НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№
гр. Варна, 26.07.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети юли две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
2810/2019г. по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК.
Производството е образувано по иск с правно основание чл.
422 ГПК за признаване за установено между страните, че в полза на ищеца „М.Б.”
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** съществува вземане
срещу ответника М.В.И., ЕГН ********** *** в размер на сумите, както следва: 789,84лева, представляваща сбор от дължими и
непогасени месечни лизингови вноски- трета, четвърта и пета, всяка от по
230,35лева и шеста вноска от 98,79лева дължими за периода от 29.11.2017г. до
13.02.2018г. по договор за финансов лизинг № AG0000430/31.08.2017г. със задължително придобиване на собствеността върху
лизинговия актив, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-
17.09.2018г. до окончателното погасяване на задължението; 8,35лева, представляваща сбор от мораторна неустойка за забава по чл.15.1 от ОУ към договора начислена върху
главницата за периода от датата на падежа на всяка лизингова вноска до
13.02.2018г.; 691,05лева,
представляваща компенсаторна неустойка по чл.15.5 от ОУ към договора в размер
на три лизингови вноски и сумата от 540лева,
представляваща разходи за
възстановяване държането на лизинговия актив по чл. 8.7.10 от ОУ към договора, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 6897/18.09.2018г.
по ч.гр.д. № 13956/2018г. по описа на ВРС, 39 състав.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения
изложени с исковата и уточняващата я молба: На 31.08.2017г. с ответницата
сключили договор за
финансов лизинг № AG0000430/31.08.2017г. със задължително придобиване на
собствеността върху лизинговия актив. По силата на договора, ищецът като лизингодател е поел задължение да придобие и предостави за
възмездно ползване на ответницата, като лизингополучател
л.а Фолксваген голф с рег. № СВ 4588 КС. Задължение на лизингополучателя
било да заплаща дължимите суми по договора и ползва вещта съобразно ОУ. В
изпълнение на задължението, ищецът придобил собствеността върху лизинговия
актив и с приемо- предавателен протокол от
31.08.2017г. го предоставил за ползване на ответницата. В съответствие с
чл.7.6, изр. 1 и 2 от ОУ, за всяко дължимо плащане по договора, ищецът е
издавал фактури и ги е пращал на ел. поща на ответницата посочена в договора.
Твърди, че ответницата е допуснала забава в изпълнение задължението си да плаща
дължимите вноски, поради което и на основание чл. 13.5 вр.
чл.13.6 ОУ, лизингодателят е изпратил уведомление до
нея за прекратяване на договора и покана за доброволно връщане на лизинговия
актив. Това му изявление е получено лично от ответницата на 10.01.2018г.
Твърди, че лизингополучателят не е предал доброволно
автомобила, поради което изземването му е било възложено на трето лице- „Фиксед Асистанс“ ЕООД по договор
от 29.05.2017г. Реално автомобилът му е върнат на 13.02.2018г., от която дата и
счита договорните отношения между страните за прекратени. Твърди, че по повод
връщането на вещта е реализирал разходи в размер на 540лева, представляващи
платено възнаграждение на „Фиксед Асистанс“
ЕООД. Дължимостта на тези разходи сочи да е уговорена
в чл.8.7.10 ОУ. Същевременно, ответницата не е изпълнила задължението си за
плащане на лизинговите вноски преди прекратяване на договора, а именно вноски №
3 с падеж 29.11.2017г., № 4 с падеж 29.12.2017г. и № 5 с падеж 29.01.2018г.
всяка от по 230,35лева и № 6 в размер на 98,79лева начислена за периода
30.01-13.02.2018г. Предвид допусната забава в плащането, същата дължи неустойка
за забава по чл. 15.1 ОУ в размер на законната лихва върху всяка просрочена
лизингова вноска за периода от падежа й до датата на прекратяване на договора.
Извън това и на основание чл.15.5 ОУ, ответницата се твърди да дължи и
неустойка за неизпълнение в размер на три лизингови вноски. Искането отправено
до съда е за уважаване на исковата претенция така, както е била заявена.
Претендират се направените по делото разноски, както и тези по заповедното
производство.
В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил отговор от ответницата.
Първото по делото
заседание е проведено на 15.07.2019г., като редовно призована ответницата не се
е явила, не е представлявана и не е направила искане за разглеждане на делото в
нейно отсъствие.
Видно от приложените
по делото книжа, на ответницата са били указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание. Уведомена е и
за възможността за постановяване на неприсъствено решение срещу нея и
предпоставките, при настъпване на които процесуалният закон предвижда това.
Ищецът е направил
искане за постановяване на неприсъствено решение.
За
обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на
претенцията по чл.422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД,
чл. 92 ЗЗД, ищецът е ангажирал писмени доказателства, които съответстват на
твърденията му. Те се преценяват като достатъчни, с оглед доказване факта, че
между него и ответницата е възникнала валидна облигационна връзка по договор за
финансов лизинг № AG0000430/31.08.2017г. със задължително придобиване на
собствеността върху лизинговия актив л.а Фолксваген голф с рег. № СВ 4588 КС. В
тази облигация ищецът се явява изправна страна, доколкото е придобил
собствеността върху лизинговата вещ и е предоставил ползването й на ответницата
с нарочно изготвен за това приемо- предавателен
протокол от 31.08.2017г. Неизправността на ответницата в задължението да плаща
лизинговите вноски на падежа им, съобразно погасителния план е дал основание на
ищеца да прекрати договорното отношение с нея на основание чл. 13.5 от ОУ, за
което ответницата е била надлежно уведомена на 10.01.2018г. Налице е валидна
клауза в договора уреждаща дължимостта на мораторна и
компенсаторна неустойка, в частност чл. 15.1 и чл. 15.5, съобразно които
размерът на неустойките е определяем. Настъпили са и предпоставките, при които
възниква тяхната дължимост. Установено е и че след прекратяване на договорните
отношения, ответницата не е изпълнила задължението си да върне лизинговата вещ,
по повод връщане на която ищецът е реализирал разходи. Установен е и техният
размер. На основание чл. 8.7.7 ответницата дължи възстановяване на така
сторените от лизингодателя разходи.
Ответницата при
проявената пасивност, а именно липса на ангажиран отговор и становище по
основателността на исковите претенции в първото редовно проведено по делото о.с.з.,
реално не е оспорила тези твърдения, респ. не е ангажирала доказателства за
изпълнение на насрещните си задължения по договора за лизинг.
Предвид горното,
преценени в тяхната съвкупност, доказателствата по делото обуславят извод за
вероятната основателност на претенциите, както по основание, така и по размер.
По тези съображения,
съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение по чл.239 ГПК, поради което и претенцията следва да се уважи по този
ред.
На основание чл. 78, ал.
1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Представен е списък по
чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото производство са в
размер на 879,41лв., от които 720лева адв. възнаграждение и 159,41лева
допълнителна ДТ.
Съобразно т.12 ТР №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на ищеца и сторените от
него разноски в заповедното производство в общ размер на 520,59лева, от които 40,59лева
платена ДТ и 480лева адв. възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че в полза на ищеца „М.Б.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***
съществува вземане срещу ответника М.В.И., ЕГН ********** *** в размер на
сумите, както следва: 789,84лева, представляваща сбор от дължими и непогасени месечни лизингови
вноски- трета, четвърта и пета, всяка от по 230,35лева и шеста вноска от
98,79лева дължими за периода от 29.11.2017г. до 13.02.2018г. по договор за
финансов лизинг № AG0000430/31.08.2017г. със задължително придобиване на
собствеността върху лизинговия актив, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда- 17.09.2018г. до окончателното погасяване на задължението; 8,35лева, представляваща сбор от мораторна неустойка за забава по чл.15.1 от ОУ
към договора начислена върху главницата за периода от датата на падежа на всяка
лизингова вноска до 13.02.2018г.;
691,05лева, представляваща компенсаторна неустойка по чл.15.5 от ОУ към
договора в размер на три лизингови вноски и сумата от 540лева, представляваща разходи
за възстановяване държането на лизинговия актив по чл. 8.7.10 от ОУ към
договора, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
6897/18.09.2018г. по ч.гр.д. № 13956/2018г. по описа на ВРС, 39 състав, на
основание чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА М.В.И., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „М.Б.” ЕООД, ЕИК
********* сумата от 879,41лева,
представляваща направени в исковото производство съдебно- деловодни разноски,
на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М.В.И., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „М.Б.” ЕООД, ЕИК
********* сумата от 520,59лева,
представляваща направени в производството по ч.гр.д. № 13956/2018г. по описа на
ВРС, 39 състав, съдебно- деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.239,
ал.4 ГПК.
Препис
от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ
при РС- Варна: