№ 98 / 2.3.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
02.03.2020 година
град Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Светлана Станишева и в присъствието на прокурора……………., като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д. № 3065 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.49 ал.1 от СК, обективно съединен с иск с правно основание чл.53 от СК.
Ищцата Д.И.В. xxx твърди в исковата молба, че с Б.И.В. сключили граждански брак на 9.05.2000 г., от който имат едно пълнолетно дете - М. Б. И., роден на xxx г. Твърди, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен и следва да се прекрати. Поддържа също така, че от поне 10 години са във фактическа раздяла. Разделили се, тъй като постоянно имали спорове, които не могли да решат. Заявява, че след раздялата не поддържат контакти като съпрузи, живеят в различни населени места на посочените по-горе адреси, а понастоящем тя живее и работи в чужбина като се прибира в страната само по конкретни поводи и не контактува с ответника. Поддържа, че изтеклият период от време показа, че бракът им е разстроен трайно и не може да се поправи. Поддържа, че не намира основание бракът им да продължи да съществува и че не желае съдът да се произнася по въпроса за вината. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака между тях с развод като дълбоко и непоправимо разстроен и да постанови след развода да носи предбрачното си фамилно име - ,,С..
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Б.И.В. xxx не е представил писмен отговор на исковата молба и не изразява становище по исковите претенции.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:
Безспорно е установено по делото, че страните са сключили граждански брак на 09.05.2000 година с акт № 0002 от 09.05.2000 година, от който брак имат едно пълнолетно дете - М. Б. И., роден на xxx година. Установено е по делото, че от поне 10 години са във фактическа раздяла. Разделили се, тъй като постоянно имали спорове, които не могли да решат. След раздялата съпрузите не поддържали контакти като съпрузи, живеят в различни населени места. От показанията на разпитания по делото свидетел И. С. П. се установява по един безспорен и категоричен начин, че съпрузите са разделени повече от десет години и до настоящия момент не ги е виждал заедно.
Така изложената фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява по безспорен и несъмнен начин от събраните писмени доказателствени средства и гласни такива, в конкретност показанията на свидетеля И. С. П., които съдът кредитира изцяло като обективни, безпристрастни и последователни.
От изложеното следва, че в брака на страните е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, поради което следва да се допусне развод между страните и се прекрати брака им.
Бракът създава определени задължения за всеки един от съпрузите и докато същият не бъде прекратен, те не могат да се считат за освободени от тях. Съпрузите са длъжни с общи усилия, съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да живеят съвместно, освен ако важни причини не налагат да живеят разделени. Установено е, че от както съпрузите са разделени до настоящия момент не са полагали каквито и да било усилия за изглаждане на своите взаимоотношение. Нещо повече, и двамата напълно са се дезинтересирали един от друг. С това си поведение и двамата съпрузи са демонстрирали пълната си дезинтересованост от семейството си. Разстройството на брака е дълбоко, тъй като е довело до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение, доверие, при което по време на фактическата раздяла брачната връзка съществувала само формално и не съответствала на закона. Разстройството на брака е и непоправимо, тъй като не може да се преодолее, за да се възстановят нормалните съпружески отношения. По време на фактическата раздяла отношенията им са съществували само формално. Липсата на лични контакти и на съвместно поемане на грижи за семейството е довела до окончателно разпадане на семейната общност между страните.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да допусне развод и прекрати брака като дълбоко и непоправимо разстроен, при условията на чл.49 ал.1 от СК.
По отношение на фамилното име на ищцата, съдът намира, че същото следва да бъде променено, поради което същата следва да носи предбрачното си фамилно име - С.
Съобразно този изход на делото, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати държавни такси, както следва: 25,00 лева - държавна такса по иска за допускане на развода, както и сумата от 5 лева - държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Предвид изложените по-горе мотиви съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА развод между Д.И.В. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx и Б.И. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx и ПРЕКРАТЯВА брака им, сключен на 09.05.2000 година с акт № 0002/09.05.2000 година на Община Монтана, поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство.
След прекратяване на брака ищцата Д.И.В. да носи предбрачното си фамилно име – С.
ОСЪЖДА Б.И. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати по сметка на Районен съд - Монтана сумата от 25,00 лева - държавна такса по иска за допускане на развода, както и сумата от 5,00 лева - държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :