МОТИВИ към Присъда № 260118 по НОХД 232/2021г. по описа на РС Бургас, обявена
в публично съдебно заседание на 19.10.2021г.
Производството по делото е образувано
въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП срещу Т.И.П. – ЕГН ********** за
това, че на 21.02.2018г. в гр. Бургас, на кръстовище на бул. „Хр. Ботев” и ул.
„Княз Борис I”, на пешеходна пътека, при управлението на моторно превозно
средство л. а. „****“, модел „****” с рег.№ ****, нарушил правилата за
движение, визирани в ЗДвП: „чл. 119, ал. 1: „При приближаване към пешеходна
пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре“; чл. 119, ал. 4: „Водачите на завиващи пътни превозни
средства са длъжни да пропуснат пешеходците , като при завиване надясно от бул.
„Христо Ботев“ по ул. „Княз Борис I“ не пропуснал пресичащата по пешеходната
пътека пешеходка Х.Н.Т., ЕГН ********** ***, поради което допуснал пътно
транспортно произшествие и по непредпазливост й причинил средна телесна повреда
изразяваща се във фрактура на външният кондил на ляв
голям пищял, довело до трайно затруднение движението на ляв долен крайник, за
срок от около 4-6 месеца при обичайно протичане на оздравителния процес -
Престъпление по чл. 343, ал. 3, буква „а“, предложение „второ“ във вр. с чл. 343, ал. 1, буква „б“ във вр.
с чл. 342, ал. 1 от НК във вр. с чл. 119, ал. 1 и ал.
4 от ЗДвП.
Делото е висящо пред БРС за втори път,
след като с Решение № 2/12.01.2021г. по ВНОХД
№ 914/2020г. по описа на БОС е отменена присъда № 117/31.07.2020г. по
НОХД № 624/2020г. по описа на БРС и делото е върнато за ново разглеждане от
друг състав на същия съд.
С Определение № 79/12.04.2021г. по ВЧНД
№ 322/2021г. по описа на БОС беше отменено определение № 260321/09.03.2021г. по
НОХД № 232/2021г. на БРС, с което беше решен окончателно въпросът за това, че
на досъдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на
подсъдимия или на пострадалото лице.
Ход на делото беше даден в отсъствие на
подсъдимия на основание чл. 269, ал. 3, т. 3 НПК. Подсъдимият е участвал при
първото разглеждане на делото, след което е напуснал пределите на страната като
е упълномощил адвокат Ч. да го защитава в производството по делото, редовно е
призоваван чрез адв. Ч. за провежданите съдебни
заседания като съгласно изискана справка за задграничните му пътувания е
напуснал Република България на 02.08.2020г. и няма данни да се е върнал на
територията на страната. Неговият защитник адв. Ч. направи
искане производството по делото да протече в отсъствие на подсъдимия като
съдът, предвид редовното призоваване на подсъдимия, това, че са налице
доказателства, че е извън страната и му е връчен препис от обвинителния акт и е
уведомен за повдигнатото обвинение, и след преценката, че разглеждането на
делото без негово участие няма да попречи за разкриване на обективната истина,
на основание чл. 269, ал. 3, т. 3 НПК, даде ход на делото в отсъствие на
подсъдимия.
Производството по делото протече по
общия ред.
В съдебно заседание прокурорът поддържа
обвинението, анализира подробно събраните доказателства, като счита, че
подсъдимият Т.П. следва да се признае за виновен в извършване на престъпление
по чл. 343, ал. 3, буква „а“, предложение „второ“ във вр.
с чл. 343, ал. 1, буква „б“ във вр. с чл. 342, ал.1
от НК във вр. с чл. 119, ал. 4 и чл. 120, ал. 1, т.
2 от ЗДвП и да се оправдае по
първоначално повдигнатото обвинение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП. Моли на
основание чл. 54 да му се наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1
/една/ година, като на основание чл. 66 от НК, изпълнението на така определеното
наказание „лишаване от свобода“ да бъде отложено за срок от 3 /три/ години. На
основание чл. 343г, вр.
чл. 343, ал. 3 от НК, подсъдимият да бъде лишен от право да управлява МПС за
срок от 18 /осемнадесет/ месеца. Разноските по делото, които са направени в
хода на ДП в размер на 472, 57 /четиристотин седемдесет и два лева и петдесет и
седем стотинки/ лева, да бъдат възложени в тежест на подсъдимия.
По делото участва частен обвинител –
пострадалото лице Т., която лично и чрез повереника
си поддържа повдигнатото обвинение и пледират за осъдителна присъда като
подсъдимият Т.П. бъде признат за виновен в извършването на престъпление по чл.
343, ал. 3, буква „а“, предложение „второ“ във вр. с
чл. 343, ал. 1, буква „б“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК във вр. с чл. 119, ал. 4 и чл. 120, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/
година, което на основание чл. 66 от НК, да бъде отложено за срок от 3 /три/
години. На основание чл.343г от НК, счита, че наказанието „лишаване от право да
управлява МПС“ трябва да бъде за срок от 15 /петнадесет/ месеца, тъй като
подсъдимият работи такава работа.
Защитникът на подсъдимия не оспорва, че
Т. П. е причинил ПТП на посочената в ОА дата, че е причинил ПТП-то по
непредпазливост, не оспорва и обстоятелството, че в следствие от горното
пострадалата е претъпяла вреди. Единственото, което оспорва е, че ПТП-то,
респективно деянието, е извършено на пешеходна пътека. Моли да се приеме, че
деянието не е извършено на пешеходна пътека и деянието да се квалифицира по чл. 343а, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 343, ал. 1, б „б“ от НК,
след което подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност, съгласно
разпоредбата на чл. 78а от НК. В случай, че Т.П. бъде осъден, моли да му бъде
наложено минималното предвидено в закона наказание и при възможност да не бъде
лишаван от правоуправление на МПС, а в случай, че бъде лишен, това да бъде за
минимален срок.
Съдът, след като обсъди събраните
доказателства и доказателствени средства по отделно и
в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият Т.И.П. – ЕГН ********** е роден
на *** ***, българин, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес:***, със
средно образование, неженен, работи във Великобритания, неосъждан.
На 21.02.2018г., около 14,25ч., подсъдимият
Т.П. *** лек автомобил **** **** с рег. № **** - такси като се движел в дясната
лента на ул. „Христо Ботев“ в посока от ул. „Сливница“ към бул. „Сан Стефано“.
Улица „Христо Ботев“ била двупосочна, с
по две ленти за всяка посока. Улица „Княз Борис I“ имала подлез като откъм
подлеза преди кръстовището с ул. „Христо Ботев“ била с три ленти за движение,
като едната - в посока към подземната улица, средната - с маркировка М10
„Стрелка за указване посока на движение наляво и направо“, а дясната е с
маркировка М10 „Стрелка за указване посока на движение надясно“. Улица „Княз
Борис I“ от срещуположната страна на кръстовището в посока Младежкия дом била
от две ленти - по една за всяка посока.
Кръстовището на бул. „Христо Ботев“ и
ул. „Княз Борис I“ било регулирано с пътни знаци А18, поставени на около 50 м
преди кръстовището за двете посоки на ул. „Христо Ботев“ и работеща в нормален
режим светофарна уредба. Трябвало да има на ул. „Княз Борис I“ маркировка М6 „Стоп-линия“
пред средната и дясната лента откъм подлеза и маркировка М8.2 „Пешеходна пътека“.
Въпреки това обаче маркировката била изсветляла с
времето дотолкова, че не била видима изобщо и към 21.02.2018г. на ул. „Княз
Борис I“ нямало маркировка М6 „Стоп-линия“ пред средната и дясната лента,
излизащи от подземната улица, както и нямало маркировка М8.2 „Пешеходна пътека“
на ул. „Княз Борис I“.
Към датата на съдебното следствие има
поставена маркировка „пешеходна пътека“ и „стоп линия“ пред средната и дясната
лента, излизащи от подземната улица като пред стоп-линията в посока
кръстовището има отводнителна шахта, преминаваща напречно през цялата улица,
която отводнителна шахта била разположена на същото място и към датата
21.02.2018г.
От двете страни на улиците ул. „Христо
Ботев“ и ул. „Княз Борис I“ имало пешеходни тротоари. Вдясно на ул. „Христо
Ботев“ преди кръстовището спрямо посоката на движение на управлявания от
подсъдимия автомобил била сградата на бивш магазин „Офис 1“.
Подсъдимият Т.П., управлявайки
автомобила достигнал кръстовището на ул. „Христо Ботев“ и ул. „Княз Борис I“ като
продължавал да се движи в дясната лента на ул. „Христо Ботев“.
Времето било ясно, сухо, в светлата част
от денонощието. Видимостта била добра. Пред управлявания от подсъдимия
автомобил имало друг лек автомобил, черен на цвят, който бил спрял на
кръстовището на бул. „Христо Ботев“ и ул. „Княз Борис I“. Светнал зеленият
сигнал на светофара едновременно за движещите се автомобили направо и надясно
по ул. „Христо Ботев“ в посока от ул. „Сливница“ към бул. „Сан Стефано“, както и за пешеходците, пресичащи ул. „Княз Борис
I“. Черният на цвят автомобил, който бил
спрял на кръстовището на бул. „Христо Ботев“ и ул. „Княз Борис I“, потеглил, направил
маневра завой на дясно и преминал кръстовището, а след него лекият автомобил
(такси) **** **** с рег. № ****, управляван от Т.И.П., също предприел маневра
завой на дясно на разрешаващ зелен сигнал на светофара.
В този момент пешеходката Х.Т. *** в
посока от магазин „Офис 1“ към спирката до Дома на нефтохимика, като се движела
със спокоен ход напречно на улицата близо до решетката на отводнителната шахта.
Тя пресичала по продължението на тротоара на ул. „Христо Ботев“, при липса на
очертана пешеходна пътека. Светофарът за пешеходци светел зелено, едновременно
със светофара за завиващите надясно автомобили от ул. „Христо Ботев“ към
подземната улица „Княз Борис I“. Жената изчакала за завие пред нея черния лек
автомобил и два метра зад него тръгнала да пресича улицата отдясно наляво пред
завиващия таксиметров автомобил с рег. № ****, управляван от Т.И.П. като гледала напред, след като отминал
черният автомобил и не видяла таксито. Водачът П. реагирал с плавно спиране в
процеса на извършване маневра завой надясно и ударил пешеходката със скорост
4,8 км/ч в левия крак с крайната предна дясна част на автомобила. Таксито
спряло на около 0,9 м след мястото на удара, като жената се свлякла на асфалта
вдясно.
Вследствие на удара, Х.Т. получила
фрактура на външния кондил на ляв голям пищял. Подсъдимият
слязъл от колата и отишъл при пострадалата. Помогнал й да стане от земята. По
това време св. К.Т. управлявал личния си автомобил от жп гара Бургас по бул. „Христо
Ботев“ и видял, че на кръстовището се намирала св. Т., която се изправяла от
земята. Т. отишъл при пострадалата, попитал я дали имала нужда от помощ и я
видял объркана, след което като видял, че има хора, които да й помагат, върнал се
в колата си, качил се и потеглил.
Подсъдимият П. предложил на пострадалата
да я откара до УМБАЛ Бургас, като св. Т. се съгласила. Подсъдимият П. помогнал
на св. Т. да се качи в автомобила и тръгнали в посока към УМБАЛ Бургас. По пътя
подс. П. видял патрулен автомобил на ОДМВР Бургас,
спрял го и съобщил за настъпилото ПТП. Подс. П.
закарал пострадалата до УМБАЛ Бургас. Там в болницата пристигнал екип на сектор
„ПП“ при ОДМВР Бургас в състав св. Д. и св. С., които разговаряли с
пострадалата и подсъдимия. Били извършени проверки за употреба на алкохол на подс. П. и св. Т. с техническо средство „Дрегер Алкотест“ с фаб.№ АКВВ 0076, като уредът отчел отрицателни проби.
Св. Л.Д. и св. М.С. посетили мястото на
ПТП заедно с водача и по обяснения на подсъдимия и на пешеходеца съставили
скица. Бил изготвен и протокол за оглед на местопроизшествие като за поемни лица били вписани св. Е. Т. и И.К..
На 27.02.2018г. св. Т. постъпила в
Клиника по ортопедия и травматология при УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“АД - гр. Стара Загора, където й била извършена
операция на левия крак. На 06.03.2018г. св. Т. била освободена за домашно
лечение. Вследствие на получената фрактура на външния кондил
на ляв голям пищял на св. Т. било трайно затруднено движението на ляв долен
крайник за срок от около 4-6 месеца при обичаен ход на оздравителния процес.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на следните доказателства и доказателствени
средства:
От гласните доказателства: показанията
на св. Х.Т. (л. 50 СФ); св. К.Т. – частично (л. 47 СФ); св. Л.Д. (л. 49 СФ и
прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. чл. 281, ал.
1, т. 2 НПК) – частично; св. М.С. (л. 83 СФ и прочетени по реда на чл. 281, ал.
4 вр. чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК) – частично; св. Е.Т.;
От експертизите: авто-техническа
експертиза (л. 55-59 ДП и допълнителна авто-техническа
експертиза л. 173-175 ДП) – частично; тройна авто-техническа
експертиза; съдебномедицинска експертиза
(л. 16-17 ДП, л. 85 гръб СФ);
Веществените доказателства – запис на СД
представен от ОП „Транспорт“ при Община Бургас ( л. 153-154 ДП -изгледан в хода
на съдебно следствие);
Писмени доказателства и доказателствени средства: писмо № 11-00-2178/ 13.07.2021 г.
от Община Бургас (л. 79 СФ ведно със схема); справка за задгранични пътувания
на подсъдимия (л. 97, 107,108 СФ); справка за съдимост (л. 109 СФ); протокол за
оглед на местопроизшествие (л. 4-9 ДП); медицинска документация (л. 20-53 ДП);
отчетно ПТП (л. 72 ДП); констативен протокол за ПТП с пострадали лица (л. 89-92
ДП) – частично; справка за нарушител водач (л. 94 СФ); писмо ведно със схема от
Община Бургас (л. 130-131ДП); писмо ведно със план на фазите за движение на
кръстовището и график на циклограми (л. 146-151 ДП);
отговор от Трейс – пътно строителство АД за
разположение на светофарите; фази на регулиране на движението; циклограма (л. 180-183 ДП).
Съдът намери, че горепосочените
доказателства, обсъдени в своята съвкупност и по отделно, категорично
установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което въз
основа на тях изгради своите фактически изводи.
Съдът намери, че следва да се довери на
обясненията на пострадалата Т. като очевидец на събитието. Показанията й са
обективни, логични, последователни и се подкрепят от приобщените по делото
доказателства – изгледания в съдебно заседание диск, както и от изисканите
скици от Община Бургас, разпита на поемното лице св. Е.Т..
Съдът даде вяра и на изготвените по
делото съдебно авто-технически експертизи като съдът
кредитира частично единичната и изцяло тройната авто-техническа
експертиза. Съдът счита, че следва да даде вяра на тройната авто-техническа
експертиза относно скоростта, с която се е движил автомобила управляван от
подсъдимия, тъй като същата се е запознала с приобщеното по делото веществено
доказателство диск, на който е заснето ПТП и вещите лица са изчислили въз
основа на записа скоростта на автомобила. Съдът счита, че заключението на трите
вещи лица, прието в хода на съдебното следствие е обективно, безпристрастно,
компетентно изготвено и му дава изцяло вяра. Дава вяра, че скоростта на
движение на автомобила, управляван от подсъдимия към момента на навлизане на
платното за движение е 13,5 км/ч, а към момента на удара е 4,8 км/ч, пешеходецът
не е попадал в опасната зона за спиране на автомобила като е посочен начина, по
който е извършило изчислението на база изгледания видеозапис. Съдът се доверява
и на двете заключения за това, че подсъдимият е имал обективната възможност да
възприеме св. Т. и е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара,
но той е спирал плавно, а не е спрял аварийно и в момента на удара скоростта на
автомобила е била 4,8 км/ч. Ударът е настъпил в крайната предна дясна част на
автомобила и левия крак на жената като пострадалата паднала в дясно от таксито.
В резултат, водачът е спрял на 0,9 м. след мястото на удара.
Съдът констатира противоречие между показанията
на св. С. и св. Д., изготвената тройна авто-техническа
експертиза и показанията на пострадалата относно посоката на движение на
пешеходеца. Съдът се доверява на показанията на св. Т. и на изготвената тройна авто-техническа екпертиза, че
посоката на движение на пешеходеца е по бул. „Христо Ботев“ от бившия магазин „Офис
1“ към „НХК“, а не от „НХК“ към „Офис 1“. Това обстоятелство се оборва и от
изгледания видеозапис, от който ясно се установява посоката на движение. Вещите
лица изготвили тройна авто-техническа експертиза са
извършили оглед на място и ясно посочват посоката на движение на пешеходеца.
Съдът дава вяра на заключението на вещите лица, че посоката на движение на
пешеходеца спрямо автомобила е от дясно на ляво пред автомобила и се движи от „Офис
1“ към „НХК“. В тази част показанията на св. С. и св. Д., че пешеходецът
пресича от ляво на дясно спрямо автомобила остават изолирани. Съдът не дава
вяра и на скицата, която е изготвена от св. С., че пешеходеца се движи от „НХК“
към „Офис 1“, тъй като на записа от камерата ясно е видима посоката на движение
на пешеходеца, Т. ясно си спомня посоката на движение и вещите лица, след
използване на видеозаписа и оглед на място, дават единодушно заключение, че
посоката на движение на пешеходеца е от дясно на ляво спрямо автомобила. Самият
свидетел С. при разпита си изрази съмнение и посочи, че не е бил очевидец. Ето
защо съдът не кредитира показанията на свидетелите С. и Д. в тази част. В
останалите части, че им е съдействал подсъдимия, че са извършили проверка за
наличието на алкохол в кръвта и са отчели отрицателни проби, съдът им се
доверява като показанията им кореспондират с останалия събан
по делото доказателствен материал.
Съдът кредитира частично и показанията
на св. Т., а именно ги кредитира в частта, че е видял пострадалата на земята и
че е имало кой да й укаже съдействие и след като се уверил, че има кой да й
съдейства се качил на автомобила си и тръгнал. В тази част показанията на
свидетеля почиват на неговите лични възприятия като очевидец. Съдът обаче не
кредитира показанията на свидетеля относно механизма на деянието, тъй като
същият не е видял как се е случило събитието, нито разполага със специални
знания в тази област, за да може да изчисли мястото на удара, нито да
предположи в какъв режим на работа е бил светофара.
Съдът не изгради своите изводи на
показанията на поемното лице К., тъй като последното
не си спомняше нищо във връзка с изготвения оглед на местопроизшествие.
Съдът се доверява на показанията на св. Т.
като обективни и безпристрастни, че на кръстовището на бул. „Христо Ботев“ и
ул. „Княз Борис I“ има обозначения,
но че от пешеходната пътека обичайно остават следи. В тази част показанията й
се подкрепят от изготвените по делото заключения на вещите лица, така и от
изгледания видеозапис.
Съдът се доверява на писмените
доказателства по делото като съгласно писмо № 11-00-2178/ 13.07.2021 г. на
кръстовището на ул. „Христо Ботев“ и ул. „Княз Борис I“, че има пътни знаци
както и е била поставена пътна маркировка М8.2 „Пешеходна пътека“ и
предупредителни пътни знаци А18, както и е имало маркировка М6 „Стоп-линия“, но
същите в резултат на атмосферните влияния през зимата и видно от показанията на
св. Т. са избледнели с времето дотолкова, че изцяло е била заличена към датата
на инкримираното деяние, което е констатирано и от
вещите лица и е видно от изгледания запис.
Относно вида на получените увреждания и
периода на лечението съдът се довери на изготвената съдебно-медицинска
експертиза, която не беше оспорена от страните и съдът счита, че заключението е
обективно дадено, безпристрастно и пълно и го прие и му се доверява.
Съдът даде вяра на приобщения по делото
запис от видеокамера за наблюдение, тъй като по естеството си не е резултат от
прилагане на СРС, а представлява случайно създадено веществено доказателство,
чието създаване не е пряко свързано и не обслужва непосредствено конкретното
наказателно производство. Съгласно Решение № 390/2009 г., II н.о., ВКС, “те
следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл. 109 НПК,
защото имат качеството на предмети, върху които има следи от престъплението.”
Затова без съмнение могат да се ползват за нуждите на доказването, като
съмненията за достоверността им може да се проверяват чрез различни процесуални
способи, включително и чрез експертиза. В случая представения видео-запис не се
оспорва от страните, не се появиха съмнения относно неговата достоверност като
съответства и на показанията на свидетелите и останалите събрани по делото
доказателства. В случая от защитата не се отрича като цяло и фактическата
обстановка установена от съда, а е спорно обстоятелството дали ПТП е настъпило
на пешеходна пътека.
От правна страна:
При така установената фактическа
обстановка съдът счете, че подсъдимият Т.И.П. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по престъпление по чл. 343, ал. 3,
б „а“, предл. второ, вр.
чл. 343, ал. 1 б „б“, вр.
чл. 342, ал. 1 НК, вр. чл. 120, ал. 1, т. 2, вр. чл. 119, ал. 4 от ЗДвП
като на 21.02.2018 година, в град Бургас, на кръстовище на бул. „Христо
Ботев” и ул. „Княз Борис I”, на пешеходна пътека, регулирана с пътен светофар в
работен режим, при управлението на моторно превозно средство - лек автомобил
марка „****”, модел „****” с рег. № ****, нарушил правилата за движение,
визирани в ЗДвП, а именно: чл. 120, ал. 1, т. 2 от ЗДвП: „Когато преминаването
на пешеходците през пешеходна пътека се регулира с пътен светофар или от
регулировчик, водачът на пътно превозно средство е длъжен след подаване на
сигнал, който му разрешава преминаването – да пропусне пешеходците, които все
още се намират на пешеходната пътека“ и чл. 119, ал. 4 от ЗДвП „Водачите на
завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни да пропуснат
пешеходците“, като при завиване надясно от бул. „Христо Ботев” по ул. „Княз
Борис I” не пропуснал пресичащата по пешеходната пътека пешеходка Х.Н.Т., ЕГН **********,***,
поради което допуснал пътнотранспортно произшествие и по непредпазливост й
причинил средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на външният кондил на ляв голям пищял, довело до трайно затруднение
движението на ляв долен крайник, за срок от около 4-6 месеца при обичайно
протичане на оздравителния процес.
За да приеме съставомерността
на деянието съдът установи признаците от неговата обективна и субективна
страна.
От обективна страна подсъдимият Т.П. е осъществил признаците на престъплението. Не
е спорно и се установява от доказателствата по делото, че подсъдимият е
управлявал лекия автомобил марка „****”, модел „****” с рег. № ****, при което
е бил длъжен да спазва разпоредбите на ЗДвП.
В
случая подсъдимият е предприел маневра завой на дясно при разрешен за него
сигнал на светофара като не е пропуснал започналия да пресича на зелен,
разрешителен и за нея сигнал на светофара пешеходец – Т.. Изрично разпоредбата
на чл. 119, ал. 4 от ЗДвП предвижда, че „Водачите на завиващите нерелсови пътни
превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците“.
Съгласно разпоредбата на чл. 120, ал. 1,
т. 2 от ЗДвП: „Когато преминаването на пешеходците през пешеходна пътека се
регулира с пътен светофар или от регулировчик, водачът на пътно превозно
средство е длъжен след подаване на сигнал, който му разрешава преминаването –
да пропусне пешеходците, които все още се намират на пешеходната пътека“. Текстът
на чл. 120 ЗДП се явява
специален по отношение на този на чл. 119 ЗДП, тъй като чл. 119, ал. 1 ЗДвП касае пешеходна
пътека въобще, докато чл. 120 ЗДвП се отнася до
пешеходна пътека, регулирана с пътен светофар или регулировчик, поради което и
съдът оправда подсъдимия при първоначално повдигнатото обвинение по чл. 119,
ал. 1 от ЗДвП.
Всеки водач на нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващи
по нея пешеходци, но специално по отношение на пешеходна пътека, сигнализирана
със светофар, стъпилите и преминаващи през нея на разрешителен сигнал
пешеходци, при всички случаи следва да бъдат пропуснати от водачите на превозни
средства, за които също е разрешено преминаването. В случая Т. е предприела
пресичане отдясно наляво за автомобила, управляван от подсъдимия на
разрешителен за нея сигнал на светофара, при също такъв разрешителен сигнал за
светофара за подсъдимия, но не е успяла да премине цялата пешеходна пътека. Тя
е била видима за подсъдимия още от момента на предприемане на стъпване на
пътното платно обективно е била възприета от него и същият е можел да реагира с
аварийно спиране на автомобила, но вместо това водачът на автомобила е спирал
плавно, с което е допуснал ПТП.
Като не е подходил към пешеходната
пътека с готовност да пропусне пешеходеца, подсъдимият е допуснал нарушение,
което се субсумира под хипотезата на чл. 120, ал. 1, т. 2 ЗДП. С извършването
на десен завой без да даде предимство на пострадалата подсъдимият е нарушил
разпоредбите на чл. 119, ал. 4 и чл. 120, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, задължаващи го
да пропусне пресичащите пешеходци, като за съставомерността
на деянието е ирелевантно каква е причината, поради
която е допуснато нарушението – поради това, че деецът изобщо не е възприел
другите участници в движението, поради това, че ги е възприел несвоевременно
или поради това, че самонадеяно е считал, че може да премине през пешеходната
пътека преди тях. В резултат от допуснатото нарушение е възникнало и
пътнотранспортното произшествие със съставомерен
резултат –средна телесна повреда на Т..
Спорното по делото обстоятелство е дали Т.
е пресичала правомерно и дали ПТП е настъпило на пешеходна пътека.
Съдебният състав не прие защитната
версия, че не се касае за място, което е пешеходна пътека. Легалната дефиниция
на понятието „пешеходна пътека“ е в § 6, т. 54 от Допълнителни разпоредби
на ЗДвП и тя
гласи, че това е „част от платното за движение, очертана или не с пътна
маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на
пешеходци. На кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и
банкетите върху платното за движение”. Очевидно е, че законодателят е визирал
условно два вида пешеходни пътеки – такива, които са очертани или не с пътна
маркировка, сигнализирани с пътни знаци и такива, за които не е необходима
изрична сигнализация било чрез вертикална или хоризонтална маркировка, тъй като
те са естествено продължение на тротоарите и банкетите върху пътното платно.
В случая от събраните по делото
доказателства и в частност скица, представена от Община Бургас, се установява,
че пешеходната пътека би следвало да е обозначена с хоризонтална маркировка на
ул. „Княз Борис I”, но към инкримираната дата тя не е
била изпълнена на мястото на ПТП. Законодателят обаче предвижда засилена защита
на пешеходците като определя, че на кръстовищата пешеходна пътека са и
естественото продължение на тротоарите и банкетите върху пътното платно.
Съгласно легалната дефиниция на § 6, т.
6 от ДР на ЗДвП „тротоар” е изградена, оградена или очертана с пътна
маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и
предназначена само за движение на пешеходци“. В случая пешеходецът започва да
пресича платното за движение като слиза именно от тротоар – част от пътя, която
е оградена от края на сградата на бивш магазин Офис 1 на бул. „Христо Ботев” до
„граница на платното за движение” с бул. Христо Ботев и ул. Княз Борис I. Това обстоятелство е безспорно установено от
тройната авто-техническа експертиза като вещите лица
посочват, че пешеходката е пресичала ул. „Княз Борис I“ по продължението на
тротоара отдясно наляво пред л.а. **** **** със спокоен ход в посока от магазин
„Офис 1“ към спирката на Дома на нефтохимика, видно и от изготвената мащабна
скица.
Възражението, че пешеходката е пресичала
по продължението и на стоп линията, която е обозначена от вещите лица с
пунктирана линия на мащабна скица и поради тази причина пресичането не е било
извършено на пешеходна пътека, не се възприе от състава на съда. В деня на
произшествието не е имало означение на хоризонтална маркировка „Стоп-линия“. В ППЗДвП е предвидено, че червена светлина на светофара
означава „Преминаването е забранено”. Водачите на пътни превозни средства не
трябва да преминават „стоп-линията” или, ако няма такава, да преминават
линията, на която е поставен светофарът. Когато светофарът е поставен в средата
на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на
пешеходната пътека. В случая към инкриминираната дата стоп-линия не е била
маркирана на кръстовището, поради което водачите следва да се съобразяват с
линията на светофара, но дори и да беше маркирана „стоп-линия“, то тя не касае
посоката на движение на автомобила на подсъдимия, а касае движението на
автомобилите, идващи от подземната улица, които са длъжни да съобразят
поведението си с пътните знаци и пътна маркировка регулираща тяхната посока на
движение.
В случая подсъдимият е бил длъжен да се
съобразява с пътната обстановка в своята посока на движение и да възприема
пешеходците, които намирайки се на тротоара, предприемат пресичане на кръстовището
по продължението именно на тротоара. Предвид липсата на маркировка следва да се
съобрази, че продължението на тротоара на кръстовището е пешеходна пътека и във
всеки един момент може да се появи опасност на платното на движение и да
пресече пешеходец. Нещо повече, на 50 м. от кръстовището, е бил поставен и вертикален
пътен знак - от схемата от Община Бургас и заключението на тройната авто-техническа експертиза се установява, че кръстовището на
бул. „Христо Ботев“ и ул. „Княз Борис I“ е било регулирано с пътни знаци А18,
поставени на около 50 м преди кръстовището за двете посоки на ул. „Христо
Ботев“. Т.е. водачът трябва да е бил предпазлив и да премине кръстовището с
повишено внимание поради наличието на пешеходна пътека.
Според съдебния състав е налице правомерно
поведение от страна на пешеходеца, свързано с пресичане на обозначено за това
място на разрешен сигнал на светофара. Този извод следва и от Тълкувателно
решение № 2 от 22.12.2016 г. по тълк. д. № 2 / 2016
г. на Върховен касационен съд, ОСНК, съгласно което пресичането на пешеходците на местата,
регулирани със светофарни уредби, включително и на такива, предназначени
специално за пешеходци, следва да става съобразно вида на светлинните сигнали. На
регулирано със светофарна уредба място правото на пешеходеца при пресичане на
пътното платно е абсолютно и безусловно при навлизане на разрешен за него
сигнал на светофарната уредба.
Действащите понастоящем правила за
движението по пътищата не предвиждат отделен режим на преминаване през
различните видове пешеходни пътеки. В случаите, когато кръстовището е
регулирано със светофарна уредба, предимството на пешеходеца да премине по
продължението на тротоара или банкета на платното зависи изцяло от светлинните
сигнали. В случая след като на кръстовището продълженията на тротоарите и
банкетите върху платното за движение са пешеходни пътеки по смисъла на закона и
пешеходката е предприела пресичане на разрешителен зелен сигнал на светофара,
то нейното право на пресичане е абсолютно и водачът на автомобила е бил длъжен
да я пропусне да премине през платното за движение.
Предвид това, че ПТП е настъпило на
пешеходна пътека съдът намери, че не може да намери приложение и разпоредбата
на чл. 343а НК, каквото е искането на защитата, тъй като изрично са изброени
случаите, в които същата може да намери приложение и хипотезата на чл. 343, ал.
3 НК е попада сред тях.
Като е отнел предимство на пешеходеца Х.Т.
да премине първа през кръстовището, водачът на таксиметровия автомобил **** ****
с рег. № **** Т.И.П., който завивал надясно в кръстовището на разрешаващ зелен
сигнал на светофара, е допуснал нарушение на чл. 119, ал. 4 и чл. 120, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
В резултат е настъпил удар като
автомобилът ударил пешеходката в левия крак с крайната предна дясна част на
автомобила и й причинил средна телесна повреда изразяваща се във фрактура на
външният кондил на ляв голям пищял, довело до трайно
затруднение движението на ляв долен крайник, за срок от около 4-6 месеца при
обичайно протичане на оздравителния процес. Посоченото нараняване покрива
признаците на средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 НК, тъй като е
довело до трайно затруднение движението на ляв долен крайник, за срок от около
4-6 месеца при обичайно протичане на оздравителния процес.
Престъплението е извършено виновно, при форма на
вината - несъзнавана непредпазливост, по смисъла на чл. 11, ал.3, предложение първо от НК - деецът не е
предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Подсъдимият П. имал
обективна възможност да възприеме жената и техническа възможност да спре преди
мястото на удара, но не изпълнил задължението си да бъде внимателен и
предпазлив и не пропуснал жената пред автомобила си като не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е
бил длъжен да ги предвиди.
По тези съображения съдът установи
всички признаци от състава на престъплението, за което беше признат за виновен
- по чл. 343, ал. 3, б „а“, предл. второ, вр. чл. 343, ал. 1 б „б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК, вр. чл.
120, ал. 1, т. 2, вр. чл. 119, ал. 4 от ЗДвП.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението, в
което подсъдимият беше признат за виновен законодателят е предвидил наказание
лишаване от свобода от една до шест години.
При определяне на вида и размера на наказанието съдът се
ръководи от принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанието, целите на наказанието - генералната и
специалната превенция, визирани в чл.36 от НК.
В случая съдебният състав взе предвид направените от подсъдимия в хода
на наказателното производство самопризнания, това, че сам е сигнализирал за
ПТП, че е оказал помощ на пострадалата като я откарал до лечебно заведение,
съдействал е на разследващите органи. Съдът оцени също така, че производството
по делото е продължило значително по-дълго от обичайното предвид връщането на
делото за ново разглеждане, взе предвид като смекчаващо обстоятелство и това,
че подсъдимият има чисто съдебно минало и въпреки, че се намира извън
територията на страната е упълномощил защитник, който активно да го защитава в
процеса с оглед приключване на производството по делото. По тези съображения
според съдебния състав се установиха множество смекчаващи вината обстоятелства
и наказанието се определи в хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК.
Съдът счита, че
липсва отегчаващо отговорността обстоятелство, което да не е елемент от състава
на престъплението и поради това да може да се отчете като такова.
Отчитайки
смекчаващите обстоятелства съдебния състав намери, че справедливото наказание е
6 (шест) месеца лишаване от свобода.
Имайки предвид, че
подсъдимият е неосъждан, съдът намери, че за постигане целите на наказанието и
преди всичко за поправянето на подсъдимия не се налага същият ефективно да
търпи наложеното му наказание, поради което на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението му за
срок от три години.
Съдът намери, че за
постигане на целите на наказанието да се предупреди и превъзпита извършителят и
да се въздейства предупредително и превъзпитателно и върху останалите членове
на обществото като се взе предвид значимостта на обществените отношения, които
се регулират от законодателя и това, че транспортната дейност винаги е свързана
с опасност за живота и здравето на участващите в движението по пътищата, не
следва да намери приложение чл. 55, ал. 3 НК и е необходимо на подсъдимия да
бъде наложено и кумулативно предвиденото в чл. 343г от НК от законодателя
наказание „лишаване от право да управлява МПС”. Съдебният състав обаче
отчитайки смекчаващите обстоятелства по делото, които вече бяха посочени и
това, че подсъдимият активно управлява МПС и ПТП е възникнало именно с
таксиметров автомобил, управляван от него, намери, че лишаването от право да управлява
МПС трябва да е за сравнително кратък период от време. В случая липсват данни с
каква дейност се занимава подсъдимият в чужбина, но съдебният състав намери, че
фактът, че управлява активно МПС не е спорен и източникът на доходите му е свързан
с управление на МПС и предвид предупредителната и превъзпитателната функция на
наказанието е справедливо на подсъдимия да се наложи лишаване от право да
управлява МПС за срок от 8 (осем) месеца.
По разноските:
На основание чл. 189,
ал. 3 от НПК подсъдимия Т.И.П. беше осъден да заплати в полза на бюджета на ОД
на МВР – град Бургас направените по делото в хода на досъдебното производство
разноски общо в размер на 472.57 /четиристотин седемдесет и два лева и 57 ст./
за изготвени експертизи.
Подсъдимия Т.И.П. беше
осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд - Бургас направените в съдебното производство разноски общо в размер на
1559,66 лв. /хиляда петстотин петдесет и девет лева и шестдесет и шест
стотинки/ в това число: 60 лева /разноски за вещо лице при първото разглеждане
на делото пред РС Бургас/, 19,66 лева – разноски за свидетел; 80 лева –
възнаграждения за вещи лица за явяване пред съд и 1400 лева за тройна автотехническа експертиза, както и на основание чл. 190,
ал. 2 вр. чл. 189, ал. 3 от НПК сумата в размер на
5.00 /пет/ лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
Частният тъжител не е
претендирал разноски и не е представил доказателства да е заплатил такива,
поради което и съдът не му ги присъди.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи писмено
на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИНА МАВРОДИЕВА
В.О. Ж.М.