РЕШЕНИЕ
№ 72
гр. Козлодуй, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Борислав М. Методиев
при участието на секретаря Валентина Ст. Гъркова
като разгледа докладваното от Борислав М. Методиев Гражданско дело №
20221440101490 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба на А. С. А., с ЕГН:**********
чрез адв. Х. Й. от САК, преупълномощена от Еднолично адвокатско
дружество „Димитър Милев“, с която е предявил против „Вивус.БГ” ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„Лозенец“ ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от Здравко
Стаменов Райчев обективно кумулативно съединени искове, както следва:
- иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде
признато за установено в отношенията между страните А. С. А., с
ЕГН:********** и „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК: ********* гр. София, че
предвидената в сключения между тях договор за кредит №********** -
„такса бързо разглеждане“ е нищожна;
- иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника
„Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК: ********* гр. София да заплати на ищеца А. С. А., с
ЕГН:********** сумата в размер на 54,06 лева, представляваща недължимо
платена сума по договор за кредит №**********, сключен между страните
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата
молба в съда - 22.11.2022г. до окончателното изплащане.
Претендира и направени в настоящия процес разноски.
Ищецът твърди, че е страна по Договор за кредит № ********** от
06.05.2019г., сключен с „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК: ********* гр. София /с
предишно наименование 4финанс/, по силата на който се е задължил в срок до
30 дни, еднократно да върне главницата в размер на 100 лева. Впоследствие,
1
въз основа на сключен между страните Анекс, на 08.05.2019г. А. А. е получил
от ответника допълнителна сума към първоначално отпуснатия заем в размер
на още 100 лева, като размерът на заема се е увеличил до общо 200 лева.
Сочи се, че на 05.06.2019г., ищецът е погасил заема, като вместо освен
главницата в размер на 200 лева, е заплатил още сумата от 6,50 лева –
договорна лихва и сумата от 54,06 лв., представляваща такса експресно
разглеждане.
Ищецът релевира, че сключеният Договор за кредит № ********** от
06.05.2019г. е нищожен на основание чл.10, ал.1, вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не е
спазена предвидената в закона форма, както и на основание чл.11, ал.1, т.10,
вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото
съдържание, а именно ГПР.
Твърди се, че в договора е посочена услуга, свързана с усвояването на
кредита, която не е включена нито в ГЛП, нито в ГПР, като по този начин са
заобиколени изискванията на ЗПК.
Счита се, че тъй като по този начин грешно е посочен ГПР, то следва
да се приравни на хипотезата на непосочване на ГПР, по смисъла на чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК и целият договор да бъде обявен за недействителен, на
основание чл.22 от ЗПК.
Излагат се доводи, че посочването в договора на ГПР, който не е
реално прилаганият в отношенията между страните, представлява
„заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от
Закона за защита на потребителите.
Сочи се, че е нищожна клаузата в договора, с която е начислена такса
бързо разглеждане, тъй като съгласно ЗПК, кредиторът няма право да събира
такси, свързани с отпускането, усвояването и обслужването на кредита.
Релевира се, че в случая се касае за такса за отпускане на кредита, с което се
заобикаля чл.19, ал.4 от ЗПК, което е в пряко нарушение на чл.143, т.19 от
ЗЗП.
В случай, че съдът приеме, че договорът е валиден и действителен, то
се твърди нищожност на отделни клаузи от договора на основание чл.26, ал.1,
пр.1 от ЗЗД, поради нарушение на закона и на чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, поради
нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл.146 от ЗЗП,
поради неравноправност.
Моли се, съда да постанови решение, с което:
- на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, да бъде признае за установено в
отношенията между страните А. С. А., с ЕГН:********** и „Вивус.БГ”
ЕООД, ЕИК: ********* гр. София, че предвидената в сключения между тях
Договор за кредит № ********** от 06.05.2019г.- „такса бързо разглеждане“ е
нищожна;
- на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът
„Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК: ********* гр. София да заплати на ищеца А. С. А., с
ЕГН:********** сумата в размер на 54,06 лева, представляваща недължимо
платена сума по Договор за кредит № ********** от 06.05.2019г., сключен
2
между страните ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
подаване на исковата молба в съда - 22.11.2022г. до окончателното
изплащане.
В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК,
ответникът оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани.
Излагат се съображения, че са неоснователни твърденията за
нищожност на договора за паричен заем, поради нарушения на
императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗП. Твърди се, че договорът съдържа
законовоизискуемите форма и съдържание, като на ищеца още в самото
начало е предоставен Стандартен европейски формуляр /СЕФ/.
Счита се, че твърдението на ищеца, че договорът противоречи на чл.11,
ал.1, т.10, вр. чл.22 от ЗПК, е невярно, тъй като всички параметри по договора
са били известни, още на етап преддоговорна информация, доколкото са били
обективирани в СЕФ.
Сочи се, че размерът на ГПР е изчислен изцяло и в съответствие със
законовата формула, разписана в Приложение №1 към чл.19, ал.2 от ЗПК.
Релевира се, че събраната от ищеца такса Експресно разглеждане, не е
включена в ГПР, на основание чл.19, ал.3, т.2 от ЗПК, където е предвидено, че
заявяването на отделни и незадължителни услуги не следва да се включва в
ГПР.
Излагат се доводи, че предоставената незадължителна услуга – „такса
Експресно разглеждане“, която е заплатена от А. А., съответства изцяло на
законовата възможност, уредена в чл.10а, ал.1 от ЗПК, според която
кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, тъй като
характерът на тази услуга е пожелателен, незадължителен и допълнителен.
Твърди се, че такса „Експресно разглеждане“ е включена в Общите
условия по кредита, които от своя страна са предварително изпратени и
съгласувани с Комисия защита на потребителите.
Излагат се съображения, че такса „Експресно разглеждане“ не следва
да бъде включвана в „общите разходи по кредита“, тъй като не са налице
кумулативно задължителните условия затова.
Предвид незадължителния характер на посочената такса „Експресно
разглеждане“, като условие за сключване на договора, то се счита, че тя не
следва да бъде включвана в ГПР.
На следващо място се, счита, че е неоснователно и твърдението за
нищожност на клаузите в договора, тъй като същият е съобразен изцяло с
изискуемите форма и съдържание, в съответствие с императивните
изисквания на Глава трета от ЗПК, както и на ЗПФУР и ЗЗП, за което се
излагат подробни съображения.
Предвид гореизложеното се счита, че сключеният Договор за кредит е
действителен и между страните е налице валидно възникнало облигационно
правоотношение.
3
Моли се съда да постановите решение, с което да отхвърли изцяло
предявените искове като неоснователни и недоказан.
В открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се
представляват, като в изпратени до съда становища поддържат подадените
искова молба и отговор на същата.
След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от представен по делото Договор за кредит №********** от
06.05.2019г., сключен между ответника „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК: *********
гр. София /с предишно наименование 4финанс ЕООД/ – „кредитор“ и ищеца
А. С. А., в качеството на „кредитополучател“, последният е получил сумата в
размер на 100 лв. /сто лева/, като е поел задължение да я върне в срок от 30
дни, а именно на 05.06.2019г.. От договора се установява, че същият е
сключен при лихвен процент в размер на 40.88 % и ГПР 49,5 %, като
дължимата лихва за целия период е в размер в размер на 3,36 лв. /три лева и
36 ст./. Освен това кредитополучателят се е задължил да заплати на кредитора
и такса експресно разглеждане в размер на сумата от 29,24 лв. /двадесет и
девет лева и 24 ст./.
Установява се от Анекс за допълнителна сума от 08.05.2019г. към
Договор за кредит №**********/06.05.2019г., че на кредитополучателя е
отпусната допълнителна сума в размер на 100 лв. /сто лева/, като общо
дължимата главница по кредита е нараснала на 200 лв. /двеста лева/. Анексът
е сключен при Стандартен лихвен процент в размер на 40.97 %,
промоционален лихвен процент в размер на 40.93 % и ГПР в размер на 49.6
%, като дата на получаване на допълнителната сума по анекса е посочена
08.05.2019г., а като дата на връщане на общо дължимата сума по кредита –
05.06.2019г..
С посочения анекс, ищецът се е задължил да върне и сумата в размер
на 24,82 лв. /двадесет и четири лева и 82 ст./, представляваща такса експресно
разглеждане.
Така, общата дължима сума по кредита е станала 260,56 лв. /двеста и
шестдесет лева и 56 ст./, от които 200 лв. – главница, 6,50 лв. – лихва и 54,06
лв. – такса експресно разглеждане.
Видно от представени и приети по делото Разписка за извършено
плащане №2000000179210940 от 06.05.2019г. и Разписка за извършено
плащане №2000000179369707 от 08.05.2019г. е, че на А. С. А. са преведени
от ответното дружество сумите по кредита и сключения към него анекс.
По делото са представени, освен договора за кредит и анексът към него, но
и приложимите Общи условия, уреждащи отношенията между „Вивус.БГ”
ЕООД, /с предишно наименование 4финанс ЕООД/ и неговите клиенти по
повод предоставяните от дружеството финансови услуги /кредити/ от
разстояние и СЕФ.
Видно от приложимите към договора за кредит общи условия – „Такса
4
експресно разглеждане“ е такса за предоставяне на допълнителна,
незадължителна услуга по искане на кредитополучателя за експресно
разглеждане от кредитора на искането за отпускане на кредит, която
гарантира експресна обработка на кандидатурата на кредитополучателя за
отпускане на кредит и/или допълнителен кредит при срокове и условия,
посочени в общите условия.
В т.3.1 от Общите условия към договора е посочено, че договорът за кредит
се счита за сключен и влиза в сила на датата на потвърждаването му по
електронна поща от кредитора и извършването на паричния превод, след като
предварително кредитополучателят го е приел на началната страница или
подписал на хартиен носител. За целта след като кредитополучателят натисне
бутона „подпиши“, съгласно т.1.8 по-горе, кредиторът изпраща на
кредитополучателя потвърждение под формата на имейл на посочен в
профила на последния електронен адрес, с който се потвърждава сключването
на договора за кредит. Отразено е, че страните изрично се съгласяват
съобщенията по електронна поща, потвърждаващи приемането на договора за
кредит, да имат силата на саморъчни подписи в съответствие на чл.13, ал.4 от
ЗЕДЕП.
Други относими по делото доказателства не са събрани.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.55,
ал.1 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже, твърдението си за недействителност на
Договор за кредит № ********** от 06.05.2019г., сключен с „Вивус.БГ”
ЕООД, ЕИК: ********* гр. София.
В тежест на ответника е да докаже сключването на валидно
облигационно правоотношение с ищеца А. С. А., по силата на което има
право да задържи получената сума от 54,06 лв. /петдесет и четири лева и 06
ст./.
С доклада по делото, обявен за окончателен с Протоколно определение
№172 от 27.02.2023г. съдът прие за безспорно и ненуждаещо се от доказване
между страните, че между тях е сключен Договор за кредит № ********** от
06.05.2019г. и Анекс към него от 08.05.2019г., по силата на който ищецът е
получил сумата от 200 лева, която се е задължил да върне, с договорна лихва
в размер на 6,50 лв., а също и да заплати такса „Експресно разглеждане“ в
размер на 54,06 лв., както и че на 05.06.2019г. ищецът е погасил кредита, като
е заплатил на ответното дружество сумата от 200 лева – главница, сумата от
6,50 лева – договорна лихва; сумата от 54,06 лева – такса „Експресно
разглеждане“ и че посочената такса не е включена в ГПР по кредита.
Предявените искове са допустими, като предявени от субект с правен
интерес. Разгледани по същество исковете са основателни.
Съдът приема, че процесният Договор за кредит №********** от
06.05.2019г., отговаря на изискванията на чл.9, ал.1 от ЗПК, поради което
5
попада в приложното поле на потребителската защита, като приложими са
освен правилата на ЗПК, но и правилата на Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/.
От сключения между страните по делото Договор за кредит
№********** от 06.05.2019г., се установява, че същият има характеристиката
на договор, сключен от разстояние по смисъла на Закон за предоставяне на
финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Съгласно нормата на чл.6 от
ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки
договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние – едно или повече.
Страните не спорят и съдът приема, че с оглед предвиденото в
приложимите към договора Общи условия, приети от ищеца, че страните
изрично се съгласяват съобщенията по електронна поща, потвърждаващи
приемането на договора за кредит, да имат силата на саморъчни подписи в
съответствие на чл.13, ал.4 от ЗЕДЕП, то процесният договор за кредит е
подписан от ищеца с електронен подпис.
Съдът следва да се произнесе по доводите на ищеца за наличие на
неравноправни клаузи в сключения с ответника Договор за кредит
№********** от 06.05.2019г..
С разпоредбата на чл.143 от ЗЗП, законодателят е обявил за
неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и
20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК.
В случая, съдът намира, че са спазени изискванията, уредени от
законодателя в чл.11, ал.1, т.7, т.9, т.11 и т.12, както и че чл.11, ал.1, т.8 и т.9а
и чл.12, ал.1, т.7-9 са неприложими към посочения договор, предмет на
делото.
Настоящият съдебен състав счита, че в случая е налице нарушение на
нормата на чл.19, ал.1 и ал.2 от Закона за потребителския кредит, според
която годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени
разходи/, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими
на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит и който се изчислява по формула,
съгласно Приложение 1 към закона, като вземат предвид посочените в него
общи положения и допълнителни допускания. Легална дефиниция за „Общ
разход по кредита за потребителя“ е дадена от законодателя в Параграф 1, т.1
от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит, където е
6
посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси, възнаграждение за посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги , свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат
на прилагането на търговски клаузи и условия.
Посочването на размера на ГПР е задължително, тъй като по този
начин се информира потребителя за възможността да съобрази реалната цена
на финансовата услуга, а също и да прецени икономическите последици от
сключване на договора, което ще му даде възможност да направи избор да
сключи или не договора за кредит.
В чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски
кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
Приложение №1 начин.
Според съда в съдържанието на договора за паричен заем е допуснато
нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като посоченият ГПР в размер на
49,50 % е неточен и заблуждава кредитополучателя /потребителя/.
Това е така, тъй като предвидената в Договор за кредит №**********
от 06.05.2019г. и Анекс към него от 08.05.2019г. обща сума в размер на 54,06
лева – „такса експресно разглеждане“, следва да се включи в ГПР, съгласно
нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК, в противен случай това ще доведе до
съществена разлика в посочения и действително прилагания ГПР, което е
равнозначно на непосочването на ГПР по кредита.
В настоящия случай в договора липсва конкретизация относно начина,
по който е формиран посочения процент ГПР /49.50%/, което води и до
неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е
нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и
разбираем начин - чл.10 ал.1 от ЗПК. ГПР е посочен като абсолютна стойност,
при неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което не е
позволило на ответника да прецени икономическите последици от
сключването на договора, поради което съдът намира, че той е
недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК.
Страните по делото не спорят и съдът прие за безспорно, че
предвидената в договора и анекса към него такса експресно разглеждане не е
включена в ГПР. С тази сума кредитът се оскъпява, най-малкото защото с нея
се покриват разходи, свързани с него и същите са били известни на
кредитора.
В чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит е предвидено, че
7
Годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерски съвет на Република България.
Заплащането на такса експресно разглеждане води до заобикаляне на
нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като максималният размер на ГПР по
потребителския кредит ще надхвърли допустимия петкратен размер на
законната лихва.
На следващо място, не е ясно предоставена ли е на ищеца тази услуга
„експресно разглеждане“, по какъв начин и в какъв срок. В случая, размерът
на тази такса е над 25 % от размера на кредита, което е прави необосновано
висока, без да е ясен начинът на определянето й, което според съда
противоречи на добрите нрави.
Съгласно нормата на чл. 26, ал. 1 ЗЗД нищожни са договорите, които
противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които
накърняват добрите нрави, вкл. и договорите върху неоткрити наследства.
Съдът счита, че неравноправна и поради това нищожна е клаузата в
Договор за кредит №********** от 06.05.2019г. и Анекс към него от
08.05.2019г., предвиждаща заплащане на такса експресно разглеждане в
размер на 54,06 лева.
В случая, включването на клаузата за такса експресно разглеждане в
Договор за кредит №********** от 06.05.2019г. и Анекс към него от
08.05.2019г. противоречи освен на закона и на добрите нрави, а също е налице
и заобикаляне на закона, каквато забрана предвижда чл.26, ал.1 от ЗЗД,
поради което й предявеният иск се явява основателен и доказан.
Съгласно нормата на чл.55, ал.1 от ЗЗД, който получи нещо без
основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание е длъжен
да го върне.
От изложеното по-горе става ясно, че ответното дружество е получило
сумата в размер на 54,06 лева - такса експресно разглеждане на отпаднало
основание, поради което и същата подлежи на връщане.
С оглед на това съдът, намира, че и предявеният иск с правно основание
чл.55, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в
размер на 54,06 лева, представляваща недължимо платена сума по Договор за
кредит №********** от 06.05.2019г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от подаване на исковата молба в съда - 22.11.2023г. до
окончателното изплащане, следва да бъде уважен, като основателен и
доказан.
По разноските:
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски,
съразмерно на уважената част от исковете.
Ищецът са направил разноски за държавна такса в размер на 100.00
лева и предвид уважаването на предявените искове в пълен размер, то
ответното дружество следва да бъде осъдено да му заплати сторените
8
разноски в цялост.
На пълномощника на ищеца Еднолично адвокатско дружество
„Димитър Милев“ с БУЛСАТ:*********, с адрес гр. София ж. к.
“Манастирски ливади“, бл.112, вх. „А“, ет.2, оф.11, представлявано от адв.
Димитър Мирославов Милев - Управител следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл.38 от ЗА, в размер съобразно
уважените искове и съгласно Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Поради това, дължимото на
основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, съгласно разпоредбата
на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е в размер на 480.00 лева с ДДС, за всеки от
исковете или общо 960 лева.
Така мотивиран по изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД в
отношенията между страните А. С. А., с ЕГН:********** и „Вивус.БГ”
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„Лозенец“ ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от Здравко
Стаменов Райчев, че предвидената в сключения между тях Договор за кредит
№********** от 06.05.2019г. - „такса експресно разглеждане“ е нищожна,
като противоречаща на закона и на добрите нрави.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“ ул.
„Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от Здравко Стаменов
Райчев ДА ЗАПЛАТИ на А. С. А., с ЕГН:********** сумата в размер на
54,06 лева /петдесет и четири лева и 06 ст./, представляваща дадена без
основание такса експресно разглеждане по Договор за кредит №**********
от 06.05.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
подаване на исковата молба в съда - 22.11.2022г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, р-н „Лозенец“ ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54,
представлявано от Здравко Стаменов Райчев да заплати на А. С. А., с
ЕГН:********** , направените пред настоящата инстанция съдебно-
деловодни разноски в размер на сумата от 100.00 лв., представляваща
заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА, „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“ ул.
„Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от Здравко Стаменов
Райчев ДА ЗАПЛАТИ на Еднолично адвокатско дружество „Димитър
Милев“ с БУЛСАТ:*********, с адрес гр. София ж. к. “Манастирски ливади“,
бл.112, вх. „А“, ет.2, оф.11, представлявано от адв. Димитър Мирославов
Милев - Управител сумата в размер на 960.00 лева с ДДС, за оказана правна
9
помощ по делото на ищеца А. С. А.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
10