РЕШЕНИЕ
№ 16163
гр. София, 27.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20241110104390 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „***“ ЕООД, с която е
предявен осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ за сумата от 6288,48 лв. (след
допуснато в о.с.з. на 11.06.2024 г. изменение на иска чрез увеличение на размера му),
представляваща непогасена част от застрахователно обезщетение за имуществени вреди,
причинени на лек автомобил „Киа К5“, с рег. № ***, в резултат на пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 24.11.2023 г. в гр. ***, на бул. „***“, непосредствено срещу
ДКЦ *** (срещу № ***), причинени виновно и противоправно от водача на лек автомобил
„БМВ“, с рег. № ***, чиято „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е била
застрахована при ответника, ведно със законната лихва от 24.01.2024 г. до окончателното
плащане.
Ищецът твърди, че на 24.11.2023 г. в гр. ***, при движение по бул. „***“, в посока
към бул. „***“, водачът на л.а. „БМВ“ с рег. № ***, при извършване на десен завой с
несъобразена скорост губи контрол върху управляваното от него МПС и преминавайки
последователно от най-лява към най-дясна пътна лента по протежението на бул. „***“, се
удря косо в задната лява част на спрелия в най-дясна лента на платното за движение срещу
ДКЦ *** (срещу № *** на булеварда) л.а. „Киа К5“ с рег. № ***, вследствие на което на
последния са причинени имуществени вреди. Твърди, че към датата на ПТП лек автомобил
марка „БМВ“, с рег. № ***, е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, валидна към датата на застрахователното събитие. Сочи,
че в причинна връзка с настъпилото ПТП са нанесени имуществени вреди по л.а. „Киа К5“ с
1
рег. № ***, собственост на ищцовото дружество в размер на 8814,40 лв. Поддържа, че до
ответника е изпратена регресна покана за заплащане на процесната сума, но ответникът е
заплатил част от претендираната сума в размер на лв., при което част от вземането е
останало неудовлетворено. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „***“ АД,
с който оспорва иска по размер. Поддържа, че изплатеното обезщетение в размер на 2157,20
лв. покрива изцяло вредите по процесния автомобил, с оглед настъпилите увреждания.
Оспорва и размера на вредите, като счита същият за прекомерно завишен. Посочва, че
доколкото увредения лек автомобил към датата на настъпване на ПТП е бил в експлоатация
над 8 години и е извън гаранционния срок, застрахователят не е обвързан от цените за
възстановяване на автомобила в официален сервиз и с влагане на оригинални части при
ремонта. Поддържа, че голяма част от щетите се дължат на амортизационни процеси, тъй
като увреденият автомобил се използвал като такси и към датата на настъпване на ПТП
автомобилът не е бил в добро състояние. В случай, че се установи размера на вредите
посочва, че е налице тотална щета на автомобила, застрахован при ищцовото дружество.
Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432 от КЗ.
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи, че е
собственик на увредения автомобил, настъпилото ПТП и неговия механизъм, вината за
произшествието на водача на застрахования при ответника автомобил, настъпването на
имуществените вреди, причинно-следствената връзка между произшествието и вредите,
стойността на обезщетението, наличието на валидна към датата на ПТП застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника по отношение на автомобила, управляван от
виновния водач, извънсъдебното предявяване на претенцията.
При установяване на горните обстоятелства от страна на ищеца, в тежест на
ответника е да обори презумпцията за вина на водача на лек автомобил „БМВ“, с рег. № ***,
респективно – да докаже, че е погасил претендираното вземане.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени следните обстоятелства:
наличието на валидно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“
между ответното дружество и собственика на лек автомобил марка „БМВ“, с рег. № *** към
момента на настъпване на процесното ПТП; настъпването на ПТП на 24.11.2023 г. в гр. ***
със сочените в исковата молба участници; посоченият в исковата молба механизъм на
настъпване на ПТП и вината на водача на лек автомобил марка „БМВ“, с рег. № ***;
заплащане от страна на ответника в полза на ищеца на сума в размер на 2157,20 лв. по
2
предявена извънсъдебна претенция.
Предвид изложеното спорният въпрос по делото касае единствено размера на
понесените вреди.
Размерът на дължимото от застрахователя по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ обезщетение се определя от реално причинените от делинквента
вреди, но не повече от договорената застрахователна сума. Принципът на пълната обезвреда,
залегнал в чл. 499 КЗ, предполага обезщетението да поставя увредения в имущественото
състояние, в което той е се е намирал преди увреждането. Затова критерий за
остойностяване на вредите е действителната стойност на претърпените вреди към деня на
настъпване на застрахователното събитие, доколкото в договора не е предвидено друго – чл.
386, ал. 2 КЗ. Обезщетението не може да надхвърля максимално уговорената
застрахователна сума, а претърпяната вреда е не по-голяма от действителната стойност на
увреденото имущество (при пълна повреда), определена като пазарната му стойност към
датата на увреждането, т. е. цената, за която може да се купи имущество от същия вид и
качество като застрахованото, респ. възстановителната му стойност (при частична повреда),
т. е. тази необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други – чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ (в този
смисъл решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. № 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение №
79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС ТК, I т. о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по
т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г.
на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, II т.
о, решение № 22 от 26.02.2015 г. по т. д. № 463/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №
141/08.10.2015 г. по т. д. 2140/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, решение № 167/11.05.2016 г. по т. д.
1869/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и др.).
При съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при
кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката
към Наредба № 24/2006 г. на КФН (в този смисъл Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. №
469/2012 г. на ВКС, II ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО;
Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение № 52 от
08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО). Обезщетението се присъжда по средни
пазарни цени, а не по пазарни цени, въпреки доказателствата за такива.
В настоящия случай от заключението на приетата по делото съдебно-
автотехническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено,
се установява, че стойността необходима за възстановяване на щетите по лек автомобил
„Киа К5“, с рег. № ***, определен на база средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза
на 8632,16 лв. Така определената от експерта стойност включва стойността на новите части,
демонтаж и монтаж на увредените детайли, възстановяване на увредени детайли,
боядисване, консумативи (боя и други материали), камера и труд. Съдът намира, че при
3
определяне на дължимото обезщетение следва да се вземе предвид именно така посочената
стойност, а не тази, изчислена на база средни пазарни цени на алтернативни и втора
употреба части, доколкото така изчислената цена не отразява адекватния стойностен
еквивалент на вредите към датата на процесното ПТП, тъй като при изчисляването са
съобразени цените само от ограничен сегмент от пазара. От друга страна посочената от
вещото лице стойност на база средни пазарни цени предполага съобразяване на цените на
двата вида икономически субекти, поради което именно тази стойност съдът приема като
обективен критерий за действително причинените вреди. От така определената стойност
следва да се приспадне заплатената извънсъдебно част от обезщетението в размер на
2157,20 лв.
С оглед изложеното, и при зачитане на принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес – чл. 6, ал. 2 ГПК, искът с правно основание чл. 432 КЗ се явява
основателен в пълния предявен размер от 6288,48 лв. (след допуснато в о.с.з. на 11.06.2024 г.
изменение на иска чрез увеличение на размера му).
Като законна последица от уважаване на иска за главница, върху същата следва да
се присъди и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.01.2024 г.
до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
се присъдят разноски в общ размер на 1252 лв., от които 252– заплатена държавна такса
(съобразно размера на иска след допуснато изменение на основание чл. 214 ГПК в
проведеното на 11.06.2024 г. открито съдебно заседание), 200 лв. – депозит за САТЕ, и 800
лв. – адвокатско възнаграждение, чието реално заплащане съдът прие за доказано с оглед
представения договор за правна защита и съдействие от 19.06.2023 г. (л. 36 от делото), в
който е отбелязано, че същото е заплатено в брой, поради което има характер на разписка.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управлениее: гр. ***, бул.
„***“ № ***, да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, бул. „***” № ***, магазин ***, на основание чл. 432 КЗ за сумата от 6288,48 лв. (след
допуснато в о.с.з. на 11.06.2024 г. изменение на иска чрез увеличение на размера му),
представляваща непогасена част от застрахователно обезщетение за имуществени вреди,
причинени на лек автомобил „Киа К5“, с рег. № ***, в резултат на пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 24.11.2023 г. в гр. ***, на бул. „***“, непосредствено срещу
ДКЦ *** (срещу № ***), причинени виновно и противоправно от водача на лек автомобил
„БМВ“, с рег. № ***, чиято „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е била
4
застрахована при ответника, ведно със законната лихва от 24.01.2024 г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА ЗД „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул.
„***“ № ***, да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, бул. „***” № ***, магазин ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1252 лв.,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5