Р Е Ш
Е Н И
E
гр.Б.С., 13.07.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, Първи граждански състав, в
публично съдебно заседание на 16 юни,
Две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ ГЕРДОВА
при секретаря Таня Тодорова, като
разгледа докладваното от Съдия ГЕРДОВА гр.д. № 1246/2019 год. по описа на РС-Б.С.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Ч.Г.Т., с ЕГН **********,***,
чрез адв.С.Л.М.от гр.С., с
която се иска да се установи наличието на претендираните от ищеца вземания,
като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника В.Ц.Н., с ЕГН ********** ***
за сумата от 9630.00 лв. главница,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по
различни наказателни и граждански дела съгласно Протокол № 13/02.04.2019г. на С.
адвокатски съвет, както и направените деловодни разноски в исковото и
заповедното производство в общ размер от 3000.00
лв.
С исковата молба е поискано да бъде допуснато
обезпечение по висящ иск и наложена обезпечителна мярка “ЗАПОР” върху
вземанията на ответника В.Ц.Н. от ЗАД „ОЗК-З.“ гр.С.-1000, ул.“Света С.“ № 7 по
ЗП № 23114000658381 до размера на 12 630,00 лв., която сума включва
главницата по иска от 9 630,00 лв., лихвите и разноските по двете
производства. С определение постановено в з.з. от 22.10.2019г. съдът е уважил
искането му, като с допълнително определение от 14.11.2019г. е допълнил
определението си от 22.10.2019г. като е наложил обезпечителна мярка “Запор” върху
банковите сметки на ответника В.Ц.Н. в посочените от ищеца банки до размера на
исковата сума от 12 630,00 лв.
ИСК
С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 ГПК, вр.чл.415 ГПК вр.чл.124,ал.1 от ГПК.
В срока указан в разпоредбата на чл.131
от ГПК ответника В.Ц.Н., чрез пълномощника си адв.К.С. от ВрАК е депозирал
писмен отговор във връзка с предявената искова молба, с който оспорва исковата
претенция на ищеца, като посочва, че същата е допустима, но неоснователна по
изложените в него съображения. Поискал е да се изискат всички дела по които
ищеца е бил пълномощник за установяване фактите по делото.
По делото са събрани
писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 824/2019г. по описа на РС-Б.С..
Приложени са НОХДело № 529/2014г. по описа на ОС-В. и приложените към него ВНОХДело
№ 160/2015г. на САС, КНДело № 1070/2015г. на ВКС и ДП № 54/2014г. на Окръжна
прокуратура - В. – 2 тома, както и гр.дело № 12013/2015г. по описа на СГС.
Съдът като взе предвид доводите изложени в
исковата молба и след преценка на доказателствата по делото по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Видно
от приложеното ч.гр.д.№ 824/2019г. по описа на РС-Б.С. срещу длъжника В.Ц.Н., с ЕГН ********** *** и с настоящ адрес *** е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 513/19.06.2019г.,
с която е разпоредено длъжника да заплати на кредитора Ч.Г.Т., с ЕГН **********,***, чрез адв.С.Л.М.от гр.С.,
ж.к”Яворов”, бл.34, вх.1, ап.2, сумата от 9630.00
лв. главница, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
по различни наказателни и граждански дела съгласно Протокол № 13/02.04.2019г.
на С. адвокатски съвет, както и
направените деловодни разноски в размер на 192.60
лв. държавна такса и 1 800.00
лв. платено адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК длъжникът В.Ц.Н., с ЕГН **********
с посочен адрес *** е депозирал писмено възражение срещу заповедта за
изпълнение, като с настоящата искова молба кредиторът Ч.Г.Т. е предявил в срок
иска по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземането си.
В исковата молба ищеца твърди, че през 2014г. бил упълномощен от
ответника В.Ц.Н., с ЕГН ********** ***, да води наказателно дело срещу
извършителя на тежко ПТП Г.Б.А., тъй като Н. и негови били тежко пострадали. Представлявал В.Ц.Н. ***/2014г.
по описа на ОС – В., приключило с присъда № 27/09.12.2014г. с която на
извършителя по повдигнатото обвинение по чл.343,ал.4, вр.ал.3, предл.1, алт.1,
предл.2 и предл.4, б.“б“, алт.2 от НК му било наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 4 години. При обжалване на присъдата, АС-С.по ВНОХДело №
160/2015г. я изменил, като увеличил наказанието на 6 години и осем месеца, като
ВКС по КНДело № 1070/2015г. е потвърдил изменената присъда.
Ищеца твърди, че паралелно с наказателното
производство, своевременно завел и гражданско дело № 12013/2015г. по описа на
СГС от името на упълномощителя В.Ц.Н. с правно основание чл.52 вр.чл.49 от ЗЗД
за сумата от 105 000,00 лв. представляваща обезщетение за вреди в резултат
на настъпилото ПТП, като извършил процесуални действия, подробно описани в
и.м., по негово искане била назначена СМЕ. Поради тежкото състояние на
ответника и предишното
им познанство, както и по негова молба забавили
подписването на конкретен ДПЗС/договор за правна защита и съдействие/ с който
да определят конкретно възнаграждение за всяко дело, като Н. бил представляван
и защитаван от адв.Т.. В едно от делата
имал обещание за плащане на значително по-висока сума от търсената към момента,
като ответника следвало да изтегли заем/кредит/ за да му заплати адвокатското
възнаграждение, но той не заплатил и било невъзможно да удостоверят този факт,
като на същото основание съдът присъдил разноски в полза на Н..
Ищецът твърди, че при воденето на горепосочените
наказателни дела до всички съдебни инстанции подпомагал Н. материално, като
многократно му изпращал суми по банков път или му ги давал на ръка. Освен това
водел делата с изключително професионално внимание и грижа. По необясними за
ищеца причини, ответника през м.октомври 2016г. му се обадил и му казал, че се
обръща към друг адвокат от някаква фондация, който щял по-бързо и в значително
по-висок паричен размер, сравнен със заявеният от адв.Т. да му уреди получаване
на пари и тогава щял да му заплати нещо. Ищеца твърди, че многократно канил ответника
да си уредят отношенията, но последният се укривал, не отговарял с месеци на
позвъняванията. Отишъл в домът на ответника и го поканил да му заплати
дължимото адвокатско възнаграждение, но той отказал, като не се ангажирал с
конкретен размер и срок.
Поради изложеното за ищеца се породил правен
интерес от търсената съдебна защита.
В срока по чл.131 от ГПК ответника В.Ц.Н.,
чрез пълномощника си адв.К.С. от ВрАК е депозирал писмен отговор, с който
оспорил исковата претенция на ищеца, като посочва, че същата е допустима, но
неоснователна по изложените в него съображения.
В с.з. ответника се явява лично и
оспорва исковата претенция на ищеца, като не признава фактите и обстоятелства
посочени в исковата молба.
На зададени въпроси по реда на чл.176 от ГПК от ищеца на ответника, последният отговорил, че не обещавал никаква сума да
дава на адв. Т. за адвокатски хонорар. Единствено му подписал пълномощно, но не
знае за какво било. Т. му бил казал, че парите ще ги вземе от насрещната
страна, но на него пари за хонорар не му е искал.
Никакъв кредит не бил планирал да тегли,
тъй като получава пенсия в размер на 171,77 лв. за което представил
разпореждане от НОИ-В..
Посочва, че по наказателно дело се
явявал само един път пред ОС-В., тъй като е пострадал при ПТП и има експертно
решение.
Не отрича, че с адв. Т. били в близки
отношения, като последният му давал суми за лична услуга в размер на 200.00лв.,
300.00лв. и 500.00лв. или общо 2000.00лв., но тези суми не били във връзка с
делата.
Впоследствие за тези 2000.00 лв. адв.Т.
му завел дело в РС-Бяла С. и съда му ги присъдил. Имало образувано изпълнително
дело, за който факт представил ПДИ по изп.д.№ 20191410400115 по описа на ДСИ
при РС-Б.С.. Сумите присъдени по ч.гр.д.№ 111/2019г. по описа на РС-Б.С. били
изплатени на адв.Т., видно от приложеното платежно нареждане, със средства на ответника
получени от застрахователното дружество за реализираното ПТП.
Не знае дали адв.Т. е получил пари от
застрахователя или от друго лице. Не са имали договорка, след като приключат
горепосочените дела, Н. да плати на адв.Т. адвокатско възнаграждение в брой или
като процент от сумата, която бил получил от застрахователя.
Н. заяви, че не е запознат с воденето от
адв. Т. гражданско дело и не знае за каква сума било образувано, тъй като адв.Т.
не бил му представил нито един документ.
Посочил, че гр.дело в гр.С.било заведено от адв.Т., но го довършил адв. С..
Адвокат Т. поискал Н. да му подпише
пълномощно пред Нотариус, но той му отказал, под предлог, че си има адвокат.
На основание чл.176 от ГПК съдът
предявил на адв.Т.-ищец по настоящето дело, договор за правна защита и
съдействие намиращ се на лист № 69 от ВНОХД № 529/2014г. по описа на ВрОС и при
задаване на въпрос от адв.С.-пълномощник на ответника, същият отговорил, че
сумата посочена в този договор е изцяло договорена, но не е заплатена. За сума
над 5000.00 лв. трябвало да има банков превод. Нищо не бил получил по този
договор за правна защита и съдействие, като ответника Н. обещавал да му го
заплати, тъй като му водел три години делата и го подпомагал материално.
От гореизложената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Предявената искова претенция е с правно основание
чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.124,ал.1 от ГПК за установяване
съществуването на парично задължение в размер на 9630.00 лв. главница, представляваща
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по различни
наказателни и граждански дела съгласно Протокол № 13/02.04.2019г. на С.
адвокатски съвет, за която сума има
издадена заповед по чл.410 от ГПК № 513/19.06.2019г. по ч.гр.д.№ 824/2019г. по
описа на РС-Б.С..
Приетият за разглеждане иск е допустим,
на основание чл.415 от ГПК, като предявен в предвидения срок, от и
спрямо надлежните страни, считано от съобщаването за постъпилото възражение,
при наличие на правен интерес, с оглед постъпилото възражение срещу дължимостта на
суми по издадената заповед.
Разгледан
по същество, същият се явява основателен, по следните съображения:
Съгласно чл. 37 от Закона за
адвокатурата, съобразно който за вземанията си, които произтичат от неизплатени
възнаграждения и разноски, адвокатът може да поиска издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410, ал. 1 ГПК, независимо от техния размер. Текстът логично
следва този, с който се урежда начина на определяне на възнаграждението /чл.
36, ал. 4 ЗА/ - възнаграждението може да се уговори в абсолютна сума и/или
процент върху определен интерес, с оглед изхода на делото, с изключение на
възнаграждението за защита по наказателни дела и по граждански дела с
нематериален интерес, т. е. възнаграждението трябва да е определено или
определяемо като стойност върху защитения интерес. Същият текст е възпроизведен
в чл. 14, ал. 5 от Етичния
кодекс на адвоката, но с допълнението в чл. 15, че адвокатът няма право преди
приключване на делото да сключва с клиента си споразумение, с което размерът на
адвокатското възнаграждение се определя като дял от предмета на защитавания от
адвоката правен спор. И без тази изрична забрана смисълът на разпоредбата е
ясен - възнаграждението трябва да има стойностно изражение - абсолютна сума или
процент от определен материален интерес. То не може да бъде дял в натура от
предмета на защитавания от адвоката спор, определен със споразумение преди
приключването на делото. Този извод следва и от чл. 46 ЗА, съгласно който
адвокатът не може лично, чрез подставено лице или със скрит пълномощник да сключва
каквито и да е сделки със своя доверител относно предмета на делото.
При така установената
уредба следва да се приеме, че адвокатът може да реализира уговореното надлежно
възнаграждение по реда на чл. 410, ал. 1 ГПК - чрез издаване на заповед за изпълнение.
Няма пречка той да реализира вземането си и по общия исков ред, който ще даде
по-пълна и окончателна защита на правата му. В зависимост от собствените си
виждания за развитието на процеса и позицията на длъжника, кредиторът решава
дали да инициира диференцираната процедура на заповедното производство или да
се насочи към общия исков процес, за да постигне осъдително решение, съдебна
спогодба /чл. 234 ГПК/ и др. - в този смисъл Решение № 12/2.10.2012
г. на КС на РБ по к. д. № 4/2012 г. и постоянната съдебна практика. И в двата
случая обаче размерът на възнаграждението трябва да е определен или определяем
стойностно съобразно разпоредбите на чл. 36, ал. 4 ЗА и чл. 14, ал. 5 от Етичния кодекс на
адвоката.
Съгласно чл. 36, ал.2
от Закон за адвокатурата размерът на адвокатското възнаграждение се определя в
договор между адвоката и клиента, а при липсата на такъв разпоредбата на ал.3
предвижда специален ред. По делото не е установен сключен между страните писмен
договор за правна помощ, както и не е доказано уговорено от тях адвокатско
възнаграждение. Според изричната разпоредба на чл.36, ал.3 от Закон за
адвокатурата, при липса на договор по искане на адвоката или на клиента
възнаграждението се определя от съответния адвокатски съвет. Следователно
решението на адвокатския съвет се издава, за да замести договора между
страните-адвокат и клиент. Определеното по този ред адвокатско възнаграждение
създава облигационно задължение, каквото възниква и от договора за правна
помощ. Съдът счита, че няма правомощия да определя размера на адвокатското
възнаграждение при липсата на договор за правна помощ, с оглед предвидения
в чл. 36, ал.3 от Закон за
адвокатурата специален ред. /В тази връзка е Решение № 208 от 22.06.2015 година
по т.д.№ 3961/2013 г. на ВКС, ІІ т.о. и Определение № 232/24.03.2017г. по
гр.д.№ 3609/2016г. по описа на ВКС, III г.о./
В случая безспорно
установено от приетото като доказателство по НОХДело № 529/2014г. по описа на ОС-В. и приложените към него ВНОХ дело
№ 160/2015г. на САС, КНДело № 1070/2015г. на ВКС и ДП № 54/2014г. на Окръжна
прокуратура - В. – 2 тома, както и гр.дело № 12013/2015г. по описа на СГС, че по силата на писмено пълномощно, подписано от
упълномощителя В.Н. и адв.Ч.Т. с нотариална заверка на подписите, с рег.№
2907/26.08.2014г. по описа на Нотариус Рейна Стефанова с район на действие РС-В.,
ищецът/адв.Т./ е бил валидно упълномощен от ответника/Н./ да извършва от негово
име и за негова сметка всякакви правни и правно-административни действия, да го
представлява пред Българският съд и съдебни институции, като заявява, защитава,
договаря, оттегля искове и претенции във всички случаи в които той е страна.
Същият има право да го представлява и да сключва от негово име и за негова
сметка договори и споразумения относно негови права и законни интрееси и води
дела за присъждане на вземаншята му пред националните и международните съдилища
без ограничение. Посочено е, че пълномощното е валидно до оттеглянето му.
Това
пълномощно е било използвано от адв.Т. по горепосочените наказателни и
граждански дела и съдилищата са зачели неговата валидност и представителната му
власт.
Адвокат Т. е
присъствал на всички проведени открити съдебни заседания като процесуален
представител и защитник на частният обвинител Н. в
тези дела и в нито едно от тях не е приложена молба/заявление/ от В.Н. за оттеглянето на пълномощното.
В приложените граждански и наказателни дела, съдилищата
са приели, че на В.Н. в качеството му на ищец, респ. частен обвинител не следва
да му се заплаща адвокатско възнаграждение, поради непредставяне
на доказателства за действително направени такива разноски и за техния размер.
Решенията по тези дела на
съдилищата, които са влезли в сила са задължителни за съда, който ги е
постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България,
изводимо от разпоредбата на чл.297 от ГПК, поради което настоящият съдебен
състав не следва да ги обсъжда повторно.
Поради тази причина адв.Т.
е отправил искане до Адвокатска колегия -С.на която е член, на основание чл.36,
ал.3 от ЗА да му бъде определено адвокатско възнаграждение по горепосочените
наказателни и граждански дела. Искането му е уважено, като с Протокол № 13/02.04.2019г. САК е определила на адв.Т. адвокатско
възнаграждение в общ размер от 9630,00
лв., от които: за водене на НОХДело № 529/2014г. по описа на ОС-В. в размер
на 2000.00 лв. съобразно чл.13,ал.1,
т.5 от Наредба № 1/2004г.МРАВ издадена от Висшия адвокатски съвет, за водене на
ВНОХДело № 160/2015г. на САС в размер на 2000.00
лв. съобразно чл.13,ал.1, т.5 от Наредба № 1/2004г.МРАВ издадена от Висшия
адвокатски съвет, за водене на КНДело № 1070/2015г. на ВКС в размер на 2000.00 лв. съобразно чл.13,ал.1, т.5
от Наредба № 1/2004г.МРАВ издадена от Висшия адвокатски съвет и за водене на гр.дело
№ 12013/2015г. по описа на СГС в размер на 3630.00
лв. съобразно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/2004г.МРАВ издадена от Висшия
адвокатски съвет.
Неоснователно е
възражението на ответника в писменият му отговор, че след като адв.Т. не е
представил изрично пълномощно, че оказва безплатна помощ на своя клиент В.Н.,
то адвокатско възнаграждеине не му се дължи, налице е чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, респ.исковата
му претенция следва да бъде отхвърлена.
В приложените
наказателни и граждански дела няма представено изрично
пълномощно за оказване на безплатна правна помощ подписано между В.Н. и
адв.Т.. Същият не е заявявал претенция пред съдилищата за изплащане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.
При наличие
на представено пълномощно с рег.№ 2907/26.08.2014г. по описа на Нотариус Рейна
Стефанова с район на дейсйтвие РС-В., за завеждане на дела и за
процесуално представителство, както и на доказателства за реално осъществено по
делото такова от страна на адв.Т. правно ирелевантни за спора са липсата в случая на писмен
договор за правна защита и съдействие, причините, поради които такъв договор не
е бил подписан, съответно постигната ли е договореност с ответника за заплащане
на определен размер адвокатско възнаграждение. Това е така,
защото отношенията между адвокат и клиент по повод оказване на
правна защита и съдействие, включително процесуално представителство, се
уреждат при специалната регламентация по Закона за адвокатурата. Поначало
законът предполага дължимото възнаграждение за положения от адвоката труд да
бъде уговорено с договор –чл.36,ал.2 от ЗА, но това не е императивно изискване
– договор може и да няма, без това да лишава адвоката от правото да получи
възнаграждение – чл.36,ал.3 от ЗА. За разлика от пълномощното за процесуално
представителство, което трябва да е в писмена форма /а устно само по изключение
– чл.25,ал.1 от ЗА/, за договора между адвокат и клиент не е предвидена писмена
фирма. Съгласието е валидно и ако не е оформено писмено. Въпросът дали
договорът по чл.36 от ЗА е сключен писмено и дали доказателства за наличието му
са представени по делото, по което адвокатът се е задължил да оказва правно
съдействие, няма отношение към въпроса възникнало ли е задължение за клиента да
плати адвокатско възнаграждение и изискуемо ли е то. Възнаграждението може да
бъде дължимо и тогава, когато договорът между адвокат и клиент не е в писмена
форма или когато е в писмена форма, но не е представен по делото, по което
адвокатът се е задължил да окаже правно съдействие. В отклонение от общото
правило на чл.286 от ЗЗД, съгласно което възнаграждение за изпълнение на
поръчката се дължи само, когато е уговорено, възнаграждение по договор за
процесуално представителство, сключен с адвокат, се дължи винаги и за всяка
инстанция – чл.36,ал.1 от ЗА. При липса на договор или когато страните по
договора не са определили размера му, възнаграждението, по искане на адвоката
или клиента, се определя от Адвокатския съвет съгласно действащата Наредба на
Висшия адвокатски съвет за минималните адвокатски възнаграждения, а
изискуемостта на вземането настъпва от момента на изпълнение на поръчката – от
извършването на уговореното от страните правно действие. Именно такъв е и
настоящия случай.
Относно предявеният на адв. Т. по реда
на чл.176 от ГПК договор за правна защита и съдействие намиращ се на лист № 69
от ВНОХД № 529/2014г. по описа на ВрОС, съдът намира, че сумата посочена в този
договор е договорена не само от В.Н., но и от останалите страни посочени в
него. Договорът не съдържа нито конкретни уговорки относно срока и начина на
плащане на възнаграждението /включително такива за обвързване на плащането с
резултата от делото/, нито отбелязване за плащане в брой на част или на цялото
възнаграждение. Не са представени и доказателства възнаграждението да е
преведено на защитника по банков път до приключване на съдебните прения в
първата съдебна инстанция, в това число и във въззивното наказателно
производство. При отсъствие на доказателства за плащане на възнаграждението
въззивният наказателен съд правилно е преценил, че няма законово основание
поисканите от адв.Т. разноски да бъдат присъдени в полза на съответните
частните обвинители.
Ирелевантно за спора са и
близките отношения между В.Н. и адв.Т., както и факта, че адв.Т. подпомагал Н. с дребни суми от 200.00 лв., 300.00 лв. и 500.00 лв. за
лични услуги. Това са отношения между клиент и адвокат и не касаят съда.
Предвид
изложеното по предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК следва да бъде
признато за установено по отношение на ответника В.Ц.Н., че
същият дължи на Ч.Г.Т., общата сума от 9630.00
лв. главница, представляваща неизплатено и
дължимо адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по НОХДело
№ 529/2014г. по описа на ОС-В., ВНОХДело № 160/2015г. по описа на САС, КНДело №
1070/2015г.по описа на ВКС и гр.дело № 12013/2015г. по описа на СГС, определено
с решение по Протокол № 13/02.04.2019г. на С. адвокатски съвет, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 513/19.06.2019 г. по ч.гр.д. № 824/2019 г. на
Районен съд-Б.С..
РАЗНОСКИ:
Съгласно константната съдебна практика-т.12 от ТР №
4/18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода
на настоящия исков процес, ответника В.Ц.Н., следва да бъде осъден да заплати
на ищеца адв.Ч.Г.Т., направените от последния разноски по заповедното производство
по ч.гр.д.№ 824/2010г. по описа на РС-Б.С. в размер на 192,60 лв. заплатена
държавна такса и 1800.00 лв. за адвокатско възнаграждение, за което има
приложен списък с разноските и платежни документи.
При този изход на процеса, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответника Н., ще следва да заплати на ищеца направените в настоящото
исково производство разноски в размер 192,60 лв. заплатена държавна
такса и 5.00 лв. за издаване на обезпечителна заповед. Поисканите от ищеца
разноски за адвокатски хонорар в размер на 1200.00 лв. съгласно представеният
списък по чл.80 от ГПК, съдът намира, че не следва да му ги присъжда, тъй като
не са представи доказателства за действително
направени такива разноски и за техния размер.
При този изход на делото на ответника не
му се дължат разноски за адавокатаски хонорар, съгласно представеният от него
списък по чл.80 от ГПК.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Ц.Н., с ЕГН ********** ***, че СЪЩИЯТ ДЪЛЖИ на Ч.Г.Т., с ЕГН **********,***, чрез адв.С.Л.М.от гр.С., общата сума от 9630.00 лв. главница, представляваща неизплатено
и дължимо адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по НОХДело
№ 529/2014г. по описа на ОС-В., ВНОХДело № 160/2015г. по описа на САС, КНДело №
1070/2015г.по описа на ВКС и гр.дело № 12013/2015г. по описа на СГС, определено
с решение по Протокол № 13/02.04.2019г. на С. адвокатски съвет, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 513/19.06.2019 г. по ч.гр.д. № 824/2019 г. на
Районен съд-Б.С..
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1, В.Ц.Н., с ЕГН ********** ***
ДА ЗАПЛАТИ на Ч.Г.Т., с ЕГН **********,***,
чрез адв.С.Л.М.от гр.С., направените разноски по настоящото исково
производство по гр.д.№ 1246/2019г. по описа на БСлРС в размер на 192,60 лв. заплатена държавна такса и 5.00 лв. за издаване на обезпечителна
заповед, както и сторените от ищеца разноските в заповедното производство по
ч.гр.д.№ 824/2019г. по описа на БСлРС в размер на 192,60 лв. заплатена държавна такса и 1800,00 лв. адвокатски хонорар.
Решението подлежи на въззивно обжалване
в двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на страните по делото, че е
изготвено.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от
решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в
сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 824/2019г.по описа на РС-Б.С..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: