Решение по дело №8408/2018 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 459

гр. Варна, 31.01.2020год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVІ – ти състав, в публично заседание проведено на осемнадесети декември   през две хиляди и деветнадесета  година, в състав:

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:РУМЯНА ХРИСТОВА

 

при секретаря ГАЛЯ ДАМЯНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №8408 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по предявени искове, основани на чл.79, ал.1, предл.1 от ЗЗД  и  чл.86 от ЗЗД.

Ищецът "В." ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, *, ("Ищец"), представлявано от К.-К. Д., в качеството й на Управител, чрез: адв. Р.М., адвокат от Видинска адвокатска колегия, упълномощен с пълномощно със съдебен адрес и адрес за връчване на призовки и съобщения: Адвокатско дружество В. Т., п.к. 1407, ***,претендира от съда да постанови решение с което да осъди ответника "Е.   П."   АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от П. С. С., Я. М. Д. и Г. К., в качеството им на членове на Управителния съвет да заплати на ищеца, сумата от 924.84лв./деветстотин двадесет и четири лева, осемдесет и четири ст./, дължима от  „Е.П.“ АД като цена за произведена и доставена, но неплатена ел.енергия за месец август 2015год.  и сума в размер от 233.28лв./двеста тридесет и три лева, двадесет и осем ст./, обезщетение за забава за плащане на сумата от 924.84лв. за периода от 30.11.2015год. до датата на предявяване на настоящия иск, ведно със законната лихва върху главното вземане, считано от датата на предявяване на иска в съда – 30.05.2018год. до окончателното изплащане. Моли да му бъдат присъдени сторените по делото разноски и платеното адв. възнаграждение.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

Ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, който продава електрическа енергия, произведена от собствена вятърна електрическа централа, по регулирани от Комисията за енергийно и водно регулиране ("КЕВР", с предходно наименование ДКЕВР) преференциални цени на електрическа енергия, която се изкупува от "Е.П." АД, съгласно договор за изкупуване на електрическа енергия № 90 от 17.02.2010 г. сключен между Ищеца и "Е.О. Б.П." АД (от 10.09.2012 г. преименувано на „Е.П." АД) ("Договор за изкупуване", Приложение № 5.1 "Договор за изкупуване на електрическа енергия").

Вятърната електрическа централа на Ищеца е присъединена към електроразпределителната мрежа на "Е.-П. М." АД на основание Договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия № ДУА-1012/17.08.2007-3063/17.08.2007-4021-ВГ-27.05.2008 от 15.12.2010 г. и Договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия № ДУА-1069/14.07.2008-3068-ВГ-23.07.2008-4043-ВГ-09.09.2008 от 12.11.2008 г., сключени между Ищеца и "Е.О. Б. М." АД (от 10.09.2012 г. преименувано на „Е.-П. М." АД, а от 29.01.2018 г. на "Е. С." АД) (Приложение №5.2 "Договор за присъединяване").

По силата на Договора за изкупуване на електрическа енергия Ищецът, в качеството си на производител, продава електрическа енергия, която Ответникът като Купувач изкупува при условията на Договора за изкупуване и съобразно разпоредбите на Закона за енергията от възобновяеми източници ("ЗЕВИ") и Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия.

Ответникът изкупува ежемесечно произведената електрическа енергия, на база издадени от производителя фактури, по преференциална цена, определена от КЕВР с Решение № Ц-010/30.03.2011 г.

За месец август 2015 г., Ищецът е произвел (чрез своята вятърна електрическа централа) и доставил на Ответника електрическа енергия в размер на 4,240 MWh, за която е издал Фактура № 93/11.09.2015 г. {Приложение № 5.3 "Фактура") на стойност 33,17 лв. с ДДС, като продажната цена е в размер на 6,5189 лв./MWh (а именно, съответно приложимата цена за излишък на балансиращия пазар). Ищецът е издал фактура по тази цена, тъй като съответните количества електрическа енергия са произведени, докато централата е работила под 2 250 часа, но е надхвърлен прагът от 2 000 MWh/инсталиран 1 kW мощност.

Впоследствие, централата на Ищеца е надминала 2 250 часа работа и Ищецът е издал на ответника дебитно известие № 95/31.10.2015 г. към Фактура № 93/11.09.2015 г. (Приложение № 5.4 "Дебитно известие") на стойност 924,84 лв., с ДДС, с което е коригирал продажната цена до размера на преференциалната цена, дължима по т. 1.7 от Решение СП-1 (а именно, на цена 181,7689 лв. лв./MWh).

След корекцията с дебитно известие № 95/31.10.2015 г. общата фактурирана продажна стойност/сума за електрическата енергия доставена от Ищеца на Ответника през месец август 2015 г. възлиза на 958,01 лв. с ДДС. Към настоящия момент Ответникът е заплатил на Ищеца единствено сумата в размер на 33,17 лв. по фактура № 93/11 09.2015 г., като сумата в размер на 924,84 лв. по дебитно известие № 95/31.10.2015 г. остава дължима и неплатена.

Освен заплащането на дължимата сума в размер на 924,84 лв. по дебитно известие № 95/31.10.2015 г., Ответникът дължи на Ищеца и обезщетение за забава в размер на 233,28 лв. за забава на плащането на сумата от 924,84 лв. считано от 30.11.2015 г. - датата на която Ответникът е изпаднал в забава, до датата на подаване на настоящата искова молба съгласно чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът се позовава на следната фактическа обстановка:

1.Налице е валидно сключен договор за изкупуване на електрическа енергия.

1.1. Ищецът и Ответникът са сключили Договор за изкупуване на електрическа енергия № 90 от 17.02.2010 г. По силата на този Договор, Ищецът се задължава да произвежда и продава, а ответникът да изкупува произведените от електрическата централа на Ищеца количества електрическа енергия от възобновяем енергиен източник.

1.2. Договорът за изкупуване е в сила, считано от 17.02.2010 г. и все още се изпълнява от Ищеца и Ответника, като неговата валидност и действието на неговите клаузи не са оспорвани нито от Ищеца, нито от Ответника.

2.    Ищецът е произвел и доставил електрическа енергия на Ответника за месец август 2015 г.

2.1. Съгласно чл. 4 от Договора за изкупуване Ищецът поема задължение "да доставя електрическа енергия, отговаряща на показателите за качество, залегнали в стандарт БДСEN61400-21:2004 г".

2.2. В изпълнение на това задължение за месец август 2015 г. Ищецът е произвел (чрез своята вятърна електрическа централа) и е доставил на Ответника електрическа енергия в размер на 4,240 MWh. Тези количества са отразени и във Фактура № 93/11.09.2015 г., и в Дебитно известие № 95/31.10.2015 г. към Фактура № 93/11.09.2015 г. и никога не са били оспорвани от Ответника.

2.3. Всъщност, Ответникът е потвърдил количествата произведена и доставена от Ищеца електрическа енергия с Писмо с изх. № K-EPRS-2092-12 от 09.05.2016 ("Писмо от 09.05.2016 г.", Приложение № 5.5 "K-EPRS-2092-12 от 09.05.20W) до ищеца, с което ответникът заявява готовност да заплати пълния размер на фактурираната сума, при определени условия. С писмото си Ответникът не оспорва конкретните фактурирани количества произведена и получена електрическа енергия, а само дължимостта на плащанията.

3. Ищецът е Фактурирал електрическата енергия, електрическа енергия на Ответника за август 2015 г. в съответствие с Договора за изкупуване и действащото законодателство

3.1.   Преференциална цена приложима към Договора за изкупуване

3.1.1.        Съгласно чл. 18, ал. 1 от Договора за изкупуване цената, дължима от Ответника за количествата електрическа енергия, произведени и доставени от Ищеца на Ответника се  определя от ДКЕВР (сега КЕВР). Видно от чл. 18, ал. 3 от Договора за изкупуване, към момента на сключване на договора се прилага преференциалната цена, определена в Решение Ц-018/31.03.2010 г. на ДКЕВР. Съгласно действащото законодателство и Договора за изкупуване, тази преференциална цена се прилага за период от 15 години, т.е. от 09.07.2009 г. до 08.07.2024 г. за единия генератор и от 09.10.2009 г. до 18.10.2024 г.

3.1.2.        Съгласно чл. 18, ал.2 от Договора за изкупуване, в случай че с решение на КЕВР преференциалната цена за изкупуване на електрическа енергия бъде променена, то тя се прилага между страните от датата на влизане на решението в сила, без да е необходимо да бъде подписано допълнително споразумение между страните.

3.1.3.        На 30.03.2011 г. КЕВР (тогава ДКЕВР) е приела Решение № Ц-10/30.03.2011 ("Решение Ц-10"), с което е въведена нова преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от вятърни електрически централи. Решението е постановено при действието на чл. 21, ал. 2 от Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата (отм.). По силата на чл. 18, ал. 2 от Договора за изкупуване, преференциалната цена, определена съгласно Решение Ц-10 следва да се прилага спрямо електрическата енергия произведена и доставена от Ищеца на Ответника, който е длъжен да изкупи цялото количество активна електрическа енергия.

3.1.4.        С влизане в сила на Закона за енергията от възобновяеми източници (обн. в ДВ бр.35 от 03.05.2011 г., в сила от същата дата) ("ЗЕВИ"), по силата на § 7 ПЗР от ЗЕВИ, Договорът за изкупуване между Ищеца и Ответника запазва действието си, като преференциалната цена за изкупуване е действащата към датата на влизане в сила на закона, т.е преференциалната цена по Решение Ц-10.

3.2.   Размер на преференциалната цена по Решение Ц-10

Видно от Решение Ц-10 на КЕВР при определяне на преференциалните цени по това решение, КЕВР е въвел специален критерий по отношение на производителите на електрическа енергия от вятърни електрически централи, а именно - "наличен ресурс на първичния енергиен източник при пълни ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори - до 2 250 часа включително, и над 2 250 часа годишни часове".

Въз основа на този специален критерий за производителите на електрическа енергия от вятърни електрически централи са определени две различни преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия, които се прилагат в зависимост колко работни часове е достигнала съответната вятърната електрическа централа. Така в т. 8 на Решение Ц-10 е определена цена от 188,29 лв./MWh за вятърни електрически централи, работили до 2 250 часа, и в т. 9 на Решение Ц-10 е определена цена от 172,95 лв./MWh за вятърни електрически централи, работили над 2 250 часа.

3.2.3. В този смисъл, по силата на Решение Ц-10 производителите на електрическа енергия от вятърни  електрически  централи,   включително  Ищецът,  следва да  фактурират  произведената от тях електрическа енергия по преференциалната цена, определена в т.8 от Решение Ц-10 до достигане на 2 250 ефективни годишни часове работа на единица инсталирана мощност и след достигането на 2 250 ефективни годишни часове - по преференциална цена, определена в т. 9 от Решение Ц-10 за единица инсталирана мощност. Такава е била и трайната практиката в отношенията между  Ищеца и Ответника, продължила повече от 5 години, както и в отношенията между други производители на електрическа енергия от вятър и ответника. Това е видно и от писмо изх. № Е-04-01-4/28.04.2015 г. (Приложение № 5.6 "Писмо изх. № Е-04-01-4/28.04.2015 г").

3.3. Количества електрическа енергия, които се изкупуват по преференциална цена

3.3.1.        Съгласно чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ, в редакцията към влизане в сила на закона (03.05.2011 г.), на изкупуване по тази преференциална цена подлежи цялото количество електрическа енергия, а съгласно чл. 31, ал. 4 от ЗЕВИ цената на електрическата енергия от възобновяеми източници, не се изменя за срока на договора за изкупуване. т.е. до 2025 г. С оглед на това, след влизането в сила на ЗЕВИ ищецът следва да продава цялата произведена от него електрическа енергия на ответника по преференциална цена определена в Решение Ц-10, като тази цена не може да бъде изменяна за срока на Договора за изкупуване.

3.3.2.        С изменението на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ, публикувано в ДВ бр. № 109/2013г., в сила от 01.01.2014г., е въведена промяна в количествата електрическа енергия от възобновяеми източници, които подлежат на изкупуване по преференциална цена, без да се променя самата цена. Така според изменената разпоредба общественият доставчик ("Н.е.к." ЕАД или "НЕК"), съответно крайният снабдител (в случая Ответникът), има задължение да изкупува произведената електрическа енергия от възобновяеми източници по преференциална цена за количествата до размера на определената средногодишна продължителност на работа, определена от КЕВР за конкретните типове производители, а за количества произведена електрическа енергия, надхвърлящи средногодишната продължителност на работа произведени количества - по утвърдената от КЕВР цена по която общественият доставчик продава електрическата енергия на крайните снабдители и електроразпределителните дружества при надхвърляне на средногодишната продължителност на работа.

3.3.3.        С последващо изменение на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ в бр. № 56 от 2015 г. на ДВ, в сила от 24.07.2015г., количествата електрическа енергия, подлежащи на изкупуване по преференциална цена, се ограничават по нов начин, отново без да се променя преференциалната цена. С тази разпоредба е създадено задължение за обществения доставчик - НЕК, съответно за крайните снабдители - "Е.П." АД, да изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници "по преференциална цена, за количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на „КЕВР" като за количествата, надхвърлящи нетното специфично годишно производство, енергията следва да се изкупува по цена за излишък на балансиращия пазар.

3.3.4. Съгласно § 1, т. 29 от ЗЕВИ нетно специфично производство на електрическа енергия е "средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени след приспадане на собствени нужди". В § 17 от ПЗР на ЗИД на Закона за енергетиката е предвиден срок до 31.07.2015 г., в който КЕВР да приеме решение, с което да установи стойността на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните ценови решения, приети от КЕВР до влизане в сила на измененията в ЗЕВИ и ЗЕ.

3.3.5. В резултата на което, КЕВР постановява Решение № СП-1/31.07.2015 г. ("Решение СП-1"), с което установява нетно специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени със съответни решения на КЕВР през периода 2008-2015 г. за изкупуване на енергията, произвеждана от възобновяеми енергийни източници.

3.3.6. Съгласно т. 1.7 от Решение СП-1, нетното специфично производство на вятърни електрически централи при определена цена от 188,29 лв./MWh, без ДДС (т.е. т. 8 от Решение Ц-10) е 2 000 kWh за вятърни електрически централи, работещи до 2 250 часа, а съгласно т. 1.8 от Решение СП-1 нетното специфично производство на вятърни електрически централи при определена цена от 172,95 лв./MWh, без ДДС (т.е т. 9 от Решение Ц-10), е 2 300 kWh за вятърни електрически централи, работещи над 2 250 часа.

3.3.7. С оглед на така определените стойности на нетно специфично производство електрическа енергия за които се прилага преференциална цена по т.8 и т. 9 от Решение Ц-10 в зависимост от часовете продължителност на ефективна работа на единица инсталирана мощност на вятърната електрическа централа, то Ответникът следва да изкупува количествата електрическа енергия, произведени от вятърната електрическа централа на ищеца, по преференциална цена до достигане на максималното количество от 2 000 kWh (нетно специфично производство) при условие, че вятърната електрическа централа на ищеца не достигне 2 250 ефективни годишни часове работа. В случай, че вятърната електрическа централа на Ищеца достигне 2 250 ефективни годишни часове работа, то Ответникът следва да изкупува количествата електрическата енергия произведени от вятърната електрическа централа на Ищеца по преференциална цена по т. 9 от Решение Ц-10.

3.4.   Фактуриране на електрическата енергия доставена през месец август 2015 г.

3.4.1.        Съгласно чл. 21, ал. 1 от Договора за изкупуване, Ищецът следва да фактурира месечно продадената електрическа енергия на Ответника.

3.4.2.        Ищецът е издал фактура № 93 от 11.09.2015 г. на стойност 33,17 лв. с ДДС като продажна цена за електрическа енергия за количеството електрическа енергия доставена на Ответника през месец август 2015 г. в размер на 4,240 MWh (единична цена за MWh в размер на 6,5189 лв. без ДДС). Цената е формирана по този начин, тъй като към този момент вятърната електрическа централа на Ищеца не е била достигнала 2 250 ефективни часа работа и се е прилагало нетното специфично производство (като максимално количество подлежащо на изкупуване по преференциална цена) от 2 000 kWh. Предвид, че това нетно специфично производство е било надхвърлено към месец август 2015 г., за количествата над 2 000 kWh са били приложени цените за излишък на балансиращия пазар (те. 6,5189 лв./MWh, без ДДС към съответния момент на покупко-продажба).

3.4.3.        В последствие, през месец септември 2015 г., вятърната електрическа централа на Ищеца е достигнала 2 250 ефективни часа работа и страните са започнали да отчитат и прилагат ограничението при нетно специфично производство (като максимално количество подлежащо на задължително изкупуване по преференциална цена) от 2 300 kWh съгласно т. 1.8 от Решение СП-1. Доколкото това максимално количество от 2 300 kWh не е било достигнато през месец август 2015 г., то цялото количество електрическа енергия, произведена от ищеца през месец август 2015 г. е следвало да се изкупува по преференциална цена, а не по цена за излишък на балансиращ пазар.

3.4.4.        С оглед на това ищецът е издал дебитно известие № 95 от 31.10.2015 г. в размер на 924,84 лв., с ДДС, към фактура № 93 от 11.09.2015 г., с което цената за електрическа енергия доставена на ответника през месец август 2015 г. в размер на 4,240 MWh е увеличена (допълнително е приложена единична цена за MWh в размер на 181,7689 лв. без ДДС).

3.4.5.        В резултат на фактурата и дебитното известие общата сума, представляваща цената за цялото количество електрическа енергия в размер на 4,240 MWh произведена и доставена на ответника през месец август 2015 г. е определена в размер на 924,84 лв., с ДДС, като е приложена преференциална цена за MWh в размер на 188,29 лв. без ДДС (единична цена от 6,5189/MWh лв. без ДДС по фактурата и цена от 181,7689 лв. без ДДС по дебитното известие).

3.4.6.        Това фактуриране е правилно, тъй като през месец август 2015 г. вятърната електрическа централа на Ищеца все още не е достигнала 2 250 ефективни часа работа и е следвало да се приложи преференциална цена по т. 8 от Решение Ц-10 (188,29 лв./MWh). От друга страна, предвид, че през септември 2015 г. вятърната електрическа централа на Ищеца е достигнала 2 250 ефективни часа работа, следва да се прилага нетното специфично производство от 2 300 kWh, което също не е било достигнато през месец август 2015 г. С оглед на това, цялото количество електрическа енергия произведена от Ищеца през месец август 2015 г. е подлежало на изкупуване по преференциална цена от 188,29 лв./MWh.

3.5.   Получаване на фактурата и дебитното известие от Ответника.

3.5.1. Съгласно чл. 21, ал. 4 от Договора за изкупуване, Ищецът е следвало да уведоми Ответника за издадената фактура, като я изпрати по електронна поща. Това изискване в случая е спазено.

3.5.2.        Фактура № 93 от 11.09.2015 г. е изпратена от Ищеца и получена от Ответника по електронна поща на 14.09.2015 г. (Приложение № 5.7 "Имейл до Е.-П. П. от 14.09.2015г.“).

3.5.3.        Дебитно известие № 95 от 31.10.2015 г. е изпратено от Ищеца и получено от Ответника по електронна поща на 06.11.2015 г. (Приложение № 5.8 "Имейл до Е.-П. П. от 06.11.2015 г."). За получаването на тези документи, Е.-П. П. признава и в писмо с изх. № K-EPRS-2723-5/11.11.2015 г. ("Писмо от 11.11.2015 г.", Приложение № 5.9 "Писмо с изх. № K-EPRS-2723-5/11.11.2015 г.").

4. Ответникът не е изпълнил задължение да заплати на Ищеца цена за доставената електрическата енергия в размер на 924.84 лв.

 

4.1. Ответникът дължи сума в размер на 924,84 лв. на ищеца.

4.1.1.        Съгласно чл. 24, ал. 1 от Договора за изкупуване, Ответникът следва да изплати доставеното от Ищеца през предходния месец количество електрическа енергия до 15 работни дни след получаване на издадената данъчна фактура.

4.1.2.        По отношение на електрическата енергия, продадена от Ищеца на Ответника през месец август 2015 г., Ищецът е изпратил Фактура № 93 от 11.09.2015 г на 14.09.2015 г. и Ответникът е следвало да заплати сумата по фактурата в размер на 33,17 лв. до 07.11.2015 г. Впоследствие, Ищецът е изпратил дебитно известие № 95/31.10.2015 г. към фактура № 93/11.09.2015 г. на 06.11.2015 г. и Ответникът е следвало да заплати сумата по дебитното известие в размер на 924,84 лв. до 30.11.2015г.

4.1.3.        Към настоящия момент Ответникът е заплатил само сумата от 33,17 лв., а сумата от 924,84 лв. остава незаплатена и дължима.

4.2. Ответникът изрично е отказал да заплати сумата от 924,84 лв. на Ищеца

4.2.1.        Ответникът изрично е отказал да заплати сумата от 924,84 лв. на Ищеца.

4.2.2.        В свое писмо с изх. № K-EPRS-2650/02.11.2015 г. ("Писмо от 02.11.2015 г.", Приложение № 5.10), адресирано до "Производителите на електрическа енергия от вятърна енергия с действащи договори за изкупуване на енергия от „Е.-П. П." и копие до Б. в. а. и Асоциацията на производителите на екологична енергия, Ответникът уведомява производителите на електрическа енергия от вятърна енергия, че е получил становище от общественият доставчик НЕК ,относно приложимата цена за изкупуване на електрическа енергия от ВЕЦ, съобразно работата им до/над 2 250 ефективни годишни часа и нетното им специфично производство, определено с Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР.

4.2.3.        Становището на НЕК, изразено в писмо с техен изх. № 26-1632-130/28.10.2015 г. ("Писмо от НЕК", Приложение № 5.11) гласи, че съгласно Решение СП-1 нетното специфично производство на вятърни електрически централи, работещи до 2250 годишни ефективни часове "се определя съгласно т. 1.7 [от Решение СП-1] "2 000 kWh, при определена цена - 188,29 лв./MWh, без ДДС, за вятърни електрически централи, работещи до 2250 часа", т.е. количествата над 2 000 kWh следва да бъдат по цени на излишък." НЕК също така счита, че е неправилно за вятърни електрически централи да има "количества, остойностени по преференциална цена 172,95 лв./MWh, приложима за централи работещи над 2 250 часа". С този аргумент НЕК е Отказал да заплати на Ответника вече закупената от крайния снабдител произведена електрическа енергия, така както е фактурирана в съответствие със задължението му съгласно чл.94 от Закона за енергетиката.

4.2.4.        В писмото от 02.11.2015 г. ответникът предупреждава, че "в случай че липсва изрично становище (бел.авт. от страна на КЕВР) по тълкуването на Решение № Ц-010 от 30.03.2011 г. и Решение № СП-1/31.07.2015 г., Е.П. АД е принудено да приложи изразената от страна на НЕК ЕАД позиция и ще заплаща по цена за излишък произведената електрическа енергия над 2 000 kWh нетно специфично производство." С други думи позицията на ответника е поставена изключително и преимуществено в зависимост от тълкуванието, дадено с писмото на НЕК и потенциално от евентуалното становище на КЕВР по въпроса, без същевременно да отчита законовите и договорните си задължения.

4.2.5.        Ищецът, със свое писмо от 06.11.2015 г. (Приложение № 5.12) е изразил несъгласието си с изразената позиция, както и превратното тълкуване на НЕК, с когото не е в никакви търговски взаимоотношения, като е предложил и съдействие на Ответника в случай, че такова е необходимо за разрешаването на казуса.

4.2.6.        В последствие, с писмо от 11.11.2015 г. ответникът е потвърдил позицията си от писмото от 02.11.2015 г., а именно да не плати, ако НЕК ще откаже да му заплати вече платените на ищеца суми. В писмото от 11.11.2015 г. ответникът заявява отново, че "при липсата на изрично становище по тълкуването на Решение Ц-10/30.3.2011 г. и Решение СП-1/31.7.2015 г. от страна на КЕВР, Е.П. АД е принудено да заплаща по цени за излишък произведената електрическа енергия над 2 000 KWh нетно специфично производство." С оглед на това, с писмото от 11.11.2015 г. ответникът връща на ищеца издаденото дебитно известие № 95/31.10.2015 г. към фактура № 93/11.09.2015 г.

4.2.7.        Също така, в писмо от 09.05.2016 г. Ответникът отново е отказал да заплати дължимите суми на Ищеца. С писмото от 09.05.2016 г. Ответникът уведомява ищеца, че "във връзка със счетоводното приключване на изтеклата 2015 г. и липсата на становище от страна на КЕВР по прилагане на Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. и Решение № Ц-10 от 30.03.2011 г., различно от поддържаното от „Н.Е.К." ЕАД, относно изкупуването по преференциални цени на електрическа енергия, произведена от вятърни електрически централи, работещи над 2 250 часа и предвид указание на НАП изх.20-99-222 от 16.11.2015 г.", ответникът е заплатил единствено "частично фактура № 97/31.10.2015 г., до безспорната част..." Освен това уверява, че Ищецът ще бъде уведомен "незабавно за получено от КЕВР становище по въпроса, както и че в случай, че указанията на комисията КЕВР са в смисъл, че е дължима пълната преференциална цена". Макар и да се отнася до друга фактура, това е ясно изявление от страна на Ответника, че не възнамерява да плати и процесната в настоящото дело фактура.

4.2.8.        С оглед на горното е безспорно, че Ответникът не е заплатил на Ищеца сумата от 924.84 лв. за електрическата енергия доставена на Ответника през месец август 2015 г.

5. Отказът на Ответника да изпълни задължението си да заплати цена за доставената електрическата енергия в размер на 924.84 лв. е неоснователен

5.1. Отказът на Ответника да плати дължимите суми се основава единствено на позицията на НЕК.

5.1.1.        Отказът на Ответника да заплати дължимите суми, направен с Писмото от 02.11.2015 г., и потвърден с Писмото от 11.11.2015 г. и Писмото от 09.05.2016 г., е неоснователен.

5.1.2.        Ответникът се позовава на превратното тълкуване на законодателството, изразено в писмо като позиция на НЕК и липсата на становище по казуса от страна на КЕВР, за да откаже да заплати дължимите суми на Ищеца, като единственият аргумент на Ответника е възможният риск НЕК да не закупи/заплати това количество електрическа енергия съгласно задължението на НЕК по чл. 94 от Закона за енергетиката.

5.1.3.        Ответникът не твърди, че се прилага друг механизъм за разплащане между страните или метод на ценообразуване. Също така. Ответникът не твърди, че е налице отмяна на действащи договори, решения за определяне на цени и/или преференциални цени, а заявява, че няма да заплати дължимите суми, докато не получи изрично становище по тълкуването на Решение Ц-10 и Решение СП-1 по отношение на това кои количества електрическа енергия следва да се изкупуват по преференциална цена и кои по цена за излишък на балансиращ пазар. Несигурността на Ответника по отношение на приложимото законодателство или рискът Ответника да не получи плащане от свой контрагент (т.е. НЕК) обаче, не е и не може да е основание за Ответника да не изпълнява своите задължения по Договора за изкупуване. За запазване интересите си и минимизиране на рисковете са налице други правни способи съгласно българското законодателство, които явно или не са му известни, или Ответникът не смята за нужно да предприеме, а директно нарушава законовите и договорните си задължения към Ищеца.

5.2. Позицията на НЕК не е относима към задълженията на Ответника да закупува определени количества електрическа енергия по преференциални цени

5.2.1. Позицията на НЕК не може да послужи като основание на Ответника за неизпълнение на своите задължения също така поради следните причини:

5.2.1.1 НЕК не е страна по Договора за изкупуване, а договорните отношения между Ответника и НЕК не пораждат действия спрямо Ищеца. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗЗД, договорът поражда действие между страните, а спрямо трети лица - само в предвидените от закона случаи. Законът не предвижда възможност Ищецът да бъде обвързан от договорните условия уговорени между Ответника и НЕК или от задълженията на НЕК по чл. 94 от Закона за енергетиката. Поради това превратното тълкуване и позиция на НЕК по никакъв начин не освобождават Ответника от изпълнение на законовите и договорните му задължения към Ищеца.

5.2.1.2 По същия начин е напълно неотносимо дали НЕК е отказал да закупи електрическата енергия или не, включително предварително или в последствие. Ако Ответникът има претенции за суми, които му се дължат от НЕК по реда на чл. 94 от Закона за енергетиката би следвало да отнесе своите претенции към НЕК, включително по съдебен ред. Неизпълнението (при това потенциално) на законови и договорни задължения от НЕК към Ответника не освобождава Ответника от изпълнение на неговите задължения спрямо Ищеца, предвидени в два отделни закона и поети с Договора за изкупуване.

 

5.3. Позицията на НЕК не обвърза трети лица

 

5.3.1. Позицията и превратното тълкуване на законодателството на НЕК не са обвързващи за трети лица поради следните причини:

5.3.1.1      НЕК е търговско дружество, вписано в Търговския регистър на Република България. Като такова, не се предполага неговите позиции, тълкувания, становища и т.н. да имат правно обвързваща сила. Такава сила на позиции, тълкувания, становища, писма, мнения и т. н. на НЕК не е придадена и по силата на закон.

5.3.1.2      Вследствие на това, въпросът как НЕК тълкува, разглежда и прилага определени разпоредби от законодателството, не би следвало да създава каквито и да било задължения спрямо неговите контрагенти, какъвто е Ответникът, а още по-малко са обвързващи за трети лица, какъвто е Ищецът.

 

5.4. Позицията на НЕК не съответства на действащото законодателство

5.4.1.        Според разбирането на НЕК, изразено в писмото от НЕК, за вятърните електрически централи, работещи ефективно до 2 250 часа следва да се прилага единствено т. 1.7 от Решение СП-1 и количеството произведена електрическа енергия над 2 000 kWh следва да бъде продавано и фактурирано по цена за излишък, дори ако впоследствие тези вятърни електрически централи достигнат и надхвърлят 2 250 работни часа.

5.4.2.        Това становище на НЕК обаче противоречи изрично на т. 1.8 от Решение СП-1. съгласно която нетното специфично производство на вятърни електрически централи при определена цена от 172,95 лв./MWh, без ДДС (те т. 9 от Решение Ц-10), е 2 300 kWh за вятърни електрически централи, работещи над 2 250 часа. Ако логиката на НЕК беше вярна, а тя не е, то т. 1.8 от Решение СП-1 не би трябвало никога да се прилага, защото докато вятърната електрическа централа на съответния производител достигне 2 250 часа ефективна работа, този производител следва да продава електрическата енергия по цена от 188.29 лв. без ДДС/MWh и максималното количество електрическа енергия, което може да се изкупува по преференциални цени винаги ще е 2 000 kWh, независимо че впоследствие вятърната електрическа централа ще достигне и надхвърли 2 250 ефективни работни часа. Очевидно е, че такова произволно и неаргументирано тълкуване, което отрича приложението на цяла точка от Решение СП-1 не може да бъде споделено.

5.4.3.        Също така, становището на НЕК би довело до неприлагане на преференциалната цена по т. 9 на Решение Ц-10 (172,95 лв./ MWh). Това е така защото при тази хипотеза, независимо че вятърната централа на съответния производител е работила повече от 2 250 часа, произведената електроенергия ще се изкупува по цена за излишък, предвид че нетното специфично производство от 2 000 kWh е вече надхвърлено. Такова неприлагане на определена преференциална цена би противоречало на:

(а) § 7 ПЗР от ЗЕВИ (в сила и към настоящия момент), съгласно който преференциалната цена за изкупуване по договорите, сключени преди влизането в сила на ЗЕВИ е действащата към датата на влизане в сила на закона, което включва и преференциалната цена по т. 9 на Решение Ц-10;

(b) Чл. 31, ал. 1 от ЗЕВИ, съгласно който преференциална цена за изкупуване е цената, действаща към датата на въвеждане в експлоатация по смисъла на Закона за устройство на територията на енергийния обект за производство на електрическа енергия, което включва и преференциалната цена по т. 9 на Решение Ц-10;

(c) чл. 31, ал. 4 от ЗЕВИ, съгласно който цената на електрическата енергия от възобновяеми източници, не се изменя за срока на договора за изкупуване, като се има предвид, че неприлагане на т. 9 на Решение Ц-10 би представлявало незаконосъобразно изменение на цената по договора за изкупуване;

(d) Факта, че нито законодателят, нито КЕВР са предвидили отмяна, изменение и/или по друг начин промяна на преференциалните цени, определени съгласно горните законови разпоредби и решенията на КЕВР, вкл. Решение Ц-10, дължими от крайните снабдители, т.е. Ответника и съответно НЕК.

 

5.5. Ответникът е приел приложението на т. 8 и т. 9 на Решение Ц-10 в трайните търговски отношения между Ищеца и Ответника

5.5.1.        Независимо от измененията в чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ във времето, Ищецът винаги е фактурирал количествата електрическа енергия по преференциалната цена съгласно т. 8 на Решение Ц-10 в размер на 188,29 лв./MWh преди неговата електрическа централа да достигне до 2 250 часа работа, и по преференциалната цена съгласно т. 9 от Решение Ц-10 в размер на 172,95 лв./MWh след като централата е достигнала 2 250 часа.

5.5.2.        Самият Ответник в нито един момент не е оспорвал това, като редовно е заплащал дължимите суми по така издадените фактури. Нещо повече - по реда на чл. 94 от Закона за енергетиката Ответникът е продавал на НЕК количествата електрическа енергия, която е закупил от Ищеца по цената, по която я е закупил, т.е. по преференциалната цена определена в т. 8 или т. 9 от Решение Ц-10 в зависимост от това дали електрическата централа на Ищеца е достигала 2 250 часа работа.

5.5.3.        Тълкуването на разпоредбите от Договора за изкупуване от страна на Ответника е видно и от Писмото от 02.11.2015 г., в което Ответникът ясно заявява, че счита за коректен използваният до този момент начин на изчисление. Поради тази причина Ответникът е изпратил запитване до КЕВР на 30.10.2015 г., с което е поискал становище от регулаторния орган относно начина на определяне на приложимата цена за изкупуване, съответно нетно специфично производство. Копие от това запитване е приложено и към Писмото от 02.11.2015 г.

5.5.4.        Също така, в своето запитване до КЕВР, Ответникът сам признава, че прилага гореописания метод за изчисляване на цените, по които да изкупува електрическа енергия от производителите от възобновяем източник - вятър, като споделя, че това е установеният пазарен модел. В този смисъл, Ответникът не е твърдял, че се прилага друг начин на определяне и заплащане за произведена електроенергия от възобновяем източник, но отказва да заплати дължимите задължения докато не е сигурен, че НЕК ще изпълни законовото и договорното си задължение да изкупи тази електрическа енергия по чл. 94 от Закона за енергетиката.

5.5.5.        С оглед на горното, отказът на Ответника да изпълни задължението си да заплати цена за доставената електрическата енергия в размер на 924,84 лв. за август 2015 г. е неоснователен.

6. Начинът на определяне на сумите за м. август 2015 г. от Ищеца отговаря на закона

6.1. От самото въвеждане в експлоатация на електрическите централи на Ищеца, между Ищеца и Ответника никога не е имало спор относно последователното приложение на цената по т. 8 на Решение Ц-10 (цена от 188,29 лв./MWh за вятърни електрически централи, работещи до 2 250 часа) и т. 9 (цена от 172,95 лв./MWh за вятърни електрически централи, работещи над 2 250 часа). Същият механизъм не е бил оспорван нито от НЕК, нито от КЕВР. Това е така, защото той е бил напълно законосъобразен и в съответствие с решенията на КЕВР за дълъг период от време.

6.2. Изменението на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ от 2015 г. (ДВ бр. № 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) по никакъв начин не засяга последователното прилагане на цените по т. 8 и т. 9 на Решение U-10. Това е така, защото този въпрос не само не се съдържа в текста на измененията на закона, но въобще не е и коментиран в хода на обсъждането на измененията в Народното събрание. Също така, при постановяването на Решение СП-1 самата КЕВР следва подхода, възприет и при Решение Ц-10, и определя две последователни цени за производителите на електрическа енергия от вятърни централи, съответно т. 1.7 и 1.8.

6.3. Нито законодателят, нито енергийният регулатор са приели промени, относно механизма за прилагане на цените на производителите на електрическа енергия от вятърни централи, нито пък са им вменили задължение да определят изначално коя от двете цени ще се прилага, което води до обоснован извод в подкрепа на разбирането на Ищеца, а именно, че се прилагат и двете първоначални цени по т. 8 и т. 9 от Решение Ц-10 при критерий продължителност на работа на централите до и над 2 250 часа годишно. С други думи, не само договорът между страните не е бил изменен, но и законодателната и регулаторна рамка по този въпрос не са били изменени по отношение приложими преференциални цени, което не позволява фриволни, неаргументирани, едностранни и превратни тълкувани от страна на НЕК.

6.4. Следователно, за Ответника не съществуват нито договорни, нито законодателни, нито регулаторни причини да прилага друг механизъм за заплащане или цени различни от преференциалните в отношенията си с Ищеца до размера на първоначално предвидения праг от 2 250 часа.

7.     Ответникът дължи на Ищеца обезщетение за забава

7.1. Според чл. 24, ал. 1 от Договора за изкупуване Енерго-Про Продажби следва да заплати дължимите на Ответника суми до 15 (петнадесет) работни дни след получаване на издадената фактура.

7.2. Ищецът е изпратил по имейл дебитно известие № 95/31.10.2015 г. към фактура № 93/11.09.2015 г. на 06.11.2015 г. и Ответникът е следвало да заплати сумата по дебитното известие в размер на 924,84 лв. до 30.11.2015г.

7.3. Към настоящия момент Ответникът е заплатил само сумата от 33,17 лв., а сумата от 924,84 лв. остава неплатена. Поради това, Ответникът дължи на Ищеца обезщетение за забава върху сумата от 233.28 лв. от 30.11.2015 г. до датата на подаване на настоящия иск, в размер на 233,28 лв. (двеста тридесет и три лева и двадесет и осем стотинки), както е видно от приложената разпечатка от изчисление с компютърна програма (Приложение № 5.13 "Изчисление на обезщетение за забава").

Ответникът в срока по чл.131 от ГПК, депозира отговор на исковата молба.  Счита предявените искове за допустими, но изцяло неоснователни.

I. От фактическа страна.

 Ищецът „В." ЕООД е производител на електрическа енергия от възобновяем източник чрез енергиен обект вятърна електрическа централа, с обща инсталирана мощност от 4.000 kW, състояща се от два броя генератори- „ВГ6", находящ се в поземлен имот с номер № 48828.2.113 по плана за земеразделяне на с. Могилище, Община Каварна и „ВГ 3" находящ се в поземлен имот с номер 12173.26.31 по плана за земеразделяне на с. Вранино, Община Каварна, Област Добрич.

Централата е присъединена към електроразпределителната мрежа на „Е. С." АД /с предишно наименование „Е.О. Б. М." АД/, на основание Договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия № ДУА-1069/14,07.2008-3068-ВГ-23.07.2008-4043-ВГ-09.09.2008 от 12.11.2008г.., както и Анекс към същия Договор от 01.10.2010г..

Ответникът „Е.- П. П." АД е титуляр на лицензия за дейността крайно снабдяване с електрическа енергия № Л-139-11/13.08.2004год. от ДКЕВР (допълнена с последващо Решение № И1-Л-139/09.12.2013год. на ДКЕВР). Като краен снабдител по силата на чл. 31 от ЗЕВИ, ответникът е задължен да купува електрическата енергия, произвеждана от възобновяеми източници при условията на същата норма, като част от електрическата енергия се заплаща по преференциални цени, определени от КЕВР, а друга част по цени за излишък.

„Н.е.к." ЕАД /за краткост - НЕК ЕАД/ е титуляр на лицензия за извършване на дейността обществен доставчик на електрическа енергия № Л-147-13/17.12.2004г., издадена от ДЕКВР.

Като обществен доставчик по силата на чл. 94 от ЗЕ НЕК ЕАД е задължено да купува от „Е.- П. П." АД, в качеството му на краен снабдител, количествата електрическа енергия, която „Е.- П. П." АД е закупило по силата на чл. 31 от ЗЕВИ по цената, по която е закупена от производителя.

Между „Е.П." АД /с предишно наименование „Е.О. Б. П." АД/ и „В." ЕООД е сключен Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник № 90 от 17.02.2010г. По силата на този договор „В." ЕООД произвежда, доставя и продава електрическа енергия от възобновяеми източници чрез енергиен обект -вятърни електроцентрали „В." и „В." на „Е.- П. П." АД в качеството му на купувач. Съгласно чл. 18 от Договора цената за продажба на електрическа енергия е регулирана и се определя от ДКЕВР.

През процесния период преференциалната цена, приложима към договора, е тази, определена с Решение Ц-10 / 30.03.2011 г. на ДКЕВР, като тази цена се дължи за количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, а за количества надхвърлящи нетното специфично производство - по цена за излишък на балансиращия пазар.

Процесните количества електрическа енергия са продадени от ищеца на ответника по силата на сключения договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник № 90 от 17.02.2010 г.

Изкупените количества ответникът е продал на „Н.Е.К." ЕАД, в изпълнение на законовото си задължение по чл. 94 ЗЕ.

Между ищеца и ответника съществува спор относно цената, която следва да бъде заплатена за процесните количества електрическа енергия - дали това е преференциалната цена, определена с Решение Ц-10/30.03.2011 г. на ДКЕВР или е цена за излишък на балансиращия пазар, определяна от „Е. С. О." ЕАД по реда на Правила за търговия с електрическа енергия.

Спорът относно приложимата цена възниква във връзка с тълкуване на административен акт на КЕВР- Решение № СП-1 от 31.07.2015 г., с който се определя нетното специфично производство на електрическа енергия, което единствено подлежи на заплащане по преференциални цени, съгласно изменената разпоредба на чл. 31, ал.5 ЗЕВИ.

С писмо с изх. № 26-1632-130 от 28.10.2015г. общественият доставчик - краен купувач на произведената електрическа енергия от възобновяеми източници /"НЕК" ЕАД / по идентичен с настоящия казус уведомява „Е.П." АД, че връща обратно получено дебитно известие за закупена от крайния снабдител електрическа енергия от вятърни електроцентрали и съответно няма да заплати посочената в него сума, тъй като счита, че неправилно е приложено определеното нетно специфично производство на посочените централи, като е определен праг от 2 300 kWh за вятърни централи работещи над 2 250 kWh. В писмото е посочено, че с Решение СП-1/ 31.07.2015 г. нетното специфично производство за тези централи се определя съгласно т. 1.7. „2 000 kWh, при определена цена - 188.29 лв./ MWh, без ДДС, за вятърни електрически централи, работещи до 2 250 часа", т.е. количествата над 2 000 kWh следва да бъдат по цени за излишък.

Поради този отказ на „НЕК" ЕАД да заплати изкупената от производителите електрическа енергия при така фактурираните цени и изразеното становище относно приложимата цена за изкупуване на електрическата енергия от вятърни електроцентрали съобразно работата им до, и съответно над 2 250 часа и нетното им специфично производство, определено с Решение СП-1/31.07.2015г., както и предвид „посредническата позиция/дейност" на „Е.П." АД в тези отношения, дружеството краен снабдител отправя запитване с изх. № K-EPRS-2629/30.10.2015 г. към регулаторния орган - КЕВР с искане за становище, относно начина на определяне на приложимата цена за изкупуване съответно нетно специфично производство. До настоящия момент КЕВР не е постановил решение, в което да изложи официалната си позиция относно приложението на т.1 и т. 2 от Решение СП-1/31.07.2015 г.

С писмо с изх. № K-EPRS- 2650/02.11.2015г. „Е.П." АД информира всички производители на електрическа енергия от вятърна енергия с действащи договори за изкупуване, в това число и „В." ЕООД, както за становището на „НЕК" ЕАД, така и за отправеното към КЕВР запитване. Със същото писмо крайният снабдител уведомява производителите, че при липса на изрично становище по тълкуването на Решение Ц-10/30.03.2011 г. и Решение СП-1/31.07.2015 г., „Е.П." АД ще е принудено да приложи изразеното от НЕК ЕАД становище и ще заплаща по цена за излишък произведената електрическа енергия над нетното специфично производство.

Въпреки така водената кореспонденция, при действието на Решение СП-1 от 31.07.2015г. на КЕВР и в условията на отправено към секторния регулатор КЕВР запитване относно правилното приложение на определеното в него нетно специфично производство, както и при условията на „верижно" изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници - производителят продава на крайния снабдител електрическата си енергия, а общественият доставчик я изкупува от него на същата цена, ищецът издава процесното дебитно известие.

През август 2015г. електроцентралата е надминала нетно специфичното производство от 2 000 КВтЧ при работа на електроцентралата до 2 250 ефективни работни часа, поради което ищецът издал за този период фактура № 93/11.09.2015г., като единичната продажна цена за електрическа енергия е в размер на 6.5189 лева/MWh без ДДС -представляваща цена за излишък.

През август 2015г. процесната електроцентрала е достигнала 2 250 ефективни работни часа. Поради това за произведената от „В." ЕООД електроенергия за месец август 2015 г. ищецът издава Дебитно известие № 95/ 31.10.2015 г. към Фактура № 93/ 11.09.2015 г. на стойност 924.84 лева с ДДС, представляващи разликата между преференциалната цена по т.8 от Решение Ц-10/30.03.2011г. на КЕВР и заплатената сума по цена за излишък, приемайки че за цялата произведената през месец август 2015г. електрическа енергия му се дължи преференциална цена, а не цена за излишък.

С писмо от 11.11.2015г. ответникът отново уведомява ищеца, че поради отказа на „НЕК" ЕАД да заплати електрическата енергия над първия лимит по преференциална цена, както и поради липсата на становище от секторния регулатор, връща така издаденото дебитно известие № 95/31.10.2015г. за корекция на цената на фактурираната ел.енергия за месец август 2015г.

Вместо анулиране на така предявения за плащане счетоводен документ„,В." ЕООД завежда настоящия иск въз основа на същия, въпреки че е уведомен за становището на обществения доставчик - краен купувач, както и за съществуващата неяснота относно тълкуването на Решение СП-1 от 31.07.2015г. на КЕВР.

II. От правна страна

Договорът за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник № 90 от 17.02.20Юг. е сключен между ищеца и ответника при действието на чл.16 от Закон за енергията от възобновяеми източници и алтернативни енергийни източници и биогорива (ЗВАЕИБ., отм., в сила от 03.05.2011г.)

По силата на чл.16 цената за продажба на електрическа енергия е регулирана и се определя от ДКЕВР.

 При действието на ЗВАЕИБ преференциалната цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници се определя ежегодно от ДКЕВР.

На 30.03.2011г. ДКЕВР приема Решение Ц-10/30.03.2011г., като с него определя нови преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, като прилага специален критерий - наличен ресурс на първичния енергиен източник при пълни ефективни годишни часове работа на ветровите генератори - до 2 250 годишни часа включително и над 2 250 годишни часа. Тези цени се прилагат по сключения между страните договор, считано от 01.04.2011г., съгласно нормата на чл21, ал.1 ЗВАЕИБ (отм.).

На 03.05.2011г. влиза в сила Закон за енергията от възобновяеми източници, който отменя Закон за енергията от възобновяеми източници и алтернативни енергийни източници и биогоривата. Параграф 7, ал.1 от ПЗР на ЗЕВИ определя, че дългосрочните договори за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници запазват действието си, като преференциалната цена за изкупуване е действаща към датата на влизане в сила на закона.

Съгласно пар.7, ал.1 от ЗЕВИ приложимата преференциална цена по договорите за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем източник между ищеца и ответника е тази, определена с Ц-10/30.03.2011 на КЕВР.

След влизане в сила на ЗЕВИ по тази преференциална цена е изкупувано цялото количество електроенергия произведена от ищците, до изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ в ДВ бр. 109/201 Зг., в сила от 01.01.2014г., според която крайният снабдител има задължение за изкупуване на произведената електрическа енергия от възобновяеми източници по преференциална цена за количествата до размера на определената средногодишна продължителност на работа, определена от енергийния регулатор за конкретния производител, а за надхвърлящите произведени количества-по утвърдени цени за крайните снабдители и електроразпределителни дружества.

Със Закона за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, обнародван в ДВ бр. 56 от дата 24.07.2015 г. и влязъл в сила на 24.07.2015 г., е въведена промяна в чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ, с която общественият доставчик, съответно крайните снабдители са задължени да изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници по преференциална цена за количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, а за количества надхвърлящи нетното специфично производство - по цена за излишък на балансиращия пазар.

Съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в§ 1, т. 29 от Допълнителните разпоредби на ЗЕВИ, „нетно специфично производство" е средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени след приспадане на собствените нужди.

С Решение № СП-1 от 31.07.2015г. на КЕВР са определени различните стойности на нетно специфично производство, съгласно които се прилагат и определените преференциални цени в съответните решения на КЕВР, в настоящия случай, определените в Решение Ц-10 / 30.03.2011 г. на КЕВР цени, като се прилага същият критерий на диференциация - до и над 2 250 годишни часове работа на ветровите генератори. Произведената и продадена електрическа енергия над така определените в Решение СП- 1/31.07.2015 г. нетни количества се изкупува по цена на излишък.

Електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, която производителите не продават на свободен пазар или не използват за собствени нужди, се изкупува от крайните снабдители (един от които е ответникът) или от обществения доставчик (НЕК ЕАД), по силата на чл. 31 от ЗЕВИ.

Изкупената от крайните снабдители енергия по чл. 31 ЗЕВИ не се използва от крайните снабдители, същата енергия (цялото количество) се продава на обществения доставчик по цените, по които е закупена, в изпълнение на императивната норма на чл. 94 ЗЕ.

III. По основателността на исковете.

1. Предявеният от ищеца иск за заплащане на преференциална цена за процесиите количества електрическа енергия е неоснователен, доколкото е в противоречие с Решение СП-1 от 31.07.2015г. на КЕВР и чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ.

Както сочи ищецът „В." ЕООД в исковата молба (на стр. 7), собствената му ВяЕЦ е достигнала нетно специфично производство от 2 000 кВтч през месец август 2015г. при работа на електроцентралата до 2 250 часа.

За количествата произведена след достигане на нетно специфично производство от 2000кВтч електрическа енергия ищецът е издал съответно фактура № 93/11.09.2015г. за месец август 2015г. Посочената във фактурата цена за това количество електрическа енергия е цената за излишък на балансиращия пазар на електрическа енергия.

Задължението по така издадената фактура 93/11.09.2015г. за месец август 2015г. е своевременно заплатено от ответника, което не се оспорва от ищеца.

Последващо ищецът „В." ЕООД издава, за произведената електрическа енергия за месец август 2015 г. съответно Дебитно известие № 95/31.10.2015 г. към фактура № 93/11.09.2015г. на стойност 924.84лева с ДДС.

Като основание за издаване на процесиите дебитни известия Ищецът посочва промяна на цената за количествата енергия, фактурирани с Фактура №93/11.09.2015г. вместо цената за излишък, ищецът твърди, че му се дължи преференциалната цена 188,29 лева за МВтч без ДДС, поради достигане впоследствие до и над 2 250 часа работа на електроцентралата. Поради това и посочената в дебитното известие цена е разликата между тези две цени.

Така изчислената от ищеца цена на продадената на ответника електрическа енергия е неправилно определена - в противоречие с нормата на чл. 31 ал.5 ЗЕВИ и подлежащия на изпълнение индивидуален административен акт на КЕВР-Решение №СП-1 от 31.07.2015г., както и в нарушение на чл. 18 от Договора за изкупуване.

Съгласно т.1.7. от Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени  Решение Ц - 10 от 30.03.2011 г. на КЕВР за ВяЕЦ работещи до 2 250 часа /каквато е и ВяЕЦ на ищеца/,е 2 000 КВтч, при определена цена от 188,29 лева/ МВтч. Количествата на произведената и продадена електрическа енергия над определените с Решението 2000 КВтч следва да се заплащат по цена за излишък.

Ответникът уведомява надлежно и своевременно ищеца, че производителите, попадащи в приложното поле на Решение № СП-1 от 31.07.2015г. следва да съобразят приложимите цени със съответния текст на Решение № СП-1 от 31.07.2015г., както и със становището на НЕК ЕАД, дадено в качеството му на краен купувач на процесната електрическа енергия, като фактурират количествата електрическа енергия, надвишаващи годишното нетното специфично производство по цена за излишък на балансиращия пазар.

Въпреки това „В." ЕООД издава процесното дебитно известие без да приложи цените, нормативно определени от КЕВР с Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. и без да се съобрази със становището на обществения доставчик-краен купувач на произведената електрическа енергия, като за произведеното количество електрическа енергия на 2 250 часа определя и начислява цена в размер на 188,29 лева/МВтч без ДДС, вместо цена за излишък и търси разликата между тези две суми.

Поради което, счита, че ответникът не дължи заплащане на произведената електрическа енергия от ищеца по посочената в процеснотодебитно известие цени, доколкото същото не е съобразено с императивни правни норми, с Решение №СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР, както и с индивидуалните договорености между страните по Договора за изкупуване.

1.2.Твърдението на ищеца, че с Решение № Ц - 10 от 30.03.2011 г. на КЕВР и с Решение СП- 1 от 31.07.2015 г. на КЕВР се определят две различни преференциални цени, които се прилагат за една и съща ВяЕЦ_в рамките на едногодишен период в зависимост от достигането на посочения праг, противоречи на Решение СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР .

Ищецът с поведението си,предхождащо процесния период, демонстрира принадлежността си към групата производители по т.1.7 от Решение СП- 1 от 31.07.2015 г. на КЕВР.

До началото на процесния период, което не се оспорва от ищеца, той е продавал на ответника произвежданата от негови ветрогенератори електрическата енергия по преференциална цена в размер на 188,29 лева за МВтч - тази преференциална цена, която съгласно т. 8 от Решение № Ц-10/30.03.2011 г. се дължи на вятърни електрически централи, работещи до 2250 часа.

Както беше посочено, за месец август 2015 г. ищецът е издал фактура за произведената електрическа енергия над 2000 kWh нетно специфично производство при работа на двата ветрогенератора до 2 250 часа по цена за излишък.

След преминаване на 2 250 часа ефективна работа ищецът е издал процесното дебитно известие, като фактурирал цялата произведената ел.енергия през м.август по преференциални цени по т.8 от Решение № Ц-10/30.03.2011 г., тъй като приел, че след преминаването на 2 250 часа спрямо него се прилага нетно специфично производство от 2 300 кВтч съгласно т.1.8 от Решение СП-1от 31.07.2015 г. на КЕВР.

Собственикът на ветрогенераторите е този, който разполага със статистическата информация по отношение на наличния ресурс на първичния енергиен източник, използвана при планиране и осъществяване на инвестиционното намерение и избора на подходяща технология за производство на електрическа енергия, съобразена с локацията на централата и данните за ветровия ресурс.

Решение № Ц-10/30.03.2011. на КЕВР разделя единната категория на производителите на енергия от ВяЕЦ на две отделни групи-

-      Вятърни електрически централи работещи до 2250 часа с преференциална цена 188,29 лв/МВтч и

-      Вятърни електрически централи работещи над 2250 часа с преференциална цена 172,95 лв/МВтч.

Последващо приетото Решение СП- 1 от 31.07.2015 г. на КЕВР ясно и недвусмислено сочи в мотивите си, че „нетното специфично производство на електрическа енергия на съответните групи производители, за които са определени преференциални цени на електрическа енергия с Решение № Ц-10 от 30.03.2011г. е в размер, както следва:... "

В диспозитивната част на цитираното решение в точка 1 е уредено нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в Решение № Ц-10 от 30.03.2011 г. на КЕВР, като групите производители са диференцирани в 30 отделни подточки в зависимост от посочените по- горе критерии.

Твърдението на ищеща, че две от подточките, а именно т.1.7. и т.1.8. от Решение СП- 1 от 31.07.2015 г. на КЕВР, са приложими към една и съща ВяЕЦ, противоречи на заложеното в решението диференциране и обособяване на отделни групи производители въз основа на специални критерии, а именно производителността на инсталацията, съответно наличния ресурс на първичния енергиен източник.

Съгласно чл.31 ал.5 от ЗЕВИ в сила от 24.07.2015 г. /ДВ бр.56/2015г./ електрическата енергия от възобновяеми източници се изкупува от обществения доставчик, съответно от крайните снабдители, при следните условия: 1. По преференциална цена за количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени със съответните решения на КЕВР и 2. по цена за излишък на балансиращия пазар за количествата надхвърлящи производството по т.1.

С решение СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР размерът на нетното специфично производство е въведен не само като ценообразуващ елемент, но и като праг на произведената ел. енергия, изкупувана по преференциални цени, като тази относима за ВяЕЦ работещи до 2 250 ч. е определена с т.1.7. от диспозитива.

Тази регулация, съответства напълно на закона и в частност на нормата на чл.31 ал.5 т.1 от ЗЕВИ в последната й редакция, действаща за релевантния за делото период.

Следователно, след достигане на пълните ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори за 2015г., следва да се вземе предвид нетното специфично производство на електрическа енергия по т.1.7. от Решение №СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР. Достигането на пълните ефективни часове при всички случаи съставляват прага, до който се дължи преференциалната цена. Над този праг следва да се приложи чл.31 ал.5 т.2 ЗЕВИ т.е. произведената от ищците ел. енергия подлежи на изкупуване по цена за излишък на балансиращия пазар. Всяко друго тълкуване противоречи на целта на закона. Последното недвусмислено се извежда от Мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗЕ по отношение компенсирането на двете групи разходи, които трябва да се компенсират от крайните клиенти, а именно невъзстановяемите разходи по чл.34 ЗЕ и тези по чл.35 ЗЕ, произтичащи от наложени задължения към обществото. С изменението на ЗЕ се преодолява този дисбаланс, като се създава яснота по отношение и на субектите, участващи в компенсирането на тези разходи.

С Мотивите към този законопроект законодателят пояснява детайлно и изменението на чл.31 ал.5 ЗЕВИ и по-конкретно понятието „нетно специфично производство на електрическа енергия", което осигурява приходи на производителите от възобновяеми източници, съответстващи на заложената норма на възвращаемост в определените с решенията на КЕВР преференциални цени. Изрично е посочено, че по този начин се редуцират разходите на обществения доставчик, а от друга страна се осигуряват предпоставки за невъзможност за завишаване нормата на възвращаемост в сравнение със заложената в определените преференциални цени.

Даден е и отговор на въпроса, какво става, когато количествата ел. енергия надхвърлят количествата, за които е прието, че осигуряват приходи на производителите от възобновяеми източници, съответстващи на заложените в преференциалните цени ценообразуващи елементи, а именно - да бъдат изкупувани от обществения доставчик по цена за излишък на балансиращия пазар. Следователно, възприетият от законодателя механизъм на гарантиране на приходите на производителите е определянето на преференциални цени за съответни количества произведена ел. енергия. Оттам насетне при надхвърляне на тези количества, влиза в действие друг механизъм - този на излишъците, свободния пазар и т.н.. Този е начинът за постигане на баланс между интересите на обществения доставчик и производителите на ел. енергия от възобновяеми източници.

Продавайки произведената електрическа енергия от собствените си ветрогенератори по цената на т.8 от Решение №Ц-10/30.03.2011г. , за което е получил съответната цена от 188,29 лева за всеки МВтч ищецът е осигурил приходи от преференциалната цена, съответстващи на заложената норма на възвращаемост в определената с решението на КЕВР преференциална цена.

Ако се възприеме разбирането на ищеца, че след влизане в сила на ЗИД на ЗЕ (в сила от 24.07.2015 г., обн. ДВ бр.56/2015 г.) и въведената с него нова редакция на чл.31 ал.5 от ЗЕВИ е допустимо преминаването от една категория на Решение СП- 1 в друга категория след достигането на годишните ефективни часове по първата категория, ищецът би постигнал резултат противен на целите на ЗИД на ЗЕ, както са определени от законодателя в мотивите на законопроекта.

Във връзка с горното и в противоречие с чл. 31, ал.5 от ЗЕВИ и решенията на КЕВР ищецът е определил приложимата цена за закупуване на електрическа енергия, произведена от собствените му ветрогенератори след достигане на нетното специфично производство, определено в т. 1.7. от Решение СП-1 от 31.07.2015 г. и е издалпроцесното дебитно известие, като е фактурирал произведената електрическа енергия над 2 000 kWh по цена различна от цената за излишък на балансиращия пазар.

Критериите, които ищецът прилагат за издаването на дебитното известие за месец август 2015 г., не са регламентирани в приложимите към процесния случай норми на ЗЕВИ и актове на КЕВР.

Напротив, цените, използвани за определяне на стойността на доставената електрическа енергия в процесното дебитно известие, са определени в противоречие с целите на закона и при неправилно приложение на приложимата за периода разпоредба на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ (обнародвано в ДВ бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.).

В този смисъл има постановена богата непротиворечива съдебна практика на Варненски Окръжен съд и Варненски Апелативен съд по дела - напълно идентични с настоящото. /Решение № 15/12.01.2018 по в.т.д.527/2017 по описа на ВАпС; Решение №284/18.12. 2017г. по в.т.д.354/2017 на ВАпС, Решение № 890/20.12.2017г. по пид. № 336/2017г. по описа на ВОС, Решение М15/12.01.2018г. по в.т.д., Решение № 226 от 09.11.2017 г. по в.пид. № 303/2017 г. на ВАпС/.

1.3. Ответникът счита, че с иск с правно основание чл. 79 ЗЗД е овластена само и единствено изправната страна по договора, каквато в настоящия случай първият ищец не е.

Ищецът„В." ЕООД е в неизпълнение на договорните си задължения по Договор за изкупуване № 90/17.02.2010 г., като при издаване на процесното дебитно известни, с което прави последващо изменение на продажната цена на извършената доставка на електрическа енергия през за месец август, не прилага чл. 18 от Договора, съответно Решение СП - 1 / 31.07.2015 г. на КЕВР.

Източник на облигационните отношения между „В." ЕООД и „Е.- П. П." АД е сключеният между страните Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник №90 от 17.02.2010г., но цените, на които производителите продават електрическа енергия на крайния снабдител, подлежат на утвърждаване от КЕВР.

Цените, утвърждавани от КЕВР, за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници са нормирани цени. Те се определят с административен акт -решение на КЕВР във връзка с предоставените му по закон правомощия за регулиране на цените за продажба на електрическа енергия по чл. 21, ал. 1 от ЗЕ и чл. 30, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕ.

Правоотношенията между страните, макар и предвидени нормативно на договорна основа, се развиват на пазар, където договорната свобода е ограничена с административен режим, въведен с норми от императивен характер. Цените, по които производителите продават електрическа енергия на крайния снабдител не подлежат на договаряне, а на регулиране от КЕВР - чл. 30, ал. 1, т. 1 от ЗЕ.

Предвид факта, че процесните правоотношения се развиват на регулиран пазар, в чл. 35, ал. 1 от Договора за изкупуване е договорено, че изменение или допълнение на договора може да се извърши и при наличие на промяна на законодателството, като ал.2 на чл. 35 от Договора въвежда задължение на продавача да се съобрази с предложението от страна на купувача, възникнало вследствие на възникването на такава хипотеза.

С влизането в сила на изменението на чл. 31, ал.5 от ЗЕВИ (ЗИД на ЗЕВИ, обн. в ДВ бр. 56 от дата 24.07.2015 г., сила от 24.07.2015 г.), се реализира визираната по-горе промяна на законодателството, която води до изменение на действащия между страните Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник №56 от 20.06.2008г., по отношение на посочената в чл. 18 от Договора нормирана цена за изкупуване.

Така, считано от 24.07.2015г., нормативно е уредено изменението на съществения елемент - цена на електрическата енергия в съществуващите облигационни отношения по изкупуване на електрическата енергия, произвеждана от производителите - адресати на чл. 31 ЗЕВИ.

1.4. Доколкото е неоснователен искът по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, неоснователен е и искът по чл. 86 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираните главници.

Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените по делото разноски. 

            ТРЕТО ЛИЦЕ - ПОМАГАЧ НА ОТВЕТНИКА, депозира становище. Намира искът за допустим и неоснователен. Изразява становище по съществото на спора, като счита, че спорните въпроси са от чисто правна гледна точка.

            В хода на проведените по делото съдебни заседания страните чрез процесуални представители поддържат заявените позиции по спора.

          СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е установено, че ищецът „В." ЕООД е производител на електрическа енергия от възобновяем източник чрез енергиен обект -вятърни електроцентрали с обща инсталирана мощност от 4.000 kW в землището на с. Могилище и Вранино, община Каварна, присъединени към електроразпределителната мрежа. Ответникът „Е.- П. П." АД е краен снабдител, като на основание чл. 31 от ЗЕВИ същият е задължен да купува електрическата енергия, произвеждана от възобновяеми източници, при условията на същата норма, като част от електрическата енергия се заплаща по преференциални цени, определени от КЕВР, а друга част по цени за излишък. Третото лице - помагач на ответника „Н.е.к." ЕАД /за краткост - НЕК ЕАД / е обществен доставчик, който по силата на чл. 94 от ЗЕ НЕК ЕАД е задължен да купува от „Енерго- Про Продажби" АД, в качеството му на краен снабдител, количествата електрическа енергия, която „Е.- П. П." АД е закупило по силата на чл. 31 от ЗЕВИ по цената, по която е закупена от производителя.

Между ищеца и ответника е сключен Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник № № 90/17.02.2010г. Съгласно чл. 18 от Договора, цената за продажба на електрическа енергия е регулирана и се определя от ДКЕВР. В договорите е постигнато съгласие за специфично тарифиране на производството според достигане на различни обеми на работа (над 2250 ефективни годишни часове на работата).

През процесния период на 2015 г. преференциалната цена е била определена с Решение Ц-10/30.03.2011г. на ДКЕВР, диференцирано за производители, работещи до 2250 часа и съответно над 2250 часа, а след нововъведена с чл. 31, ал.5 ЗЕВИ регулация на пазара, с Решение № СП-1 от 31.07.2015г., заменено в отменената му част по т.1.7. от новоиздадено след съдебен контрол Решение № СП-5/28.03.2019г на КЕВР, са определени обемите (нетното специфично производство „НСП"), в които произведената енергия подлежи на изкупуване от обществен доставчик, чрез крайни снабдители по преференциалните цени, респективно остатъка над този регулиран обем следва се търгува на цени за излишък на балансиращия пазар.

ВЕЦ на ищеца е надхвърлила нетното специфичното производство от 2 000 КВтЧ към август 2015 г. През процесния месец август 2015 г. ищецът е продал на ответника електроенергия в размер на 4,240 МВтч. За продадената електрическа енергия ищецът е издал Фактура № 93/11.09.2015 г. на стойност 33,17 лева с ДДС, прилагайки съответната цена за излишък на балансиращия пазар, определена от „ЕСО"ЕАД. Впоследствие, централата на ищеца е надминала 2 250 часа и поради това за произведената електроенергия за месец август 2015 г. ищецът издал дебитно известие №95/31.10.2015 г. към Фактура №93/11.09.2015 г. на стойност 924,84 лева с ДДС, представляващи разликата между преференциалната цена по т.8 от Решение Ц-10/30.03.2011г. на КЕВР и заплатената сума по цена за излишък, приемайки че за цялата произведена през месец август 2015г. електрическа енергия му се дължи преференциална цена, а не цена за излишък.

Ищецът е получил плащане за цялото произведено количество електрическа енергия за м. август 2015 г. съобразно издадената фактура №93/11.09.2015 г. по съответната за часа на производство цена за излишък на балансиращия пазар, определена от пазарния оператор „Е. С. О." ЕАД на обща стойност 33,17 лв. с ДДС

Помагачът „Н.е.к." ЕАД, като обществен доставчик, е изкупил от ответника същите произведени количества на цена за излишък в изпълнение на нормата на чл.94 ЗЕ.

            Спорът между страните се свежда до въпроса на каква цена следва да се изкупува от ответника произведеното от ищеца количество електрическа енергия след достигането на нетното специфично производство от 2000 КВтч, установено в т.1.7 от Решение СП-1/31.07.2015г. на КЕВР.

            Съгласно чл. 31 от ЗЕВИ в редакцията му към сключване на процесния договор произведената от ищеца ел.енергия следва да се изкупува от обществения доставчик, съответно от крайните снабдители по определената от ДКЕВР преференциална цена, действаща към датата на въвеждане в експлоатация по смисъла на ЗУТ на енергийния обект за производство на електрическа енергия, с изключение на енергията, посочена в ал. 5 на същия член, като по делото няма спор, че процесната такава не попада в това изключение. Съгласно измененията на чл. 31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила от 01.01.2014 г., на преференциални цени се изкупува само количеството ел.енергия до размера на определената средногодишна продължителност на работа съгласно решението на ДКЕВР за определяне на цена на конкретния производител, а за горницата – по утвърдената от ДКЕВР цена, по която обществения доставчик продава ел.енергия на крайните снабдители и електроразпределителните дружества. С последващо изменение на чл. 31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015 г., е предвидено, че по преференциални цени ще се изкупува само количеството ел.енергия до размера на нетното специфично производство на ел.енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, а за количествата, надхвърлящи това производство – по цена за излишък на балансиращия пазар.

            Изменението на чл. 31, ал. 5, т.1 от ЗЕВИ /ДВ бр.56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015г./ задължава обществения доставчик, съответно крайните снабдители, да изкупуват произведената ел.енергия от възобновяеми източници по преференциална цена, като за определяне на количествата ел. енергия, изкупувана по тази цена, е използван критерият нетно специфично производство. Съгласно § 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ "нетно специфично производство на електрическа енергия" е средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени след приспадане на собствените нужди.

            Съгласно § 17 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г., изм., бр. 100 от 2015 г.) в срок до 31 юли 2015 г. в съответствие със Закона за енергията от възобновяеми източници Комисията за енергийно и водно регулиране приема решение, с което установява нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до влизането в сила на този закон.

            Приетото с изменението на чл. 31, ал. 5, т.1 от ЗЕВИ /ДВ бр.56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015г./ ограничение на количеството ел. енергия произведена от възобновяеми източници, което общественият доставчик, респ. крайните снабдители, са задължени да изкупуват по преференциална цена, определено въз основа на посочения с изменението на закона критерий, а именно – нетното специфично производство на ел.енергия, има императивен характер, тъй като нормата е създадена в обществен интерес. Това е видно и от мотивите към законопроекта за изменение на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ, където изрично е разписано, че замяната на понятието „средногодишна продължителност на работата“ с „нетно специфично производство на ел.енергия“ цели да създаде условия по преференциални цени да бъдат изкупувани само онези количества ел.енергия, „които осигуряват приходи на производителите от възобновяеми източници, съответстващи на заложената норма на възвръщаемост в определените преференциални цени със съответните решения на КЕВР“. Целта на изменението на закона е да постигне баланс между разходите на обществения доставчик и нормата на възвръщаемост на производителите, заложена в определените преференциални цени по начин, който изключва възможността от неоснователно обогатяване на последните.

            Правата и задълженията на страните по договора се определят съобразно закона, действащ в момента на сключване на сделката. Ако обаче новият закон е императивен, за в бъдеще правата и задълженията се определят от него. Предвид факта, че процесиите правоотношения се развиват на регулиран пазар, в чл. 38 от Договора за изкупуване е уредено, че изменение или допълнение на същия може да се извърши и при наличие на промяна на законодателството.

            Количеството енергия, подлежащо на изкупуване по преференциална цена, както и възможностите за продажба на допълнителни количества енергия по съществуващите договори между производителите от ВЕИ и крайните снабдители по по-ниски цени за излишък на балансиращия пазар, е уредено от императивни правни норми и е извън договорната свобода на страните. Страните, също така, са уговорили изрично, че договорната им връзка ще бъде изменяна в съответствие с настъпила промяна в законодателството.

            С влизането в сила на изменението на чл. 31, ал.5 от ЗЕВИ (ЗИД на ЗЕВИ, обн. в ДВ бр. 56 от дата 24.07.2015 г., сила от 24.07.2015 г.), се реализира визираната по-горе промяна на законодателството, която води до изменение на действащия между страните Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник № 90 от 17.02.2010г., по отношение на посочената в чл. 18 от Договора нормирана цена за изкупуване.

            Така, считано от 24.07.2015г., нормативно е уредено изменението на съществените елементи - количество и цена на електрическата енергия в съществуващите облигационни отношения по изкупуване на електрическата енергия, произвеждана от производителите - адресати на чл. 31 ЗЕВИ.

            Поддържаната от ищеца възможност да се използват последователно двете преференциални цени е еднозначно и обосновано отречена както от КЕВР, така и от ВАС в мотивите на Решение №1115 от 28.01.2019 г. по адм.д. №5284/2018 г. ВАС.

 

 

            Следва да се отбележи също, че с изменението на ЗЕВИ от 24.07.2015 по същество се въвежда критерий за определяне на количеството електрическа енергия, което крайните снабдители са задължени да изкупуват по преференциална цена, който е служил като база за определяне на размера на преференциалната цена, определена с Решение Ц-10/30.03.2011 г. на ДКЕВР, и в този смисъл не е нов. Този извод следва и от редакцията на § 17 от ПЗР към ЗИДЗЕ, от която е видно, че на КЕВР е даден срок в съответствие със ЗЕВИ да приеме решение, с което да се установи нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до влизането в сила на този закон.

            В изпълнение на посочената разпоредба е прието Решение № СП-1/31.07.2015г. на КЕВР, с което нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в Решение № Ц-10 от 30.03.2011 г. на КЕВР е размер, както следва: т. 1.7. 2 000 kWh, при определената цена – 188.29 лв./MWh, без ДДС, за вятърни електрически централи работещи до 2 250 часа; т. 1.8. 2 300 kWh, при определената цена – 172.95 лв./MWh, без ДДС, за вятърни електрически централи работещи над 2 250 часа.

            С решение № 1177 от 23.02.2018 г. по адм. дело № 8522/2015г. на Административен съд София-град, потвърдено с решение № 1115 от 28.01.2019 г. по адм. дело № 5284/2018г. на ВАС, е отменена т. 1.7 на Решение СП-1/31.07.2015г. на КЕВР.

            С решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР е установено, считано от 31.07.2015 г., нетно специфично производство на електрическа енергия в размер на 2000 kWh, въз основа на което е определена преференциална цена за вятърни електрически централи работещи до 2 250 часа по т. 8 от Решение № Ц-010 от 30.03.2011 г. на КЕВР, във връзка с Решение № Ц-013 от 28.06.2006 г.

            Срещу Решение СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР са подадени множество жалби, производството по които е висящо пред Административен съд – град София.

            Общо правило в административния процес е, че оспорването има суспензивен ефект и спира изпълнението на акта. Изключение от общия принцип е допускането на предварително изпълнение на акта със закон. Съгласно чл. 13, ал.9 от Закона за енергетиката обжалването на решенията на КЕВР не спира тяхното изпълнение, а искането за спиране изпълнението на оспорено по съдебен ред решение е недопустимо, освен по отношение на решения, с които се налагат санкции, решения за прекратяване и отнемане на лицензии и решения за отнемане на сертификати за независимост на оператори на преносни мрежи. Следователно, със специалния закон изрично е дерогирано суспензивното действие на жалбата, с която се оспорва законността на обжалвания ИАА, уредено в общия закон – чл. 166, ал. 1 АПК. По този начин законодателят е допуснал предварително изпълнение на невлезлите в сила решения, издавани от КЕВР, ръководейки се от значимостта на регулираните обществени отношения. Предвид на това  Решение СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР към настоящия момент подлежи на изпълнение. Същото следва да се приложи отношенията между страните, доколкото в договора за изкупуване на електрическа енергия от 17.02.2010 г., изрично е предвидено, че цената за продажба на електрическата енергия е регулирана и се определя от КЕВР. В Решение СП-5 е посочено, че установеното НСП се прилага считано от 31.07.2015 г. В случая обратното действие на административния акт е придадено със закон, тъй като административният орган е задължен по силата на § 17 от ПЗР към ЗИДЗЕ, да приеме решение, с което да се установи нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до влизането в сила на този закон.

            Между страните няма спор, че ответникът е заплатил количествата ел.енергия, надхвърлящи НСП, за процесния период по цена за излишък, нито е налице спор относно размера на дължимата цена за излишък. Ето защо съдът намира предявения иск за неоснователен и постановява решение, с което го отхвърля. С оглед неоснователността на главния иск, неоснователна се явява, претенцията за законна лихва-последица от уважаване на главния иск и искът за мораторна лихва.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК , следва да се уважи искането на ответника за присъждане на сторените в настоящото производство разноски в размер на 719лв. , изразяващи се в : 384лв. с вкл. ДДС адвокатски хонорар, 89лв. депозит за ВЛ, 240лв. адв.хонорар за частна жалба 15 лв. държавна такса за частна жалба.           При определяне на дължимите разноски,предвид релевираното възражение за прекомерност на процесуалния представител на ищеца, съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК за редуциране на адвокатския хонорар. Във  формиране на този извод, освен минималните размери по Наредба № 1/ 2004 год., съдът съобрази фактическата и правна сложност на спора, предприетите и извършени от пълномощника процесуални действия, броят на проведените съдебни заседания.

 

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ исковете  на  „В." ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, *, ("Ищец"), представлявано от К.-К. Д., в качеството й на Управител, чрез: адв. Р.М., адвокат от Видинска адвокатска колегия, упълномощен с пълномощно със съдебен адрес и адрес за връчване на призовки и съобщения: Адвокатско дружество В. Т., п.к. 1407, * срещу "Е.   П."   АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** - Г, представлявано от П. С. С., Я. М. Д. и Г. К., в качеството им на членове на Управителния съвет, за осъждане на ответника  да заплати на ищеца, сумата от 924.84лв./деветстотин двадесет и четири лева, осемдесет и четири ст./, дължима от  „Е.П.“ АД като цена за произведена и доставена, но неплатена ел.енергия за месец август 2015год.  и сума в размер от 233.28лв./двеста тридесет и три лева, двадесет и осем ст./, обезщетение за забава за плащане на сумата от 924.84лв. за периода от 30.11.2015год. до датата на предявяване на настоящия иск, ведно със законната лихва върху главното вземане, считано от датата на предявяване на иска в съда – 30.05.2018год. до окончателното изплащане, на основание чл.79,ал.1,пред.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

 

 

ОСЪЖДА „В." ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, *, ("Ищец"), представлявано от К.-К. Д., в качеството й на Управител, чрез: адв. Р.М., адвокат от Видинска адвокатска колегия, упълномощен с пълномощно със съдебен адрес и адрес за връчване на призовки и съобщения: Адвокатско дружество В. Т., п.к. *** ДА ЗАПЛАТИ на  "Е.   П."   АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** - Г, представлявано от П. С. С., Я. М. Д. и Г. К., в качеството им на членове на Управителния съвет, сумата от  719лв./седемстотин и деветнадесет лева/ , представляваща съдебно деловодни разноски за настоящото производство , на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

 

Настоящото решение е постановено с участието на трето-лице помагач на страната на ответника – Н.Е.К. ЕАД.

 

 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

        

            Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                        /Р.ХРИСТОВА/