РЕШЕНИЕ
№ 10272
гр. София, 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:
при участието на секретаря
като разгледа докладваното от Гражданско дело № 20211110127153 по
описа за 2021 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявени са от С. Г. И. срещу У „Н.И.П “ ЕАД обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.128, т.2 КТ, вр. чл. 13, ал.1, т.4 от
Наредба за структурата и организацията на работната заплата за заплащане на
сумата от общо 7000 лв., представляваща неизплатено допълнително
възнаграждение за работата на ищеца като „санитар“ на първа линия срещу
Ковид 19 за периода от 7 месеца - от м.май 2020г. до м.ноември 2020г., вкл.
/по 1000 лв. месечно/. Наред с това ищецът претендира и законната лихва
върху главниците от завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане и направените по делото разноски. В срока по чл. 131 ГПК
ответникът е подал писмен отговор, в който оспорва предявените искове по
основание и размер.
В съдебно заседание страните са редовно призовани, явяват се и
поддържат исканията си.
На база представените доказателства, съдът намира за установено
следното:
Между страните не се спори, че ищецът е бил служител към ответника
на длъжност „санитар“ за периода от 12.10.1998 г. до 04.01.2021 г., съгласно
представена от ответника и неоспорена от страните длъжностна
характеристика. Безспорно между страните е също така, че на 13.03.2020 г. на
територията на Република България беше обявена извънредна
епидемиологична обстановка.
По делото е представен и препис-извлечение от банкова сметка на
ищеца (л. 12 до л. 21 от делото), от който е видно, че на 12.08.2020 г. на
1
ищеца от ответника са изплатени 1000 лева, с посочено основание
„Допълнително възнаграждение COVID 19 МЗ“ – л. 17 от делото.
По делото е представен и препис от Договор за финансиране по проект
за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за работещи в системата
на здравеопазването в условия на заплаха за общественото здраве от COVID-
19 (л. 40 до л. 44 от делото). Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора финансирането
включва и разходи за допълнителни трудови възнаграждения, съгласно
Кодекса на труда, на лицата, пряко ангажирани с изпълнението на преките
дейности по проекта. Съгласно чл. 1, ал. 3 от договора условие за
получаването на тези средства е персоналът, който може да отчита лечебното
заведение, задължително да е извършвал пряко дейностите по наблюдение,
диагностика и лечение на пациенти с доказан Коронавирус, като в зависимост
от броя на приетите пациенти, е определи и максималният брой служители –
медицински и немедицински персонал.
По делото са представени графици за работа към ответника за периода
от м. април 2020 г. до м. ноември 2020 г. включително (л. 49 до л. 56 от
делото). Те не носят подпис на съставило ги лице, а единствено заверяване
„Вярно с оригинала“ поставено от представител на ответника. Поради това,
съдът не счита, че нямат качеството на документи и не могат да бъдат ценени
като доказателства в хода на процеса.
Представени са и списъци на екипи, работили с COVID-19 в клиниката
по токсикология за периода от месец април 2020 г. до месец ноември 2020 г.
(л. 57 до л. 101 по делото). Видно от тях, името на ищеца не фигурира като
част от тези екипи. Същите са подписани, т.е. носят подпис, различен от
завереното „Вярно с оригинала“. От тях обаче не става ясно от кого са
подписани и дали авторът им има качеството на длъжностно лице или на
служител към ответника. С оглед на това съдът намира, че те нямат
качеството на официални удостоверителни документи, а на частни такива,
изходящи от ответника, поради което съдът ще ги цени в съвкупност с
доказателствената тежест по делото.
Като свидетел по делото е разпитан Ц П М – бивш служител към
ответника. Заявява, че познава ищеца. Работел за ответника до 15.05.2020 г.,
като санитар. Работата на санитарите в се изразявала в следното: като
пристигне линейката, трябвало да свалят пациентите и според оплакванията
им, да ги насочват към съответния кабинет. Работата на свидетеля не се
променила след настъпване на COVID пандемията и обявяването на
извънредното положение. Ищецът също работел в болницата, също като
санитар, всички санитари били с едни и същи задължения. Редовно работел,
не е отсъствал, не е бил в болнични. След 15.05.2020 г. малко след това бил
пенсиониран. Санитарите не знаели дали пристигащите с линейката са били
болни от COVID или не. На място им се правел тест за COVID и трябвало на
санитарите да се заплаща допълнително. Давали им специално облекло за
работа, за да не се заразят от COVID. В болницата нямало специални
регламентирани почивки. След като докарат пациента, му се правел тест за
COVID и след като се установи положителна проба, трябва санитарите да се
облекат с предпазни дрехи и да го закарат до обособено за целта COVID
отделение. Санитарите си споделяли по време на работа, че някои от тях
получават допълнително заплащане за това, че работят в COVID отделение.
Когато пристигнела линейка с пациент, санитарят го поемал и го закарвал до
кабинетите и до отделенията, като бил в пряк контакт с него по всички
2
кабинети. За периода м. май – м. ноември 2020 год., свидетелят не помни да е
посещавал болницата. Болницата имала два обособени входа, единия за
COVID пациенти и другия за пациенти без COVID. Не знае да съществува
организация пациенти със съмнение за COVID да бъдат транспортирани през
съответния вход. По договор санитарите нямали уредени обедни почивки,
използвали времето, през което не са идвали линейки, за да се хранят извън
болницата. След всеки болен комплектът специални дрехи се свалял, слагал
се в чувал и се хвърлял в специални контейнери. След м. май 2020 г.
свидетелят се чувал с ищеца, той му казвал, че продължава да работи в
болницата и с COVID пациенти, не споделял със свидетеля да е взимал
допълнително възнаграждение за работа с COVID пациенти.
След анализ и като съобрази факта, че свидетелят участва в
производство за защита срещу незаконно уволнение с ответника, съдът
намира, че въпреки това показанията му са обективни, безпротиворечиви и
няма основание да не се кредитират от съда. Поради това съдът ги приема,
освен в частта, в която свидетелят посочва, че след месец май 2020 г. ищецът
е продължавал да работи с пациенти, заразени с COVID, тъй като, както е
посочил и самият свидетел, това е информация, съобщена му от ищеца.
На база така установените факти, съдът достига до следните правни
изводи: съгласно чл. 128, т. 2 КТ работодателят е длъжен в установените
срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената
работа, което трудово възнаграждение се състои от основно трудово
възнаграждение и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен или
временен характер. По делото от ищеца се претендира допълнително трудово
възнаграждение с временен характер. Съгласно договора за безвъзмездна
финансова помощ, такова възнаграждение се дължи само на тези служители –
медицински или немедицински персонал – които са извършвали пряко
дейностите по наблюдение, диагностика и лечение на пациенти с доказан
Коронавирус. В случая се касае за допълнително възнаграждение, поставено
в зависимост не просто от полагане на труд, а от извършване на дейности
спрямо определена категория пациенти – тези, за които е доказано наличие на
Коронавирус. Поради това съдът намира, че е налице специфика на полагания
труд и въпреки че между страните е безспорно, че ищецът е изпълнявал
трудовите си задължения добросъвестно, в негова тежест е да докаже, че не
просто е полагал труд като санитар, а че в рамките на упражняването на тази
длъжност е бил в пряк контакт с COVID позитивни лица. От показанията на
свидетеля Маринов стана ясно, че приемът на пациенти е бил така
организиран, че санитарите са осъществявали персонален контакт с всички
пристигащи в болницата пациенти, независимо дали са с доказан
Коронавирус или не. След като на пациентите е бил направен тест и е било
доказано, че са положителни за вируса, отново задължение за санитарите е
било, в условията на пряк контакт с пациента, да го закарат до всички
кабинети. На следващо място, от показанията се установява, че на санитарите
е било предоставяно специално облекло, приспособено специално с цел да ги
предпазва от заразяване с вируса, което облекло е било използвано
еднократно, след което е било изхвърляно на специално обособени за това
места. Като съобрази характера на работата, организацията по извършване на
тестове и специалните условия и екипировка, необходими за извършването на
твърдяната от ищеца и установена от свидетеля работа, съдът намира, че за
периода, за който свидетелства Маринов, ищецът е бил в пряк контакт с лица
с доказан Коронавирус и е извършвал пряко дейност по наблюдение на такива
3
лица. Поради това намира иска за доказан по основание.
По отношение размера: от показанията на свидетеля М се установява,
че същият е бил на служител към ответника и има преки впечатления от
условията на работа с COVID пациенти за периода до 15.05.2020 г. Доколкото
показанията му за работата на ищеца обхваща единствено месец май 2020 г.
от претендирания от ищеца период от м.май 2020 г. до м.ноември 2020 г.
съдът намира, че искът е доказан единствено за месец май. Искът е
основателен за сумата от 1000 лева и следва да бъде отхвърлен за сумата над
1000 лева, до пълният размер от 7000 лева.
С оглед предмета на делото – присъждане на трудово възнаграждение,
на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът е длъжен служебно да постанови
предварително изпълнение на решението. Така Определение № 378 от
18.05.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 318/2012 г., IV г. о., ГК, Определение №
329 от 17.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1584/2008 г., IV г. о., ГК и др.
По отношение на разноските, такива се дължат и на двете страни. От
ищеца не са извършвани такива, тъй като е освободен от разноски, а съгласно
представения договор за правна помощ, е ползвал безплатна такава. Съгласно
чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. в този случай, процесуалният представител има право да
получи адвокатско възнаграждение от ответника по делото. Според цената на
иска и чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатско
възнаграждение възлиза на 680 лева. С оглед фактическата и правна сложност
на делото, обемът на доказателствата и броя проведени съдебни заседания,
съдът определя адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева. Съобразно с
уважената част от иска, на процесуалния представител на ищеца се дължат
114,29 лева. На ответника е дължимо юрисконсултско възнаграждение, което
отново с оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът определя в
размер на 170 лева. Съобразно с отхвърлената част от иска, на ответника се
дължат 145,71 лева. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да
заплати на съда сумата от 50 лева – държавна такса върху уважената част от
иска.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА У м б за а л и с м Н. И. П “ ЕАД, ЕИК: и адрес , да
заплати на С. Г. И., ЕГН: ********** със съдебен адрес сумата от 1000 лева –
допълнително възнаграждение, за работата му на първа линия с пациенти с
доказан Коронавирус за периода от 01.05.2020 г. до 31.05.2020 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 17.05.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за сумата от
6000 лева и за периода от 01.06.2020 г. до 30.11.2020 г. като недоказан.
ОСЪЖДА У м б за а л и с м Н. И. П “ ЕАД, ЕИК: и адрес , да
заплати на адв. Г. Н. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., вр. чл. 78, ал. 1 ГПК,
адвокат от САК сумата от 114,29 лева – адвокатско възнаграждение
съобразно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА С. Г. И., ЕГН: ********** да заплати на У м б за а л и с м
Н. И. П “ ЕАД, ЕИК: и адрес , на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
145,71 лева – юрисконсултско възнаграждение съобразно с отхвърлената част
4
от иска.
ОСЪЖДА У м б за а л и с м Н. И. П “ ЕАД, ЕИК: и адрес , да
заплати на Софийски районен съд сумата от 50 лева – държавна такса.
Решението в тази му част може да бъде обжалвано пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по реда на
Глава ХХ ГПК.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението на
основание чл. 242, ал. 1 ГПК за сумата от 1000 лева – присъдено трудово
възнаграждение.
Решението в тази му част има характера на определение и може да бъде
обжалвано пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му
на страните по реда на Глава ХХІ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5