Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
СОФИЯ, 21.06.2024г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-В въззивен
състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВЕТА АНТОНОВА
Мл.с. Г. КАЦАРОВ
при участието на секретар–протоколиста Цветослава
Гулийкова
като разгледа докладваното от съдия Антонова
в.гр.д. №12305/2020г. по описа на
СГС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.240 ГПК.
Образувано
е по молба подадена от М.В.К. и В.В.К. за отмяна на неприсъствено решение,
постановено спрямо тях в проведеното на 17.01.2020г. открито съдебно заседание
по гр. д. № 42441/2019г. на Софийски районен съд, 59 състав, с което е:
- М.В.К. е осъден да заплати на „Т.С.“ЕАД, както следва:
-на
основание чл.79 ал.1 от ЗЗД сумата в размер на 1 201, 36 лв., представляваща
стойността на незаплатената топлинна енергия за периода м.05.2014 г - м.
04.2017г. за топлоснабден имот находящ се в гр. София, об. Триадица, ул.******,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 23.07.2019
г. до изплащане на вземането, на
основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата в размер на 152, 51 лева / - законна лихва за забава от 16.09.2015 г. до
11.12.2017 г., на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД сумата в размер на 10, 89 лв.,
представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода м.05.2014
г - м. 04.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба - 23.07.2019 г. до изплащане на вземането, на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД
сумата в размер на 1, 86 лв. - законна лихва за забава от 11.07.2015 г. до
11.12.2017 г., както и на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата в размер на 654,
67 лв., представляваща 1/2 част от
направените по делото разноски в общ размер 1 309, 34 лева, както следва: 409,
34 лева държавна такса за образуване на делото, 400 лева депозит за
съдебно-техническа експертиза, 400 лева депозит за съдебно-счетоводна
експертиза, и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
-В.В.К. е осъден да заплати на „Т.С.“ЕАД, както следва:
-на
основание чл.79 ал.1 от ЗЗД сумата в размер на 1 201, 36 лв., представляваща
стойността на незаплатената топлинна енергия за периода м.05.2014 г - м.
04.2017г. за топлоснабден имот находящ се в гр. София, об. Триадица, ул.******,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 23.07.2019
г. до изплащане на вземането, на
основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата в размер на 152, 51 лева / - законна лихва за забава от 16.09.2015 г. до
11.12.2017 г., на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД сумата в размер на 10, 89 лв.,
представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода м.05.2014
г - м. 04.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба - 23.07.2019 г. до изплащане на вземането, на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД
сумата в размер на 1, 86 лв. - законна лихва за забава от 11.07.2015 г. до
11.12.2017 г., както и на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата в размер на 654,
67 лв., представляваща 1/2 част от
направените по делото разноски в общ размер 1 309, 34 лева, както следва: 409,
34 лева държавна такса за образуване на делото, 400 лева депозит за
съдебно-техническа експертиза, 400 лева депозит за съдебно-счетоводна
експертиза, и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Молителят М.К. се позовава на ненадлежно връчване на препис от
исковата молба и на призовката за съдебното заседание, регламентирани в чл. 240
ал. 1 т. 1 ГПК като основание за
отмяна на постановено неприсъствено решение. Твърди, че е узнал за
първоинстанционното производство едва с връчването на препис от същото. Твърди,
че поради нередовно връчване на искова молба и призовка за първо съдебно
заседание е бил лишен от възможността да защити правата си. Моли съда да отмени
постановеното неприсъствено решение и да върне делото на първата инстанция за
ново разглеждане. Претендира направените за делото разноски.
Молителят В.К. твърди, че е получил съобщение за подадената
от „Т.С.“ЕАД искова молба по настоящото
дело, но тъй като между същите страни, на същото основание и за същите парични
вземания е имало образувано и друго гражданско дело - № 32668/2018г. на СРС, 60
състав не е обърнал внимание, че номера на делото е различен и е бил спокоен,
че е извършил необходимите процесуални действия, тъй като съдът е бил длъжен да прекрати на основание
чл.126 от ГПК по – късно заведеното дело. Твърди, че поради неизпълнението на
съда да приложи разпоредбата на чл.126 от ГПК и да прекрати по – късно заведеното
дело е бил лишен от възможността да защити правата си. Моли съда да отмени
постановеното неприсъствено решение и да върне делото на първата инстанция за
ново разглеждане. Претендира направените за делото разноски.
Ответникът по молбата „Т.С.“ЕАД не е депозирал писмен отговор. С
молба от 15.02.2022г. той оспорва "въззивната жалба". Моли съда да
потвърди обжалваното решение, като му присъди сторените по делото разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.
Съдът, като взе предвид релевираните доводи на молителя,
възраженията на насрещната страна и съобрази материалите по делото, приема за
установено следното:
В нормата на чл. 239
ал. 4 ГПК е регламентирано, че
неприсъствените решения не подлежат на обжалване. Ето защо те влизат в сила от
датата на постановяването им. За защита срещу неправилните неприсъствени
решения процесуалният закон е предвидил специален ред - чрез искане за отмяна
по чл. 240
ал. 1 ГПК или чрез иск по чл. 240
ал. 2 ГПК.
Независимо от това, че производството по отмяна на неприсъствено
решение по чл. 240
ал. 1 ГПК се развива пред същия
въззивен съд, пред който би подлежало на обжалване първоинстанционното решение,
ако бе постановено по общия ред, характерът на дейността и правомощията на
въззивния съд при отмяна по чл. 240
ал. 1 ГПК и при въззивно
обжалване съществено се различават. Тази разлика произтича от обстоятелството,
че в производството по отмяна въззивният съд осъществява контрол за
законосъобразност на влязло в сила решение. По правило отмяната на влезли в
сила съдебни актове е допустима само на основания, изрично и изчерпателно
посочени в процесуалния закон /решение
№ 164/23.07.2013 г. по гр. д. № 710/2012 г.
на ВКС, ГК, І ГО; решение
№ 273/18.11.2015 г. по гр. д. № 1365/2015
г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО и др/.
В случая молителите са избрали да се защитят срещу постановеното
спрямо тях неприсъствено решение по реда на чл. 240
ал. 1 ГПК. В тази норма е
установен преклузивен срок, в рамките на който страната, срещу която е
постановено неприсъственото решение, може да поиска от въззивния съд неговата
отмяна – едномесечен срок от връчването на неприсъственото съдебно решение.
Молбите за отмяна на неприсъственото решение, се явяват
процесуално допустими, тъй като са подадени от легитимирани страни и в
законоустановения едномесечен срок /препис от неприсъственото решение е бил
връчен на ответника М.К. на 26.02.2020гщ. – лично л.100 от делото на СРС, а на ответника В.К. –
24.02.2020г. – лично – л.97 от делото на СРС, а молбите са подадени на
23.03.2020г., поради което са процесуални допустими и следва да бъдат
разгледани по същество.
Съгласно чл. 238
ал. 1 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото съдебно
заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника
или да оттегли иска. Неприсъствено решение се постановява, когато на страните
са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или
вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги
доказателства - чл. 239
ал. 1 ГПК.
Предпоставките за отмяна на неприсъствено
решение в производството по извънинстанционен контрол пред въззивния съд са
изчерпателно уредени и почиват на лишаване от право на участие само в
посочените в чл. 240
ал. 1 т. 1 - 3 ГПК хипотези. Предпоставките за отмяна поначало не
съвпадат с пречките за постановяване на неприсъствено решение. В производството
по чл. 240
ал. 1 ГПК съдът проверява
допустимостта на молбата и основателността й с оглед осъществяване на заявените
основания за отмяна и не решава спора по същество. При отмяна на решението се
възстановява висящността на спора пред първоинстнационния съд.
Съгласно чл. 240
ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от
връчването на неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено,
може да поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от
възможност да участва в делото поради: 1/ ненадлежно връчване на преписа от
исковата молба или призовките за съдебното заседание; 2/ невъзможност да узнае
своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за
съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства и 3/ невъзможност
да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства,
които не е могла да преодолее.
В разглежданият случай молителят М.К. се позовава на първото основание
за отмяна на неприсъствено решение - ненадлежно връчване на преписа от исковата
молба и призовката за съдебното заседание, а молителят В.К. - на
второто и третото.
Видно от
исковата молба с вх. № 2019150/23.07.2019., по която е образувано гр.д. №
42441/2019г. на СРС, ГО, 59 състав, ищецът е посочил като адрес за призоване на
двамата ответници М. и В.К. ***. С разпореждане № 177942/28.07.2019г.
първоинстанционният съд е разпоредил да се извърши справка за постоянен и
настоящ адрес на ответниците в НБД „Население“. Видно от приложените справки –
л.41-42 от делото на СРС, регистрирания
постоянен и настоящ адрес на ответника М.К. ***, а на В.К. ***.
Относно връчване на
искова молба и призовки за съдебни заседания на ответника М.К.:
Съобщението за връчване на препис от исковата молба до М.К. ***,
което е върнато в цялост с отбелязвания, че че "адресът е посетен на 05.09.2019г.,
14.09.2019г. и 28.09.2019г., не отварят, не се отзовават на съобщения, по
сведение на Д.от ап.26 и на други съседи живущи във входа лицето не пребивава
на адреса“ – л.51 от делото на СРС.
Така описаното съобщение за връчване на
препис от искова молба, не установява спазване на предвидената в закона
процедурата за редовността на връчването и констатиране на неговото отсъствие
от адреса – същата изисква връчване по реда на чл. 47 ал. 1 и ал. 2 ГПК, т. е. ответникът
в продължение на един месец да не може да бъде намерен и на адреса да не се
намери лице, което да е съгласно да получи съобщението, при което връчителят следва да предприеме
залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия, респ. на входната
врата или на видно място около нея. Предвиден е ред за констатиране на
невъзможността ответникът да бъде намерен на адреса – чл.47 ал.1 изр.3 от ГПК,
като в от горното описание се налага
извода, че този ред не е спазен: макар връчителят да е извършил три посещения
на адреса, то същите не са в рамките на един календарен месец, а по- малко – в
рамките на 23 дни, независимо, че един от тях е бил неработен /28.09. -
събота/. Настоящият състав счита, че не е налице хипотезата на чл.47 ал.1 изр.4
от ГПК, което изключва предписания ред за констатиране на отсъствие от адреса
на адресата, доколкото в хода на настоящото производство от събраните показания
на свидетелите М.Е.и Ю.М., се
установява, че лице на име Д.не живее в апартамент № 26, напротив именно
свидетеля Ю.М. живее в посочения съседен апартамент № 26 ,като и двамата
свидетели познават ответника М.К., който от дете живеел в ап.27 в ж.к. ******включително и за периода септември
2019-декември 2019г. Свидетелите са категорични, че не са срещали призовкар,
който да търси М.К., нито са виждали някакви книжа или съобщения адресирани до
него и оставени на входната врата на апартамента, на входа или на таблото във
входа.
Предвид посоченото, въззивният състав приема, че молителят
разколеба удостоверяването направено в съобщение с ИН 3244365 – л.51 от делото
на СРС, че лицето не живее на адреса.
В случая, въпреки че е разпоредено извършването на справка по реда
на чл.47 ал.3 изр. последно от ГПК, не е приложена актуална такава, а видно от
представените към молбата по чл.240 от ГПК от М.К. справки за осигурителен доход на лице от НАП
за периода 01.2019г. – 12.2019г. негов работодател е Централно ведомство /Агенция/, СДВР.
Следователно в нарушение на чл.47 ал.3 от ГПК не е извършено
връчване и по местоработата на ответника.
Но дори и да се приеме, че отсъствието на адресата е констатирано
надлежно и съобразно изискванията на чл.47 ал.1 от ГПК, то липсва залепено
уведомление по реда на чл.47 ал.2 от ГПК и съответно след това продължаване на
процедурата чрез назначаване на особен представител на ответника по чл.47 ал.6
от ГПК.
Гореописаното е достатъчно основание, което
обосновава наличието на хипотезата на чл.240 ал.1 т.1 от ГПК.
За пълнота на изложението следва да се
посочи, че осен преписа от исковата молба, нередовна е и процедурата по
призоваване за първо съдебно заседание на ответника М.К..
След като районният съд е постановил определение по чл.140 от ГПК
- от 26.11.2019г., заедно с призовка за насрочено първо съдебно заседание е
изпратено за връчване на ответника М.К. на същия адрес ***, което съобщение отново е върнато в цялост с
отбелязвания, че "адресът е
посетен на 05.12. и 18.12.2019г., лицето не живее на адреса от 1 година, по
сведение на А.К.от ап.2 и на съседи живущи във входа“– л.65 от делото на СРС. Свидетелските
показния, събрани в хода на настоящото производство, категорично установяват,
че лицето А.К.не живее във вх.В, на бл.423, а в съседния, нито има качеството
на домоуправител на етажната собственост, а и разколебават отразяването, че
лицето не живее на адреса в продължение на 1 година.
На самостоятелно основание, предходното опорочено връчване на
препис от исковата молба, е пречка за приложение и на разпоредбата на чл.41
ал.2 в. ал.1 от ГПК, за да се приеме, че е налице редовно връчване на
призовката за първо съдебно заседание.
Предвидената в чл. 41
ал. 2 ГПК фикция за призоваване
може да намери приложение единствено в случай, че по делото е надлежно
удостоверено обстоятелството, че страната отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който вече е получила съдебни книжа.
Принципът е, че призовката или съобщението следва да се връчи лично на
страната, респ. на нейния съдебен адресат или пълномощник - чл. 38 и чл. 39
ал. 1 ГПК, а ако адресатът не
може да бъде намерен, книжата се връчват на друго лице от категорията на
посочените в чл. 46
ал. 2 ГПК, ако същото е съгласно
да ги приеме. С цел да се обезпечи развитието и приключването на производството
в хипотезата, при която страната или нейният представител отсъстват
продължително от адреса си, законодателят е предвидил т.нар. "фингирано
връчване", при което прилагането на призовката или съобщението в цялост е
приравнено на връчване, но доколкото този институт по естеството си ограничава
възможността правните субекти да упражнят процесуалните си права, като вземат
участие при разглеждане на делото, същият не може да се тълкува и прилага
разширително и при други хипотези, в които са налице трудности при връчване на
призовки и съобщения по делата. Затова правилото на чл. 41
ал. 2 ГПК може да намери
приложение само в случай, че по делото са събрани данни за настъпила промяна на
адреса на страната или нейния представител в продължение на повече от един
месец. Фактът на ненамиране на адресата, без да е удостоверено от връчителя, че
същият е напуснал адреса, не е основание за прилагане на призовката или съобщението
в цялост като редовно връчени, като по изключение разпоредбата на чл. 47 ГПК в тази хипотеза урежда фикция на уведомяване по отношение на
ответника - но само при първоначално връчване на книжата по делото, а не и при
затруднения за призоваване в хода на процеса от адреса, на който страната вече
е била редовно призовава или който е посочила за получаване на книжа /В този
смисъл Решение № 40 от 30.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4679/2014 г., II г. о.,
ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК и съставляващо
задължителна съдебна практика, Решение № 488 от 02.06.2010 г. по гр.д. №
539/2010 г., ІV г.о., ГК и Решение № 298 от 10.07.2012 г. на ВКС по гр. д. №
505/2011 г., IV г. о., ГК, постановени по молба за отмяна на влязло в сила
решение по чл.
303, ал. 1, т. 5 ГПК, виж и Решение № 298 от
10.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 505/2011 г., IV г. о., ГК, постановено по реда
на чл. 290 ГПК/.
Невъзможността да бъде осъществено връчването на исковата молба на
ответника М.К. е налагало приложението на фикцията, установена в чл. 47 ал. 1 ГПК, включително и назначаването на особен
представител съгласно чл. 47 ал. 6 ГПК, а не на тази по чл.41 ал.2 от ГПК.
Следователно както преписите от исковата молба и приложенията към
нея, така и призовката за съдебно заседание са били ненадлежно връчени на ответника
М.К. и същия е бил лишен от възможност да участва в производството и да защити
правата си, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на
съдопроизводствените правила, които обезпечават правото на ответника на участие
в процеса и които са изрично предвидени
основания за отмяна на постановеното неприсъствено решение.
Ето защо следва да се приеме, че е налице поддържаното от молителя
М.К. основание за отмяна по чл. 240
ал. 1 т. 1 ГПК, поради което
постановеното неприсъствено решение следва да бъде отменено, а делото - върнато
за ново разглеждане по същество от друг състав на СРС от фазата на
връчване на препис от исковата молба по чл.131 от ГПК.
Относно връчване на
искова молба и призовки за съдебни заседания на ответника В.К.:
Съобщението за връчване на препис от исковата молба до В.К. ***, гр. София, ж.к. ****** /който е именно регистрирания
постоянен и настоящ адрес на ответника/ и е връчено редовно съобразно
разпоредбата на чл.45 изр.1 от ГПК – лично на 16.10.2019г. – л.56 от делото на
СРС, като В.К. нито е направил оспорване, нито е провел доказване за
неистиността на удостоверяването на длъжностното лице за лично връчване,
съответно неавтентичност на саморъчно положения подпис при получаване на
съобщението. Т.е. налице е редовно връчване на препис от исковата молба.
Идентични са фактическите и правни
изводи при връчване на призовка до В.К. за насроченото първо съдебно заседание
по делото и определението по чл.140 от ГПК – л.66 от делото на СРС.
Видно от съдържанието на двете съобщения,
изрично е посочен съд – Софийски районен, номер на дело - № 42441/2019г.,
състав - 59, процесуалното качество на лицето, поради което му се връчват съответните съдебни книжа –
ответник и описание на правата и задълженията му като участник в посоченото процесуално качество.
Обстоятелството,
че ответникът К. е имал и друго дело със същия ищец, образувани под друг номер
в същия съд – Софийски районен съд, както и неговото субективно убеждение, че е
налице хипотезата на чл.126 от ГПК, при която делото под № 42441/2019г. е
следвало да бъде прекратено служебно,
съответно недоглеждане и липса на внимателен прочит на връчените книжа не са
причини, които обосновават което и да е от основанията за отмяна по чл.240 ал.1
т.1-3 от ГПК.
Следователно, молителят не е бил лишен
от възможност да участва в производството и да защити правата си, а СРС не е
допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, които обезпечават правото
на ответника на участие в процеса, в който е постановено неблагоприятно за него
решение, нито е установено наличие на особени непредвидени обстоятелства, които
са били пречка за узнаване на връчването на препис от исковата молба и призовка
за съдебно заседание, съответно за явяването му в открито съдебно заседание.
Молбата за отмяна е неоснователна и следва
са се остави без уважение.
По претенциите на молителя за разноски:
Доколкото с настоящия съдебен акт не се слага край на спора по
предявените искове, то не е налице хипотезата на чл. 81
от ГПК и в това производство разноски не следва да се разпределят.
Същите следва да бъдат разпределени от районния съд при постановяване на
решение по предявените искове с оглед на изхода на спора по тях. Това е така,
тъй като съгласно разрешението, дадено в т. 4 от ТР № 6/12 г. от 6.11.2013 г.
по тълк. дело № 6/12 г. на ОСГТК, направени от молителя в производство по
отмяна на влязло в сила съдебно решение разноски,
когато молбата е уважена, се присъждат с решението по съществото на спора. По
аналогия това разрешение, дадено от ВКС, следва да се приложи и в хипотезата на
отмяна на влязло в сила неприсъствено решение по реда на чл. 240
от ГПК.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ неприсъствено решение №
41732/15.02.2020г. постановено по гр.д. № 42441/2019г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 59 състав постановено спрямо ответника М.В.К. с ЕГН: ********** и с адрес:г*** и ВРЪЩА
делото за ново разглеждане на друг състав на Софийски районен съд от фазата на
връчване на препис от исковата молба по чл.131 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молба с вх.№ 5047738/23.03.2020г. подадена от В.В.К. с ЕГН: ********** и с адрес: *** за отмяна на
неприсъствено решение № 41732/15.02.2020г., постановено спрямо него по гр.д.№ 42441/2019г.
на Софийски районен съд, 59 състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.