РЕШЕНИЕ
№ 79
гр. Силистра, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Людмил П. Хърватев
Членове:Ана Аврамова
Натали Яс. Жекова
при участието на секретаря Г. Н. Йовчева
в присъствието на прокурора Г. В. Й.
като разгледа докладваното от Людмил П. Хърватев Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20243400600158 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №7 от 03.04.2024г. постановена по НОХД №157/2023г.,
Дуловски районен съд е признал подсъдимия М. Х. М. за виновен в това, че
през м.април 2021г. и през периода от м.юни до м.май 2023г. включително, в
с.Черник, обл.Силистра, като е бил осъден със съдебно решение
№78/17.07.2020г. по бр.д.№739/2019г. на РС-Дулово, влязло в сила на
17.07.2020г. да издържа свои низходящи непълнолетната Д М. Х., родена на
16.03.2006г. и малолетната Д. М. Х., родена на 25.05.2012г., като им заплаща
ежемесечна издръжка в размер на по 152,50 лева, чрез тяхната майка и
законен представител А. Д. М., съзнателно не е изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски за двете деца, а именно в размер на 23
пълни месечни и две непълни месечни вноски, като общо дължимата сума по
всички месечни вноски е в размер на 7 185.00 лева, поради което и на
основание чл.183, ал.3, вр.с ал.1 от НК го е освободил от наказание, тъй като
до постановяване на присъдата от първата инстанция е изпълнил
задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалите.
Недоволен от постановената присъда е останал прокурор при РП-
Силистра, който счита, че тя е неправилна и не е съобразена със събрания
1
доказателствен материал. Прокурорът счита, че е следвало да бъде приложена
друга наказателно правна норма, като на подсъдимия бъде наложено
административно наказание по реда на глава двадесет и осма от НК или пък
му бъде наложено наказание, съобразно предпоставките на чл.183, ал.1 НК,
като намира, че подходящо наказание би било по вид пробация. В съдебно
заседание представителят на ОП-Силистра поддържа подадения протест, като
намира, че първоинстанционния съд не се е съобразил с ТР №19/1974г., като
повторно е приложил нормата на чл.183, ал.3 НК. Придържа се към искането
за налагане на подсъдимия административно наказание глоба в размер на 1000
лева, на осн.чл.78а НК.
Редовно призован, подс.М. Х. М. се явява лично и заявява, че си е
изплатил задълженията и занапред ще продължи да ги плаща.
Силистренски окръжен съд на основание чл.314, ал.1 НПК извърши
цялостна проверка на обжалваната присъда и след като взе предвид доводите
изнесени в протеста, становището на страните и доказателствата по делото
установи следното:
Независимо от обхвата и насочеността на протеста, въззивната
инстанция извърши цялостна проверка на постановената присъда, съобразно
изискванията на чл.314 НПК и ТР №5/21.05.2018г. на ВКС и прие, че протеста
не следва да се разглежда по същество, тъй като са налице съществени
процесуални нарушения, като най-фрапиращото е пълната липса на мотиви.
С разпореждане, ДРС е насрочил провеждането на разпоредително
заседание извън срока по чл.247б, ал.2, т.2 НПК, без изискуемото от закона
разрешение на председателя на съда.
В проведеното разпоредително заседание на 09.10.2023г.,
първоинстанционния съд е намерил за необходимо да се произнесе единствено
по т.3 и т.6 от чл.248, ал.1 НПК, независимо, че той е задължен да се произнесе
по всички предвидени в този текст въпроси.
Съдът незаконосъобразно и немотивирано е отложил два пъти делото,
предоставяйки възможност на подсъдимия да изплати дължимата издръжка,
основавайки се единствено на неговото декларативно уверение, че ще стори
това. Съдът не разполага с процесуално задължение да отлага делото
единствено с този аргумент.
В хода на съдебните прении съдът изрично не е дал възможност на
страните /с изключение да прокурора/ да изложат своето становище, а вместо
това е задавал въпроси на подсъдимия и законният представител на
пострадалите. В тази връзка е неясно в какво процесуално качество св.А. Н. е
участвала в съдебното производство след с.з. на 29.11.2023г., когато е
разпитана в качеството на свидетел. Като законен представител на
пострадалите е имала право да участва в разпоредителното заседание, но след
като пострадалите не са били конституирани като ч.обвинители или гр.ищци
по реда на чл.248, ал.2 НПК, то участието на А. Н. в съдебното производство
приключва с разпита й като свидетел. ДРС обаче е продължил да я призовава и
дори да изисква становище от нея. В какво процесуално качество?
В т.нар. мотиви към присъдата, съдът дори не си е направил труда
2
формално да изложи приетата от него фактическа обстановка, а е декларирал,
че „Описаната фактическа обстановка се установява от събраните и проверени
в хода на съдебното следствие доказателства: досъдебното производство
№259 ЗМ-62/2023г. на РУП Дулово“. Умопомрачително и революционно.
Особено с допълнението по-долу: „Гореописаната фактическа обстановка
/която съществува единствено във фантазията на ДРС/ се доказва по безспорен
начин от всички приети по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства“.
Очевидно за първоинстанционния съд задължението да изложи
фактическа обстановка, позовавайки се на непосредствено събраните в хода на
съдебното следствие доказателства не е от значение. Изискването на чл.305,
ал.3 НПК не касае този съд. Той дори не си е направил и усилието да
преповтори изложената много подробна фактическа обстановка в
обвинителния акт /което е също нарушение/, възпрепятстван очевидно от
други по-значими задължения. Липсата на конкретно установена от ДРС
фактическа обстановка и липсата на обсъждане на доказателствената
съвкупност, резонно е довело и до липсата на правни съображения, тъй като
при липсващи факти, всъщност съдът не би могъл и да изложи правни
съображения, понеже няма какво да обоснове. По този начин е неясно, по
какъв начин е сформирана приетата в диспозитива на присъдата
инкриминирана сума.
В „мотивите“ разбира се липсва и произнасяне на първоинстанционния
съд по отношение на становището изразено от прокурора относно
приложимостта на разпоредбата на чл.183, ал.3 НК, а по този начин за
въззивната инстанция е неясно по силата на кои аргументи ДРС е
пренебрегнал ТР №19/27.03.1974г на ОСНК.
Обстоятелството, че със съдебният акт се удовлетворяват интересите на
една или всички страни, не освобождава съда от задължението по силата на
чл.34 НПК и чл.121, ал.4 от КРБ, да мотивира съдебния акт.
Липсата на достатъчни и надлежни мотиви по висящ спор не позволява
на въззивната инстанция да упражни компетентен контрол спрямо атакувания
съдебен акт, и да направи правилен и обоснован извод относно
законосъобразното или не разрешаване на спора.
Допуснатите процесуални нарушения са абсолютни и неотстраними в
тази фаза на процеса, което налага отмяна на присъдата и връщане на делото
на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав.
Водейки се от тези си съображения, Окръжния съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда №7 от 03.04.2024г. постановена по НОХД
№157/2023г. на Дуловски районен съд изцяло, и връща делото за ново
3
разглеждане от друг състав на същия съд, поради допуснати съществени
процесуални нарушения.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4