ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 12
гр. Перник, 06.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Членове:Диана Мл. Матеева
Борислава П. Борисова-Здравкова
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20221700500663 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 – 279 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Образувано е по частна жалба от адв. В. Г., в качеството й на пълномощник на
„У. естейт“ ЕООД (предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД) срещу Разпореждане №
15450/25.10.2022г., постановено по ч. гр. д. № 5539/2022г. по описа на Районен съд –
гр. Перник.
В жалбата се изтъкват доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт,
които основно се заключават в разликата между претендираните от заявителя вземания
по вид и размер, по отношение на които са били образувани ч. гр. д. № 2345/2022г. по
описа на РС - Перник и ч. гр. д. № 5539/2022г. по описа на РС – Перник. Развиват се
доводи относно същността на направените разноски, като едновременно с това се
твърди недопустимост на произнасянето от страна на първоинстанционния съд в тази
насока, доколкото съдът не може служебно да повдига и обсъжда този въпрос. В
заключение счита, че съдът се е произнесъл по спорния понастоящем въпрос при липса
на законови предпоставки за това, поради което иска отмяна на обжалвания акт.
Настоящият съдебен състав, след като прецени, че жалба е подадена в
законноустановения срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, имаща правен
интерес от обжалване, счита същата за допустима.
По основателността на подадената частна жалба, съдът намира
следното:
Частно гражданско дело № 5539/2022г. по описа на Районен съд – гр. Перник е
образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл.410 и сл. ГПК „ЮБЦ“ ЕООД, с искане за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Х. И. Н. за сумата от 22,15 лева – дължими
суми за незаплатени електронни съобщителни услуги по договор с кл. № ***,
1
предоставени на длъжника от мобилния оператор „БТК“ ЕАД, за периода от 08.01.2019
г. до 08.04.2019 г., за които са издадени фактури № **********, ***, ***, както и
сумата 6,28 лева – мораторна лихва.
В заявлението е било посочено, че вземането произтича от сключен между
длъжника и БТК ЕАД договор за предоставяне на мобилни услуги с клиентски номер
*** от дата ***, като във връзка с неизпълнението е издадена крайна фактура № ***,
платима в срок до 24.04.2019 г., което вземане е било прехвърлено съответно от БТК
ЕАД на „С.Г. Груп“ ЕАД на 23.09.2020 г., а от страна на „С.Г. Груп“ ЕАД на ЮБЦ
ЕООД – с цесия от 05.10.2020 г.
С Разпореждане от 24.10.2022г. първоинстанционният съд е изискал справка за
образувани заповедни производство между същите страни, при което е било
установено, че в полза на „У. Естейт“ ЕООД (предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД е
била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2345/2022г. по
описа на РС - Перник срещу длъжника Х. И. Н. за сумата от 52,47 лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
далекосъобщителни услуги с клиентски номер *** от ***, както и за сумата от 25.00
лева – за държавна такса и 180,00 лева адвокатско възнаграждение.
С оглед установеното обстоятелство, с обжалваното Разпореждане № 1540 от
25.10.2022г. съдът е разпоредил издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410
ГПК за сумите по заявлението, въз основа на което е било образувано ч. гр. д. №
5539/2022г. по описа на РС – Перник, като е отхвърлил заявлението в частта, в която се
иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 25.00 лева –
държавна такса и сумата от 180,00 лева – адвокатско възнаграждение.
При така установените фактически положения, Окръжен съд – гр. Перник
намира изводите на Районен съд – гр. Перник за правилни и законосъобразни.
Настоящия съдебен състав споделя изцяло изводите на първоинстанционният
съд и препраща към тях по реда на чл. 272 от ГПК. Съдът намира, че в случая
процесуалното поведение на заявителя противоречи на принципа за добросъвестност,
регламентиран в чл. 3 ГПК, а самото искане - на добрите нрави. Действително,
законодателят не е предвидил ограничение досежно вида и начина на защита на
претендирано от кредитор право, но е оставил възможност на съда да прецени дали
направеното искане не противоречи със закона и добрите нрави. В настоящия случай,
няма законова пречка кредиторът да се снабди със заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК за всяко отделно вземане, възникнало между едни и същи страни и въз основа
на един и същи правопораждащ факт, но разноските, свързани с упражняването на
това право в по-късен момент не следва да бъдат в тежест на длъжника. Противното
противоречи на принципа за добросъвестност, доколкото с недобросъвестното си
поведение дълга на длъжника би могъл да нарасне в пъти повече, от колкото основното
му задължение (доколкото заявителят би могъл да поиска издаване на заповед за
изпълнение на отделните вземания и на части). Предвид обстоятелството, че в
настоящия случай кредиторът е инициирал две заповедни производства за вземания,
възникнали по силата на един правопораждащ факт, по отношение на един и същ
длъжник и няма данни за основателна причина, вземанията да не бъдат претендирани
заедно още в първото заповедно производство (доколкото дължимата се държавна
такса би била в различен размер), то настоящия съдебен състав намира за правилен
извода на първоинстанционния съд за противоречие на искането в частта за разноски с
условията на чл. 411 ал. 2 т. 2 от ГПК. Последното сочи и на неоснователност на
възраженията, релевирани в частната жалба, относно твърдяната недопустимост на
2
произнасянето от страна на първоинстанционния съд по спорния въпрос.
По изложените по-горе съображения съдът намира за правилен и извода на
първоинстанционния съд, че в случая направените разноски не са били необходими,
доколкото същите биха били избегнати, ако кредиторът беше действал добросъвестно,
депозирайки заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за
всички претендирани вземания, възникнали по силата на сключен между длъжника и
БТК ЕАД договор за предоставяне на мобилни услуги с клиентски номер *** от дата
***.
Предвид горното, Пернишкия окръжен съд, в настоящия му съдебен състав
намира частната жалба за неоснователна, поради което следва да бъде оставена без
уважение.
С оглед горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 15450/25.10.2022г., постановено по ч. гр. д. №
5539/2022г. по описа на Районен съд – гр. Перник.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3