№ 287
гр. Враца, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка П. Петрова
Калин Тр. Тодоров
при участието на секретаря Г. Цв. И.а
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221400500422 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по възивна жалба вх.№ 1901/19.07.2022 г. на П. Г. Г.
против Решение № 66/22.06.2022 г. по гр.д.№ 468/2021 г. на Районен съд-
Оряхово в частта, в която е уважен предявеният от В. И. Б. иск с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.42, б."б" ЗН вр. чл.25 ЗН и е признато за
установено, че е нищожно саморъчното завещание от 12.11.2019 г. на И. М.
Д., починала на 11.04.2021 г., б.ж. на с.***, общ.Мизия, обл.Враца, обявено на
01.07.2021 г. с акт № 163, том 4, рег.№ 2869/2021 г. на нотариус Г. И., с рег.№
671 на НК, с район на действие РС-Оряхово, вписано в СВ-Оряхово с вх.№
1774/03.08.2021 г., акт № 78, том 4, дело № 516/2021 г., дв.вх.рег. № 1772, с
което И. М. Д. завещава на П. Г. Г. цялото си недвижимо и движимо
имущество.
В жалбата се поддържа, че първоинстанционното решение е
неправилно и необосновано, поради неправилна преценка на събраните по
делото доказателства. Навеждат се доводи, че районният съд е направил
извод за нищожност на завещанието въз основа на изслушаната по делото
комплексна графична и медицинска експертиза, чието заключение обаче е
базирано само на един от представените документи за сравнителен материал
на почерка, а именно – договор за доброволна делба от 02.10.2019 г.
Въззивникът счита, че съдържащият се в този документ кратък текст не е
достатъчен, за са се изгради правилно експертно заключение. Изтъква, че
районният съд не е взел предвид и това, че този документ е оспорен от
ответника. Твърди, че по делото е представен беден сравнителен материал,
1
тъй като е бил възпрепятстван да намери в дома на завещателката подходящи
документи от ищеца, който веднага след смъртта й е преровил вещите й и е
прибрал и документите.
Въззивникът посочва, че със събраните по делото писмени и гласни
доказателства е установено, че предимно той и неговото семейство са се
грижили за завещателката, което е било и личния й мотив да му завещае
имуществото си. Ето защо за него е налице интерес за докаже истинността на
завещанието. Прави искане за отмяна на решението в обжалваната част и за
отхвърлянне на предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр.
чл.42, б."б" ЗН.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№ 2587/30.09.2022
г. от насрещната страна Г. В. Б., в който се посоча, че ищецът В. И. Б. е
починал на 01.08.2022 г. и негови законни наследници са Р. Д. Б. – преживяла
съруга, И. В. Б. и Г. В. Б. – негови дъщери. Иска се същите да бъдат
конституирани като страни в процеса.
С отговора се оспорва основателността на въззивната жалба и се
поддържа, че решението на районния съд е постановено в съответствие с
материалния закон, при спазване на процесуалните правила и е обосновано на
база пълен, всестранен и обективен анализ на събраните по делото
доказателства. Изтъква се, че в жалбата не е посочен нито един конкретен
порок на оспорваното решение. Навеждат се доводи, че експертизата е
изслушана и приета от страните без възражения, че заключението на вещите
лица е подробно и мотивирано, че същото не е оспорено от ответника и не е
правено искане за допълнителна или повторна експертиза.
По отношение на изложените оплаквания във връзка със сравнителния
материал по делото се посочва, че от страна на ищеца са представени
официално заверени пълномощно и договор, в които наследодателката И. Д. е
изписала лично трите си имена и се е подписала пред кмета и нотариуса,
което гарантира автентичността на документите, а от страна на ответника
също са представени документи, които са обсъдени подробно от експертите.
Изтъква се, че подписите във всички документи, представени от двете страни,
са различни от подписа в саморъчното завещание. Изразява се несъгласие с
твърденията на въззивника, че е представен беден сравнителен материал, като
се посочва, че освен представените от страните документи, вещите лица са
взели предвид и намиращи се в оригинал в Кметство *** и в СВ-Оряхово
пълномощно, заверено на 28.10.2015 г. и нотариално заверен договор за
доброволна делба от 02.10.2019 г., както и приложена медицинска
документация за хоспитализирането на И. Д. в МБАЛ "Христо Ботев",
гр.Враца. Развиват се съображения, че тежестта за доказване истинността на
завещанието е върху ответника, поради което той е имал ангажимент да
представи достатъчно и годни документи за сравнителен анали.
Оспорват се изложените във въззивната жалба твърдения, че
ответникът е бил възпрепятстван от ищеца да намери подходящи документи,
като се твърди, че В. Б. никога не е имал ключ от къщата на И. Д. и не е
влизал там в нейно отсъствие. Изтъква се, че от събраните по делото гласни
доказателства се установява, че ответникът е този, който е преспивал в дома
на наследодателката и е имал достъп до вещите й, което се потвърждава и от
обстоятелството, че представя по делото документи, които е логично да е
открил в дома й.
2
В отговора се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение
и за присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция.
С Определение № 509/18.10.2022 г. въззивният съд на основание
чл.227 ГПК е конституирал на мястото на починалия ищец В. И. Б. неговите
законни наследници – Р. |Д. Б., И. В. Б. и Г. В. Б..
При извършената служебна проверка по чл.269, изр.1 ГПК въззивният
съд констатира, че първоинстанционният съдебен акт е валиден, а в
обжалваната част – и допустим.
За да се произнесе по правилността на решението в обжалваната му
част, настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Районен съд-Оряхово е сезиран с искова молба на В. И. Б., с която
против П. Г. Г. е предявен иск с правно основание чл.42, б.”б” ЗН вр. чл.25,
ал.1 ЗН за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от 12.11.2019
г. на И. М. Д., обявено на 01.07.2021 г., акт № 163, том 4, рег.№ 2869/2021 г.
на нотариус Г. И. и вписано в СВ-Оряхово с вх.№ 1774/03.08.2021 г., акт №
78, том 4, дело № 516/2021 г., дв.вх.рет.№ 1772, както и иск с правно
основание чл.124, ал.4 ГПК за признаване за установено, че посоченото
завещание е неистински документ.
С Решение № 66/22.06.2022 г. по гр.д.№ 468/2021 г. по описа на РС-
Оряхово е уважен предявения иск с правно основание чл.42, б.”б” ЗН вр.
чл.25 ЗН и е прогласено за нищожно саморъчното завещание, поради
неспазване на изискването да бъде изцяло написано от самия завещател и да е
подписано от него, и е прекратено производството по предявения иск с
правно основание чл.124, ал.4 ГПК за признаване за устанвовено, че
завещанието е неистински документ. Със същия съдебен акт П. Г. Г. е осъден
на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати по сметка на РС-Оряхово държавна
такса в размер на 229,00 лв., както и да заплати на В. И. Б. направените по
делото разноскив размер на 985,00 лв.
Решението е обжалвано в частта, в която е уважен иска с правно
основание чл.42, б.”б” вр. чл.25 ЗН. В прекратителната част, имаща характер
на определение, първоинстанционният съдебен акт не е обжалван и е влязъл в
законна сила.
В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни
доказателства и е изслушано и прието заключението на комплексна съдебно-
почеркова и съдебно-медицинска експертиза.
Районният съд е обсъдил доказателствата, поотделно и в тяхната
пълнота, и е приел фактическа обстановка, въз основа на които е направил
обосновани и правилни правни изводи за основателност на исковата
претенция. Изложените фактически и правни доводи се споделят изцяло от
въззивната инстанция, поради което и на основание чл.272 ГПК
настоящият съдебен състав препраща към мотивите на
първоинстанционното решение, касаещи обжалваната му част.
В отговор на изложените в жалба оплаквания, по които въззивният съд
дължи произнасяне, съгласно чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав
приема следното:
От приложеното по делото удостоверение за наследници №
118/18.06.2021 г., изд. от Кметство с.***, общ.Мизия, обл.Враца, е видно, че
И. М. Д. е починала на 11.04.2021 г., както и че същата се наследява от
роднини по съребрена линия, сред които и ищецът В. И. Б., който е нейн
3
първи братовчед.
По делото е представено саморъчно завещание с дата 12.11.2019 г.,
съставено от името на И. М. Д., с което завещава на ответника П. Г. Г. цялото
си движимо и недвижимо имущество, което приетажава към мамента на
смъртта си. Завещанието е обявено с протокол от 01.07.2021 г. от нотариус Г.
И., рег.№ 671 на НК и район на действие РС-Оряхово, с акт № 163, том 4, рег.
№ 2869/2021 г. и е вписано в СВ-Оряхово с вх.№ 1774/03.08.2021 г., акт №
78, том 4, дело № 516/2021 г., дв.вх.рет.№ 1772.
В първоинстанционното производство е допусната и изслушана
комплексна съдебно-почеркова и съдебно-медицинска експертиза, чието
заключение не е било оспорено от страните и е прието в с.з. на 30.05.2022 г. В
заключението е посочено, че в саморъчното завещание не се установяват
следи от евентуална подправка или пренасяне на подписа под „Завещател” по
някакъв техническа начин. Заключението е, че ръкописният текст и подписът
под „Завещател” в саморъчното завещание от 12.11.2019 г. не са изпълнени
от И. М. Д..
На първо място във въззивната жалба се прави оплакване, че това
заключение е базирано на много беден сравнителен материал, който не е
достатъчен, за да бъде даден правилен отговор на поставените въпроси.
Настоящият съдебен състав намира тези доводи за неоснователни, поради
следните съображения:
По делото е представен сравнителен материал и от двете страни в
спора.
Към исковата молба са приложени заверени копия от Договор за
доброволна делба на земеделски земи от 02.10.2019 г., който е с нотариална
заверка на подписите и ръкописно изписване на имената на съделителите,
сред които е и И. М. Д., както и пълномощно с нотариална заверка на подписа
на И. М. Д. от 28.10.2015 г., в което също са изписани ръкописно трите й
имена. Тези документи не са били оспорени от ответника с отговора на
исковата молба, а едва в първото съдебно заседание, т.е. след изтичането на
прекузивния срок по чл.133 ГПК, поради което първоинстанционният съд не е
открил производство по чл.193 ГПК. По молба на ищеца са изискани и
приложени и медицински документи, съставени при престоя на И. М. Д. в
МБАЛ”Христо Ботев” АД, гр.Враца през м.11.2015 г.
С отговора на исковата молба ответникът е представил заверени копия,
а в хода на съдебното производство – и оригиналите на трудов договор от
01.07.1994 г. и заповед за прекратяването му от 31.12.1994 г., в които се
посочва, че са подписани от И. М. Д.. В първото съдебно заседание е
представен приемо-предавателен протокол за помощни средства от
29.02.2008 г., който е оспорен от процесуалния представител на ищеца и е
открито производство по реда на чл.193 ГПК, като е указано на ответника, че
в негова тежест е да установи, че този документ е подписан от И. М. Д..
Ответникът е представил и протокол на медицинска комисия от ВМА-София
от 11.02.2008 г.
Всички представени от страните документи са изследвани и обсъдени
от вещото лице-графолог, което е установило съвпадение в общите и частните
идентификационни признаци в ръкописните текстове след „Упълномощител”
в пълномощното от И. М. Д. от 28.10.2015 г. и в Договора за доброволна
делба от 02.10.2019 г., въз основа на което е направило извод, че тези
4
текстове са изпълнени от едно и също лице. Констатирано е съществено
различие в общите и частните идентификационни признаци между текстовете
в тези два документа и ръкописния текст в приемо-предавателния протокол
от 19.03.2008 г., поради което е направен извод, че последният е изпълнен от
друго лице. Този извод се подкрепя от извършеното в самия документ
отразяване, че И. М. Д. е била представлявана от упълномощено лице И. Н. Ч.
и същото се е подписало за получаването на помощните средства.
Вещото лице-графолог е отразило съвпадение в общите и частните
идентификационни признаци на подписите, положени след „Упълномощител”
в пълномощното от И. М. Д. от 28.10.2015 г., след ръкописния текст „И. М.
Д.” в Договора за доброволна делба от 02.10.2019 г., след „Работник” и след
„Подпис на р-ка” в трудовия договор от 01.07.1994 г., след „Подпис на
лицето” в заповедта за прекратяване на трудовия договор от 31.12.1994 г. и
след „Декларатор” в приложената към медицинската документация
Декларация за информираност и съгласие от 22.11.2015 г., при което е
направило извод, че тези подписи са положени от едно и също лице.
Следователно вещото лице е констатирало, че подписите в представения и от
двете страни сравнителен материал са изпълнени от едно и също лице, което
те посочва, а именно – И. М. Д..
Вещото лице-графолог е извършило подробен сравнителен анализ на
подписите и на ръкописните текстове в представените от всяка от страните
документи, за които е приело, че са изпълнени от едно и също лице, с
ръкописния текст и подписа в оригинала на саморъчното завещание. Вещото
лице – съдебен лекар е анализирало представените по делото медицински
документи и е констатирало, че И. Д. е страдала от заболяване, което е
засегнало нервната и опорно-двигателната системи, което през 2015 г. е било
в начален стадий, а през 2019 г. е било в напреднал стадий и е дало
неумишлено отражение на писмено-двигателните й навици. В резултат на
комплексна преценка на становищата на двамата експерти е дадено
заключение, че ръкописният текст и подписът в завещанието не са изпълнени
от И. М. Д.. Вещото лице - графлог не изразява мнение за недостатъчност на
сравнителния материал и изводите му са категорични, а не вероятни. Ето
защо не могат да бъдат приети за основателни направените в жалбата
оплаквания, че сравнителният материал не е бил достатъчен, за да бъде
изградено правилно експертно заключение.
В жалбата се твърди, че ищецът е възпрепятствал ответника да
представи повече документи, тъй като след смъртта на И. М. Д. е преровил
вещите й и е прибрал документите. Ето защо се иска на въззивника да бъде
дадена възможност да представи нови писмени доказателства и да бъде
назначена нова графическа експертиза. Твърденията му обаче не са
подкрепени с никакви доказателства и не са посочени новооткрити
документи, поради което въззивният съд е отхвърлил доказателствените
искания.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Саморъчното завещание е доброволен, едностранен, отменим,
формален и волеви акт, с който едно лице, наречено завещател, се разпорежда
със своето имущество по повод смърт. В българското наследствено право са
предвидени две форми, в които може да бъде съставено завещание –
5
нотариална или саморъчна. Разпоредбата на чл.25, ал.1 ЗН въвежда
императивни изисквания за съставянето на саморъчно завещание, а именно:
да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа
означение на датата, когато е съставено и да е подписано от него, като
подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания.
Неспазването на тези изисквания води до нищожност на завещателните
разпореждания – чл.42, б.”б” ЗН.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин,
че в случая ръкописният текст на саморъчното завещание от 01.07.2021 г. не е
изпълнен от посочената като завещател И. М. Д., както и че същата не е
подписала завещанието. Ето защо съдът намира, че при съставянето му не са
спазени императивните изисквания на чл.25, ал.1 ЗН и същото е
недействително, поради което предявеният установителен иск с правно
основание чл.42, б.”б” ЗН е основателен.
Във въззивната жалба се излагат и съображения, че от събраните
гласни доказателства е установено, че предимно семейството на ответника е
полагало грижи за И. Д., поради което тя е имала личен мотив да му завещае
имуществото си. Настоящият съдебен състав намира, че при констатираната
нищожност на завещанието, тези доводи са ирелевантни, поради което не
следва да бъдат обсъждани и събраните гласни доказателства за установяване
на полаганите грижи за наследодателката.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно в обжалваната част, в която е уважен иска с
правно основание чл.42, б.”б” вр. чл.25, ал.1 ЗН.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски за въззивната инстанция
имат въззиваемите. От приложените договор за правна защита и съдействие и
списък по чл.80 ГПК е видно, че разноски за адвокатско възнаграждение са
направени само от въззиваемата Г. В. Б., поради което въззивникът следва да
бъде осъден да й заплати сумата 1092,00 лв.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 66/22.06.2022 г. по гр.д.№ 468/2021 г.
по описа на Районен съд-Оряхово в обжалваната част, в която е признато за
установено, че е нищожно саморъчното завещание от 12.11.2019 г. на И. М.
Д., починала на 11.04.2021 г., б.ж. на с.***, общ.Мизия, обл.Враца, обявено на
01.07.2021 г. с акт № 163, том 4, рег.№ 2869/2021 г. на нотариус Г. И., с рег.№
671 на НК, с район на действие РС-Оряхово, вписано в СВ-Оряхово с вх.№
1774/03.08.2021 г., акт № 78, том 4, дело № 516/2021 г., дв.вх.рег. № 1772, с
което И. М. Д. завещава на П. Г. Г. цялото си недвижимо и движимо
имущество, както и в частта относно разноските.
ОСЪЖДА П. Г. Г., с ЕГН ********** и адрес: гр.***, ДА ЗАПЛАТИ
на Г. В. Б., с ЕГН ********** и адрес: гр.***, сумата 1 092,00 лв.,
представляваща направени пред въззивната инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение.
6
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7