Решение по дело №23078/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 207
Дата: 4 януари 2024 г.
Съдия: Господин Стоянов Тонев
Дело: 20231110123078
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 май 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 207
гр. София, 04.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря С.О.
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20231110123078 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно и субективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86
ал. 1 ЗЕ от ищеца ФИРМА срещу ответницата К. Г. К. за заплащане на сумата
от 196,55 лева за главница за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот находящ се в ..., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 02.05.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането и 45,81 лева – мораторна лихва върху главницата за
периода от 15.09.2020 г. до 19.04.2023 г., както и 22,70 лева - стойността на
услуга „дялово разпределение“ за периода от м.04.2020 г. до м.04.2021 г.
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
02.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и 7,07 лева –
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
15.09.2020 г. до 19.04.2023 г.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
отвтеницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите
без да е необходимо изричното им приемане, защото ответницата има
качеството на потребител на ТЕ, тъй като есобственик на топлоснабден имот,
който е придобила по наследство от Г. К. и Е. К.. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна
енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите
условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата
цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена
енергията.
1
С молба от 14.08.2023 г. заявява, че всички дължими суми за процесния
периода за имота, са платени, но поддържа исковете, като претендира
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от
ответницата К. К., в която е заявила, че всички дължими суми са заплатени.
Представя доказателства. Не претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
Предявените искове са за задължение за заплащане на дължимата цена по
договор за продажба на топлинна енергия.
Доколкото ответницата не оспорва да е собственик на имота, за който ищецът
твърди да е начислил топлоенергия, че същият се намира в сграда, която е
топлоснабдена и на основание чл.106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и чл.153
ЗЕ има качеството на потребители на топлинна енергия, съответно
наоснование чл.150, ал. 2 от същия закон са обвързани от Общите условия на
договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без
изричното им писмено приемане, че в сградата е въведена система за дялово
разпределение, както и че доставената и реално потребена топлинна енергия
за процесния имот през исковия период е в размер на претендирания, съдът
намира за установено по делото възникването на облигационно отношение
между страните по договор за продажба и доставка на топлинна енергия за
топлоснабден имот – апартамент № 18, находящ се в гр. София, жк „Изток“,
ул. Незабравка, бл. 49, ет. 5, с аб. № 95270 в твърдените количества,
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и
изпадането в забава на длъжника.
Налице е ликвидно и изискуемо вземане на ищеца в претендирания размер.
Видно от приетите по делото касов бон от 01.08.2023 г. и касов бон от
02.08.2023 г., ответницата е превела на ищеца сума в общ размер на 378,47
лв., включваща дължимите главници, мораторни лихви, законната лихва,
както и заплатената от ищеца държавна такса.
Фактът на погасяване на тези суми чрез плащане в хода на делото се признава
от ищеца.
Същият следва да се отчете на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, тъй като е
настъпил в хода на процеса и е от значение за спорното право.
Поради правопогасяващия му ефект предявените искове следва да се
отхвърлят.
Доколкото обаче ответницата е дала повод за завеждането на исковете с
извънпроцесуалното си поведение, като не е платила на падежа предявените в
настоящото производство суми, по аргумент на обратното от разпоредбата на
чл. 78, ал. 2 ГПК на ищеца следва да се присъдят сторените в производството
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
2
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ..., срещу К. Г. К., ЕГН
**********, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане от ответницата на сумата от 196,55
лева за главница за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в ..., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 02.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и
45,81 лева – мораторна лихва върху тази главница за периода от 15.09.2020 г.
до 19.04.2023 г., както и 22,70 лева - стойността на услуга „дялово
разпределение“ за периода от м.04.2020 г. до м.04.2021 г. ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.05.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, и 7,07 лева – мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 19.04.2023
г., като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ в хода на процеса.
ОСЪЖДА К. Г. К., ЕГН **********, да заплати на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ...,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лв., представляваща сторени
разноски по делото.
Решението е постановено при участието на ФИРМА като трето лице –
помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3