№ 18
гр. Велико Търново, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:АЛЕКСАНДЪР ЛЮДМ.
ГРИГОРОВ
Диана Василева
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
в присъствието на прокурора А. Г. Ч.
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР ЛЮДМ. ГРИГОРОВ
Наказателно дело за възобновяване № 20224000600334 по описа за 2022
година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по Глава тридесет и трета от НПК.
Образувано е по искане на Главния прокурор на Р. България за
възобновяване на НОХД №803/2022г. по описа на Районен съд - Ловеч отмяна
на постановеното определение по протокол № 147/13.10.2022г., с което е
одобрено споразумение за решаване на делото в досъдебното производство и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
С искането е заявено основание за възобновяване на делото по чл. 422,
ал. 1, т. 5 от НПК, във връзка с допуснати съществени нарушения по чл.348,
ал. 1, т. 1, т. 2 и т.3 от НПК. Твърди се, че с определение по протокол №147 от
13.10.2022г. по НОХД №803/2022г. Районен съд - Ловеч е одобрил
споразумение за решаване на делото в досъдебното производство между
прокурор от Районна прокуратура - Ловеч и защитника на подсъдимия В. Й.
Г.. С одобреното споразумение обвиняемият В. Й. Г. се е признал за виновен
за извършено на 09.08.2022г. престъпление по чл. 343б, ал.1 НК, за което при
условията на чл. 55, ал.1, т.1 НК му е наложено наказание лишаване от
1
свобода за срок от 3 /три/ месеца, което да изтърпи при първоначален общ
режим. На основание чл. 55, ал. 3 НК на подсъдимия не е наложено
кумулативно предвиденото по-леко наказание глоба. На основание чл. 343г
вр. чл. 37, ал.1, т.7 НК на подс. Г. е наложено наказание „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 6/шест/ месеца. Определението, с което е
одобрено споразумението е влязло в законна сила на 13.10.2022г. и не
подлежи на касационна проверка. Определението, с което е одобрено
споразумението по НОХД №803/2022г. на Районен съд - Ловеч, е постановено
при осъществени нарушения на закона и на процесуалните правила, а
наложеното наказание е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал.1, т. 1,
т.2 и т.3 НПК.
При разглеждане на делото е допуснато нарушение на материалния
закон, тъй като неправилно е квалифицирано деянието - приложен е чл. 343б,
ал.1 НК, вместо чл. 343б, ал. 2 НК. Видно от данните в справката за съдимост
е, че подс. Г. е осъждан, както следва: С влязла в сила на 10.12.1996г. присъда
по НОХД №27/1996 г. на PC - Бургас за извършено престъпление по чл. 343,
ал.2, 6. „б“ НК, му е наложено наказание при условията на чл.55 НК -
лишаване от свобода за срок от 2 години и 6 месеца, чието изтърпяване е
отложено по реда на чл. 66, ал.1 НК за срок от 4 години. По това осъждане Г.
е реабилитиран по право на 12.12.2000г. С влязло в сила на 08.07.2016г.
споразумение по НОХД №782/2016 г. на PC - Ловеч за извършено на
28.06.2016г. престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, за което отново при
условията на чл. 55 НК му е наложено наказание 4 /четири/ месеца лишаване
от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено с
изпитателен срок от 3 /три/ години. При тези данни подс. Г. се явява осъждан
на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, тъй като не е
реабилитиран за осъждането по НОХД№782/2016 г. на PC - Ловеч.
Реабилитацията по право за това осъждане не е настъпила предвид
ограничението по чл. 86, ал. 2 НК, тъй като Г. е реабилитиран по право по
първото осъждане.
Реабилитация за осъждането по НОХД №782/2016 г. на PC - Ловеч не е
настъпила и по реда на чл.88а, тъй като петгодишният срок по чл. 82, ал.1, т.4
НК започва да тече от 08.07.2019г., когато е изтекъл изпитателният срок, и
изтича на 08.07.2024г. Следователно към датата на деянието /09.08.2022г./,
квалифицирано със споразумението като престъпление по чл. 343б, ал.1 НК,
подсъдимият В. Г. не е бил реабилитиран по чл.88а НК, липсва и съдебна
реабилитация по чл.87 НК, а това означава, че е извършил деянието след като
е осъден с влязла в сила присъда за престъпление по чл. 343б, ал.1 НК.
Налице са били всички материално-правни предпоставки престъплението да
се квалифицира по чл.343б, ал. 2 НК.
Като е одобрил споразумение, с което деянието на подсъдимия Г. е било
квалифицирано по чл.343б, ал.1 НК, вместо по ал. 2 на същия член,
решаващият съд е допуснал да бъде извършено съществено нарушение на
материалния закон. По делото е допуснато и друго съществено нарушение на
2
материалния закон, изразяващо се в неправилно приложение на чл.55 НК,
което е довело до явна несправедливост на наложените наказания.
Разпоредбата на чл.381, ал.4 НПК предвижда възможност, при постигане на
споразумение, наказанието на дееца да бъде определено при условията на
чл.55 НК и при отсъствие на законовите предпоставки за това. Тази
разпоредба следва и може да бъде прилагана само при липса на явна колизия
между заявеното от законодателя в разпоредбите на чл.35, ал.3 и чл. 36 НК.
Определеното наказание трябва да бъде съответно на тежестта на
извършеното престъпление и с него да могат да бъдат постигнати
предвидените в закона цели. Справката за съдимост и справката за
нарушител/водач сочат на непрекъсната и интензивна незаконосъобразна
дейност, чиято обществена опасност е значително завишена. При тези данни
се налага извод за висока обществена опасност на дееца, който демонстрира
поведение напълно игнориращо изискването за спазване на закона.
Очевидната липса на поправително въздействие на наложените и изтърпените
до момента санкции над В. Г. налага необходимостта от завишена строгост на
наказателната репресия и на неприложимост на разпоредбата на чл.55 НК. От
петте случая, в които Гушков е бил санкциониран чрез наказателни
постановления с глоби, само в един от тях подсъдимият е платил наложената
глоба. Неплатените глоби за нарушения на ЗДвП показва незачитане на
правовия ред и липса на съзнание за необходимост от поправяне и
привеждане на поведение в съответствие с правовия ред.
Като е наложил необосновано занижени наказания - наказанието
лишаване от свобода съвпада с установения в закона специален минимум за
извършеното по чл.343б, ал.1 НК престъпление, и не е наложил по-лекото
алтернативно наказание глоба, съдът е определил явно несправедливи
наказания - нарушение по чл. 348, ал.5, т.1 НПК. Определените наказания не
съответстват на принципа на чл. 35, ал.3 НК. Проявената снизходителност
към подсъдимия сочи на безнаказаност за конкретно извършените
престъпления. Наложените наказания не могат да мотивират подсъдимия към
спазване на правилата на обществото и закона. За да изпълнят целите в чл. 36
НК - да въздействат поправително-възпитателно на обвиняемия и
предупредително-възпитателно върху другите членове на обществото,
наказанията е следвало да бъдат определени при условията на чл. 54 НК.
Съдът не е изпълнил процесуалните си задължения по чл. 382, ал.5 и
ал.7 НПК, като е одобрил споразумение, което противоречи на закона -
вместо по чл. 343б, ал. 2 НК, в споразумението деянието е квалифицирано по
чл. 343б, ал.1 НК. Преди да одобри споразумението, съдът е длъжен да
провери неговата законосъобразност и само ако не противоречи на закона и
морала, съгласно чл. 382, ал.7 НПК, да пристъпи към одобрението му. В
конкретния случай е налице неправилно приложение на материалния закон с
възприетата в споразумението квалификация по чл. 343б, ал.1 НК, която е
предопределила и явна несправедливост на наложеното наказание.
Противно на данните за съдимостта на Г., прокурорът не е повдигнал
3
обвинение по квалифицирания състав на чл. 343б, ал.2 НК, а е внесъл в
районния съд постигнато със защитата споразумение за престъпление по
чл.343б, ал.1 НК. За да бъде одобрено споразумението обаче, то трябва да не
противоречи на закона, което условие не е налице предвид посочените
осъждания на Г.. С оглед правомощията си по чл. 382, ал.7 от НПК районният
съд е имал задължение да провери правилността на квалификацията на
деянието. При предложената в споразумението неправилна квалификация
съдът е следвало да не одобрява споразумението, а съобразно чл.382, ал. 8 от
НПК да върне делото на прокурора. В този смисъл - Решение № 166 от
22.05.2015 г. по н. д. №255/2015г. на ВКС, 2-ро н.о. Като е одобрил
споразумение, което противоречи на закона, съдът е допуснал и съществено
нарушение на процесуалните правила. Допуснатите нарушения са съществени
по смисъла на чл. 348, ал.1, т. 1-3 НПК и са основание по чл. 422, ал.1, т.5
НПК за възобновяване на наказателното производство.
В съдебно заседание прокурорът от Великотърновската апелативна
прокуратура поддържа направеното от Главния прокурор искане за
възобновяване на делото и излага съображения, че предишните осъждания на
лицето са препятствали сключването, респективно одобряването на
сключеното споразумение с прокуратурата и моли за възобновяване на
наказателното дело.
Адв. М., процесуален представител на осъденото лице, изразява
становище, че не се касае за съществено нарушение и съдът отново ще
достигне до същите правни изводи. Осъденият вече е изтърпял наказанието си
по присъдата наложена по НОХД 803/2022 г. на РС-Ловеч, взел си е поука,
семейството му се нуждае от него. Има две деца, за чиято издръжка се грижи
само той. Има изградени трудови навици - веднага след изтърпяване на
наказанието отново е започнал работа. Деянието не се отличава с висока
степен на обществена опасност и независимо от съдебното минало, той
самият не е личност с висока степен на обществена опасност. Поведението му
е коректно, съдействал е на разследването, имал е много добри
характеристични данни, поради което съдът правилно е одобрил
споразумение с наказание определено при условията на чл. 55 НК.
Осъденото лице В. Й. Г. изразява становище по искането, като го
оспорва и иска да бъде взето под внимание обстоятелството, че е изтърпял
наказанието.
Великотърновският апелативен съд, като извърши проверка за
наличие на претендираните в искането основания за възобновяване на
делото, в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК, намери за
установено следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на
искането е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК, непроверен по
касационен ред по жалба на страната в чийто интерес се предлага отмяната.
4
Направено е от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал. 1 от НПК, като
от съдържанието на искането се извежда оплакване за наличието на
основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, във връзка с
допуснато съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.3 от НПК.
Разгледано по съществото искането за възобновяване е
основателно, като съображенията за това са следните:
С одобреното споразумение №147/13.10.2022г. ЛРС признава
подсъдимия В. Й. Г. за виновен в това, че на 09.08.2022 г., 01.00ч. в гр. Ловеч,
по ул.„ Осъмска ", до фирма „ Овъргаз", с посока на движение към пазара на
гр.Ловеч, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка
„БМВ Х3" с рег.№ОВ29****, собственост на Я. К. Н.-Г.а с концентрация на
алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда - а именно 1,77 на хиляда, установено по
надлежния ред с протокол за химическо изследване за определяне
концентрацията на алкохол в кръвта №108/11.08.2022 г. на НТЛ при ОД МВР-
Ловеч, поради което и на основание чл.343б, ал.1 и чл.55, ал.1, т.1 от НК му
налага наказание 3 /три/ месеца лишаване от свобода. На основание
чл.57,ал.1, т.3 от ЗИНЗС определя да изтърпи наказанието „лишаване от
свобода“ при първоначален общ режим. На основание чл.59 от НК приспада
от така определеното наказание времето през което подс. Г. е бил задържан за
срок от 24 часа със Заповед по ЗМВР със Заповед за задържане на лице №
295зз 58 от 09.08.2022 г. На основание чл.55, ал.3 от НК не налага на подс. Г.
по-лекото наказание глоба, което законът предвижда наред с наказанието
лишаване от свобода. На основание чл.343г във вр. с чл. 37, т.7 от НК налага
на подс.Г. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/
месеца, считано от датата на отнемане на СУМПС – 09.08.2022г.
Определението, с което е одобрено споразумението е влязло в законна сила на
13.10.2022г. и не подлежи на касационна проверка.
При разглеждане на делото е допуснато нарушение на материалния
закон, тъй като неправилно е квалифицирано деянието защото е приложен
чл.343б, ал.1 НК, вместо чл. 343б, ал. 2 НК. Съгласно справката за съдимост
подсъдимия Г. е осъждан, както следва: С влязла в сила на 10.12.1996г.
присъда по НОХД № 27/1996 г. на PC - Бургас за извършено престъпление по
чл. 343, ал.2, 6. „б“ НК, му е наложено наказание при условията на чл. 55 НК -
лишаване от свобода за срок от 2 години и 6 месеца, чието изтърпяване е
отложено по реда на чл. 66, ал.1 НК за срок от 4 години. По това осъждане Г.
е реабилитиран по право на 12.12.2000 г. С влязло в сила на 08.07.2016г.
споразумение по НОХД № 782/2016 г. на PC - Ловеч за извършено на
28.06.2016г. престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, за което при условията на чл.
55 НК му е наложено наказание 4 /четири/ месеца лишаване от свобода, чието
изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено с изпитателен срок от 3
/три/ години. Подс. Г. се явява осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, тъй като не е реабилитиран за осъждането по
5
НОХД№782/2016 г. на PC - Ловеч. Реабилитацията по право не настъпва
предвид ограничението по чл. 86, ал. 2 НК, тъй като Г. е реабилитиран по
право по първото осъждане.
Реабилитация за осъждането по НОХД №782/2016 г. на PC - Ловеч не е
настъпила и по реда на чл. 88а, тъй като петгодишният срок по чл. 82, ал.1, т.4
НК започва да тече от 08.07.2019г., когато е изтекъл изпитателният
срок/чл.88а ал.3 от НК/ и изтича на 08.07.2024г. Към датата на деянието
/09.08.2022г./ подсъдимият В. Г. не е бил реабилитиран по чл.88а НК, липсва
и съдебна реабилитация по чл.87 НК, а това означава, че е извършил деянието
след като е осъден с влязла в сила присъда за престъпление по чл.343б, ал.1
НК. Налице са били всички материално-правни предпоставки престъплението
да се квалифицира по чл. 343б, ал. 2 НК.
Като е одобрил споразумение, с което деянието на подсъдимия Г. е било
квалифицирано по чл. 343б, ал.1 НК, вместо по ал. 2 на същия член,
решаващият съд е допуснал да бъде извършено съществено нарушение на
материалния закон. Съдът не е изпълнил процесуалните си задължения по
чл.382, ал.5 и ал.7 НПК, като е одобрил споразумение, което противоречи на
закона. Вместо по чл.343б, ал. 2 НК деянието е квалифицирано по чл.343б,
ал.1 НК. С оглед правомощията си по чл.382, ал.7 от НПК районният съд е
имал задължение да провери правилността на квалификацията на деянието.
При предложената в споразумението неправилна квалификация съдът е
следвало да не одобрява споразумението, а съобразно чл.382, ал. 8 от НПК да
върне делото на прокурора. Като е одобрил споразумение, което противоречи
на закона, съдът е допуснал и съществено нарушение на процесуалните
правила.
Произнасянето по основанието в искането по чл. 348, ал.1, т.3 от НПК е
безпредметно защото явната несправедливост на наказанието може да се
обсъжда само в рамките на правилната квалификация на деянието, която в
случая не е налице.
Допуснатите нарушения са съществени по смисъла на чл. 348, ал.1, т. 1
и 2 от НПК и са основание по чл. 422, ал.1, т.5 НПК за възобновяване на
наказателното производство. С оглед на изложеното искането на Главния
прокурор е основателно и следва да се уважи.
Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК,
Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА НОХД №803/2022г. по описа на Районен съд – Ловеч.
ОТМЕНЯ определение №147/13.10.2022г., постановена по НОХД
№803/2022г. по описа на Районен съд - Ловеч за одобряване на споразумение
6
по делото и прекратяване на наказателното производство.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7