№ 3
гр. Оряхово, 06.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на десети декември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:В.Л.П.
като разгледа докладваното от В.Л.П. Гражданско дело № 20241460100560 по
описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на ищеца П. Н. С., с ЕГН
********** от гр. Оряхово, общ. Оряхово ул. „6-ти септември“ № 22, вх. Б, ет.
3, ап. 18, действащ чрез пълномощника си адв. Л. А. от САК против „Сити
Кеш” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София,
бул. „Цариградско шосе“ №115Е, ет. 5, представлявано от Н.П.П., с искане за
обявяване на нищожност на Договор за паричен заем Кредирект №
711494/26.07.2022 г. и осъждане на ответното дружество да върне недължимо
платената от ищеца сума в размер на 2576 лв. (лихва и неустойка), ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба, до изплащане на вземането. В
условията на евентуалност се иска обявяване на недействителността на
клаузата на т. 6.6 от процесния договор за кредит и връщане на недължимо
платената по нея сума за неустойка в размер на 2137,14 лв., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба, до изплащане на вземането.
Претендират се и разноски в производството.
С протоколно определение от 10.12.2024 г. съдът е допуснал изменение в
размерите на предявените (главен и евентуален) осъдителни искове срещу
„Сити Кеш” ООД в посока тяхното намаляване, които се считат предявени за
сумите от 1523,93 лв. за главния осъдителен иск и 1238,65 лв. – за евентуално
съединения осъдителен иск, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 02.08.2024 г., до окончателното
изплащане на сумите.
Предявенени са два кумулативно обективно съединени искове -
установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр с чл. 26, ал.
1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК, вкл. с твърдения за неравноправност, както и осъдителен иск, с
правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на недължимо
платени към ответника суми за лихва и неустойка. В условията на
евентуалност са предявени същите искове, които касаят обявяване
1
недействителност на клаузата на т. 6.6 от процесния договор за кредит и
връщане на недължимо платената по нея сума за неустойка.
От името на ищеца се твърди, че между него и „Сити Кеш” ООД е
сключен Договор за паричен заем Кредирект № 711494/26.07.2022 г. за сумата
от 1600 лв., със задължение да го ползва и върне съгласно условията и срока
на сключения договор – за срок от 12 месеца – до 26.07.2023 г. Сочи се, че
ищецът е погасил изцяло дължимите по договора суми, възлизащи общо на
4176 лв., от които счита, че не дължи договорна лихва в размер на 438,86 лв. и
неустойка по т. 6.6 от процесния договор – 2137,14 лв.
Твърди се нищожност на сключения договор за кредит на основание чл.
22 от ЗПК, поради противоречието му с нормите на чл. 10, чл. 10а, чл. 11, т. 9,
т. 10, т. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като са изложени подробни доводи за неясно
посочване на ГПР по кредита, както и какви разходи за включени в ГПР, тъй
като в същите е следвало да бъде включена неустойката за непредоставяне на
обезпечение по т.6.6 от договора, която има характер на скрита лихва.
Изложен е подробен анализ относно същността на неустойката, която не
отговаря на уговорената такава в процесния договор за кредит и е в по-голям
размер от отпуснатия кредит. Твърди се, че това е довело до неправилно
посочен ГПР по кредита, който се явява в противоречие с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и
води до недействителност на целия договор за кредит съгласно чл. 22, вр. с чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. При тези аргументи за нищожност на договора за
кредит се твърди, че ищецът дължи на основание чл. 23 от ЗПК само
главницата по кредита, без платените от него договорна лихва и неустойка за
непредоставено обезпечение.
Твърди се, че неустойката за непредоставено обезпечение представлява
печалба за кредитора като надбавка към главницата, плащана периодично с
дължимите вноски, с изложени доводи за нищожност на същата, поради
нарушение на закона, както и поради накърняване на добрите нрави и
неравноправност по смисъла на ЗЗП, тъй като е и необосновано висока.
Твърди се още, че случаят касае сключването на еднотипни договори, върху
което съдържание потребителят не може да влияе. Във връзка с клаузата за
неустойка се твърди, че кредиторът не е изпълнил задължението си преди
сключване на договора да оцени кредитоспособността на потребителя и да
откаже сключването му, а не да задължава в тридневен срок от сключване на
договора, да се предостави обезпечение. Ако не се предостави обезпечение
дългът на кредитополучателя нараства с неустойка, която се твърди, че
накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й функции и цели
неоснователно обогатяване на кредитора и представлява възнаграждение,
дължимо под условие.
По отношение на предявения главен осъдителен иск и на база искането
за обявяване на процесния договор за недействителен, се иска връщане на
недължимо платената от ищеца сума от 2576 лв. (договорна лихва и
неустойка), ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, до
изплащане на вземането. В условията на евентуалност, в случай на отхвърляне
на главните установителен и осъдителен искове, е заявено искане за обявяване
на недействителността на клаузата на т. 6.6 от процесния договор за кредит, с
подробно изложени в исковата молба доводи за това, респ. за осъждане на
ответника да върне недължимо платената по тази кауза сума за неустойка в
размер на 2137,14 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата
2
молба, до изплащане на вземането. Претендират се и разноски в
производството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от „Сити Кеш” ООД, ЕИК
*********, действащо чрез адв. Х. М. от САК – преупълномощен от
Адвокатско дружество „Нестори, Угляров, М.“, с който исковете се оспорват
като неоснователни. Твърди се, че не са нарушени разпоредбите на чл. чл.10,
ал. 1, 11, ал. 1, т. 7-12 от ЗКП, тъй като са спазени всички изисквания на
закона, ищецът предварително е запознат с условията, параметрите и
изискванията за сключване на договора, видно от приложения лог файл,
предоставения му СЕФ и общи условия по кредита. Именно затова не е
налице нарушаване на принципа на добросъвестност, справедливост и на
добрите нрави, като се сочи, че ищецът е имал и 14 дни да се откаже от
сключения договор за кредит.
Сочи се, че ГЛП и ГПР са ясно и разбираемо посочени, индивидуално
уговорени са и не могат да бъдат преценени като неравноправни. По
отношение на ГПР са спазени всички изисквания за неговото изчисление и
посочване в договора, към датата на неговото сключване, поради което в него
няма основание да се включва начислената впоследствие неустойка. Това е
така, тъй като на кредитора не е известно дали заемателят ще изпълни поетото
с договора задължение, а чл. 19, ал. 3 от ЗПК гласи, че при изчисляване на ГПР
не се включват разходите, които потребителят заплаща за неизпълнение на
задълженията си по договора за потребителски кредит – т.е. след сключване на
същия.
По отношение на неустойката са изложени подробни доводи за нейната
действителност, като се оспорват твърденията на ищеца в обратен смисъл.
Твърди се също, че не е налице и неравноправност на клаузата по смисъла на
ЗЗП, като ищецът е бил предварително информиран ясно и разбираемо за
всички параметри на договора, вкл. за размера на неустойката, с
предварително предоставения му СЕФ и общи условия – т.е. предварително е
бил наясно с икономическите последици от сключения договор за кредит и в
продължение на три години е ползвал многократно един и същи кредитен
продукт на ответното дружество.
При горните аргументи е отправено искане за отхвърляне на
предявените искове като неоснователни, вкл. осъдителните такива, като се
претендират и разноски по делото и е направено възражение за прекомерност
на претендираното от ищеца адвокатското възнаграждение.
След като взе предвид събраните по делото доказателства и
доводите на ищеца, съдът прима за установено следното от фактическа
страна:
Видно от представения по делото Договор за паричен заем Кредирект №
711494/26.07.2022 г. и погасителен план към него се установява, че ответното
дружество е отпуснало на ищеца паричен заем в размер на 1600 лв., както и че
лихвения процент е фиксиран от 40,05 % и ГПР е 47,98 %, при срок на заема
12 месечни вноски. Също така е видно, че към вноската по заема е добавена и
вноска за разсрочена дължима неустойка за непредоставяне на обезпечение по
заема, при което крайната вноска по заема възлиза на 348 лв. за целия срок на
заема. При това положение вместо ищецът да дължи връщане на сумата от
2038,86 лв. (главница и договорна лихва), той дължи сумата от общо 4176 лв.
Тези обстоятелства се установяват и от приетите като доказателства СЕФ,
3
общи условия и справки за плащанията по кредита от страна на ищеца.
По делото е прието и заключение на допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът възприема като обективно, пълно и всестранно
изготвено по поставения въпрос, съгласно компетентността и специалните
знания на вещото лице в конкретната област.
От заключението безспорно се потвърждава, че ответното дружество е
предоставило на ищеца заем в размер на 1600 лв., при съответните уговорени
параметри съгласно договора за заем. Последният е следвало да бъде върнат
на дата 26.07.2023 г. с обща дължима сума от 4176 лв., от които главница от
1600 лв., договорна лихва от 438,86 лв. и неустойка от 2137,14 лв.
Потвърждава се също, че заемът е предсрочно погасен от ищеца на 12.01.2023
г., като ищецът е заплатил сумата от общо 3153,93 лв., от които 1600 лв.
главница, 285,28 лв. лихва, 30 лв. такси по Тарифа на кредитора и 1238,65 лв.
неустойка.
По въпроса за това какъв е размерът на ГПР съгласно взетите предвид
разходи от ответното дружество по заема е установено, че имайки предвид
само включените от ответното дружество суми за дължима главница и лихва
по договора, вещото лице е изчислило ГПР в размер на 48,28 %, при посочен в
договора за заем ГПР – 47,98 %. В този размер не е включена посочената в т.
6.6 от договора за заем неустойка за непредоставяне на обезпечение. Във
връзка с това и за да изчисли действителния ГПР по заема, вещото лице е
взело предвид началния и крайния срок на заема, като съобразно дължимите
суми за погасителните вноски (които освен главница и лихва, безспорно
включват и начислена неустойка за непредостявяне на обезпечение) и
платеното от ищеца по заема, при заместването на тези стойности в
съответната формула за изчисление на ГПР е установено, че действителният
ГПР по процесния договор за заем е възлиза на 712,35 %, а не на посочения в
процесния договор – 47,98 %.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Представените по делото доказателства дават основание за извода, че
страните са във валидно заемно правоотношение, възникнало въз основа на
сключен между тях Договор за паричен заем Кредирект № 711494/26.07.2022
г., като заемополучателят се е задължил да го ползва и върне съгласно
условията и срока на сключения договор. В конкретния случай се касае за
сключване на договор за паричен заем от разстояние по реда на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), където е
предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние.
Съгласно чл. 18 ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от
разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за
предоставяне на информация на потребителя, спазил сроковете почл. 12, ал. 1
или ал. 2, получил съгласието на потребителя за сключване на договора и ако е
необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят
има право да се откаже от сключения договор. Съгласно ал. 2 на текста за
доказване на електронни изявления, отправени съгласно ЗПФУР се прилага
Законът за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП). Алинея 3
предвижда, че изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова
комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват
със съгласието на другата страна, и имат доказателствена сила за
4
установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Заемодателят е
небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като
дружеството има право да отпуска кредити със средства, които не са набрани
чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и
съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за
неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон –
Закон за потребителския кредит (ЗПК).
Съгласно разпределението на доказателствената тежест по предявените
искове и събраните по делото доказателства, съдът намира същите за
основателни по следните съображения:
Неустойката от 2137,14 лв., разсрочена на 12 месечни вноски, заедно с
вноските по заема, представлява уговорена отнапред компенсация за вредите
от фактическа неплатежоспособност на заемателя, ако в определен срок не
представи някое от изброените в т. 6.5 от процесния договор обезпечения –
поръчител (отговарящ на редица изисквания, посочени в общите условия) или
банкова гаранция. Такова договаряне противоречи на изискването към
търговеца, доставчик на финансовата услуга, да оцени сам
платежоспособността на потребителя (чл. 16 от ЗПК) и да предложи
добросъвестно цена за ползване на кредита (възнаградителна лихва). Тя
поражда значително фактическо оскъпяване на ползвания кредит, тъй като по
естеството си позволява на кредитора да получи сигурно завишено плащане и
то в значителен размер (повече от главницата), без това оскъпяване да е
надлежно обявено на потребителя в съответствие с изискванията на
специалните норми, ограничаващи свободата на договаряне при
потребителско кредитиране (чл. 19 от ЗПК). Тази неустойка на практика има
характер на „цена за ползване на необезпечен кредит“, но е представена от
ответното дружество като неустойка за неизпълнение на задължение за
непредоставяне на обезпечение, поради което не е посочена в ГПР - основен
критерий, ориентиращ потребителя в икономическата тежест от сключената
сделка. По този начин съдът намира, че на практика е заобиколена
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като в същото време се сочи от ответното
дружество, че е спазило изискването на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК и затова тази
неустойка не е включена в ГПР. Именно поради това формално не
противоречи и не заобикаля пряко разпоредбите на ЗПК, тъй като
задължението е „облечено“ във формата на „уговорена между страните
неустойка за неизпълнение на поето задължение“. Въпреки това съдът намира,
че клаузата на чл. 6.6 от процесния договор не само заобикаля разпоредбата на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, но накърнява добрите нрави и противоречи на принципа
на добросъвестност и справедливост в гражданските и търговските
правоотношения. Тя води до нееквивалентност на насрещните престации и
представлява сума, която оскъпява отпуснатия заем и на практика води
единствено до неоснователно обогатяване на заемодателя с тази сума. Освен
това уговорената неустойка безспорно излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции (ТР № 1 от 15.06.2010 г.
по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС), тъй като не обезпечава задължението по
отпуснатия заем, а друго вменено задължение - за обезпечаване на заема, като
следва да се има предвид и това, че непредоставянето на обезпечение не води
до претърпяването на вреди от страна на заемодателя - т.е и санкционната
5
функция на неустойката е извън предмета на задължението по договора за
заем.
Изложените по-горе обстоятелства водят до извод за недействителност
на целия договор за заем на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл.
22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Разпоредбата на чл. 21 от ЗПК предвижда,
че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон е нищожна, а според действащата към
момента на сключване на процесния договор редакция на чл. 22 от ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – т. 12 и т.
20 и ал. 2, и чл. 12, ал. 1, т. 7 – т. 9, договорът е недействителен.
Посоченият в процесния договор ГПР от 47,98 % формално отговаря на
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК, но по изложените по-горе
обстоятелства същият не отразява действителния, тъй като не включва част от
разходите по заема, а именно – платената от ищеца неустойка за
непредостявяне на обезпечение в размер на 1238,65 лв., която по своята
същност представлява печалба за заемодателя и се плаща от ищеца
периодично, с месечната погасителна вноска по кредита, прикрита под
формата на „неустойка“, за да не фигурира в официално обявения ГПР по
кредита от 47,98 %. Така размерът на ГПР се явява по-голям от законово
допустимия петкратен размер на законната лихва - 50 %, определен в чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, който съгласно заключението на вещото лице възлиза на
действителните 712,35 %. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или
подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят
урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето - чл. 22 от ЗПК и след като ответното дружество
не е оповестило действителен ГПР в договора за заем, то е нарушило
изискванията на закона и не следва да се ползва от сключения договор и
неговите уговорки.
Основателен и доказан се явява и искът по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД,
тъй като безспорно се установи, че ищецът е заплатил на ответното дружество
сумата от 1523,93 лв., включваща 1238,65 лв. за начислена неустойка към
всяка погасителна вноска и договорна лихва в размер на 285,28 лв. С оглед
извода на съда за недействителност процесния договор за заем, ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати (да върне) на ищеца сумата от
общо 1523,93 лв., с която неоснователно се е обогатило и която представлява
недължимо платена сума по нищожен Договор за паричен заем Кредирект №
711494/26.07.2022 г., платима на ищеца ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 02.08.2024 г., до окончателното й
изплащане.
Предвид гореизложеното предявените главни искове се явяват доказани,
респ. основателни и следва да бъдат уважени, поради което съдът не дължи
произнасяне по евентуално съединените с тях искове.
По разноските:
Ищецът е заявил искане за разноски в производството от общо 1124,04
лв., от които 167,04 лв. платена държавна такса за предявените искове, 400 лв.
депозит за вещо лице и 557 лв. платено адвокатско възнаграждение, съгласно
представения Договор за правна защита и съдействие № 3-190724 от
19.07.2024 г.
Неоснователно се явява възражението на ответното дружество за
6
прекомерност на адвокатското възнаграждение в конкретния случай, тъй като
въпреки, че искове се основават на един и същ правопораждащ факт –
недействителност на договор за заем и установителният иск има обуславящ
характер по отношение на осъдителния такъв, то предвид цената на исковете,
фактическата и правна сложност на делото и предприетите процесуални
действия на ищеца във връзка със защитата на съответното право (т.е
положеният от пълномощника труд) за доказване на претенциите си по всеки
от исковете, същото не се явява прекомерно в претендирания общ размер от
557 лв. (заплатено по банкова сметка на адв. А. от САК), вкл. съобразно
разпоредбите на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Практиката, която ответното дружество е
цитирало, във връзка с присъждане на едно възнаграждение по няколко
идентични дела, заведени в един и същи съд, между същите страни, но
възникнали на различни основания и сключени договори, не намира
приложение в настоящия случай, както по изложените по-горе съображения,
така и предвид факта, че възнаграждението е заплатено от ищеца за
положения от адвоката труд, а не е уговорено като безплатна правна помощ на
материално затруднено лице, вкл. по цитираните от ответното дружество дела,
образувани в РС Оряхово и касаещи различни договорни правоотношения
между страните.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за паричен заем
Кредирект № 711494/26.07.2022 г., сключен между П. Н. С., с ЕГН
********** от гр. Оряхово, общ. Оряхово ул. „6-ти септември“ № 22, вх. Б, ет.
3, ап. 18 и „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от
Н.П.П., на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22, вр. с чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК.
ОСЪЖДА на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД „СИТИ КЕШ“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от Н.П.П. ДА ЗАПЛАТИ на П. Н. С.,
с ЕГН ********** от гр. Оряхово, общ. Оряхово ул. „6-ти септември“ № 22,
вх. Б, ет. 3, ап. 18 сумата от 1523,93 лв. (хиляда петстотин двадесет и три
лева и деветдесет и три стотинки), представляваща недължимо платена по
нищожен Договор за паричен заем Кредирект № 711494/26.07.2022 г. и
включваща сумите от 285,28 лв. платена договорна лихва и 1238,65 лв.
неустойка за непредостявяне на обезпечение, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 02.08.2024 г., до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Славянска“
№ 29, ет. 7, представлявано от Н.П.П. ДА ЗАПЛАТИ на П. Н. С., с ЕГН
7
********** от гр. Оряхово, общ. Оряхово ул. „6-ти септември“ № 22, вх. Б, ет.
3, ап. 18 сумата от общо 1124,04 лв. (хиляда сто двадесет и четири лева и
четири стотинки), представляваща внесена държавна такса за предявените
искове в размер на 167,04 лв., внесен депозит за ССчЕ в размер на 400 лв. и
заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 557 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
8