ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

      гр. Ловеч, 20.11.2019 година  

 

 

         ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен  състав в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, с

  

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

като съобрази представените по адм.д. № 282 по описа за 2019 год. на Ловешкия административен съд жалба и доказателства, и на основание данните по делото и закона, установи следното:

                     Производството е на основание чл.62 ал.2 от Административно процесуалния кодекс /АПК/ и по реда на чл.145 и сл. от същия кодекс.     

              Административното дело е образувано по жалба на д-р М.К.- Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ по д******** с БУЛСТАТ ********, представлявано от д-р М.К.И. и адрес: ***, подадена чрез адв. П.И.С. - САК с посочен служебен адрес за призовки и съобщения:***, срещу Заповед  № РД-01-159#/29.05.2019 г. на Директора на РЗОК-Ловеч.

               С оспорената заповед директора на РЗОК Ловеч,  на  основание чл.62, ал.2 от АПК е поправил очевидна фактическа грешка, допусната в Заповед за налагане на санкция №РД-01 -159/07.05.2019г., като в Заповед № РД-01 -159/07.05.2019г. за налагане на санкция частта: проверката извършена и наложена санкция на: „Д-р М.К.И.- *****************************, Булстат ********, вместо „първична“ да се чете „специализирана“.

               С определение от 19.07.2019 г., съдът е конституирал страните и насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

               С молба вх.№ 3610/22.10.2019г. на АдмСЛ, директора на РЗОК Ловеч уведомява съда, че на основание чл.156 ал.1 от АПК със  Заповед № РД-09-102/18Л0.2019г. е оттеглил изцяло негова Заповед № РД-01-159#1/ 29.05.2019г. за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в Заповед за налагане на санкция № РД-01-159/ 07.05.2019г. на лечебно заведение Д-р М.К.И.- *****************************, представлявана от д-р М.К.И.. Предвид това моли да бъде прекратено производството, поради оттегляне на оспорения акт. Към становището е приложено заверено копие на Заповед № РД-09-102/18Л0.2019г. на директора на РЗК. В становището си относно оттеглянето ПП на оспорващата е заявила съгласие по смисъла на чл.156, ал.2 от АПК за оттегляне на процесната Заповед № РД-01-159 № 1/29.05.2019, издадена на основание чл.62, ал.2 от АПК за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в Заповед за налагане на санкция № РД-01-159/ 07.05.2019 г. и моли да бъдат присъдени на Д-р М.К.И. - АИПСМП направените от нея разноски, представляващи заплатена държавна такса и адвокатски хонорар за водене на съдебното производство по обжалване па оттегления акт по представеният Списък в законоустановения срок. Счита че производството по делото може да бъде прекратено, единствено след като РЗОК- Ловеч бъде осъдена да заплати на оспорващата всички разходи, които същата е направила за защита правата и законните си интереси, засегнати от процесния порочен акт. Доколкото РЗОК- Ловеч е дала повод за завеждането на настоящото съдебно производство, с оглед на което следва да понесе последиците от това по аргумент на чл.143, ал.2 от АПК.

                Със становище от 20.11.2019г. директора на РЗК поддържа молбата за оттегляне и искането за прекратяване на производството по делото. Счита исканите разноски за дължими на основание чл.143, ал.2 от АПК, като прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. В тази връзка моли, поради прекомерност, възнаграждението по договора за правна защита и съдействие претендирано от жалбоподателката в размер на 500.00 лева, да бъде намалено на минималния размер съгласно Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

               Настоящият съдебен състав като съобрази изявлението на административният орган, издал обжалвания индивидуален административен акт за оттегляне и заявеното от оспорващата съгласие, изискуемо с разпоредбата на чл.156 ал.1 от АПК, счита че с отеглянето на акта съдебното производство остава без предмет. Отеглянето на оспорениня акт е процесуална пречка за съществуването на субективното право на оспорване. По своя правен характер е абсолютна и съдът следи служебно за нея. Когато е сезиран с искане за оттегляне на акта той е длъжен да провери наличието на предпоставките на чл.156 от АПК и да се произнесе, като прекрати съдебното производство.

                 Съгласно разпоредбата на чл.156 ал.1 от АПК при всяко положение на делото със съгласието на останалите ответници и на заинтересованите страни, за които оспореният акт е благоприятен административният орган може да оттегли изцяло или частично оспорения акт или да издаде акта, чието издаване е отказал. В случаят оттеглянето на акта е обусловено от съгласието на оспорващата по аргумент на чл.156 ал.2 от АПК, тъй като молбата за оттегляне е докладвана в първото о.с.з., поради късното й постъпване по делото, която е дала такова в депозираното по делото писмено становище. По делото не са конституирани други ответници и/или заинтересовани страни, поради което не е необходимо съгласие на същите. Следователно по реда и в срока по чл.156 ал.1 във вр. с ал.2 от АПК обжалваният административен акт е оттеглен. Изложеното до тук води до десезиране на съда от разглеждането на спора по същество. Тези съображения налагат, на основание чл. 159 т.3 от АПК, оспорването да бъде оставено без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.

             При този изход на спора, следва да бъде осъден ответникът да заплати на жалбоподателката, направените и доказани съдебно деловодни разноски в общ размер в размер на 550 лева, от които 500.00 лева представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита на лист 125 от делото и внесена държавна такса по представеното платежно нареждане за образуваното производство пред АдмСЛ от 50 лева / лист 8/.

               При определяне дължимостта на разноските следва да се съобрази, че идеята на законодателя е разноските да се дължат от страната, която с виновното си поведение неоснователно е причинила възникване на съдебния спор. В случая, разноските за платена държавна такса от 50 лева и за адвокатско възнаграждение от 500 лева са направени преди  оттегляне на акта от ответника. Съдът присъжда направените по делото разноски, само когато същите са поискани, доказани са с надлежен документ, че са направени и това е станало в рамките на производството.  

               В случая оспорващата е приложила доказателства и е поискала присъждане на направените от нея разноски по делото както в жалбата, така и в Становището си по оттегляне на акта, по чиято дължимост ответника не спори, но прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

               Според приетата тарифа по чл. 36 ал. 2 от Закона за адвокатурата разноски за адвокат се дължат, ако по делото е участвал адвокат и възнаграждението е платено, което се доказва с приложения на л.125 от делото договор за правна защита и процесуално представителство по  делото от дата 20.06.2019г..

                 Адвокатските възнаграждения са регламентирани в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, обн., ДВ бр.64 от 23.07.2004г., последно изм. с бр.7 от 22.01.2019 година.

                 Съгласно чл. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (изм. в ДВ, бр. 2 от 09.01.2009 г.) то не може да бъде по-малко от определения размер в наредбата, но конкретния размер се определя в договора. По делото има договорено и реално заплатено възнаграждение, поискано своевременно, поради което е включено като разноски по делото. Касае за процесуално представителство, защита и съдействие по административно дело без определен материален интерес, при което размерът на адвокатското възнаграждение следва да се определи по реда на чл.8 ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.  Съгласно чл. 8 ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., размерът на адвокатското възнаграждение е 500 лева. В случая е определен 500 лева, съобразен е с изискването на Закона за адвокатурата и съответства на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което е правилно определен, не е прекомерно и няма основание за изменение. Искането в тази връзка се явява  неоснователно.

              Мотивиран така и на основание чл.159 т.3 от АПК, Ловешки административен съд, четвърти състав 

 

                                              ОПРЕДЕЛИ:

 

                   ОТМЕНЯ насроченото открито съдебно заседание на 12.12.2019 година от 10.30 часа.

             ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на д-р М.К.- Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ по д******** с БУЛСТАТ ********, представлявано от д-р М.К.И. и адрес: ***, подадена чрез адв. П.И.С. - САК с посочен служебен адрес за призовки и съобщения:  ***, срещу Заповед  № РД-01-159#/29.05.2019 г. на Директора на РЗОК-Ловеч.    

            ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 282 по описа за 2019 година на Административен съд-Ловеч.   

             ОСЪЖДА Районна здравноосигурителна каса - гр.Ловеч да заплати на „***************************** - д-р М.К.И.” с БУЛСТАТ ********, представлявана от д-р М.К.И., направените и доказани по делото разноски в размер на 550 /петстотин и петдесет/ лева. 

            Определението може да се обжалва чрез Административен съд Ловеч пред Върховния административен съд с частна жалба в 7 дневен срок  от съобщението, че е изготвено.                    

             ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.

 

 

 

                    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: