№ 34
гр. С., 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Яника Т. Бозаджиева
Членове:Андон Г. Миталов
Виктория Р. Стоилова
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
в присъствието на прокурора П. Б. Г.
като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно
административно наказателно дело № 20251800600069 по описа за 2025
година
Производството е по гл. ХХІ за въззивен контрол, инициирано с жалба
против решение, постановено по АНД № 60/024г. по описа на РС Е..
По силата на посоченото по-горе решение съдът е признал подсъдимия
В. Д. Т., роден на ..... г. в гр. Е., с постоянен и настоящ адрес, гр. Е., кв... бл...,
вх..., ет... ап... българин, българско гражданство, със средно-специално
образование, неженен, неосъждан, управител в „А.“ ЕООД, ЕГН-**********,
за ВИНОВЕН в това, че на 04.12.2023 година, на ливада по пътя към вилна
зона „Я..“, в гр.Е., обл.С., чрез нанасяне на удари с ръце по главата на С. Н.Н.-в
качеството му на длъжностно лице, съгласно Договор №РД-19-160 от
19.05.2020 год., сключен с Община- Е., представляван от кмета на същата,
както и съгласно длъжностна характеристика, при изпълнение на функциите
му да опазва и осигурява обществения ред, да осъществява контрол по
създаване на екологична среда, свързано с опазване и поддържане на паркове,
градини, зелени площи и да осъществява контрол по отглеждане на
селскостопански животни и домашни любимци, причинил на същия временно
1
разстройство на здравето, неопасно за живота /разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК/, изразяващо се в разкъсно-контузна рана в
областта на долната устна, което се характеризира с медикобиологичните
признаци на лека телесна повреда-престъпление по чл.131 ал.1 т.1 предл.1-во
вр. чл.130 ал.1 от НК, като на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК във вр. с
чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 1000.00 /хиляда/
лева.
В тежест на обвиняемия в са възложени направените по делото
разноски в размер на 279 лева.
Против решението, в законовия срок е депозирана въззивна жалба от
адвокат С. П.- защитник на обвиняемия Т.. Жалбоподателят подробно излага
своите оплаквания, които по същество се свеждат до съществени процесуални
нарушения при преценката на доказателствата и установяване на
релевантните факти, както и нарушения, рефлектиращи пряко върху правото
на защита на подсъдимия.
Главно, оплакванията се свеждат до възприет не-еднакъв подход на РС
Е. спрямо доказателствата, а именно- съдът е основал решението си
единствено и само върху доказателствата в подкрепа на обвинението. В
същото време, съдът е оставил без уважение искането на защитата да бъдат
приети в качеството на писмени доказателства представените от обвиняемия
медицински документи, обосноваващи наличие на телесни увреждания,
понесени от същия, за които защитата твърди, че са причинени от
пострадалото лице.
На следващо място- тезата на защитата се състои в това, че съдът не е
изпълнил задължението си, съгласно процесуалния закон да извърши
всеобхватна и задълбочена преценка на доказателствата, като в мотивите си да
изложи по убедителен начин кои обстоятелства приема за доказани и въз
основа на какви доказателства. Атакуваното решение страда от липса на
мотиви, което препятства възможността на въззивната инстанция да изследва
и провери волята на съда.Предвид изложеното по- горе с жалбата се отправя
искане за отмяна на постановеното решение от РС Е. и за връщане на делото
за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
В съдебно заседание защитникът адв. С. П. поддържа жалбата, ведно с
2
исканията и аргументите, които ги обосновават. Навежда доводи, че
действията на подсъдимия В. Т. са били обусловени от афект, предизвикан от
бездействието на общинската администрация, част от която е пострадалия С.
Н. и нежеланието им – на него и колегите му да изпълнят служебните
задължения, като по този начин да предотвратят по-нататъшно увреждане на
правата му на собственик на земеделска земя с насаждения . Съдът не е
изпълнил задължението си да обсъди противоречивите показания на
свидетелите, като по този начин липсва съществена част от съдебните мотиви,
която се приравнява на цялостна липса на такива, обуславяща невъзможност
да бъде проверена действителната воля на решаващия първостепенен съд.
Представителят на СОП пледира за потвърждаване на атакуваното
решение като правилно , законосъобразно, доказателствено обосновано.
Съвкупната преценка на доказателствата налага именно фактическите
изводи възприети от първия съд, а именно- че без каквато и да е провокация от
страна на пострадалия, непосредствено при изилизането на последния от
служебния автомобил, подсъдимият го е повалил на земята, с един удар,
нанесен в лицето, след което е продължил да му нанася побой с ръце и крака,
най вече в областта на главата и лицето, от което му е разбил носа.
Същевременно отсъстват каквито и да е данни в показанията на свидетелите
пострадалият да е нанасял удари на подсъдимия, както и последният да е
имал някакви наранявания.
Обвиняемият Т., редовно призован не се явява.
Въззивният съдебен състав, след като разгледа жалбата, на заявените в
същата основания и след като осъществи цялостен самостоятелен служебен
контрол по отношение на обжалваното решение по чл.314,ал.1 НПК, в
съответствие със събраните доказателства и приложимия закон, прие за
установено следното:
Жалбата е неоснователна. Липсват основания да бъде уважена.
Упрекът, съдържащ се в жалбата спрямо процесуалната дейност на съда,
не намира опора в делото.Обратното- производството пред първия съд е
протекло при стриктно спазване на релевантните процесуални правила и
съблюдаване на процесуалните права на обвиняемия и на неговия защитник. В
реализация на принципите за устност и непосредственост и разкриване на
обективната истина, първият съд в повече от постановеното в закона
3
касателно производството от административно- наказателно естество, е
провел пряко и непосредствено разпит на всички свидетели, с активното
участие на защитата, съществуващите липса на спомени и противоречия в
показанията на свидетелите са преодолени, посредством съпоставяне по реда
на чл.281 НПК с тези, дадени в предходната фаза, като последните са
приобщени към доказателствата. На тази изобилна доказателствена основа,
първият съд е възприел верни фактически изводи за релевантните за
обвинението факти, които настоящата инстанция споделя, като приема
фактическа обстановка, сходна с възприетата от първия съд, а именно:
На 04.12.2023 г. обвиняемият В. Д. Т. подал сигнал до Община Е., в
който изложил твърдение за наличие на безстопанствени коне, намиращи се
по пътя за вилна зона „Я..“ в гр. Е., обл. С.. На подадения сигнал бил изпратен
св. С. Н.Н. /заемащ длъжността „инспектор“ в О.. и.. в Община Е. към
посочената дата, съгласно договор № РД-19-160 от 19.05.2020 г., сключен със
същата община, представлявана от кмета. Основните му задължения,
включвали контрол по опазване на обществения ред, както и осъществяване
на контрол по отглеждане на селскостопански животни и домашни любимци/.
С него били колегите му - св. Д. В. П./ заемащ длъжността „инспектор“ в О..
и.. в община Е./ и св. Х. Г. Х., който работел към Общинския капан за
безстопанствени животни. Тръгнали на проверка във връзка с подадения
сигнал със служебни автомобили. Управляваният от св. С. Н. автомобил бил
марка „Л. Р.“ с рег. № ...., на чийто капак имало надпис „О.. и..“. При
пристигането им на посоченото място - в края на гр. Е., по пътя към вилна
зона „Я..“, вляво видели неоградена ливада, в която имало около десет броя
коня. На място бил и подателят на сигнала - обв. В. Т.. По предложение на
същия направили опит да приберат конете в заградено и изорано място,
собственост на обвиняемия, в което да изчакат пристигането на собствениците
им. Подгонили конете и ги вкарали на разораното място. Обв. Т. заявил на
свидетелите, че щял да сигнализира БАБХ, тъй като те не успявали да се
оправят. Служителите на общината тръгнали на проверка към друг подаден
сигнал. Обв. В. Т. подал сигнал, в резултат на което на място бил изпратен
служител на ОДБХ-С. - ветеринарен доктор - св. П.В.П., като със себе си взел
и св. М. М. - „старши специалист“ в Отдел „З.“ към ОДБХ-С.. Св. П. П.
повикал свидетелите - С. Н., Д. П. и Х. Х. на същото място. Св. П.
предположил, че част от конете били на св. Н. В.ов С. и го повикал. При
4
пристигането на служителите на общината, помолили обв. Т. да изкара конете
от разораното място с цел св. П. П. да осъществи необходимите действия по
идентифициране на собствениците им, но обв. Т. отказал. Тъй като нивата
била изорана и не било възможно да се влезе вътре, св. П. заявил на
обвиняемия, че ще напуснат адреса и няма да предприемат действия. В този
момент между св. С. Н. и обв. В. Т. възникнал словесен конфликт във връзка с
конете. Св. Д. П. и св. П. П. застанали между двамата, за да преустановят
спора. Св. П. казал на св. С. Н., че най-доброто решение било да се приберат в
автомобилите и да оставят обв. Т. да прецени какво щял да направи, след
което се качили в служебните моторни превозни средства.
В този момент обв. Т. взел намиращо се наблизо дърво и се насочил към
лек автомобил марка „Л. Р.“ с рег. № ...., в който се намирал св. С. Н.. Тези
действия били забелязани от всички присъстващи, като св. П. П. веднага
излязъл от автомобила си и тръгнал към обвиняемия, за да го пресрещне и
предотврати вероятно нападение. В съвсем непосредствена близост до
автомобила обв. Т. хвърлил дървото на една страна и в момента, в който
пострадалият Св. Н. подал главата си да излезе от служебния автомобил,
обвиняемият го издърпал навън от автомобила, нанасяйки му в същото време
удар със значителна сила в областта на лицето, от който го повалил на земята.
След което обв.Т. започнал да нанася на лежащия на терена пострадал
множество удари с ръце и крака, насочени най-вече в областта на главата и
лицето. В един момент, в който вече пострадалият успял да се изправи на
крака, в конфликта се намесил св. П. /ветеринарен специалист/, който застанал
между нападателя и жертвата, а св. П. избутал обвиняемия, като по този
начин бил преустановен конфликта. След като го издърпали настрана, обв. В.
Т. видимо се успокоил.
Свидетелите очевидци, възприели как в резултат на нанесените удари от
носа на С. Н. се стичала изобилно кръв. За инцидента бил подаден сигнал в
РУ-Е.. На подадения сигнал били изпратени св. А. Н. А. и св. А.В.В. / и
двамата служители на РУ- Е./, пред които свидетелите подробно разказали за
възникналия конфликт, като подчертали, че обв. В. Т. нападнал пострадалия
Св. Н., без последният да го е предизвикал. Направило им впечатление,
липсата на каквито и да е видими следи от нараняване по обвиняемия.
От заключението по изготвената съдебномедицинска експертиза,
5
прочетено по реда на чл.282 ал.3 вр. ал.1 от НПК се установява, че на св. Н.
били причинени следните травматични увреждания - разкъсноконтузна рана в
областта на долната устна, което увреждане му причинило временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Констатираните травматични увреждания се дължали на удари с или
върху твърди тъпи предмети с гладка контактна повърхност, каквито предмети
са и частите от човешкото тяло, като могат да бъдат получени по начина,
сочен от св. Н..
Не биха могли да бъдат споделени оплакванията от жалбата за липса на
анализ на доказателствата и тяхното съпоставяне.
Макар и лаконичен, е осъществен верен анализ на доказателствата,
всяко от доказателствата е тълкувано и възприето в действителния му смисъл
и съдържание.
Така от съвкупната преценка на показанията на свидетелите очевидци П.
П., Н. С., М. М., В. Н. /Д./, Х. Х. и Д. Н., които настоящият съд би определил
като еднопосочни и синхронни както помежду си, така и по отношение на
разказаното в пок.св.С. Н. -пострадалото лице, относно причината, повода,
развоя, протичането на конфликта и неговото приключване. Настоящият
съдебен състав и друг път е имал повод да отбележи, че малките,
несъществени, нямащи отношение към съставомерните признаци на деянието
различия в показанията на свидетелите, легитимират същите по- скоро като
правдиви, безпристрастни и истинни – достоверни, отколкото огледално
идентичните показания, създаващи впечатления за предварителна уговорка и
съгласуване между свидетелите на фактите, които ще твърдят. Това виждане, в
контекста на формалната логика, отдава дължимото на индивидуалните
различия между фокуса и позицията на възприемане на фактите, възрастта,
здравословното състояние, ценностните приоритети на личността, времето и
мястото на наблюдаване на събитието и индивидуалния стил, култура и
речников запас и начин на изразяване и на предаване на информация между
свидетелите. Както например в настоящия случай двама от свидетелите са
наблюдавали инцидента, стоящи в автомобили, което им е пречило да
възприемат изцяло действията на участващите в същия лица, а един от тези
свидетели признава, че в момента се е чувствал зле, което неминуемо е
повлияло на концентрацията и на пълнотата на възприятията му.
6
Показанията на очевидците по косвен начин се подкрепят и от
останалите свидетели Кузманова, Костов, Йорданов, които нямат качество на
преки очевидци присъствали на инцидента, възпроизвеждат коментари на
свидетелите, посочени по- горе или пък са възприели инцидента само
частично, както свидетелят Й.Й., намиращ се наблизо установява, че е дочул „
гюрултия“ /от турски език- врява, глъчка, разправия/.
Позоваването на показанията на полицейските служители от страна на
жалбоподателя, в подкрепа на обясненията, дадени от обвиняемия, че е бил
нападнат от пострадалия и доколкото е нанасял удари на последния, в
действителност само се е защитавал, не намира опора в кориците на делото, в
съдебните протоколите с разпитите на тези свидетели пряко от съда, както и
приобщените им показания по реда на чл.281 НПК от досъдебното
производство. Обратното- двамата свидетели, които са пристигнали на
мястото на произшествието след приключване на инцидента, подробно са
разпитали очевидците и установили нападението и побоя над пострадалия от
страна на обвинямия, без първият да го е предизвикал по някакъв начин,
спорът е бил принципен, като подсъдимият е настоявал да се евтаназират
конете, с което не са били съгласни всички служители на общинска и
ветеринарна администрация, които са не намирали на мястото.
Двамата свидетели пряко установяват обилното кървене от носа и дори-
наличие на кръв по устата на пострадалия и в същото време- липсата на
каквито и да е наранявания видими по лицето и тялото на обвиняемия.
Единствено в приобщените показания по реда на чл.281 НПК се
съдържа информация, че обв. В. Т. се е оплакал, че „е бил нападнат от постр.
Св. Н. и се е защитавал“, но доколкото тези данни не са в резултат на лично
възприятие или дори-позоваване на трето, неутрално за конфликта лице, не
биха могли да се ценят по друг начин, освен в контекста на защитната позиция
на обвиняемия.
Версията за протичане на конфликта съдържаща се в обясненията на
обвиняемия не е в състояние да се противопостави на синхронната, взаимно
допълваща и взаимно подкрепяща се доказателствена съвкупност на гласни
доказателства, анализирани по-горе и да обоснове друга фактическа
обстановка, различна от възприетата от първия съд.
Внимателния прочит на съдебното решение по никакъв начин не налага
7
ревизия на фактическите, нито на правните изводи, изградени от решаващия
първостепенен съд. Същият е дал вярна правна оценка на релевантните
факти, при съпоставянето им с приложимия материален закон.
Процесуалният упрек за липса на мотиви и ясно излагане и
аргументиране на волята на съда не би могло да бъде споделен като
действителен.
Административно-наказателната отговорност е реализирана при превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства, като съдът е отчел изложеното
от защитника П. състояние на афект у подсъдимия, като собственик на
насаждения, които са повредени от присъствието на безстопанствените
животни и факта, че това се случва за пореден път. Наложената глоба е в
минималния размер, предвиден в закона.
Изложеното по-горе, обосновава извода за законосъобразност на
атакуваното с жалбата решение на РС Е., което обуславя детерминантно
потвърждаването му като единствен правилен резултат от ввъззивната
проверка.
Предвид гореизложеното и на осн. чл.338, вр.чл.334,т.6, вр чл.378,ал.5
НПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №30/19.12.2024г., постановено по АНД №
60/2024г. по описа на РС Е..
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9