РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Пловдив, 16.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Вера Ив. И. Въззивно гражданско дело №
20245000500549 по описа за 2024 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 769, постановено на 13.06.2024 г. по гр.д.
1340/2021 г. на Окръжен съд-Пловдив, в частите му, с които е осъден Д. Р. Р.,
представляван от законния си представител Л. М. Р.-настойник, да заплати на
Г. П. Й. сумата в размер на 100 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от умъртвяване на дъщеря й З. М.ва С.а на
16-17.12.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 17.12.2018 г. до
окончателното изплащане, осъден е Д. Р. Р., представляван от законния си
представител Л. М. Р.-настойник, да заплати на М. С. Ж. сумата в размер на
100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени
от умъртвяване на дъщеря му З. М.ва С.а на 16-17.12.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от 17.12.2018 г. до окончателното изплащане, и е
осъден Д. Р. Р., представляван от законния си представител Л. М. Р.-настойник,
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВСС сумата в
размер на 8 000 лв., представляваща ДТ, и в полза на ОС-Пловдив 1 072 лв.-
разноски за експертизи.
1
Обжалвано е също така определението, постановено от окръжния съд на
24.09.2024 г. в производство по чл.248 от ГПК, с което е допълнено
постановеното съдебно решение в частта за разноските, като са осъдени Г. Й.
и М. Ж. да заплатят на Д. Р., действащ чрез настойника си Л. Р., сумата 2 500
лв.-разноски по делото по съразмерност.
Жалбоподателят Д. Р. Р., представляван от законния си представител-
настойник Л. М. Р., моли по съображения, изложени в подадената на
15.07.2024 г. въззивна жалба, решението да бъде отменено като
незаконосъобразно в обжалваните негови части, като бъдат отхвърлени изцяло
предявените срещу него искове за присъждане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди. Като ответник в производството пред окръжния съд
оспорва исковете като неоснователни. Ответниците по въззивната жалба
Г. П. Й. и М. С. Ж. молят тя да бъде отхвърлена като неоснователна по
съображения, изложени в отговор от 18.11.2024 г. Като ищци в
производството пред окръжния съд всеки от тях двамата предявява обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 45,ал.1 от ЗЗД и чл. 86,
ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника Д. Р. Р. да заплати на всеки от тях
сумата 200 000 лв. като обезщетение за причинени неимуществени вреди от
деликт – търпени болки и страдания вследствие на умъртвяването на тяхната
дъщеря З. М.ва С.а на 16-17.12.2018 г., ведно със законната от датата на
завеждане на исковата молба.
С подадената на 12.11.2024 г. частна жалба частните жалбоподатели Г.
Й. и М. Ж. молят да бъде отменено като неправилно определението на
окръжния съд от 24.09.2024 г. по изложените в нея съображения.
Ответникът по частната жалба Д. Р. Р., представляван от законния си
представител-настойник Л. М. Р., моли тя да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка
с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено
следното:
Безспорно е между страните, че Д. Р. Р. е причинил на 16-17.12.2018 г.
смъртта на З. М.ва С.а. Безспорно е, видно е и от представеното от ищците с
2
исковата молба удостоверение за наследници, че двамата ищци Г. П. Й. и М. С.
Ж. са родителите на З. С.а.
С подадената на 21.05.2021 г. искова молба ищците Г. Й. и М. Ж.
твърдят, че ответникът Д. Р. е умъртвил дъщеря им по особено жесток и
мъчителен начин за жертвата, като е употребил алкохол и наркотични
вещества-кокаин, който факт се установява от намереното количество
наркотично вещество-кокаин в хотелската стая и то е било обект на изследване
от органите по разследването в наказателното производство. Твърдят, че
срещу Д. Р. е било водено наказателно производство (ДП № 513-ЗМК-
243/2018 г. по описа на СДВР, пр.пр.№ 21 642/2018 г. на СГП) за извършено
престъпление по чл.115 от НК за убийството на З. С.а, в хода на което от
изготвената СППЕ е установено, че той страда от психично заболяване
параноидна шизофрения, което според разследващите органи е състояние,
изключващо вменяемостта, респективно наказателната отговорност, поради
което наказателното производство е прекратено с постановление на прокурор
от 12.04.2019 г. Твърдят, че това постановление е било обжалвано, потвърдено
е с определение на СГС, което е било отменено с определение на САС, след
което са били извършени процесуално-следствени действия в изпълнение на
указанията на САС и в хода на допълнителното разследване е установено, че Р.
е бил с поставена диагноза „параноидна шизофрения“ с първа хоспитализация
през 2010 г. и последна такава в стационара на ЦПЗ-П. от 4.03.2018 г. до
20.12.2018 г. с поставена диагноза „параноидна шизофрения“, че на 13.12.2018
г. той е извършил правна сделка пред нотариус, като е продал свой собствен
недвижим имот на С.З.Ш.-М., че Р. е бил осъждан за извършени престъпления
от общ характер в периода, когато вече е бил с поставена диагноза
„параноидна шизофрения“ и е изтърпявал наказания „Лишаване от свобода“,
наложени му за извършени престъпления от общ характер в периода, когато
вече е бил с поставена диагноза „параноидна шизофрения“. Твърдят, че от
посочените факти може да се направи обоснован и логичен извод, че Р. към
датата на изписването му от стационара на ЦПЗ-П. е бил в състояние на
ремисия на заболяването, което означава, че е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като съобразно
критериите на мерките по Закона за здравето той не е бил опасен за околните
хора и за себе си. Твърдят, че фактът, че на 13.12.2018 г. Р. е извършил правна
сделка продажба на недвижим имот потвърждава извода, че той е имал
3
интелектуалния и волеви капацитет да осъществява самостоятелно
правнозначими действия и да разбира последиците от тези действия, което
поставя въпроса и за наличието на интелектуалните и волеви способности на
Р. да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си към момента на извършване на престъплението. Твърдят, че в
материалите от наказателното дело има данни и доказателства, които
установяват факта, че за времето от 13.12.2018 г. до 17.12.2018 г., когато е
умъртвил З. С.а, е налице обективна причина, която е провокирала остър
психотичен пристъп, психотично разстройство вследствие на комбинирана
употреба на метадон, кокаин, амфетамини и канабиноиди. Твърдят, че в
психиатрията се приема, че такъв психотичен пристъп може да бъде
провокиран от употребата на наркотични вещества и алкохол, каквато
диагноза Р. има поставена от ЦПЗ-П. – „Психически и поведенчески
разстройства, дължащи се на употреба на опиоди, синдром на зависимост“
вследствие злоупотреба с наркотични вещества и алкохол. Твърдят, че въз
основа на изготвено заключение на назначена повторна КППЕ наказателното
производство срещу Р. е било прекратено с постановление на наблюдаващия
прокурор от СГП от 15.10.2019 г., което е влязло в сила. Твърдят, че те като
родители са имали много силна връзка с дъщеря си З., загубата й е
непреодолима, болката и страданието, които изживяват, са непоносими и
неописуеми. Твърдят, че с действията си Р. е осъществил фактическия състав
на непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД и претендират за присъждане на
обезщетения за причинените им неимуществени вреди в размер на по 200 000
лв. за всеки от тях, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба.
Препис от исковата молба е връчен на ответника чрез неговата майка Л.
Р. на 2.06.2021 г. и не е подаден писмен отговор. В хода на производството
пред окръжния съд е установено от писмо на ДПБ-Л., че Д. Р. е настанен на
принудително лечение по смисъла на чл.89,б.“в“ от НК с определение на СРС
от 21.11.2019 г., като е продължено принудителното лечение с определение на
РС-Л. от 3.06.2021 г. Също в хода на делото във връзка с изпратено до ОП-П.
определение на окръжния съд, постановено по делото на 12.01.2023 г., по
искане на ОП-П. с решение от 17.10.2023 г. по гр.д. № 835/2023 г. на ОС-П. Д.
Р. е поставен под пълно запрещение, което решение е влязло в сила на
7.11.2023 г., след което с решение на Органа по настойничество и
попечителство при Община „Р.“от 1.12.2023 г. е определена за законен
4
настойник на поставения под запрещение Р. неговата майка Л. М. Р.. На
19.03.2024 г. по делото е постъпило писмено становище от ответника чрез
упълномощения от неговия настойник процесуален представител-адвокат, с
което искът се оспорва като неоснователен, включително по размер. Оспорва
се наличието на силна връзка между ищците и дъщеря им З.. Заявено е, че не
са налице основания за ангажиране на деликтната отговорност на ответника,
както и че е установено категорично по делото, че Р. не е предизвикал виновно
неспособността си да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си предвид безспорно му психично заболяване
параноидна шизофрения, което е констатирано през 2010 г. и към момента на
извършване на престъплението е довело до състояние на шизофренен
пристъп. Твърди се, че при ответника, както е установено в наказателното
производство, е налице медицинският критерий, обуславящ невменяемост,
като към датата на деянието заболяването му е било обострено, бил е налице
остър психотичен пристъп, което негово състояние е било пречка за разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Заявено е, че вещите лица са категорични, че наркотиците не са причина за
халюцинациите на Р., а причината за това е параноидната шизофрения, като
причината за психотичното разстройство е тежката параноидна шизофрения, а
не употребата на наркотични вещества. Твърди се, че с оглед заключението на
приетата по делото КСППЕ и прекратяването на наказателното производство
по отношение на ответника като причинител на вредата въведената с
чл.45,ал.2 от ЗЗД презумпция за виновност е оборена, тъй като в кумулативна
даденост са съществували към релевантния за спора момент медицински и
юридически критерии, че той е недееспособен по смисъла на чл.47,ал.1 от
ЗЗД, поради което не може да носи гражданска отговорност за причиненото
умъртвяване на З. С.а. Твърди се, че по делото е доказано, че ответникът към
момента на извършване на престъплението не е разбирал смисъла а
значението на извършеното, не е могъл да ръководи постъпките си и не се е
поставил умишлено в това състояние, поради което не може да е деликтно
отговорен за стореното. Заявено е искане съдът да отхвърли исковете като
неоснователни и прекомерно завишени.
С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че са
неоснователни възраженията на ответника, изключващи гражданската му
отговорност за вреди. Съдът посочва, че съгласно чл.45,ал.2 от ЗЗД вината се
5
предполага до доказване на противното и е в тежест на деликвента да обори
презумпцията за вина, като преценява, че в случая ответникът не е оборил по
категоричен начин презумпцията за вина. Съдът посочва, че възможността на
извършителя да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги
ръководи следва да се преценят към момента на извършване на непозволеното
увреждане, като от назначената комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза не се установява по безспорен начин, че към
момента на деянието на 16-17.12.2018 г. ответникът не е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното от него. Съдът посочва, че вещите
лица са категорични, че към посочения момент Р. се е намирал в състояние на
остра фаза на „продължително разстройство на съзнанието“, поведението му е
било агресивно, неадекватно, хаотично, неподредено, мотивирано от
неразбираеми психопатологични стимули, ръководено от възникналата
налудна продукция, употребата на наркотични вещества и неприемането на
назначените медикаменти за терапия на параноидната шизофрения. Съдът се
позовава на решение № 2469/8.10.1973 г. на ВС по гр.д. № 1410/1973 г. и
приема, че в случая неспособността виновно е причинена от Р., който като
знае своето страдание параноидна шизофрения употребява наркотици и
изпада в състояние да не може да разбира и да ръководи действията си,
поради което следва да се ангажира деликтната му отговорност, която
произтича от общото правило да не се вреди другиму. При определяне на
размера на обезщетението по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД съдът
взима предвид доказаните от гласните доказателства болки и страдания от
неимуществен характер, търпени от ищците поради загубата на дъщеря им, с
която са били в прекрасни взаимоотношения на силна обич и привързаност,
както и момента на настъпване на увреждането 16-17.12.2018 г., и преценява,
че за репариране на вредите следва да присъди сумата от по 100 000 лв. за
всеки един от ищците поотделно, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането 17.12.2018 г. до окончателното изплащане. Затова
присъжда в полза на ищците и в тежест на ответника обезщетения за
причинените им неимуществени вреди в размер на по 100 000 лв. и отхвърля
исковете за разликата над 100 000 лв. до предявените размери от по 200 000
лв.
На 11.07.2024 г. е подадена молба да окръжния съд от ответника по
спора Д. Р. Р., представляван от законния си представител-настойник Л. М. Р.,
6
за допълване на съдебното решение с присъждане в негова полза и в тежест на
ищците на разноски за производството по съразмерност за платеното
адвокатско възнаграждение.
С подадения на 12.09.2024 г. отговор на молбата ответниците по нея Г.
Й. и М. Ж. молят тя да бъде отхвърлена като неоснователна. Заявено е, че
ищците са освободени от внасяне на такси и разноски на основание
чл.83,ал.1,т.4 от ГПК с определение на окръжния съд от 31.05.2021 г., като при
осъждането на ответника да заплати на ищците обезщетение със съдебното
решение не са им присъдени разноски за адвокатско възнаграждение поради
факта, че такива не са направени и те са били освободени от такива, като
изрично е заявено това обстоятелство. Заявено е, че основанието по
чл.81,ал.1,т.4 от ГПК е мярка на закрила от държавата спрямо жертвите от
престъпление, която провежда изискванията на Директива 2012/29/ЕС на ЕП и
на Съвета от 25.10.2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата,
подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково
решение 2001/220/П. на Съвета. Моли се с оглед принципа на справедливост и
пропорционалност за направените разноски да бъде оставена без уважение
молбата за присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуалния
представител на ответника. Твърди се и че не са налице писмени
доказателства за реално изплатено адвокатско възнаграждение.
С обжалваното определение от 24.09.2024 г. окръжният съд констатира,
че с решението исковете са уважени частично и в него няма произнасяне по
искането на ответника за присъждане на разноски, направено в становището
от 19.03.2024 г. и в последното открито съдебно заседание. Съдът приема, че
по делото са представени доказателства – договор за правна защита и
съдействие за изплащането на сумата от 5 000 лв. Съдът намира, че предвид
изхода на спора и на основание чл.78,ал.3 от ГПК ищците следва да бъдат
осъдени да заплатят направените от ответника разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете или общо 2 500 лв. Съдът приема, че ищците са
освободени от публичноправното задължение да внасят такси и разноски за
производството, но не и от материалноправната отговорност за сторените от
насрещната страна разноски по делото, като се позовава на определение №
136/15.04.2014 г. на ВКС по гр.д. № 6760/2013 г., 4 ГО.
С въззивната жалба жалбоподателят твърди, че е неправилно решението
7
на окръжния съд в обжалваните негови части, с които предявените срещу него
искове за присъждане на обезщетения за причинени неимуществени вреди на
всеки от двамата ищци са уважение за размер на по 100 000 лв. Твърди се, че
неправилно окръжният съд е приел, че родителите на З. С.а са имали
изключително силна връзка с дъщеря си, като не е обсъдил изложените в
представеното становище съображения. Заявено е, че дъщерята на ищците е
живеела в гр. С.З. заедно с приятеля си, чрез интернет сайт за запознанства се
е запознала с ответника и поддържала връзка с него, така се уговорили да се
срещнат на 15.12.2018 г. в гр.С., тя наела хотелска стая в хотел „Р.“,
предплатила 4 нощувки и очаквала ответника, за тази връзка тя криела и
близките й не знаели за нея, както и че към онзи момент тя се е намирала в
гр.С. с Д.. Заявено е, че с оглед на това тя не е имала голяма връзка с
родителите си и е криела неща за живота си от тях, водела е таен от тях живот
и затова не може да се твърди, че са били изключително близки, което и да
обуславя претендираното обезщетение в този размер. Твърди се, на следващо
място, че при задържането на Р. на разследващите е направило впечатление, че
той е неадекватен, като са изложени съображенията, вече посочени и в
становището, представени в окръжния съд на 19.03.2024 г. Заявено е, че в хода
на образуваното наказателно производство по ДП №***/2018 г. на СДВР,
пр.пр. №*****/2018 г. на СГП, водено за престъпление по чл.115 от НК, е била
изготвена СППЕ за обвиняемия Р., съгласно която той страна от психично
заболяване параноидна шизофрения, т.е. при него е налице медицинския
критерий, обуславящ невменяемост. Заявено е, че към датата на деянието
заболяването на Р. е било обострено, като е бил налице остър психотичен
пристъп, което негово състояние е било пречка да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, поради което при
него е налице и юридическият критерий, обуславящ невменяемостта му.
Заявено е, че затова и предвид разпоредбата на чл. 33,ал.1 от НК
наказателното производство против Р. е било прекратено. Относно
възможността поставените под запрещение да носят гражданска отговорност
за своите действия е посочено, че разпоредбата на чл.47 от ЗЗД предвижда, че
неспособният да разбира и ръководи постъпките си не отговаря за вредите,
които е причинил в това състояние. Заявено е, че по делото е приета КСМЕ,
като вещите лица заявяват, че ответникът няма съзнанието за извършено
престъпление и по тази причина продължава с лечението си и още дълго
8
време ще го продължава, като става ясно, че в това си състояние Р. не може да
разграничи реалността от неговата фантазна реалност, в която живее.
Посочено е, че употребата на психоактивни вещества може да е причина за
отключването на психично разстройство, но в случая на Р. водеща е тежката
параноидна шизофрения, която той вече има, като е видно от заключението на
вещите лица, че Р. е употребил наркотични вещества за да се почувства по-
добре и да угоди на З.. Заявено е, че вещите лица са категорични и че
наркотиците не са причина за халюцинациите на Д., а причината за това е
параноидната шизофрения, като е безспорно становището им, че причината за
психотичното разстройство е тежката параноидна шизофрения, а не
употребата на наркотични вещества. Заявено е, че по делото е доказано, че Р.
има призната невменяемост, както и че един човек, който не е с психоза, дори
и да получи краткотрайна психоза вследствие на употреба на психоактивно
вещество, това ще трае един-два дни, дори и да има агресия това действие ще
е краткотрайно, а това поведение на Р. може да е само от тежка налудност от
много тежка психоза, която не се получава от употребата на наркотици.
Твърди се, че не са налице основания за ангажиране на деликтната
отговорност на Р., тъй като по делото е категорично установено, че той не е
предизвикал виновно неспособността си да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си предвид безспорното му
психично заболяване параноидна шизофрения, което според изслушаната
комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза е
констатирано през 2010 г. и към момента на извършване на престъплението е
довело до състояние на шизофренен пристъп. Счита се въз основа на
заключението на тази експертиза и на прекратяването на наказателното
производство на основание чл.33 от НК, че по отношение на Р. като
причинител на вредата е оборена въведената с чл.45,ал.2 от НК презумпция за
виновност, защото в кумулативна даденост са съществували към релевантния
за спора момент медицинският и юридическият критерии, че е недееспособен
по смисъла на чл.47,ал.1 от ЗЗД и затова не може да носи гражданска
отговорност за причиненото умъртвяване на З. С.а. Твърди се, че по делото е
доказано, че Р. към момента на извършване на престъплението не е разбирал
смисъла и значението на извършеното, не е могъл да ръководи постъпките си
и не се е поставил умишлено в това състояние, поради което той не може да е
деликтно отговорен за стореното. Твърди се, че окръжният съд е постановил
9
неправилно решение въз основа на грешни изводи, които не кореспондират
със събраните в производството доказателства, както и при грешна
интерпретация на същите. Заявено е още, че окръжният съд не е отчел, че Р. е
страдал от заболяването си от много години и е имал ТЕЛК, поради болестта
не е можел да работи, както и че към момента на извършеното деяние се е
водил в болница. Заявено е, че е безспорно, че Р. към момента на
извършването на деянието е бил психично болен, провеждал е лечение, което
се потвърждава и от приетата КСМЕ, но окръжният съд не е коментирал тези
факти в пълнота и правилно. Затова се иска решението на окръжния съд да
бъде отменено.
С отговора на въззивната жалба от ответниците по нея е заявено, че
съдът е обсъдил релевантните по делото факти, като е оценил и обсъдил
всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, правните му
изводи съответстват на събраните по делото доказателства и на
действителното фактическо положение и тези изводи са правилни. Заявено е,
че изводите на окръжния съд при определянето на размера на обезщетението
са правилни, като са съобразени с критериите, визирани в чл.52 от ЗЗД, и
установените факти и обстоятелства по делото. Заявено е искане решението да
бъде потвърдено.
С частната жалба против определението на окръжния съд от 24.09.2024
г. са изложени съображения, идентични на вече заявените в молбата по чл.248
от ГПК, и се иска това определение да бъде отменено.
Становището на ответника за неоснователност на тази частна жалба е
заявено от неговия пълномощник-адвокат в съдебното заседание на
апелативния съд на 13.01.2025 г.
Съгласно разпоредбите на чл.45,ал.1 и ал.2 от ЗЗД, всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи
на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Съгласно нормата на чл.47,ал.1 от ЗЗД, неспособният да разбира или да
ръководи постъпките си не отговаря за вредите, които е причинил в това
състояние, освен ако неспособността е причинена виновно от самия него.
Деликтната отговорност в гражданското право не се покрива с наказателната
отговорност и при определени предпоставки наказателно неотговорни лица
могат да носят гражданска отговорност, ако са нарушили правилото да не се
10
вреди другиму, като възможността на извършителя да разбира свойството и
значението на постъпките си и да ги ръководи следва да се преценят към
момента на извършването на непозволеното увреждане и е в тежест на
деликвента да обори презумпцията за вина по чл.45,ал.2 от ЗЗД (в тази насока
– решение № 119/23.02.2010 г. на ВКС по гр.д. № 4702/2008 г., 3 ГО, ГК).
Специалният фактически състав за изключване отговорността на деликвента
при непозволено увреждане, въведен с правилото на чл.47,ал.1 от ЗЗД, е по
отношение на неспособния да разбира действията си и/или да ръководи
постъпките си, но само ако към момента на увреждането той е бил в това
състояние и то не е причинено виновно от него, защото ако деликвентът
виновно се е поставил в състояние на неспособност да разбира и/или да
ръководи постъпките си, той е деликтно отговорен за причинените на трети
лица вреди на общо основание, като при неспособност на деликвента да
разбира или да ръководи постъпките си той не носи отговорност за
причинените от него в състоянието на неспособност вреди без значение на
какво тя се дължи – на постоянна душевна болест или на временно
помрачаване на съзнанието, както и е без значение дали лицето преди това е
поставено под запрещение или невменяемостта му се дължи на временно
краткотрайно психично разстройство (в тази насока – решение №
39/26.03.2021 г. на ВКС по т.д. № 938/2020 г., 2 ТО, ТК). Тъй като
доказателствената тежест за оборването на презумпцията за вина по чл.45,ал.2
от ЗЗД е за деликвента, в случая ответникът следва да заяви съответното
възражение за наличие на обстоятелства и основание по чл.47,ал.1 от ЗЗД, а
именно че той не отговаря за причинените от него вреди, тъй като е бил
неспособен да разбира или да ръководи постъпките си и в това състояние е
причинил вредите, като неспособността не е причинена виновно от самия
него, съответно, той следва и да установи основателността на своето
възражение, като ангажира и бъдат събрани по делото съответни
доказателства. В случая възражението не е направено от ответника в срока по
чл. 131,ал.1 от ГПК, тъй като писмен отговор по чл.131,ал.2 от ГПК не е
подаден, а то е направено едва със становището от 19.03.2024 г., изготвено от
пълномощник-адвокат, упълномощен от настойника на ответника вече след
поставянето на ответника под пълно запрещение, като доказателствени
искания от страна на ответника по делото не са били заявени, съответно, по
негово искане доказателства не са събирани, а той се ползва от
11
доказателствата, вече събрани по делото по искане на ищците. Следва обаче
да се отчете, че в случаят пропускът да се представи отговор на исковата
молба несъмнено се дължи на особени непредвидени обстоятелства по
смисъла на чл.133,предл.последно от ГПК, поради което възражението на
ответника, заявено със становището от 19.03.2024 г. следва да бъде разгледано
при решаването на спора между страните. Видно е от досието на
първоинстанционното дело, че окръжният съд е изпратил на 31.05.2021 г.
препис от исковата молба с приложенията на ответника Р. на неговия адрес в
село Б. и те са получени от неговата майка Л. Р. на 2.06.2021 г., след което
отговор не е бил подаден. Впоследствие в хода на производството по делото е
установено от окръжния съд от писма от Държавна психиатрична болница-Л.
от 16.11.2021 г. и 21.12.2021 г., че ответникът Р. е бил настанен там за
продължаващо принудително лечение. Видно е от наказателното
производство по ДП №**********/2018 г. по описа на СДВР, пр.пр.
№*****/2018 г. по описа на СГП, приложено в съдебното заседание на
окръжния съд на 4.11.2021 г., че Р. е бил освидетелстван на 17.12.2018 г. от
специалист по психиатрия и съдебна психиатрия и от специалист-клиничен и
съдебен психолог и с експертно становище е предложено негово стационарно
изследване, на 18.12.2018 г. от разследващ полицай е направено искане до
СГП за внасяне на искане в СГС по реда на чл.70,ал.1 от НК за настаняване на
обвиняемия Р. за изследване в психиатрично заведение, каквото искане е
направено на 19.12.2018 г. и с определение от 19.12.2018 г. по НЧД №
5742/2018 г. на СГС е постановено Р. да бъде настанен за изследване в
психиатрично заведение, а именно „Държавна психиатрична болница“-гр.Л..
Видно е от заключението на комплексната съдебно-психиатрична и съдебно-
психологична експертиза от 12.08.2022 г., приета по делото в съдебното
заседание на РС-Л. по делегация на 14.10.2022 г., че ответникът Р. все още е
бил на лечение там, като вещите лица са провели именно там с него
психиатрично интервю и психологично изследване. В съдебното заседание на
апелативния съд без представено от страна на жалбоподателя в копие
удостоверение за настоящ адрес, видно от което той има заявен настоящ адрес
в с. Б. от 31.12.2024 г. При тези обстоятелства, с оглед тежкото здравословно
състояние на ответника поради психично заболяване и неговото
продължително лечение в болница следва да се приеме, че правото си на
защита по делото той не е могъл да упражни надлежно във времето до
12
поставянето му под пълно запрещение и назначаването на негов настойник,
като това е направено едва със становището от 19.03.2024 г. Спори се с оглед
на това становище между страните дали ответникът може да отговаря за
причинените от него на ищците неимуществени вреди (няма спор, че той е
умъртвил на 16-17.12.2018 г. тяхната дъщеря З. С.а и така им е причинил
болки и страдания), като ищците твърдят наличие на всички елементи от
фактическия състав на чл.45,ал.1 от ЗЗД с позоваване на презумпцията по
чл.45,ал.2 от ЗЗД и претендират за присъждане на парично обезщетение, а
ответникът възразява с позоваване на нормата на чл.47,ал.1 от ЗЗД, че не носи
отговорност за вредите, тъй като към датата на деликта е бил неспособен да
разбира и да ръководи постъпките си, които вреди е причинил в това
състояние и която неспособност не е причинена виновно от самия него.
Съгласно нормата на чл.269 от ГПК и изложените във въззивната жалба
твърдения и доводи апелативният съд следва да прецени основателността на
тези искания на ищците и на възражението на ответника и да определи дали
ответникът дължи обезщетение на ищците, съответно, ако дължи, в какъв
размер следва да бъде то присъдено. Следва веднага да се посочи, че при
условията на чл.269,изр.1,предл.2 от ГПК апелативният съд служебно ще
обезсили като недопустимо обжалваното решение в частта му, с която законна
лихва върху обезщетенията е присъдена с начална дата датата на деликта
17.12.2018 г., за времето от 17.12.2018 г. до 21.05.2021 г.-датата на подаването
на исковата молба в окръжния съд, тъй като в петитума на исковата молба
претенциите на ищците за присъждане на законна лихва върху
претендираното обезщетение за неимуществени вреди за всеки от тях е
заявена с начална дата датата на завеждането на исковата молба, и с
присъждането на законна лихва върху сумите на обезщетението от по-ранна
дата съдът се е произнесъл извън (в повече от) заявеното искане.
Безспорно е между страните, че против ответника е било образувано
наказателно производство по ДП №***/2018 г. по описа на СДВР, пр.пр.
№*****/2018 г. по описа на СГП, водено за престъпление по чл.115 от НК за
убийството на З. С.а, извършено от него на 16-17.12.2018 г., което е било
прекратено с влязло в сила постановление на прокурора от 15.10.2019 г.,
защото въз основа на експертни заключения е прието, че към момента на
извършване на престъплението при обвиняемия Р. е бил налице медицинският
критерий по чл.33,ал.1 от НК, обуславящ невменяемост, което състояние е
13
било пречка той да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, поради което при обвиняемия Р. е налице и
юридическият критерий, обуславящ невменяемост на лицето, и тъй като
съгласно чл.33,ал.1 от НК лице, което действа в състояние на невменяемост, е
наказателно неотговорно, е налице основание за прекратяване на
наказателното производство спрямо обвиняемия Р. с прилагането на
принудителни медицински мерки по реда на чл.89 от НК. Безспорно е също
така, че деликтната отговорност за Р. не е по начало изключена поради
прекратяването на наказателното производство против него с оглед нормата
на чл.33,ал.1 от НК, тъй като той е нарушил правилото да не се вреди другиму
и, въпреки че е наказателно неотговорен за извършеното от него убийство, от
значение за търсената сега гражданска отговорност е и следва да се преценява
дали към момента на извършването на непозволеното увреждане той е бил
способен или неспособен да разбира свойството и значението на постъпките
си и да ги ръководи, а ако е бил неспособен да разбира свойството и
значението на постъпките си – дали тази неспособност е била причинена
виновно от самия него. За установяването на тези правнорелевантни факти
несъмнено са необходими специализирани знания и е от съществено значение
каква е преценката на съответните медицински специалисти. От значение е
също така да се установи и чрез преценка на останалите събрани по делото
доказателства какво е било психическото състояние на Р. в момента на
деликта, дали то му е давало възможност да преценява нормално своите
постъпки и/или да ги направлява, както и дали то е било повлияно виновно от
негово поведение. Видно от заключението от 12.08.2022 г. на комплексната
съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза, изготвено от
вещите лица д-р В.А.-психиатър и М.М.М.-К.- клиничен психолог (л.225-252
от досието на делото на окръжния съд), прието по делегация в съдебното
заседание на РС-Л. на 14.10.2022 г. по ч.гр.д. № 1484/2022 г., болните от
параноидна шизофрения, която сама по себе си представлява трайно
увреждане на съзнанието, дори и в период на ремисия не са в състояние да
ръководят и разбират свойството и значението на постъпките си в пълен обем,
при Д. Р. вещите лица установяват психичните разстройства „Параноидна
шизофрения. Психични и поведенчески разстройства, дължещи се на
употреба на психоактивни вещества. Разстройство вследствие на комбинирана
употреба на метадон, кокаин, амфетамини и канабиноиди. Психотично
14
разстройство“. Посочено е от вещите лица, че експертизата не може да даде
убедителни данни за точното време на обострянето на пациента, но приема с
голяма достоверност, изследвайки медицинската документация, че в периода
13-17.12.2018 г. Р. е бил обострен и в остър психотичен пристъп/обостряне на
шизофренната психоза, в този период се приема, че е продължавал и
лечението за преодоляване на метадоновата зависимост, от която обвиняемият
е страдал, по данни от медицинската документация е приемал метадон, но
освен него по данни от пациента и лабораторния анализ е приемал и други
ПАВ, всичко това провокира тежкото психотично състояние с параноидно-
халюцинаторна симптоматика, довела до обществено опасното деяние. Видно
от същото заключение, Р. страда от параноидна шизофрения от 2010 г., към
момента на извършване на инкриминираното деяние 15-17.12.2018 г. Р. се е
намирал в състояние на остра фаза на „продължително разстройство на
съзнанието“ и не е бил в състояние да разбира свойството и значението на
своите постъпки, както и да ръководи действията си съобразно разбирането за
непозволеност, неговото поведение е било агресивно, неадекватно, паотично,
неподредено, мотивирано от неразбираеми психопатологични стимули,
ръководено от възникналата налудна продукция, употребата на наркотични
вещества и неприемането на назначените медикаменти за терапия на
параноидната шизофрения. Видно от същото заключение, Р. от 2014 г. е на
метадоново лечение, този вид терапия е субституираща, т.е. пациентът се
нуждае от медикамента за да не взима опиати, метадонът като лечебно
средство е част от индивидуална лечебна програма, включваща психотерапия,
трудотерапия и контрол над коморабидните заболявания, работа за придобИ.е
на социални умения, в тази програма в ЦПЗ-П. с пациента е работил екип и
съгласно документацията са провеждали медикаментозно лечение с метадон,
психиатричните му консултации са водени от друг лекар (д-р К.) поради
установеното при него остро психотично разстройство, именно във връзка с
влошаването на шизофренната му психоза и постъпването му в остро мъжко
отделение са и вариациите в дозата на метадона, от медицинската
документация се вижда, че пациентът сам е заявил желание за
детоксифокация и такава е направена в програмата, дозата е редуцирана до 1
мл. Дневно и е изписан с доза поради загуба на контакт, т.е. тъй като той е
получавал метадон за по 6 дни от минимум седмица при изписването
лекуващите лекари не са имали пряко наблюдение върху него, тази
15
информация корелира с данните за влошеното му психично състояние с
употреба на стимуланти и възбудено и агресивно поведение от началото на
декември. Видно от същото заключение, въз основа на медицинската
документация експертите считат, че към периода 13-17.12.2018 г.
инкриминираното лице не е било в състояние да разбира свойството и
значението на действията си и да ръководи постъпките си, защото е било в
състояние на остър психотичен пристъп, към описания период вещите лица са
склонни да приемат с голяма достоверност, че Р. се е намирал в състояние на
„продължително разстройство на съзнанието“ и не е бил в състояние да
разбира свойството и значението на своите постъпки, както и да ръководи
действията си съобразно разбирането за непозволеност, неговото поведение е
било агресивно, неадекватно, неподредено, мотивирано от неразбираеми
психопатологични стимули, същият не е в състояние да участва пълноценно в
досъдебната и съдебна фаза на наказателното производство и да дава
достоверни показания, Р. не може да носи наказателна отговорност, да
разбира смисъла на наказателната мярка и да изтърпява наказание,
състоянието му изисква налагането на принудителни медицински мерки в
психиатрично отделение с повишена сигурност по реда на чл.89,б.“в“ от НК.
Видно от същото заключение, към датата на изследването 1.06.2022 г. Р.
страда от психично заболяване „Параноидна шизофрения. Психични и
поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на психоактивни
вещества. Разстройство вследствие на комбинирана употреба на метадон,
кокаин, амфетамини и канабиноиди. Психотично разстройство“ и поради това
не може да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги
ръководи в пълен обем. Видно от обясненията на вещите лица в съдебното
заседание на РС-Л. на 14.10.2022 г., при адекватно лечение по принцип хора
със заболяването на Р. могат да разбират свойството и значението на
постъпките си, но в конкретния случай при Р. има данни, че се касае за
обостряне на състоянието, като те не могат да посочат съвсем точна дата, но
могат да кажат, че към периода на месец декември е имало данни за такова
състояние, особено в периода 13-17.12. според данните по делото пациентът е
бил изключително напрегнат, злоупотребявал е с други психоактивни
вещества, както е установил лабораторният анализ, който е направен от
експертите на криминалистиката и е показал кокаин и други стимулиращи
вещества, те могат да повлияят хода на шизофренното заболяване и да
16
причинят обществено опасно деяние и това е провокирало тежката
психотична симптоматика при пациента. Видно е от същите обяснения, че Р. е
бил на стационар в метадоновата програма в гр.П. към Центъра за психично
здраве, по време на дълготрайния му престой в тази програма за доста години
той е имал и други обостряния на психотичното разстройство, по време на
които е местен в психиатричното отделение (с лекуващ лекар д-р К.), по време
на това обостряне той не е преместен там, но е продължил приемането на
лекарството „С.“, което му е предписано от д-р К., той казва, че го е приемал, в
експертизата е отразено че го е приемал, но очевидно дозата му не е била
достатъчна. Видно от същите обяснения, в епикризата е отбелязано, че той е
изписан поради липса на контакт с пациента, пациентът се е водил по
документи, но не си е получавал метадона, т.е. заради опиатните рецептори,
той си е бил влошен и е взимал съвсем други вещества, така че това водене на
лечение е било документално и поради неявяването му е бил изписан. Видно
от същите обяснения, затова нотариусът, който е осъществил сделката на 13-
ти, го е погледнал и като е видял, че е стабилен и се води в болница, а
всъщност той не е бил изобщо стабилен, водил се е в болница, но де факто той
не е бил преглеждан от лекар, същината на метадоновото лечение е
пациентите да си получават метадона, но и да ги вижда лекар, Р. от началото
на месец декември не е бил виждан от лекар, така че не могат да говорят за
стабилизация на състоянието, видимо от епикризата и на документите, а имат
данни, че е бил влошен в началото на месец декември. Видно от същите
обяснения, употребата на психоактивни вещества като кокаин и алкохол могат
да бъдат причина за отключване на това психотично разстройство, но при него
водещото е тежката параноидна шизофрения, която вече е факт при него, тези
вещества могат да бъдат причина, но той не ги е взимал системно, взимал ги е
когато е установил връзка с жертвата, в началото той е имал много добра
ремисия в тази програма и се е чувствал много добре, . Видно от същите
обяснения, той категорично е разбирал, че е употребявал наркотици, в това
отношение той разбира, за него употребата на наркотици не е била за да си
влоши състоянието, той го е правил, за да се почувства по-добре и да угоди на
З., споделил е пред вещите лица, че преди да тръгне е взел амфетамин. Видно
от същите обяснения, психоактивните вещества улесняват постъпката на Р.,
която е психотично мотивирана, употребата на наркотик е спомагащ елемент,
те не могат да са причина за халюцинациите, параноидната шизофрения е
17
причина за тях (като вещите лица са посочили халюцинациите на ответника,
при които според него той е извършил убийството). Видно от същите
обяснения, на въпроса дали употребата на наркотика може да е причина за
това психотично разстройство, при което е извършено деянието, е отговорено,
че вещото лице не може да каже със сигурност от 100%, няма достатъчно
данни за този период, черпи данни въз основа на интервюто с Р. и анализа на
СДВР, има факти, че той е употребил кокаин, но според вещото лице тази
употреба на кокаин е капка в морето на фона на болестта. Видно от същите
обяснения, причината за психотичното разстройство е тежката параноидна
шизофрения, а не употребата на наркотични вещества, тяхната употреба
провокира действията, но не е причината, основата е психотичното
разстройство, причина за психотичното разстройство е параноидната
шизофрения, а не употребата на кокаин, употребата може да провокира
действията, но не и да е причината, такова мотивирано поведение може да е
само от тежка налудност, от много тежка психоза, такава не става от
наркотици. Видно от същото заключение, психоактивните вещества не могат
да бъдат причина за психотичното разстройство, но могат да бъдат трегер, за
да го включат и да го утежнят това състояние, Р. много добре е разбирал, че е
употребявал наркотици.
Видно е от документите от досието на приложеното прекратено
наказателно производство по ДП №***/2018 г. по описа на СДВЛ, пр.пр.
№*****/2018 г. по описа на СГП, в писмо от 18.01.2019 от „Центъра за
психично здраве-П.“ЕООД-гр.П. до СДВР е посочено, че Р. е с първа
хоспитализация в стационара на мъжко отделение през 2010 г. с диагноза
„Параноидна шизофрения“, последната хоспитализация в стационара на
мъжко отделение е от 4.03.2018 г. до 20.12.2018 г. със същата диагноза, от
15.10.2013 г. до 20.12.2018 г. е посещавал Метадонова програма към центъра и
е изписан след като центърът е бил уведомен за ареста му, с диагноза
„Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на
опиоиди, синдром на зависимост“. Видно е от удостоверение от 12.06.2018 г.
от „ЦПЗ-П.“ЕООД, издадено да послужи пред РС-П., след извършен преглед
от д-р А.Д. е удостоверен психичният статус на Р. като спокоен, контактен,
ориентиран правилно, без данни за актуална психотична продукция, съдейства
на амб.лечение, не е диспансеризиран, диагнозата е „Психични и
поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на опиоиди, синдром на
18
зависимост, подобрено“, даденото заключение е, че Р. приема редовно
поддържаща терапия за психичното си заболяване „Параноидна шизофрения“
(диагностициран през 2010 г.), с психофизическа зависимост към опиоиди,
включен е в Метадонова програма към ЦПЗ-П. на 15.10.2013 г., която
посещава до момента, приема метадон (посочена е доза), не приема други
ПАВ-всички уринни тестове са отрицателни, към момента е стабилизиран,
пенсиониран по болест с 80% трудоустрояване. Видно от справката от СВ-П.
от имотния регистър за вписванията по партидата на Р., на 13.12.2018 г. той е
продал на С.З.Ш.-М. свой поземлен имот в с. Б.. Видно е от изпратената
документация от нотариалното дело, че на 13.12.2018 г. Р. е се е явил пред
нотариус и е подписал съответните документи за извършване на сделката
(молба до нотариуса, нотариален акт, декларация по чл.264,ал.1 от ДОПК,
декларация по чл.25,ал.8 от ЗННД). Видно е от справката от 10.07.2019 г. от
СДВР, че за Р. има заявителски материали за грабеж през 2002 г., за
обръщение/служене/внасяне на подправени парични знаци през 2004 г., за
кражба чрез разрушаване на прегради през 2005 г. Видно е от свидетелството
за съдимост, издадено на 10.07.2019 г. от РС-П., той е осъждан през 2003 г. за
отнемане на чужда движима вещ и през 2005 г. за опит за отнемане на чужди
движими вещи и непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред,
като с определение от 19.12.2006 г. на ПОС е освободен условно предсрочно
от затвора. Видно е от експертна справка от 17.12.2018 г., установено е, че
изследваното вещество е кокаин.
Видно от показанията на свидетелката П.В.К., разпитана в съдебното
заседание на окръжния съд на 27.01.2022 г., тя и ответникът Р. са живели във
фактическо съжителство около 10-12 години и имат две деца, в периода на
съжителството го е виждала надрусан, наркотичните вещества му действали
много упойващо, не знае доколко агресивното му поведение е продиктувано
от употребата на наркотичните вещества или от шизофренията, спрямо нея е
проявявал агресия, рядко употребявал алкохол, имал предписани лекарства за
шизофренията му, но тя не може да каже колко редовно ги е взимал.
Установява се следователно от заключението на медицинските експерти
и от горепосочените документи, че ответникът Р. страда от установено през
2010 г. психично разстройство „Параноидна шизофрения“, като на 12.06.2018
г. има посочена и диагноза „Психични и поведенчески разстройства, дължащи
се на употреба на опиоиди, синдром на зависимост, подобрено“. Установява се
19
от заключението, че към момента на убийството 15-17.12.2018 г. Р. се е намира
в състояние на остра фаза на „продължително разстройство на съзнанието“ и
не е бил в състояние да разбира свойството и значението на своите постъпки,
както и да ръководи действията си съобразно разбирането за непозволеност.
Затова следва да се приеме, че Р. при извършването на деликта е бил
неспособен да разбира и да ръководи постъпките си по смисъла на чл.47,ал.1
от ЗЗД. Установява се също така от заключението, че тогава неговото
поведение е било агресивно, неадекватно, хаотично, неподредено, мотивирано
от неразбираеми психопатологични стимули, ръководено от възникналата
налудна продукция, употребата на наркотични вещества и неприемането на
назначените медикаменти за терапия на параноидната шизофрения.
Установява се още от заключението, че Р. от 2014 г. е провеждал метадоново
лечение със съответна терапия, но към момента на извършване на
престъплението е бил прекъснал контакта си с програмата и е употребил
наркотици. Установява се от документите от прекратеното наказателно
производство, че към 12.06.2018 г. Р. е бил стабилизиран, бил е спокоен,
контактен, ориентиран правилно, без данни за актуална психотична
продукция, приемал е редовно поддържаща терапия за психичното си
заболяване „Параноидна шизофрения“, посещавал е Метадонова програма,
приемал е метадон и не е приемал други ПАВ. Установява се също така от
тези документи, че на 13.12.2018 г. той се е явил пред нотариус, подписал е
съответните документи и е извършил сделка продажба на свой недвижим
имот. Следва затова да се приеме, че състоянието на Р. въпреки неговото
психично заболяване и при надлежно провежданото от него лечение е
позволявало неговия живот в обществото и не е било причина той да бъде
изолиран, тъй като не е бил опасен за себе си и за околните. Следва също така
да се приеме, че неговото състояние въпреки заболяването му е позволявало
преди и на датата 13.12.2018 г. той да осъществява нормални контакти и да
извърши сделка без да е видно за околните, както и за нотариуса като лице,
което следи за поведението на явилите се пред него лица, негово особено
психично състояние или опасно поведение. Несъмнено е, че на Р. е било
известно, че той не следва с оглед неговото психично заболяване по начало,
както и конкретно при дълготрайното му участие в метадонова програма, да
употребява наркотици. Видно е от обясненията на медицинските експерти, че
Р. при извършването на убийството е употребил кокаин. Видно е от тези
20
обяснения още, че при адекватно лечение по принцип хора със заболяването
на Р. могат да разбират свойството и значението на постъпките си, Р. от
началото на месец декември не е бил виждан от лекар, пациентът се е водил по
документи в метадоновата програма, но не си е получавал метадона, взимал е
съвсем други вещества, преди да тръгне е взел амфетамин, злоупотребявал е с
други психоактивни вещества, както е установил лабораторният анализ, който
е направен от експертите на криминалистиката и е показал кокаин и други
стимулиращи вещества, те могат да повлияят хода на шизофренното
заболяване и да причинят обществено опасно деяние и това е провокирало
тежката психотична симптоматика при пациента, употребата на наркотични
вещества провокира действията, макар че не е причината, психоактивните
вещества не могат да бъдат причина за психотичното разстройство, но могат
да бъдат трегер, за да го включат и да утежнят това състояние, Р. много добре
е разбирал, че е употребявал наркотици. Следва затова да се приеме, че Р. е
знаел, че не трябва с оглед на неговото заболяване да прекъсва лечението си и
да употребява наркотици, но го е направил към момента на извършването на
убийството, употребил е кокаин, като преди това е бил лице, което е
ръководело действията и постъпките си, но с употребата на кокаина е повлиял
на своето заболяване за настъпване на тежко психотично разстройство в
момента на убийството, именно в което състояние е и извършил убийството.
Налице е форма на вина непредпазливост, тъй като Р. несъмнено не е
предвиждал нестъпването на общественоопасните последици със спирането
на своето надлежно лечение и с употребата на кокаин да изпадне в състояние
на тежко психотично разстройство и в това състояние да извърши убийство,
но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, тъй като параноидната шизофрения
е причина за неговите халюцинации и при допускане от него на поведение, с
което влошава своето състояние, той поставя в опасност околните. Деликтът
следователно е извършен от Р. в състояние, при което той е бил неспособен да
разбира и да ръководи постъпките си, но тази неспособност е причинена
виновно от самия него, поради което той отговаря за причинените в това
състояние вреди съгласно чл.47,ал.1,предл.второ от ЗЗД. В съдебното
заседание на апелативния съд на 10.01.2025 г. бе представено експертно
решение на ТЕЛК за ответника от 8.10.2024 г., което обаче не установява
обстоятелства относно състоянието на Р. към момента на деликта, а само
безспорното обстоятелство, че той страда от „Параноидна шизофрения“, като
21
с решението му е определена 80% нетрудоспособност.
Установява се следователно, че ответникът Р. е извършил посоченият в
исковата молба деликт и следва да отговаря за причинените от него на ищците
неимуществени вреди от загубата на тяхната дъщеря. Несъмнено е, че поради
смъртта на дъщеря си двамата ищци са търпели и търпят болки и страдания.
Налице са основанията на чл. 45,ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищците парични суми за обезщетяване за тази неимуществена
вреда.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определя по справедливост и да възмездява
претърпените от увредените лица болки, страдания и неудобства. Безспорно е,
че загубата на ищците е тежка и е довела до тежък емоционален срив. Те са
загубили своята дъщеря внезапно, по ужасен начин и при ужасяващи
обстоятелства. Към момента на смъртта й на 17.12.2018 г. З. (родена на
4.03.1994 г.) е била на 24 години и 9 месеца. Безспорно е, че тя не е живеела с
никой от своите двама родители, а е живеела самостоятелно в друг град. Към
момента на смъртта й нейната майка-ищцата Г. Й. (родена на 20.07.1968 г.) е
била на 50 години и 5 месеца, а нейният баща-ищецът М. Ж. (роден на
26.10.1967 г.) е бил на 51 години и 2 месеца. Следва да се посочи, че данни от
прекратеното наказателно производство (свидетелски показания и експертизи)
не могат да се ползват в настоящото производство, тъй като не са установени
чрез събрани в неговия ход доказателства. Изложените във въззивната жалба
съображения относно това каква е била връзката на ищците и починалата,
съответно дали тя е с такъв характер, който обуславя присъждане на
обезщетение в определените от окръжния съд размери, не се основават на
доказателства, събрани в настоящото производство, те вероятно са изведени
от данни от наказателното производство. От друга страна, събраните по
искане на ищците в производството пред окръжния съд гласни доказателства
са изключително общи, не установяват конкретни обстоятелства относно
отношенията между починалата и нейните родители, включително не
установяват обстоятелства, които да са особени за случая, различни от това,
което е очевидно в случая – че родителите са изгубили своята много млада, но
пълнолетна и неживееща с тях, а живееща отделно свой самостоятелен живот
дъщеря, при жестоки обстоятелства и това за тях е несъмнено емоционално
съсипващо преживяване. Видно от показанията на свидетеля А.И.В.,
22
разпитана в съдебното заседание на окръжния съд на 4.11.2021 г.,
отношенията между бащата и З. били много добри, те се обичали, много
трудно бащата преживял смъртта на дъщеря си, много е зле, плачел, много
тежко било състоянието му след смъртта на З., имал мъка като за всеки баща,
който е загубил дете, и към момента той много страда и тъгува за нея. Видно
от показанията на свидетеля Ж.П.Й., съпруг на ищцата Г. Й., разпитан в
същото съдебно заседание на окръжния съд на 4.11.2021 г., майката и З. били
много близки, чували се всеки ден, психическата травма е много голяма и с
времето не отминава, даже става по-голяма, за Г. загубата на З. била много
тежък момент, скръбта е наистина много голяма. За така установените
търпени болки, страдания и неудобства общественото разбиране за
справедливост изисква при преценката на съответното обезщетение неговият
размер да бъде определен в значим размер, като и с оглед на икономическата
конюнктура в страната към датата на деликта 17.12.2018 г. няма основания да
си приеме, че обезщетението следва да бъде в нисък размер. Взимайки
предвид характера на деянието и степента на вината (престъпление убийство
на дъщерята на ищците, извършено от ответника в състояние, при което той не
е могъл да разбира и да ръководи постъпките си, но това състояние на
неспособност е било причинено виновно от самия него), степента на
увреждането (причинени силни душевни болки и страдания, но без трайни
последици за психиката и начина на живот), последиците от деянието (загуба
на дете-пълнолетна самостоятелно живееща дъщеря в изключително млада
нейна възраст, прекъсване по ужасяващ начин на семейната връзка), на
средната възраст на пострадалите родители (50-51 години), следва са приеме,
че е справедливо при условията на чл. 52 от ЗЗД размерът на обезщетението за
търпените от всеки от ищците неимуществени вреди да се определи на 50 000
лв., която сума е съобразена и със социално-икономическата обстановка към
17.12.2018 г., когато минималната работна заплата в страната е била 510 лв. От
окръжният съд е определен размер на обезщетенията от по 100 000 лв., поради
което решението следва да бъде частично отменено – за размера на сумите над
50 000 лв. до 100 000 лв. Върху сумата на обезщетенията от по 50 000 лв. се
дължи и законна лихва съгласно чл.86,ал.1 от ЗЗД, но от датата, от която тя е
претендирана с исковата молба – не от датата на деликта, както е приел и
присъдил окръжният съд, а от датата на завеждането на исковата молба –
21.05.2021 г.
23
Установява се следователно, че въззивната жалба е частично
основателна, съответно, частично неоснователна. Решението на окръжния
съд е правилно и следва да бъде потвърдено в частта му, с която на всеки от
ищците е присъдено обезщетение за неимуществените вреди в размер на по
50 000 лв., ведно със законната лихва от 21.05.2021 г. Решението, както бе вече
посочено по-горе, следва да бъде обезсилено като недопустимо в частта му, с
която лихва е присъдена от датата на 17.12.2018 г., т.е. за периода от
17.12.2018 г. до 20.05.2021 г. Решението следва да бъде отменено в частта му,
с която исковете са уважени за размера над 50 000 лв. до 100 000 лв., ведно със
законната лихва от 21.05.2021 г. С оглед резултата от въззивното обжалване
следва решението да бъде изменено и в частта му за разноските. Окръжният
съд е присъдил ДТ в размер на 8 000 лв., следва това присъждане да бъде
отменено за размера над 4 000 лв. до 8 000 лв. Разноските за експертизите са
изцяло дължими, поради което в тази му част решението не следва да бъде
изменяно, а следва да бъде потвърдено.
Относно присъждането на разноски за производството пред окръжния
съд следва да се отчете, че ответникът е бил представляван от адвокат В. И.,
на която съгласно договора за правна защита и съдействие от 14.02.2024 г.
(л.325 от делото на ОС-П.) е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
5 000 лв. в брой. Присъждането на тази сума е поискано в съдебното
заседание на окръжния съд на 28.03.2024 г. Тъй като с постановеното съдебно
решение окръжният съд не се е произнесъл по това искане, с молбата от
11.07.2024 г. е поискано допълване на решението и това е направено с
определението от 24.09.2024 г., като ищците са осъдени да заплатят общо на
ответника сумата 2 500 лв. което определение е обжалвано с частната жалба
до апелативния съд, подадена от ищците по делото. Определението е
правилно, а частната жалба е неоснователна. Съображенията, въз основа на
които ищците са възразили относно исканото допълване, и тези, изложени в
частната жалба до апелативния съд, са идентични и те са неоснователни, както
правилно е преценил окръжният съд. Обстоятелството, че ищците са
освободени от внасяне на такси и разноски за производството по делото не ги
освобождава от отговорността по чл. 78,ал.3 от ГПК. Освобождаването от
разноски е само от разноски, които трябва да се поемат от ищците за целите и
в хода на съдебното производство, и то не се отразява на отношенията между
тях и другата страна (ответника) по повод дължимост на направените от
24
ответника разноски. Следва затова обжалваното определение да бъде
потвърдено. С оглед резултата от въззивното обжалване ще следва в полза на
ответника и в тежест на ищците да се присъди и още сумата 1 250 лв. за
разноски – за платено адвокатско възнаграждение по съразмерност (платена
сума 5 000 лв. при претендирано отхвърляне на претенции общо за 400 000
лв., отхвърлянето им общо за 300 000 лв., дължима сума по съразмерност
3 750 лв. минус вече присъдената от окръжния съд сума 2 500 лв.).
Не е заявено от страна на жалбоподателя искане за присъждане на
разноски за въззивното производство, поради което такива не се присъждат.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА като недопустимо решение № 769, постановено на
13.06.2024 г. по гр.д. 1340/2021 г. на Окръжен съд-П., В ОБЖАЛВАНИТЕ
НЕГОВИ ЧАСТИ, с които е присъдена законна лихва върху обезщетенията за
причинени на ищците неимуществени вреди, а именно е осъден Д. Р. Р.,
представляван от законния си представител Л. М. Р.-настойник, да заплати на
Г. П. Й. сумата в размер на 100 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от умъртвяване на дъщеря й З. М.ва С.а на
16-17.12.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 17.12.2018 г. до
20.05.2021 г., осъден е Д. Р. Р., представляван от законния си представител Л.
М. Р.-настойник, да заплати на М. С. Ж. сумата в размер на 100 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
умъртвяване на дъщеря му З. М.ва С.а на 16-17.12.2018 г., ведно със законната
лихва, считано от 17.12.2018 г. до 20.05.2021 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 769, постановено на 13.06.2024 г. по гр.д.
1340/2021 г. на Окръжен съд-П., В ОБЖАЛВАНИТЕ НЕГОВИ ЧАСТИ, с
които е осъден Д. Р. Р., представляван от законния си представител Л. М. Р.-
настойник, да заплати на Г. П. Й. сумата в размер на 50 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
умъртвяване на дъщеря й З. М.ва С.а на 16-17.12.2018 г., ведно със законната
лихва, считано от 21.05.2021 г. до окончателното изплащане, осъден е Д. Р. Р.,
представляван от законния си представител Л. М. Р.-настойник, да заплати на
М. С. Ж. сумата в размер на 50 000 лв., представляваща обезщетение за
25
неимуществени вреди, причинени от умъртвяване на дъщеря му З. М.ва С.а на
16-17.12.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 21.05.2021 г. до
окончателното изплащане, и е осъден Д. Р. Р., представляван от законния си
представител Л. М. Р.-настойник, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ВСС сумата в размер на 4 000 лв., представляваща ДТ, и в
полза на ОС-П. 1 072 лв.-разноски за експертизи.
ОТМЕНЯ решение № 769, постановено на 13.06.2024 г. по гр.д.
1340/2021 г. на Окръжен съд-П., В ОБЖАЛВАНИТЕ НЕГОВИ ЧАСТИ, с
които е осъден Д. Р. Р., представляван от законния си представител Л. М. Р.-
настойник, да заплати на Г. П. Й. сумата в размер над 50 000 лв. до 100 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
умъртвяване на дъщеря й З. М.ва С.а на 16-17.12.2018 г., ведно със законната
лихва, считано от 21.05.2021 г. до окончателното изплащане, осъден е Д. Р. Р.,
представляван от законния си представител Л. М. Р.-настойник, да заплати на
М. С. Ж. сумата в размер над 50 000 лв. до 100 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от умъртвяване на дъщеря
му З. М.ва С.а на 16-17.12.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
21.05.2021 г. до окончателното изплащане, КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. П. Й., ЕГН ********** от гр.Г., ул.“В."**
против Д. Р. Р., ЕГН ********** от с.Б., община „Р.“, област П., ул.“Х. Д."*,
действащ чрез своя настойник Л. М. Р. от гр.П., бул.“Х.Б."**-*, иск за
заплащане на сумата над 50 000 лв. до 100 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени й от
умъртвяването от него на дъщеря й З. М.ва С.а на 16-17.12.2018 г., ведно със
законната лихва върху сумата над 50 000 лв. до 100 000 лв., считано от
21.05.2021 г. до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. С. Ж., ЕГН ********** от гр.Г.,
кв.“С.“,бл.**, ет.**, ап.** против Д. Р. Р., ЕГН ********** от с.Б., община „Р.“,
област П., ул.“Х. Д."*, действащ чрез своя настойник Л. М. Р. от гр.П.,
бул.“Х.Б."**-*, иск за заплащане на сумата над 50 000 лв. до 100 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени
на ищеца от умъртвяването от ответника на дъщеря му З. М.ва С.а на 16-
17.12.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата над 50 000 лв. до
26
100 000 лв., считано от 21.05.2021 г. до окончателното изплащане, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТМЕНЯ решение № 769, постановено на 13.06.2024 г. по гр.д.
1340/2021 г. на Окръжен съд-П., И В ОБЖАЛВАНАТА НЕГОВА ЧАСТ, с
която е осъден Д. Р. Р., представляван от законния си представител Л. М. Р.-
настойник, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
ВСС сумата в размер на над 4 000 лв. до 8 000 лв., представляваща ДТ.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2522, постановено от окръжния съд
на 24.09.2024 г. по гр.д. № 340/2021 г. на ОС-П. в производство по чл.248 от
ГПК, с което е допълнено постановеното съдебно решение № 769/13.06.2024
г., постановено по същото гр.д. № 1340/2021 г. на ОС-П., в частта за
разноските, като са осъдени Г. Й. и М. Ж. да заплатят на Д. Р., действащ чрез
настойника си Л. Р., сумата 2 500 лв.-разноски по делото по съразмерност.
ОСЪЖДА Г. П. Й., ЕГН ********** от гр.Г., ул.“В."** и М. С. Ж., ЕГН
********** от гр.Г., кв.“С.“,бл.**, ет.**, ап.** общо да заплатят на Д. Р. Р.,
ЕГН ********** от с.Б., община „Р.“, област П., ул.“Х. Д."*, действащ чрез
своя настойник Л. М. Р. от гр.П., бул.“Х.Б."**-*, още сумата 1 250 лв. за
направени разноски по съразмерност в производството по спора пред
окръжния съд за платено адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд – гр. С. с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
27