Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1975/15.11.2019 година, град Бургас
Административен съд - Бургас,
на тридесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година, в открито
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела
Драгнева
ЧЛЕНОВЕ: Веселин Енчев
Димитър Гальов
секретар С. Х.
прокурор Христо Колев
разгледа докладваното от съдия Енчев адм. дело № 1946/2019
година
Производството е по глава десета раздел трети от АПК.
Образувано е по протест (лист 3 - 6) от прокурор при
Окръжна прокуратура - Бургас против нормата на чл. 15 ал. 2 б. „А“ от Наредба
за определяне на размера на местните данъци на територията на община Средец (Наредбата),
приета с решение № 20/17.01.2008 година на Общински съвет – Средец (ОбС).
Прокурорът твърди, че нормата на чл. 15 ал. 2 б. „А“
от Наредбата възпроизвежда чл. 22 от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ),
която е обявена за противоконституционна с решение № 4/09.04.2019 година по конституционно
дело № 15/2018 година на Конституционния съд.
Иска се отмяната протестираната част от Наредбата.
Претендират се разноски.
Ответникът представя преписката по приемането на
нормативния акт.
След като се запозна с
доказателствата по делото и доводите на страните, съдът приема за установено
следното.
Оспорването е допустимо.
С протеста се твърди незаконосъобразност на конкретна
част от Наредбата, която е подзаконов нормативен акт – регулира правоотношения
с местно значение, има неопределен кръг адресати и се характеризира с
многократно непрекъснато изпълнение във времето.
Съгласно чл. 186 ал.1 – 2 от АПК, право да оспорват
подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито
права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати
от него или за които той поражда задължения. Прокурорът може да подаде протест
срещу акта.
В конкретния случай, законосъобразността на чл. 15 ал.
2 б. „А“ от Наредбата се разглежда въз основа на протест от прокурор, чието
подаване не е ограничено с краен срок, по аргумент от чл. 187 ал.1 от АПК.
При преценка законосъобразността
на оспорения административен акт - или част от него, както е в настоящия
случай, на първо място съдът следва да установи дали същият е издаден от
компетентен орган.
Наредбата е подзаконов нормативен
акт, приет от ОбС чл. 22 ал. 4 от ЗМСМА. Общинският съвет е орган на местното
самоуправление и решава самостоятелно всички въпроси от местно значение, които
законът е предоставил в неговата компетентност. Съобразно чл. 21 ал. 2 от ЗМСМА, общинският съвет решава и други въпроси от местно значение, които не са
от изключителната компетентност на други органи.
Нормата
на чл. 8 от ЗНА предвижда, че всеки общински съвет може да издава наредби, с
които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от
тях обществени отношения с местно значение.
Съгласно чл. 2 ал. 1 от ЗНА,
съответно чл. 76 ал. 1 от АПК,
нормативни административни актове се издават от изрично овластени от
Конституцията или закон органи.
Обществените отношения, уредени с
Наредбата имат местно значение – с нея се уреждат условията и реда за облагане с данък на недвижимите
имоти, които се намират на територията на общината.
Съобразно чл.170 ал.1 от АПК в
тежест на административния орган е да установи съществуването на фактическите
основания, посочени в акта и изпълнението на законовите предпоставки за
издаването му.
Протестираният текст от Наредбата е материално незаконосъобразен.
Според т. 46 от т. 2 „Климатични планински курорти от местно значение“ в решение № 153 на МС от 24.02.2012 година за
обявяване Списък на курортите в Република България и определяне на техните
граници (Обн., ДВ, бр. 18 от 2.03.2012 г., в сила от 2.03.2012 г.), местността „Факъдере“
в община Средец е обявена за такъв курорт със заповед №
3493/1973 година на Министъра на народното здраве.
Съгласно нормата на чл. 22 от ЗМДТ (действала до 16.04.2019 година, бр. №
32/2019 г. на ДВ), общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2
размера на данъка: 1. за недвижимите имоти, с изключение на недвижимите имоти
по т. 2, в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия
имот; 2. за жилищни имоти, разположени на
територията на населено място или селищно образувание, включени в Списъка на
курортите в Република България и определяне на техните граници, приет с Решение
на Министерския съвет № 153 от 24 февруари 2012 г., които за съответната година
не са основно жилище на данъчно задълженото лице, не са отдадени под наем и не
са регистрирани като места за настаняване по смисъла на Закона за туризма, в
граници, както следва: а) от 5 до 7 на хиляда върху данъчната оценка на
недвижимия имот – за имотите, разположени в балнеолечебни, климатични планински
и климатични морски курорти от национално значение, включени в списъка по т. 2;
б) от 4,5 до 6 на хиляда върху данъчната
оценка на недвижимия имот – за имотите, включени в списъка по т. 2, извън тези
по буква "а".
Съгласно чл. 15 ал. 2 б. „А“ Наредбата, размерът на данъка за недвижими
имоти се определя - за жилищни имоти, разположени на територията на населено
място или селищно образувание, включени в Списъка на курортите в Република
България и определяне на техните граници, приет с решение на МС №
153/24.02.2012 година, които за съответната година не са основно жилище на
данъчно задълженото лице, не са отдадени под наем и не са регистрирани като
места за настаняване по смисъла на Закона за туризма, в граници, както следва:
4,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот – за имотите,
разположени в село Драчево, местност „Факъдере“.
С цитираното
решение, основание чл. 149 ал. 1 т. 2 от Конституцията, Конституционният съд е
обявил противоконституционността на разпоредбите на чл. 22 от Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от
10.12.1997 г., посл. изм. бр. 24 от 22.3.2019 г.) и на чл. 9, ал. 4, изречение
второ и ал. 5, изречение второ от Закона за митниците (обн., ДВ, бр. 15 от
6.2.1998 г., последно изм. и доп. бр. 17 от 26.2.2019 г.).
След
решението на Конституционния съд разпоредбата на чл. 15 ал. 2 б. „А“ от
Наредбата е останала в съдържанието си, съответстващо на
противоконституционната норма на чл. 22 от ЗМДТ, което обуславя материалната
ѝ незаконосъобразност.
Затова
текстът на чл. 15 ал. 2 б. „А“ от Наредбата следва да се отмени.
Изходът от
оспорването обуславя възлагане на разноските в производството върху ответника.
Доколкото ОбС – Средец не е юридическо лице (разпределител на бюджетни
средства), разноските следва да бъдат понесени от Община Средец - юридическото
лице, което осигурява работата на съвета. От протестиращия прокурор е представено
доказателство за внесена такса 20 (двадесет) лева за обнародване на оспорването.
С оглед на изложеното, на
основание чл.193 ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ чл. 15 ал. 2 б. „А“ на Наредба
за определяне на размера на местните данъци на територията на община Средец,
приета с решение № 20/17.01.2008 година на Общински съвет – Средец.
ОСЪЖДА Община Средец да
заплати на Прокуратурата на Република България сумата от 20 (двадесет) лева,
разноски.
Решението може да се обжалва или
протестира пред Върховен административен съд - в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: