№ 4844
гр. София, 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-4 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мариана Христова
при участието на секретаря Ива Ат. Иванова
като разгледа докладваното от Мариана Христова Гражданско дело №
20221100112193 по описа за 2022 година
Предявени са искове от П. А. М., в качеството на настойник на поставената под
пълно запрещение З. Г. Л., срещу Я. Ю. С., за унищожаване на договор за дарение
обективиран в н.а. № 48, том I, рег. 3278, дело 44 от 29,04,2021г. на нотариус А. И.-В., рег. №
460, акт вписан вх. Рег. № 28460, акт 117, том LXXII, дело № 21757 от 29,04,2021г., с който З.
Г. Л. дарила на Я. Ю. С. собственият си недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № 4,
идентификатор по КК № 68134,900,807,1,4, находящ се в гр.София, р-н „Лозенец“, ЖК
„Лозенец“, ул. ****, заедно със съответните ид.ч. от сградата, без подземните и надземни
гаражи, и съответните ид.ч. от правото на строеж върху мястото, в което е построена
сградата, поради неспособност на прехвърлителката З. Г. Л., като дееспособно лице да
разбира и да ръководи действията си към момента на сключването на договора, както и иск
за установяване в отношенията между страните, че З. Г. Л. е собственик на имота предмет на
дарението, по силата на покупко продажба обективирана в н.а. № 161, том 4, рег. 0 2220,
нот.д. № 329/05,12,2003г., и за осъждане на Я. Ю. С. да предаде владението върху същият
имот.
В исковата молба и последвалите молби уточнения се твърди, че към момента на
сключване на договора за дарение обективиран в н.а. № 48, том I, рег. 3278, дело 44 от
29,04,2021г. на нотариус А. И.-В., рег. № 460, акт вписан вх. Рег. № 28460, акт 117, том
LXXII, дело № 21757 от 29,04,2021г., с който З. Г. Л. дарила на Я. Ю. С. собственият си
недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № 4, прехвърлителят З. Г. Л. била дееспособна,
но не могла да разбира и да ръководи действията си.
През последните години З. Г. Л. имала неадекватно поведение, което наложило да
бъде прегледана от специалист.
1
Първоначалния й преглед, след компютьрна томография, бил извършен на
22,03,2021г. в Многопрофилна болница за активно лечение по неврология и психиатрия
„СВЕТИ НАУМ" София /4-ти километр/ и изготвен ПСИХОЛОГИЧЕН СТАТУС от доц. Ш.
и д-р Е.Г., със заключение: „MMSE - 11m. Данни за тежок дементен синдром с комплексни
нарушения във всички когнитивни сфери - екзекутивен контрол, паметови процееси,
внимание, конструктивен праксис и вербална флуидност. Дизекзекутивен синдром".
Впоследствие и бил извършен преглед и изследвания при престой от 29,03, до
01,04,2021г. в УМБАЛ„АЛЕКСАНДРОВСКА" ЕАД София, Клиника по нервни болести и
издадена Епикриза от Академик Л.Т. и проф. И.Т., с окончателна диагноза: „КП: 059. МКБ:
G31.0. Болест на Алихаймер с косно начало. Тежьк дементен синдром с поведенчески
нарушения. MMSE-12.". В прегледите от УМБАЛ„АЛЕКСАНДРОВСКА" ЕАД било
издадено НЕВРОПСИХОЛОГИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ от 31,03,2021г. на доц. М.Р., д.п. и д-р
К.С., д.п., с посочено Актуално съС.ие: тежък дементен синдром с множество дефицити -
поведенчески, екзекутивен, паметови нарушения, езиков дефицит /аномия, семантични
нарушения, конструктивна апраксия/. Нуждае се от контрол и насочване. Подходяща
консултация с психиатор предвид изразените емоционално-поведенчески нарушения.
След проведените изследвания на 9,04,2021г. бил предявен иск по чл. 336 от ГПК за
поставянето й под запрещение и образувано гр. д. Nº 4705/2021г. по описа на СГС. След
извършен от съдията личен разпит на болната на 21.09.2021г. и прието заключение на вещи
лица, било постановено Решение № 266749/29,11,2021г. по гр. д. Nº 4705/2021г. по описа на
СГС, потвърдено с Решение № 651/04,05,2022г. по в.гр.д. № 476/2022г. на САС, с което З. Г.
Л. била поставена под пълно запрещение. За временен попечител на последната на
21,09,2021г. бил назначен А. М. – брат на ищцата и баща на назначеният за попечител след
смъртта му П. А. М..
Твърди, че възползвайки се от съС.ието на З. Г. Л., употребявайки личното си
влияние върху нея ответникът я държал в изолация, настойвал я враждебно срещу близките
и, въвел я в заблуждение относно характера на извършваните от нея правни действия и
подписвани документи, и до назначаване на временен попечител по гр. д. Nº 4705/2021г. по
описа на СГС, я убедил да му прехвърли три недвижими имота в гр.София, кв.Лозенец,
включително да му извърши процесното дарение обективирано в с н.а. № 48/ 29,04,2021г., на
собственият си недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № 4, в гр.София, р-н „Лозенец“,
както да изтегли и му предаде притежаваните от нея средства по влогове и депозитни
сметки, преди разпита и по делото за поставяне под запрещение на 21,09,2021г.
Преди процесната сделка, през декември 2020г., ответникът придобил от З. Г. Л. по
замяна с четири нотариални акта нейни земеделски земи по черноморието на висока
стойност, заменяйки ги срещу 30 годишни стари, леки коли, а в два от случаите – срещу
един и същи автомобил.
Излага, че пред СРП е образувано ДП за измама по повод престъпната дейност на
ответника, с която увредил интересите на лице в безпомощно съС.ие.
2
Твърди и, че ищцата е собственик на процесния имот по силата на покупко продажба
обективирана в н.а. № 161, том 4, рег. 0 2220, нот.д. № 329/05,12,2003г., а ответникът без
основание го владее.
В отговора на исковата молба ответника не оспорва, че придобил от ищцата, по
силата на дарение обективирано в с н.а. № 48/ 29,04,2021г., на собственият и недвижим
имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № 4, в гр.София, р-н „Лозенец“.
Възразява, че З. Г. Л. е разбирала поведението си и е могла да се грижи самостоятелно
за своите права и интереси към момента на изповядване на дарението обективирано в н.а.
№ 48/ 29,04,2021г.
Възразява, че от 8 години е в много близки, приятелски отношения със З. Г. Л. и
преживе със съпругът и Н. К., починал през март 2021г. Тя била напълно в съС.ие да
задоволява нуждите си самостоятелно, но се обръщала към него за помощ в ежедневните
грижи – пазаруване на по тежки покупки, возене на дълги разС.ия, купуване на лекарства и
други дейности, от които се нуждаела. Ходели заедно на вечери и обеди, често посещавала
офиса му. Ищцата и съпругът и – преживе имали нужда някой да бъде до тях, да им носи
храна и да им помага, особено при пандемията Ковид – 19. И двамата се заразили от вируса
и през цялото време ответникът изключително се грижил за тях в изолацията им, носил им
храна и ги посещавал, но Н. К. починал вследствие вируса. Роднините им не се
заинтересували от тях въпреки, че ответникът ги уведомил. Ищцата му имала пълно доверие
и разчитала изключително на неговата помощ и подкрепа, т.к. както сама споделяла била в
много лоши взаимоотношения с роднините си, включително брат и племенник и синовете от
предходни бракове на съпругът си Н. К., и се страхува от тях. Оплаквала се, че те я тормозят
и заключват и искат да заграбят имотите и.
Излага, че З. Г. Л. му прехвърлила имотите си, включително извършила процесното
дарение, като резултат от близките им взаимоотношения и заради проявените грижи и
внимание до момента и занапред, и т.к. смятала да лиши роднините си от наследство, заради
влошените им взаимоотношения.
След смъртта на съпруга и Н. К. през март 2021г., роднините на ищцата я потърсили,
според нея за да получат наследството и, като я изкарат болна с фалшиви и нагласени
епикризи, което изложила в Сведение от 06,04,2021г. Споделила с ответника, че насила
роднините я закарали в Александровска болница след погребението на съпруга и в тежко
емоционално съС.ие, за да ограничат възможностите и да се разпорежда свободно с
имуществото си. За установяване на действителното и психическо съС.ие, включително в
периода преди, по време и след процесното дарение, а именно: че ищцата е клинично здрава
и е могла да разбира и ръководи действията си, били изготвени: Психиатрично становище Nº
0079208/22.04.2022г., в което е дадено заклочение от психиатър д-р П.Г., че З. Г. Л. е
клинично здрава. Заедно с него е дадено и Становище от психологично изследване от
психолог Й.Й., че поведението на пациента: видимо спокойно, а интелектът съответства на
възрастта и Психиатрично становище Nº 8000880/02.09.2021г. от психиатьр д-р П.Г., че З. Г.
Л. с клинично здрава.
3
Тези становища били представени и по време на изповядване на процесното дарение
пред нотариуса. На 01.09.2021г. на ищцата бил направен и ядрено-магнитен резонанс на
една телесна област и изготвено Рентгеново изследване в областта на главата и чрез него се
установява, че „….. при пациента не се установяват както данни за първични или вторични
неопластични процеси, така и данни за лакунарни исхемични инциденти с давност".
Оспорва като неоснователен и ревандикационният иск с правно основание чл. 108
ЗС.
Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, и въз
основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
Видно от договор за дарение обективиран в н.а. № 48, том I, рег. 3278, дело 44 от
29,04,2021г. на нотариус А. И.-В., рег. № 460, акт вписан вх. Рег. № 28460, акт 117, том
LXXII, дело № 21757 от 29,04,2021г., с който З. Г. Л. дарила на Я. Ю. С. собственият си
недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ Nº 4 / четири/ с идентификатор 68134.900.
807.1.4 /шест, осем, едно, три, четири, точка, девет, нула, нула, точка, осем, нула, седем,
точка, едно, точка, четири/, находящ се в град София, СО - район „Лозенец", ж.к. „Лозенец",
улица **** /три - тире пет/, ет. 2 /втори, първи жилищен/, разположен в сграда с
идентификатор 68/34.900.807.1 /шест, осем, едно, три, четири, точка, девет, нула, нула,
точка, осем, нула,, седем, точка, едно/, с площ от 139.47/ сто тридесет и девет цяло и
четиридесет и седем ст./ кв. м., състоящ се от: кухненски бокс, трапезария, дневна, кабинет,
две спални, склад, мокро помещение, дрешник и сервизни помещения, при съседи по
документ за собственост: североизток – апартамент Nº 3 и стълбище, югоизток - двор,
югозапад - калкан и северозапад – улица, и при съседни обекти с идентификатори: на същия
етаж - 68134.900.807.1.3, под обекта 68134.900.807.1.29, 68134.900.807.1.36,
68134.900.807.1.35, 68134.900.807.1.28 и 68134.900.807.1.27 и над обекта -
68134.900.8077.1.8, заедно със съответните идеални части на сградата, без подземните и
надземните гаражи, и съответните идеални части от правото на строеж вирху мястото, в
което е построена сградата, с идентификатори на поземлените имоти: 68134.900.807 /шест,
осем, едно, три, четири, точка, девет, нула, нула, точка, осем, нула, седем/ и 68134.900.808/
шест, осем, едно, три, четири, точка. девет, нула, нула, точка, осем, нула, осем/.
Видно от Психологичен статус от 22,03,2021г. от Многопрофилна болница за активно
лечение по неврология и психиатрия „СВЕТИ НАУМ" София /4-ти километър/, изготвен от
доц. Ш. и д-р Е.Г., същият е със заключение и след компютърна томография по отношение
ищцата: „MMSE - 11m. Данни за тежок дементен синдром с комплексни нарушения във
всички когнитивни сфери - екзекутивен контрол, паметови процееси, внимание,
конструктивен праксис и вербална флуидност. Дизекзекутивен синдром".
Видно от Епикриза издадена след престой от 29,03, до 01,04,2021г. в
УМБАЛ„АЛЕКСАНДРОВСКА" ЕАД София, Клиника по нервни болести, издадена от
Академик Л.Т. и проф. И.Т., на ищцата е поставена окончателна диагноза: „КП: 059. МКБ:
4
G31.0. Болест на Алихаймер с косно начало. Тежък дементен синдром с поведенчески
нарушения. MMSE-12.".
Видно от издадено от УМБАЛ„АЛЕКСАНДРОВСКА" ЕАД
НЕВРОПСИХОЛОГИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ от 31,03,2021г. на доц. М.Р. и д-р К.С., за ищцата
е посочено актуално съС.ие: тежък дементен синдром с множество дефицити -
поведенчески, екзекутивен, паметови нарушения, езиков дефицит /аномия, семантични
нарушения, конструктивна апраксия/. Нуждае се от контрол и насочване. Подходяща
консултация с психиатор предвид изразените емоционално-поведенчески нарушения.
Видно от Психиатрично становище Nº 0079208/22.04.2021г. издадено от Център за
психично здраве „Проф. Д-р Иван Темков – Бургас“ ЕООД, по отношение ищцата е дадено
заклочение от психиатър д-р П.Г. – „клинично здрава“.
Видно от Психологично изследване от 22,04,2021г. подписано от Д-р Е. Й., ищцата е
ауто и алопсихично ориентирана, внимание - умерено затруднена устойчивост и
концентрацията, памет – отчита умерено снижение във фиксационната памет, интелект –
съответен на календарната възраст, поведение – видимо спокойно.
От показанията на свидетеля М.Н.М. – съпруга на П. А. М. се установява, че
познава ищцата от 2005г., от когато има връзка с племенника и П. М., а от 2010г. била
омъжена за последния. З. била ерудирана, поддържана жена, добре облечена, любезна.
Промените в поведението и започнали през 2016-2017г.. външният и вид вече не бил толкова
изряден. Тя и съпругът и живеели в София и от време на време идвали в Бургас, в
апартамента си, който бил под апартамента на свекърите на свидетеля, в семейната
кооперация. От 2019г. при всяко идване си губели ключовете. Веднъж през 2019г. дошли
вечерта и т.к. не могли да си намерят ключовете, не намерили ключар и спали при свекърите
на свидетеля. Веднъж се самозаключили и се наложило да разбиват най вътрешната от трите
им врати с инструменти, защото ключарят не успял да отвори само първите две. З. спряла да
готви през 2019г. и започнала да купува само готови неща. До тогава си готвела, пазарувала
неща за готвене. През 2020г. свекър и и съпругът и им помогнали да си качат багажа в
апартамента, когато пристигнали и установили, че кухнята е пълна с чували с отпадъци и
гниещи храни от предното им идване през пролетта. В същия период, лятото З. вече
започнала да излиза през лятото с вълнена шапка и вълнено палто. За поС.но се установили
в Бургас от есента и З. често минавала и идвала при свидетеля, в магазинчето и на входа на
кооперацията. З. започнала да ходи много неподходящо облечена. Късна есен и зимата
ходела с летни дрехи. В началото на декември свидетелката я видяла гола, без пола и
панталон, само по тъмен чорапогащник. Редовно излизала по джапанки, веднъж на единият
крак с джапанка, на другият с дамска обувка. Веднъж само със сутиен и лека наметчица през
зимата. Излизала с разбъркана прическа, веднъж с черна боя за коса са главата, с която
няколко дена стояла докато сама не се излющи. Доста понамирисвала, явно не се къпела. В
ръцете си поС.но носела няколко дамски чанти с етикети и няколко пазарски, пълни с
намачкани вестници, дрехи, брошури, писма. Ходела напред назад по улиците, нямала
ориентация за пространство и време. Идвала в магазинчето на свидетеля за да си купи мед,
5
започвала да търси пари, много държала да си плати. Имала няколко портофейла пълни с
намачкани вестници, салфетки и тоалетна хартия. Имала банкноти в различни валути и
купюри, почвала да ги сипе, докато свидетелят не кажела достатъчно. Прибирала в торбите
каквото намери – запалки ключове. Ходела с торбите нагоре надолу по улицата и казвала, че
нейните хора и се обадили и заминава за Виена, за Австрия. На въпроса от къде идва и къде
отива казвала, че току що се е прибрала от Виена, където ходила по работа. Забравяла, че е
получила пари за наема и после ги търсела. Не плащала сметките си за ток и вода – плащал
ги свекъра на свидетелката.
Съгласно показанията от 2020г. до април 2021г. двете семейства – на свекърите и на З.
имали добри отношения. Още от 2005г. вечеряли заедно, ходели на почивка на вилата до
Созопол, където летували. З. разчитала на племенника си П. А. М. да гледа баба си, когато
отсъствала. После приписала на брат си половината от апартамента на първия етаж в
кооперацията на ул.“Гурко“ и предоставила на П. А. М. ползването на избените помещения,
за да си съхранява очиларския инвентар.
Преди 2015г. З. поддържала домът си чист и подреден, но след 2019-2020г. всичко
било претрупано с дрехи и отпадъци и миришело на нечисто. От есента мъжът и бил в
апартамента с нея в Бургас. Тя казвала, че той е горе и лежи, защото много му се спи.
Свидетелката го видяла само, когато синът му М. дошъл да го вземе от София февруари
2021г. Той не можел да ходи – М. и негов приятел го придържали. Целият бил опикан,
отслабнал, блед, по главата имал рани.
Я. С. виждала да паркира колата долу, пред магазина, винаги сам. З. слизала, влизала
в колата и тръгвали в неизвестна посока. Отсъствали понякога по два три дни. През януари
2021г. тези посещения зачестили. Апартамента оставал заключен. Според свидетелката Н. е
бил горе през цялото време, заключен. След смъртта на Н. тя коментирала за него, все едно е
жив. Казвала, че той е добре, че спи горе, уморен е. Тя поС.но обяснявала, че отива във
Виена, по бизнес, че с Я. има бизнес дела и сделки, а вече не работела активно.
След смъртта на съпруга и синовете му я взели за погребението и после я върнали в
Бургас. Грижите по нея поели свекър и и девер и. Тя излизала и се придвижвала
самостоятелно. Два дни по късно свекър и забелязал, че Я. я води с колата си на някъде и
подал жалба за отвличане. После се върнала. Окончателно губела ключовете си и нищо не
помнела, губела се. В края на април я видяла как пресича към ателието на маникюристката
М. на отсрещния тротоар. После двете излезли и повече не я видяла. После за първи път я
видяла декември. Придружавала я Д. – гледачката. Тя и казала, че гледа З. на автобазата на
Сонерс, но там не ставало и им казала, че иска да я гледа при себе си в Дебелт – село до
Бургас. От края на април 2020 до 1,12,2021г. свидетелката не виждала З..
От показанията на свидетеля М. Н. К. – син на Н. К. от предходен брак се установява,
че З. била много организиран човек. Била търговски представител и работела с австрийски
фирми. Започнала да се държи странно през 2018г., когато били на почивка. Казвала, че
албанци чукат на вратата и, че брат и е Т.В.. На 01,01,2021г. казала, че отива на погребение
на С.З.. На рожденният си ден на 20,09,2021г. свидетелят отишъл при тях, за да се почерпят,
6
както винаги. Завел ги със своята кола. З. питала как ще се приберат и какво правят тук.
Питал баща си какво да правят – той казал, че ще се оправят. В София живеели близо до
свидетеля. З. не си вдигала телефона. Когато питал къде са тя все казвала, че са в Бургас, по
работа. Имат много работа с едни австрийци. Тя имала работа с австрийци и ходела в
Австрия до 2016-2018г. за по месец. Казала, че ще се върнат по Коледа, по Нова Година, по
Никулден, през януари, но не се върнали. Изчезнала колата на баща му, която стояла
паркирана пред гаража. Тогава свидетелят проучил къде живеят нейните роднини, запознал
се с тях в Бургас и те му обяснили за очевидни проблеми – че З. заменяла коли на по 30
години въпреки, че тя не е шофьор и имали нова кола за земи. Срещнал се със З. на 15-16
февруари и се разбрали, че другата седмица ще вземе баща си. З. обяснявала, че има много
спешна работа да върши и трябва да стои в Бургас, че ще ходи в Австрия, че има да продава
някакви неща в Швейцария и в Австрия, че Я. щял да и помага за сделките в Австрия и тя
щяла да взема комисионни. На 22 февруари свидетелят се върнал в Бургас и направил тест
на баща си, защото С. предният ден му изпратил съобщение по телефона, който научил от З.,
че тя има Ковид. Теста бил отрицателен. В апартамента било студено и ужасно разхвърляно
– храна по рафтовете – банички, кисели млека, луканки, салами, готова храна в кутии, без
следи от готвене. Всичко било занемарено, в спалнята било заринато с боклуци, имало
чужди писма, вестници, минерални води, торбички от 2019-2020г. Свидетелят изчистил
апартамента. Имало разхвърляни документи – нотариални актове, талони за коли, договори
свързани с работата и в Австрия. Извел баща си на разходка с един приятел, но на баща му
му прилошало и го завел в болница в Бургас. Теста за Ковид се оказал положителен и баща
му останал в болница. Свидетелят му оставил телефон. З. не знаела къде са му документите.
След две седмици баща му починал на 14 март. З. взели за погребението в София от Бургас
на 17 март. З. била неадекватна. Останала да спи при свидетеля в София. До гробищата я
закарал приятел на свидетеля, когото тя наричала пред всички свой брат. Докато била в
домът му З. обяснявала, че с майката на свидетеля – починала през 2012г. ходили при баща
му в болницата, после обяснила, че ходила в болницата с нейната майка – също починала.
Твърдяла, че баща му е жив, включително след погребението. Като излизала от апартамента
в София мислела, че е в апартамента в Бургас и К. живее отсреща. Определено искала да се
върне в Бургас. Свидетелят и брат му решили, че З. трябва да се прегледа. Викнали
психиатър и тя ги посъветвала да отидат в болницата „Св.Наум“, защото там има скенер и
работи до късно. Приели я в болница. С нея придружител останал брата на свидетеля.
Диагнозата била тежка деменция и Алцхаймер. Три дни след смъртта на баща му и след
престоя в болница върнали З. в Бургас. Тя поС.но обяснявала, че има ренти да взема.
Учудила се, когато свидетелят и обяснил, че е заменила земите си за коли и няма как да
получава ренти. Казвала, че това трябва да се развали, и че коли не и трябват, навързвала
нещата с работата си в Австрия, че това е във връзка със сделки. Свидетелят разбрал, че
колата „Форд“ на баща му е купена от М.Н. – служител и приятелка на С.. З. видял отново,
след като я върнали в Бургас на 21,09,2021г. и до декември 2022г. не я виждал. Телефонът и
бил изключен.
От показанията на свидетеля М.Н.Д. се установява, че е служител във фирмата на
7
ответника С.. Запознала се със З. през 2016г., в офиса на С., по повод земеделски земи, които
тя и брат и му продавали. Контактувала със З. по често от 2018-2019г. до до 2022г. виждали
се през 3-4 дни. Със съпруга и Н. се запознала по късно. С времето станали по близки. З. и
съпругът и често идвали в офиса на С., с който също станали много близки и в офиса се
ползвали с всякакви привилегии. Той им помагал за много неща. Държали се един към друг
изключително уважително. З. и съпругът и имали С. за свой син. За периода на познанството
със З. от роднините и видяла само брат и, при първата сделка със земи през 2016г. Други
нейни роднини не виждала. Знаела, че има синове Н. – съпругът и. Н. споменал, че двамата
със З. живеели в София и често пътуват до Бургас. През периода 2019-2021г. двамата често
идвали в Бургас и оставали на гости при свидетелката, тя оставала на гости също в
апартамента им, те оставали на гости в апартамента на С. на 9-ти километър, където е базата
му. От З. узнала, че работи в Австрия, за което се убедила през ноември 2021г., когато
свидетелката, И. В. – друга колежка, с която З. се сприятелила много от офиса на С. и З.
били на екскурзия във Виена за рожденният ден на И.. Там З. се придвижвала свободно,
самостоятелно, с такси, ориентирала се във Виена, сама идвала на уговорените срещи в
някой ресторант. Свидетелката чувала, че си уговаря бизнес срещи с партньори и сама
излиза през деня по работа. Водела ги по катедрали и забележителности.
Съгласно показанията когато свидетелят общувала със З. тя винаги била изкъпана,
сресана, ходела на фризьор. Била нормална, интелигентна жена, изказвала се на висок стил.
Винаги знаела къде се намира, движела са самостоятелно. З. се чувствала единствено зле,
когато починал съпругът и. Била тъжна и много разстроена. Трудно го преживяла. Извикали
я за погребение в София. Тя не искала да ходи в София, на погребение, но отишла заради
времето, което прекарали заедно. Като се върнала била изключително притеснена. Казала, че
нещо лошо ще се случи. Винаги обяснявала, че с брат си Н. не са в добри отношения и цял
живот се сърдели. З. и казала, че на погребението и дали някакъв медикамент, за да се
успокои, че викали лекар, водели я по някакви болници и я прибрали в Бургас. Карали я да
подписва документ да се откаже от наследство, но тя не искала. Казвала, че пуска жалби в
полицията в Бургас срещу тях, че я заключват, че и вземат документите и я тормозят поС.но.
Когато пускала жалби свидетелката чувала, че от полицията а викат в районните. След като
се върнала от погребение З. споменала на свидетелката, че ходила на психиатър да се
прегледа и той дал дукумент, че е здрава.
З. и споделяла докато Н. бил жив, че със съпругът и искат да прехвърлят имущества
на С., в знак на благодарност, че той се грижи винаги за тях, вози ги при нужда където
пожелаят и е единственият, който не ги оставя да им се случи нищо лошо. По време на
Ковида те били изолирани и нямало никой, който да се грижи за тях. Тогава само С. се
грижел за тях. Носел им вода и храна. Носела и свидетелката. Те били в изолация и никъде
не излизали. З. и разказала как са минали даренията. Казала, че е намерила нотариус, при
който да направят сделките. Била си подписала договорите. Сама ходела до София, сама
приготвила всички документи и когато се върнала казала, че вече е много доволна и най
накрая е изпълнила обещанието, което двамата със съпруга и решили да направят, че дарила
8
единия апартамент на С., за да може той да е около тях.
След смъртта на съпруга и З. искала да остане в апартамента на С. на 9-ти километър
в Бургас. Не искала да остане в своя, защото се страхувала за живота си и да е далече от
роднините си. Имало една жена от Дебелт, която се грижела за хигиената в този апартамент,
с която З. също станала приятелка. З. била свободна и си ходела където иска. З. ходела и в
Дебелт, където често оставала на гости.
Свидетелката била пълномощник на Н. преживе през 2019г., ползвала се с доверие от
двамата. Те я упълномощили да ги представлява и съдейства с изваждане на документи по
прехвърляне на един апартамент платен вече по банка. Помолила я да ги представлява,
защото роднините все и правели проблеми – ту била заключена, ту нещо друго. З. изготвила
пълномощното и го оставила в сейфа на С.. Свидетелката и дала само лична карта.
От Никол купила автомобила му „Форд“ през януари 2021г. Той имал някакъв
технически проблем и трябвало да се отстрани.
Посещавала З. и съпругът и докато били болни от Ковид. В апартамента нямало нищо
необичайно. Нямало необичайно и в апартамента им в София.
От показанията на свидетеля И. Н.ева В. се установява, че работи във фирмата на С. в
Бургас и познава З. и съпругът и от 2016г., по подов сделки, които имал С. със З.. Във
фирмата работела от 2012г. Станали доста близки със З. впоследствие. От З. знаела, че има
роднини и брат, с който вечно са в обтегнати отношения за някакви имоти. З. и съпругът и
явно си допадали със С. и били в много близки отношения в течение на времето.
Свидетелката не забелязала З. да има отклонения от поведението на здрав човек. Доста
време прекарвали заедно. Понякога се виждали всеки ден, през дни. Пътували заедно. З.
много често идвала в офиса на С., където свидетелката работела. Споделяла много неща на
свидетелката и и имала страхотно доверие. Изразът, който използвала за С. бил, че е рядко
почтен човек. З. била спокойна в неговата компания, била много доволна от факта, че той се
грижи за нея и съпругът и. Контактът със З. продължил до края на 2022г. От жена, която се
грижела за З., която се казвала леля Дори свидетелката последно узнала, че З. отишла при
племенника. Свидетелката не знаела леля Дори да е близка роднина на М.Н. Д..
Съгласно показанията З. много често пътувала до София и Бургас. Срещала се със
свидетелката и в двата града. Ходела и в апартамента на С. на 9-ти километър в Бургас и във
вилата на леля Дори в едно градче близо до Бургас.
Докато контактували свидетелката не забелязала отклонения в поведението на З., да
се обърква, да не знае къде се намира. Изглеждала и общувала нормално. Тя се ориентирала
във всяко нещо, била приятен оратор. Ориентирала се без проблеми и във Виена, където
били заедно ноември 2021г. Завела ги на доста места. Била нормално облечена, според
сезона, срещала се с нейни познати, не били непрекъснато заедно, но прекарвали доста
време заедно. Докато били заедно З. не посещавала банки. Имала пари в себе си и всеки си
платил екскурзията. Свидетелката не знае З. да е давала пари на някого, включително на С..
Свидетелката направила плащанията в брой по четирите прехвърляния на земи на З.
9
през декември 2020г. Знаела и за замените на автомобили на по 26 години със земи на З..
Ходела в апартамента на З. в Бургас да носи храна, плодове, лекарства много често.
През 2021г. посетила апартамента повече от два пъти. Н. тогава бил жив. Апартамента не
бил в идеален вид, но З. никога не била добра домакиня. Имало струпан багаж – части, два
три куфара, торбички и неща, които З. си купувала в дневната на земята, но те непрекъснато
пътували и това не правело впечатление. З. била облечена, не по пижама при посещенията.
При посещенията Н. седял на дивана в дневната и не се чувствал много добре. З. била
притеснена за здравето на Н., все пак и бил съпруг.
От заключението по приетата КСППЕ се установява следното:
Въз основа данните по делото, приложената мед. документация, описаните образни
изследвания и поведението й в съдебно заседание, вещите лица са дали заключение, че З. Г.
Л. е страдала от Болест на Алцхаймер с късно начало. Наличието на тежьк дементен
синдром с поведенчески нарушения регистрира степента на заболяването-умерена към
тежка деменция.
Поради заболяването З. Г. Л. е имала дезорганизирано хаотично и немотивирано
поведение. Не може да се грижи сама за себе си, поради нарушения на базисните психични
годности - не е могла и не може да разбира свойството и значението на извършеното от нея,
да се грижи за собствените си интереси и да сключва сделки и договори за притежаваните от
нея имоти. Съгласно обясненията на в.л. в о.с.з., поради констатирания още март 2021г.
тежък дементен синдром и към дата 29,04,2021г. З. Г. Л. е била с тежък дементен синдром,
като към същата дата тя не е могла да разбира своиството и значението на извършените от
нея действия, да се грижи за собствените си интереси и да сключва сделки и договори за
притежаваните от нея имоти.
Съгласно заключението ищцата е диагностицирана с Болест на Алцхаймер с късно
начало, предвид напредването на дегенеративния мозъчен процес е регистрирана и Фронто-
темпорална деменция. И двете съС.ия протичат с тежки дегенеративни необратими промени
на мозъчната тъкан водещи до упадък на базисните психични годности на личността -
интелект, памет, мислене, емоции и воля. Болестта на Алцхаймер е необратимо и
прогресиращо заболяване, което продлжава средно 10-12г. от момента на поставяне на
диагнозата. Фронто-темпоралната деменция характеризира дементни лица с предимно
поведенчески отклонения в съчетание с когнитивни нарушения. В ранния стадий при
болестта на Алцхаймер на преден план излизат нарушения на епизодичната памет за близки
събития, нарушения в заучаването на нова информация, нарушение при назоваването на
предмети и нарушения в екзекутивната дейност. В късните стадии и двете заболявания се
характеризират с тежък упадък на интелект, памет, мислене, емоции, воля.
Тези заболявания съставляват прогресивно напредващи промени на базисните
психични годности водещи до необратим процес на интелектуално опустошение .
Деменцията е синдром който се характеризира с упадък на множество когнитивни
функции достатъчно значим за да наруши ежедневните дейности на болните и появяващ се
10
при нормална степен на съзнание. Диагнозата изисква
обективна анамнеза, щателно неврологично, психиатрично, нервнопсихологично и
инструментално изследване. Заболявания които биха довели до развитието на деменция
освен дегенеративните процеси в мозъка, съдови заболявания, ендокринни и метаболитни
заболявания, както и екзогенни такива - при интоксикация и травми. От
невроизобразителните изследвания с най-голяма специфичност е магнитно-резонансната
томография. Изследването показва атрофията на хипокампалната и перихипокампалната
области която е най-ранният белег за начало на болестта.
Заболяването при освидетелстваната може да се определи като прогресивно хронично
напредващо и с необратима прогноза, с тенденция към задълбочаване.
Остро начало на деменцията се получава при съдови инциденти и ЧМТ и отпадна
симптоматика, които в обсъждания случай не се наблюдават.
Съгласно заключението остро стресогенно събитие може да повлияе негативно върху
психологичното съС.ие на личността, но не е задължително да предизвика деменция или
същинско психично заболяване с нарушение на базисните психични годности на личността.
Приложените на диск изследвания в делото са на едно и също лице - З. Любенова К.?
При така установеното съдът намира следното:
Предявеният иск с правно основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗЗД "унищожаем е договорът, сключен от
дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира и да ръководи
действията си". Съгласно Тълкувателно решение № 5/2020 от 30.05.2022 г. постановено по т.
д. № 5/2020 г. по описа на ОСГТК на ВКС в така посочената норма е уредена хипотезата,
когато лицето е дало съгласие за сключване на договора, но без разум /липсва елемента
"съзнаване"/, т.е. налице е проявление на несъзнавана липса на воля. Ирелевантно е дали
причините, поради които лицето не е могло да разбира и да ръководи действията си от
временен или поС.ен характер. В този случай лицето формално се води дееспособно, но
съС.ието му към момента на сключване на сделката не позволява същото да формира
валидна воля.
Безспорно е и, че към датата на сключване на процесната сделка ищцата е била
формално дееспособна, т.к. не е била поставена под запрещение.
Спорен по делото е въпросът относно психичното съС.ие на ищцата към момента на
атакуваната сделка и възможността й да разбира и ръководи действията си.
Съдът намира цени показанията на свидетелите М.Н.М. и М. Н. К. при условията на
чл. 172 ГПК и им дава вяра изцяло, т.к. намира същите за обективни и безпристрастно
дадени, резултат на преки, непосредствени впечатления, за придобиване на които са
способствали именно близките им, родствени връзки и системни контакти с ищцата,
съпругът и, и семейството и. Показанията им са вътрешно непротиворечиви, в съответствие
едни с други и с останалите доказателства по делото.
При условията на чл. 172 ГПК, заради служебната им обвързаност с ответника през
11
целият релевантен за делото период и към момента, цени и показанията на свидетелите М.Н.
Д. и И. Н.ЕВА В.. От една страна показанията изобилстват с факти и обстоятелства
относими към близката, приятелска, почти семейна връзка между З. Л. и съпругът и, и
ответника, за обострените с години взаимоотношения на З. Л. с роднините и поради стари
семейни пререкания за имоти, както и за мотивите на извършените в негова полза
разпоредителни и дарствени сделки, включително процесното дарение, които са извън
предмета на спора, и съдът намира за ненужно да обсъжда. От показанията в частта, в която
съдържат данни относно релевантните за оценка на психичното съС.ие на З. Л. факти и
обстоятелства, се установява, че през периода 2016-2021г., включително към датата на
изповядване на процесното дарение, З. К. е била човек с изцяло запазени когнитивни
фукции съответни на възрастта, рационална, с организирано и логично мислене,
уравновесена, социално адаптирана, с адекватно поведение в социума. В тази част
показанията им са изцяло в противоречие на останалите доказателства по делото – гласни и
писмени, включително изготвената КСППЕ, поради което съдът не им дава вяра.
Съдът намира заключението по приетата КСППЕ за обективно, компетентно дадено,
обосновано, логически последователно и в съответствие с останалите доказателства и данни
по делото – гласни и писмени. Затова му дава вяра изцяло. Въз основа него и останалите
доказателства по делото, които кредитира приема, че З. Г. Л. е страдала от Болест на
Алихаймер с късно начало, предвид напредването на дегенеративния мозъчен процес е
регистрирана и Фронто-темпорална деменция, с тежьк дементен синдром с поведенчески
нарушения, със степен на заболяването-умерена към тежка деменция. Поради заболяванията
е имала дезорганизирано хаотично и немотивирано поведение. Поради констатирания още
март 2021г. тежък дементен синдром и към дата 29,04,2021г., когато е извършено процесното
дарение З. Г. Л. не е могла и не може да се грижи сама за себе си, поради нарушения на
базистните психични годности, да разбира свойството и значението на извършеното от нея,
да се грижи за собствените си интереси и да сключва сделки, и договори за притежаваните
от нея имоти.
И двете съС.ия протичат с тежки дегенеративни необратими промени на мозъчната
тъкан водещи до упадък на базисните психични годности на личността. В късните стадии и
двете заболявания се характеризират с тежък упадък на интелект, памет, мислене, емоции,
воля. Заболяванията на ищцата са прогресивни, хронично напредващи и с необратима
прогноза, с тенденция към задълбочаване.
Заболяванията на ищцата не са с установено остро начало, каквото би могло да се
получи при съдови инциденти и ЧМТ и отпадна симптоматика. Няма данни и заболяванията
да са придобити от стресогенно събитие, а и наличие на такова не е задължително да
предизвика деменция или същинско психично заболяване с нарушение на базисните
психични годности на личността.
По делото са приложени, но изключени от приетите по делото писмени
доказателства, т.к. са представени, обсъдени и приети за неистински в производството по
гр.д. № 4705/2021г. на СГС за поставяне под запрещение на З. Л., писмени доказателства, а
12
именно: Психиатрично становище от Центр за психично здраве "Проф. Д-р Иван Темков" -
Бургас, на З. Л. с анамнеза: Касае се за соматично здрава жена без данни за прекарани ИПТ
и психотични епизоди, със заключение: „Клинично здрава“, от 22 април 2021г., подписно от
Психиатър: д-р П.Г., и Психологично изследване подписано от Й. Й. - психолог, от 22 април
2021г., съгласно което ищцата е ауто и алопсихично ориентирана, с внимание - умерено
затруднена устойчивост и концентрация, памет - отчита умерено снижение във
фиксационната памет, интелект - съответен на календарната взраст, с поведение - видимо
спокойно. Дори да се приеме, че приемането и обсъждането на Психиатрично становище и
Психологично изследване от 22 април 2021г. на З. Л. е допустимо в настоящото
производство, то описаното в тях съС.ие на З. Л. не съответства с установеният със
заключението по КСППЕ ход на заболяванията и - прогресивни, хронично напредващи и с
необратима прогноза, с тенденция към задълбочаване, диагностицирани още през март
2021г. По делото включително с КСППЕ не е установено заболяванията на З. Л. да се
характеризират със периоди на просветляване на съзнанието, когато симптомите отслабват
или изчезват временно и лицето е със запазени когнитивни и паметови функции. Затова е
невъзможно към 22 април 2021г. З. Л. да е била със запазени когнитивни и паметови
функции, каквито към 29,04,2021г. съгласно заключението по КСППЕ, поради характера на
заболяванията си е загубила. И по съображенията изложени в мотивите относно
Психиатрично становище и Психологично изследване от 22 април 2021г., съдът приема, че
събраните гласни доказателства - показанията на свидетелите Д. и В., които съответстват на
сочените два документа, не са годни да опровергаят фактите, установени от останалите
писмените и гласни доказателства, и приетата КСППЕ.
По изложените съображения съдът приема, че предпоставките за основателност на
иска по чл. 31, ал. 1 ЗЗД са установени. Договорът за дарение обективиран в н.а. № 48, том
I, рег. 3278, дело 44 от 29,04,2021г. на нотариус А. И.-В., рег. № 460, акт вписан вх. Рег. №
28460, акт 117, том LXXII, дело № 21757 от 29,04,2021г., с който З. Г. Л. дарила на Я. Ю. С.
собственият си недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № 4, идентификатор по КК №
68134,900,807,1,4, находящ се в гр.София, р-н „Лозенец“, ЖК „Лозенец“, ул. ****, заедно
със съответните ид.ч. от сградата, без подземните и надземни гаражи, и съответните ид.ч. от
правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, е сключен при порок на
волята от страна на прехвърлителката. Същата към момента на сключване на договора,
макар дееспособна, не е могла да разбира и да ръководи действията си. При това положение,
на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД, сделката следва да бъде унищожена.
По иска с правно основание чл. 108 ЗС:
Безспорно е между страните и от приетият като доказателство н.а. № 161, том 4, рег. 0
2220, нот.д. № 329/05,12,2003г. се установява, че З. Л. е придобила по силата на покупко
продажба собственстта върху процесния имот АПАРТАМЕНТ № 4, идентификатор по КК №
68134,900,807,1,4, находящ се в гр.София, р-н „Лозенец“, ЖК „Лозенец“, ул. ****, заедно
със съответните ид.ч. от сградата, без подземните и надземни гаражи, и съответните ид.ч. от
правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата. Следователно с
13
унищожаване на дарение обективиран в н.а. № 48, том I, рег. 3278, дело 44 от 29,04,2021г. на
нотариус А. И.-В., рег. № 460, акт вписан вх. Рег. № 28460, акт 117, том LXXII, дело № 21757
от 29,04,2021г., следва да се приеме, че ищцата е собственик на процесния имот на заявеното
основание – покупко продажба. Безспорно е и съдът приема за установено и, че ответникът
владее процесния имот. Изложеното обосновава извод за основателност на иска с правно
основание чл. 108 ЗС. Следва да се приеме за установено, че ищцата е собственик на същия
и ответникът да бъде осъден да и предаде владението върху този имот.
Съобразно изхода от спора разноски следва да се присъдят в полза на ищцата.
Претендираните разноски са в размер на 13306,06лв., от които 11000,00лв. хонорар за защита
от адвокат. Съдът, предвид възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение
претендирано от ищеца, сторено от ответника намира, че същото е съответно на правната и
фактическо сложност на спора и извършените процесуални действия. Затова възражението
за прекомерност е неоснователно. Разноските следва да се присъдят на ищцата в цялост.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
УНИЩОЖАВА на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД, по иска предявен от П. А. М., ЕГН
**********, от гр.Бургас, ул. ********, в качеството на настойник на поставената под пълно
запрещение З. Г. Л., ЕГН **********, назначен за такъв от Органа за настойничество и
попечителство при СО „Лозенец“ с Протокол от 02,08,2022г., със съдебен адрес: гр.София,
ЖК „********, адв. Г.К. и адв. С. К., срещу Я. Ю. С., ЕГН **********, от гр.Бургас, ЖК
„**********, Договор за дарение обективиран в н.а. № 48, том I, рег. 3278, дело 44 от
29,04,2021г. на нотариус А. И.-В., рег. № 460, акт вписан вх. Рег. № 28460, акт 117, том
LXXII, дело № 21757 от 29,04,2021г., с който З. Г. Л., ЕГН ********** дарила на Я. Ю. С.,
ЕГН **********, собственият си недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ Nº 4 / четири/ с
идентификатор 68134.900. 807.1.4 /шест, осем, едно, три, четири, точка, девет, нула, нула,
точка, осем, нула, седем, точка, едно, точка, четири/, находящ се в град София, СО - район
„Лозенец", ж.к. „Лозенец", улица **** /три - тире пет/, ет. 2 /втори, първи жилищен/,
разположен в сграда с идентификатор 68/34.900.807.1 /шест, осем, едно, три, четири, точка,
девет, нула, нула, точка, осем, нула,, седем, точка, едно/, с площ от 139.47/ сто тридесет и
девет цяло и четиридесет и седем ст./ кв. м., състоящ се от: кухненски бокс, трапезария,
дневна, кабинет, две спални, склад, мокро помещение, дрешник и сервизни помещения, при
съседи по документ за собственост: североизток – апартамент Nº 3 и стълбище, югоизток -
двор, югозапад - калкан и северозапад – улица, и при съседни обекти с идентификатори: на
същия етаж - 68134.900.807.1.3, под обекта 68134.900.807.1.29, 68134.900.807.1.36,
68134.900.807.1.35, 68134.900.807.1.28 и 68134.900.807.1.27 и над обекта -
68134.900.8077.1.8, заедно със съответните идеални части на сградата, без подземните и
надземните гаражи, и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, в
което е построена сградата, с идентификатори на поземлените имоти: 68134.900.807 /шест,
14
осем, едно, три, четири, точка, девет, нула, нула, точка, осем, нула, седем/ и 68134.900.808/
шест, осем, едно, три, четири, точка. девет, нула, нула, точка, осем, нула, осем/, поради
неспособност на прехвърлителката З. Г. Л., ЕГН **********, като дееспособно лице да
разбира и да ръководи действията си към момента на сключването на договора.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от
П. А. М., ЕГН **********, от гр.Бургас, ул. ********, в качеството на настойник на
поставената под пълно запрещение З. Г. Л., ЕГН **********, назначен за такъв от Органа за
настойничество и попечителство при СО „Лозенец“ с Протокол от 02,08,2022г., със съдебен
адрес: гр.София, ЖК „********, адв. Г.К. и адв. С. К., срещу Я. Ю. С., ЕГН **********, от
гр.Бургас, ЖК „**********, че З. Г. Л., ЕГН **********, действаща чрез настойника си П.
А. М., ЕГН **********, е собственик по силата на покупко продажба обективирана в н.а. №
161, том 4, рег. 0 2220, нот.д. № 329/05,12,2003г., на следния недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ Nº 4 / четири/ с идентификатор 68134.900. 807.1.4 /шест, осем, едно, три,
четири, точка, девет, нула, нула, точка, осем, нула, седем, точка, едно, точка, четири/,
находящ се в град София, СО - район „Лозенец", ж.к. „Лозенец", улица **** /три - тире пет/,
ет. 2 /втори, първи жилищен/, разположен в сграда с идентификатор 68/34.900.807.1 /шест,
осем, едно, три, четири, точка, девет, нула, нула, точка, осем, нула,, седем, точка, едно/, с
площ от 139.47/ сто тридесет и девет цяло и четиридесет и седем ст./ кв. м., състоящ се от:
кухненски бокс, трапезария, дневна, кабинет, две спални, склад, мокро помещение, дрешник
и сервизни помещения, при съседи по документ за собственост: североизток – апартамент
Nº 3 и стълбище, югоизток - двор, югозапад - калкан и северозапад – улица, и при съседни
обекти с идентификатори: на същия етаж - 68134.900.807.1.3, под обекта 68134.900.807.1.29,
68134.900.807.1.36, 68134.900.807.1.35, 68134.900.807.1.28 и 68134.900.807.1.27 и над обекта
- 68134.900.8077.1.8, заедно със съответните идеални части на сградата, без подземните и
надземните гаражи, и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, в
което е построена сградата, с идентификатори на поземлените имоти: 68134.900.807 /шест,
осем, едно, три, четири, точка, девет, нула, нула, точка, осем, нула, седем/ и 68134.900.808/
шест, осем, едно, три, четири, точка. девет, нула, нула, точка, осем, нула, осем/, и
ОСЪЖДА Я. Ю. С., ЕГН **********, от гр.Бургас, ЖК „**********, ДА ПРЕДАДЕ
на П. А. М., ЕГН **********, от гр.Бургас, ул. ********, в качеството на настойник на
поставената под пълно запрещение З. Г. Л., ЕГН **********, назначен за такъв от Органа за
настойничество и попечителство при СО „Лозенец“ с Протокол от 02,08,2022г., със съдебен
адрес: гр.София, ЖК „********, адв. Г.К. и адв. С. К., владението върху описания недвижим
имот, а именно: АПАРТАМЕНТ Nº 4 / четири/ с идентификатор 68134.900. 807.1.4 /шест,
осем, едно, три, четири, точка, девет, нула, нула, точка, осем, нула, седем, точка, едно, точка,
четири/, находящ се в град София, СО - район „Лозенец", ж.к. „Лозенец", улица **** /три -
тире пет/, ет. 2 /втори, първи жилищен/, разположен в сграда с идентификатор
68/34.900.807.1 /шест, осем, едно, три, четири, точка, девет, нула, нула, точка, осем, нула,,
седем, точка, едно/, с площ от 139.47/ сто тридесет и девет цяло и четиридесет и седем ст./
кв. м., състоящ се от: кухненски бокс, трапезария, дневна, кабинет, две спални, склад, мокро
15
помещение, дрешник и сервизни помещения, при съседи по документ за собственост:
североизток – апартамент Nº 3 и стълбище, югоизток - двор, югозапад - калкан и
северозапад – улица, и при съседни обекти с идентификатори: на същия етаж -
68134.900.807.1.3, под обекта 68134.900.807.1.29, 68134.900.807.1.36, 68134.900.807.1.35,
68134.900.807.1.28 и 68134.900.807.1.27 и над обекта - 68134.900.8077.1.8, заедно със
съответните идеални части на сградата, без подземните и надземните гаражи, и съответните
идеални части от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, с
идентификатори на поземлените имоти: 68134.900.807 /шест, осем, едно, три, четири, точка,
девет, нула, нула, точка, осем, нула, седем/ и 68134.900.808/ шест, осем, едно, три, четири,
точка. девет, нула, нула, точка, осем, нула, осем/.
ОСЪЖДА Я. Ю. С., ЕГН **********, от гр.Бургас, ЖК „**********, ДА
ЗАПЛАТИЯ на П. А. М., ЕГН **********, от гр.Бургас, ул. ********, в качеството на
настойник на поставената под пълно запрещение З. Г. Л., ЕГН **********, назначен за такъв
от Органа за настойничество и попечителство при СО „Лозенец“ с Протокол от 02,08,2022г.,
със съдебен адрес: гр.София, ЖК „********, адв. Г.К. и адв. С. К., сумата 13306,06
/тринадесет хиляди триста и шест, 0.06/лв., представляваща сторените в настоящото
производство съдебни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД
в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
16