в размер на 300 лв.
на основание чл.177 ал.1 т.2 от
ЗДП.
В жалбата се навеждат доводи за това, че са били
допуснати нарушения при връчване на постановлението, че въззивникът
е бил принуден да заплати наложената му глоба, за да получи свидетелството си
за управление и др.Твърди се още, че въз.К. не е управлявал автомобил на
паркинга на Пътна полиция, а в затворената част на сектора – самостоятелна
сграда тип „ хале“, пригодена за идентификация на номерата на рамата и
двигателя, поради което и не е допуснал нарушение на ЗДвП.Поради тези и други
съображения се иска отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание , въз. К., редовно призован, не се явява , не се представлява.
Въззиваемата
страна, редовно призована, явява се
представител, който оспорва жалбата.Постъпили са и писмени бележки, в които се
оспорва жалбата, твърди се, че нарушението е извършено от обективна и
субективна страна, че в хода на производството не са били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.В заключение се иска постановлението да бъде
потвърдено и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, като в условията
на евентуалност се прави възражение за прекомерност на поисканото адвокатско
възнаграждение . Тези искания се поддържат и в хода по същество.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 16.10.2019г. около 16,50ч. въз. К. се намирал на паркинга
на сектор ПП при ОД-МВР-Варна за регистрация на л.а. „Волво“
с рег. № РВ 38 06 ВР.По същото време там бил и св.С.С.-мл.
автоконтрольор при сектор ПП при ОД-МВР-Варна.Той видял, че въззивникът
управлява автомобила, за да се придвижи до мястото за проверка на номерата на
рамата и двигателя и решил да му извърши проверка.При нея , както и след
справка в дежурната част, св.С. установил, че против въз.К. на 22.09.2019г.
била издадена ЗПАМ № 191275000548 на основание чл.171 т.1 б.“д“ от ЗДП.Поради
това и преценил, че въззивникът е управлявал
автомобил, въпреки че е бил лишен от право да управлява МПС по административен
ред с посочената вече заповед.За това и съставил против него акт, в който
описал констатациите си и квалифицирал поведението на въз.К. като нарушение на
чл.150 „а“ ал.1 от ЗДП.При личното предявяване на акта , както и в срока по
чл.44 ал.1 от ЗАНН той не направил и не депозирал възражения, а изготвил
саморъчни обяснения, в които описал случилото се. Св.С. на свой ред изготвил
докладна записка за установеното нарушение и съставения акт.В последствие се
установило, че при издаването му неправилно е бил посочено регистрационния
номер на автомобила, който бил поправен саморъчно. След направени справки се
установило, че въз.К. към 16.10.2019г. е
имал няколко наложени с фиш глоби, който не бил заплатил. Станало ясно, че
свидетелството му за управление на МПС е било иззето на 22.09.2019г. с акт GA № 108385, издаден от ОД-МВР-Търново, както и че въз
основа на него е била издадена ЗПАМ № 191275000548, която не била връчена на
въззивника.При тези данни по преписката, материалите били изпратени на ВРП по
компетентност.
С Постановление на ВРП от
06.03.2020г. бил постановен отказ да се образува наказателното производство. От
всички събрани по делото доказателства е било установено, че въз.К. е имал издадено свидетелство за
управление на МПС, което му е било иззето с акт GA № 108385, както и че против него
е била издадена ЗПАМ № 191275000548 по описа на ОД-МВР-В.Търново.Доколкото
обаче тази заповед не му е била връчена и не е била влязла в сила, то същата не
е могла да породи правните последици на влязъл в сила административен
акт.Поради това и представителят на ВРП приел, че от обективна страна въз.К. не
е осъществил престъпление от общ характер и отказал образуването на наказателно
производство против него, като
материалите били изпратени в
сектор „ПП“-Варна за преценка и
налагане на административно наказание.
Въз основа на постановлението на
ВРП било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което наказващият орган приел, че въз. К. на 16.10.2021г. в 16.51ч. в гр.Варна, на
паркинга за регистрация на МПС на сектор „Пътна полиция“, е управлявал МПС- л.а.
„Волво“ с рег. № РВ 38 06 ВР, собственост по договор
на „Булит“ ЕООД, след като СУМПС е било временно
отнето по административен ред със ЗПАМ № 191275000548 / 22.09.2019г. по описа
на СПП -Велико Търново, на основание чл.171 т.1 б.“д“ от ЗДвП. Нарушението отново било квалифицирано като
такова по чл.150 „а“ ал.1 от ЗДП и за
него на въз.К. в на основание чл.177
ал.1 т.2 от ЗДП било наложено наказание
„Глоба“ в размер на 300лв.
В хода на съдебното следствие като
свидетел бе разпитан С.С. - актосъставител, чиито показания съдът
кредитира като логични, последователни и непротиворечиви.Действително,
свидетелят не си спомни за случая с необходимата конкретика, но потвърди
отразеното в акта.
Гореописаната фактическа обстановка
се установява от събраните по делото доказателства по административно
наказателната преписка, тези приложени към жалбата, събраните в хода на съдебното
производство писмени и гласни
доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание , съдът прави следните правни изводи:
Въззивната
жалба е депозирана от легитимен субект като
съобразно доказателствата по делото съдът намира, че е подадена и в срок. На
наказателното постановление е направено отбелязване, че е връчено на основание
чл.58 ал.2 от ЗАНН на 20.11.2020г. На него обаче няма отбелязване, че е влязло
в сила и на коя дата. По преписката са приложени две докладни записки изготвени
по повод възложено връчване на постановлението от служители на І РУ и V
РУ-Варна.В първата е посочено, че лицето не живее на адреса, като след справка
е бил установен друг такъв на територията на V РУ-Варна.Във втората изготвена
докладна записка пък е посочено, че новият адрес на въззивника е бил посетен
двукратно, като той не е бил установен
там. Това обаче не може да се приеме за
достатъчно доказателство за връчването на постановлението на основание чл.58
ал.2 от ЗАНН.Тази разпоредба предвижда изрично, че когато нарушителят не се
намери на посочения от него адрес, а новия му е адрес е неизвестен, наказващият
орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено
от деня на отбелязването. В случая такова вписване, че новия адрес на
нарушителя не е известен, няма. Поради това и съобразно константната практика
на Административен съд-Варна, съдът намира, че жалбата е депозирана в срок ,
поради което и е приета за разглеждане.
Наказателното постановление №
20-0819-000572/ 12.03.2020г е издадено от компетентен орган - от Началника
на група в сектор
„ПП“ при ОД-МВР-Варна, съгласно заповед № Iз- 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните
работи и в шестмесечния преклузивен срок по смисъла на чл.34 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Описанието на нарушенията и в акта, и в постановлението е направено с
достатъчна пълнота и конкретика. При предявяване на акта и в срока по чл.44
ал.1 от ЗАНН не са били направени конкретни възражения, в които да са били
наведени спорни обстоятелства, нуждаещи се от разследване.
От събраните по делото
доказателства може да се направи извод, че против въз.К. на 22.09.2019г. е бил
издаден АУАН GA № 108385 за нарушения на чл.20 ал.2 от ЗДП, чл.100 ал.1 т.1 от
ЗДП и чл.186 ал.7 от ЗДП.Въз основа на този акт е била издадена и ЗПАМ №
19-1275-000548/ 22.09.2019г. на ОД-МВР-В.Търново, в която било посочено, че се
издава за нарушение на чл.186 ал.7 от ЗДП и на основание чл.171 т.1 б.“д“ от
ЗДП, а именно за собственик , който управлява МПС с наложено наказание 4 глоба“
, незаплатена в срока за доброволно заплащане до нейното плащане, е постановено
временно отнемане на свидетелство за управление на МПС на въззивника до
заплащане на дължимата глоба. От съдържанието на справката за нарушител се установява, че свидетелството за
управление на въз.К. не е било иззето със съставения акт, а с издадената заповед , която обаче не е била връчена на въззивника и
към настоящия момент. Т.е. същата не е породила каквито и да било правни
последици, за да се приеме, че към 16.10.2019г. въз.К. е управлявал МПС след
като е бил лишен от това право по административен ред по смисъла на чл.171 т.1
от ЗДП. Тези обстоятелства са били посочени и в постановлението на ВРП, в което
е било посочено, че деянието не е осъществено от обективна страна.В този смисъл
и след като към 16.10.2019г. не е била налице влязла в сила заповед за
прилагане на принудителна административна мярка за отнемане на свидетелството
за управление на МПС на въз.К., то той не е управлявал МПС след като е бил
лишен от това право по административен ред.
За пълнота на изложението съдът намира, че следва да се отбележи, че с
Решение № 3 от 23.03.2021г. на КС по к.д. № 11/20202г. , нормите, свързани с лишаване от право да се
управлява МПС поради незаплащане на дължими глоби в ЗДП, приложени в случая по
отношение на въззивника, са били отменени като противоконституционни.
Поради изложеното до тук съдът
намира, че постановлението следва да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно.
Съобразно
изхода на делото и доколкото от
страна на въз.К. не е направено искане за присъждане на разноски, съдът намира,
че не следва да се произнася в тази насока.
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно Постановление № 20-0819-000572/ 12.03.2020г. на Началника
на група в сектор „ПП“
при ОД-МВР-Варна, с което на Г.Б.К. е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 300
лв. на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДП.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд-Варна по реда на АПК .
След влизане в сила на съдебното
решение, административно- наказателната преписка да се върне на наказващия орган по
компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: