СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш Е Н И Е
13.02.20г.
Софийски
градски съд І-12 състав с:
Председател: Г.И.
Разгледа
в съдебно заседание на 16.01.20г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 11562/18г. и констатира следното:
Предявени
са искове от Х. Д. против Агенция „П.И.“ с правно основание чл.
49 от ЗЗД за сумите: 200 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди/ и
чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законна лихва върху посочената сума за периода
след 13.12.16г.
Съображенията
на страните са изложени по делото.
Представените
по делото доказателства удостоверяват, че:
На
13.12.16г. ищцата /като водач на МПС-во/ е причинила пътен инцидент и в
резултат на това е загинал нейният син /Х. Л./. Обстоятелствата, свързани с посоченото
произшествие /в това число и вината на Х. Д./ са удостоверени със събраният по
делото писмен и експертен доказателствен материал /преценен в съвкупност/,
съответно /при условията на чл. 300 от ГПК/ и с влязъл в сила съдебен акт на
наказателен съд. Инцидентът е настъпил на участък от пътя /на мост „Макензен“ – с разрушен ограничителен парапет: стоманена
предпазна ограда/, стопанисван от ответника.
Главният
иск е частично основателен – до размера на сумата 150 000 лева.
Събраният
по делото доказателствен материал /писмен и експертен – преценен в съвкупност/
налага извода, че:
Основната
причина за настъпване на смъртта на Х. Л. се явява: не самият сблъсък между
двете МПС-ва /който е бил причинен виновно и
противоправно от Х. Д./, а – последвалото падане на МПС-во на ищцата от
необезопасеният мост. По делото е установено, че процесният мост е следвало да
бъде ограден /чрез действия на ответника – като субект, натоварен със
задължението да стопанисва съоръжението/ с парапет за пешеходци /а не с
предпазна мантинела за МПС-ва/. Приетата по делото техническа
експертиза обаче /в това число конкретно: обясненията на вещото лице от
съдебното заседание/ налага извода, че дори и такава ограда /предназначена за
пешеходци, а не за МПС-ва/ би попречила на автомобила
да падне от моста /след удара между двете МПС-ва/. С
оглед това именно – председателят на състава приема, че по делото е установена причинно-следствена
връзка между: липсата на ограда на моста, падането на МПС-во от него и причинената
вследствие на това смърт. Такава причинно-следствена връзка би се констатирала
/на още по-силно основание/, ако се приеме, че на мястото на моста е следвало
да бъде изградена /още изначално/ мантинела /за автомобили/, а не парапет за
пешеходци. Именно поради този конкретен извод /и по съображения за процесуална
икономия/ в случая не се налага провеждане на производство по чл. 151 от ГПК /във
връзка с възраженията на ищцата по молбата й от 20.01.20г./. Евентуалната
корекция /допълване/ на съдебния протокол /в посоченият от ищцата смисъл/ на
практика не би променила горният извод /който сам по себе си потвърждава тезата
на Х. Д./. Няма процесуална пречка /разбира се/ да бъде извършен преразпит на
вещото лице пред следващата съдебна инстанция /съответно да бъде ангажирано и
допълнително експертно доказателство в същата връзка/ - така евентуалният порок
/непълнота/ на съдебния протокол би бил отстранен по друг процесуален ред /без
да се налага забавяне на производството по делото – какъвто ефект би настъпил
при отмяна на хода по същество и образуване на процедура по чл. 151 от ГПК пред
настоящият съд/.
Изложеното
налага извода, че бездействието на ответника /да обезопаси надлежно процесното
съоръжение – мост/ на практика е довело до настъпване на процесния вредоносен
резултат /което позволява да бъде ангажирана имуществената отговорност на Агенцията
при условията на чл. 49 от ЗЗД/.
Досежно
размера на иска:
Председателят
на настоящият съдебен състав намира, че във всички случаи, когато е налице смъртен
случай – наличието на неимуществени вреди следва да се презумира /т.е –
обезщетение се следва винаги, във всички случаи на причинена смърт/. От друга
страна - по делото е разпитан и свидетел, който удостоверява конкретното
измерение на процесните неимуществени вреди.
Процесното
обезщетение се определя от съда в контекста на правилото по чл. 52 от ЗЗД при
отчитане на: горните принципни съображения, конкретните събрани по делото
доказателства - свидетелски показания /досежно вида и естеството на процесните
неимуществени вреди /, възрастта на ищцата, възрастта на загиналия.
С
оглед обстоятелството обаче /което е установено при условията на чл. 300 от ГПК
с влязъл в сила съдебен акт на наказателен съд/, че основната причина
/първопричината/ за настъпване на инцидента /сблъсък на две МПС-ва/
е: противоправното поведение на самата ищца - заявеното обезщетение следва да
бъде редуцирано до размера на горната сума.
Основателен
е и акцесорният иск:
На
ищцата следва да бъде присъдена и законна лихва върху горната главница за
периода след 13.12.16г. /датата произшествието/ доколкото във всяка хипотеза на
непозволено увреждане лихва се дължи при условията на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Агенция „П.И.“ да
плати на Х.Й.Д. ЕГН ********** сумата 150 000 лева /обезщетение за
неимуществени вреди/; законната лихва върху тази сума от 13.12.16г. до
цялостното й изплащане и 450 лева –
съдебни разноски /съразмерно на уважените искове/.
ОТХВЪРЛЯ
главният иск за сумата над 150 000 лева.
ОСЪЖДА
Х.Й.Д. да плати на Агенция „П.И.“ 75 лева – съдебни разноски
/съразмерно на отхвърлените искове/ и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и Наредбата
към него.
ОСЪЖДА
Агенция „П.И.“ да плати на адвокат Д. –
4 530 лева адвокатски хонорар на основание чл. 38 от ЗА.
ОСЪЖДА
Агенция „П.И.“ да
плати на СГС 6 000 лева - държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: