Решение по дело №30673/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3720
Дата: 13 март 2023 г.
Съдия: Светослав Атанасов Пиронев
Дело: 20221110130673
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3720
гр. София, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20221110130673 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Д О“ ЕАД срещу Агенция „П И“.
Ищецът твърди, че 21.10.2021г., на пътя гр. Плевен-гр. Пловдив-гр. Бургас, на около
50 км. след Плевен в посока гр. Бургас, водачът на МПС марка „Мини Купър С“, с рег. №
...... попаднал в необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което било
реализирано ПТП, от което било увредено имуществото на собственика на процесното
МПС, за което имало сключена валидна застраховка „Каско“ при ищеца. За настъпилите
вреди при ищеца имало образувана щета № 44010212105311, по която заплатил сумата от
275,16 лв. за отстраняване на повредите по увредения автомобил. Поддържа, че въпреки
изпратена от него регресна покана до ответника (в качеството му на лице, което управлява
републиканските пътища) дължимата сума в размер на 290,16 лв. (от която 275,16 лв. –
изплатено обезщетение и 15 лв. – ликвидационни разноски) не била заплатена от ответната
страна. Моли за осъждане на ответника да му заплати процесната сума, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска – 08.06.2022г. до окончателното плащане.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Възразява, че не било доказано
местоположението на процесната дупка, както и наличието на причинна връзка между ПТП
и вредите. Моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45
ЗЗД. В тежест на ищеца е да докаже следните обстоятелства: наличието на сключен договор
1
за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие, на който е настъпило описаното в исковата молба
застрахователно събитие, причинено от противоправно бездействие на служители на
ответника, както и наличието на необезопасена и необозначена дупка на мястото, на което е
настъпило ПТП, както и това, че в резултат на същото събитие са настъпили имуществени
вреди в претендирания размер.
При доказване на горепосочените обстоятелства ответникът следва да докаже
въведените с отговора на исковата молба правоизключващи възражения, в т.ч. възражението
за съпричиняване (т.е. че водачът на увреденото МПС не се е съобразил с пътната
обстановка и не е реагирал своевременно при появата на пътна неравност).
От приложената застрахователна полица се установява, че между ищеца и посоченото
в полицата лице е възникнало застрахователно правоотношение по имуществена
застраховка „Каско“ на МПС марка „Мини Купър С“, с рег. № .......
От приетата САТЕ е видно, че на 21.10.2021г., около 21:00 часа, л.а. марка „Мини
Купър С“, с рег. № ...... се движи от гр. Плевен в посока гр. Бургас, когато на около 50-тия
километър след гр. Плевен, превозното средство попада в дупка на пътното платно.
Механизмът на ПТП се потвърждава напълно и от показанията на свид. Я. Т, който заявява,
че е пътувал до болница в гр. Плевен, когато на връщане към гр. Бургас, на около 40-50 км
след гр. Плевен попаднал на дупка, която се намирала от дясната страна на платното, към
банкета и когато се прибрал констатирал, че на предната гума имало образуван „балон“.
Неоснователно е възражението, че не било установено местоположението на дупката, което
в достатъчна степен се индивидуализира, чрез установяването на пътя (от гр. Плевен за гр.
Бургас, минаващ през гр. Пловдив), посоката на движение (посока гр. Бургас), участъка от
републиканския път (около 50 км. от гр. Плевен, посочен от увреденото лице и на л. 9) и
платното за движение (дясната страна, към банкета). Недоказано е възражението за
съпричиняване, като не са наведени никакви доказателства в изложената посока.
С изрично определение на съда е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че ищецът е заплатил на увреденото лице застрахователно обезщетение в
размер на 275,16 лв. за отстраняване на вредите по процесното МПС.
В резултат на извършеното плащане, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, в полза на
ищеца е възникнало регресно вземане срещу ответната агенция, в чиято тежест е вменено
задължението да поддържа републиканската пътна мрежа в състоЯ.е, отговарящо на
изискванията на движението, което означава отстраняване на всяка настъпила неизправност
на пътната настилка, която създава опасност от повреждане на движещите се по нея
моторни превозни средства (чл. 30 ЗП).
Размерът на регресната претенция следва да се определи съобразно действителната
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие.
Действителната стойност на вредата е пазарната стойност, на която може да бъде закупено
същото имущество към момента на настъпване на вредата, или пазарната стойност на
2
ремонта за отстраняване на настъпилата вреда.
Съгласно приетото заключение по САТЕ, стойността необходима за възстановяване на
увредения лек автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е
358,20 лв., поради което следва да се приеме, че в полза на ищеца е възникнало регресно
вземане за сумата от 290,16 лв., от която 275,16 лв. – изплатено обезщетение и 15,00 лв. –
ликвидационни разноски.
Ето защо, предявеният иск за главница за сумата от 290,16 лв. следва да се уважи
изцяло. Предвид акцесорния характер на претенцията, следва да се уважи и претенцията за
законна лихва върху уважената главница за периода от предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.
При този изход на спора, право на разноски има ищецът за следните суми: 50 лв. –
държавна такса, 50 лв. – разноски за свидетел, 250 лв. – разноски за експертиза и 168 лв. –
адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Агенция „П И“, с ЕИК ... и адрес на управление гр. София, бул.
„Македония“ № 3 ДА ЗАПЛАТИ на „Д О“ ЕАД, с ЕИК ........., със седалище и адрес на
управление в гр. София, район Средец, ....... сумата от 290,16 ЛЕВА, представляваща
регресна претенция по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ за платено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски за определянето му за вреди от ПТП, настъпило на 21.10.2021г. на
пътя от гр. Плевен за гр. Бургас, минаващ през гр. Пловдив, (на около 50 км. след Плевен в
посока гр. Бургас), поради попадане на МПС марка „Мини Купър С“, с рег. № ...... в
необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно, ведно със законната лихва
за периода от датата на подаване на исковата молба – 08.06.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сторените разноски по делото, а именно: 50 ЛЕВА
държавна такса, 50 ЛЕВА – разноски за свидетел, 250 ЛЕВА – разноски за експертиза и 168
ЛЕВА – адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез
Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Преписи от решението да се връчат на страните.

Районен съдия:

3
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4