Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260470
гр.Бургас, 18.11.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53-ти наказателен
състав, в публично заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и
двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА
МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Снежана Петрова, като разгледа
НАХД № 2672 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по повод жалба от Х.Ж.А. ЕГН ********** против наказателно
постановление № 20-0769-002065/30.06.2020г. на Началник Група към ОДМВР Бургас,
сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП на основание чл. 174, ал. 3, предл. 1 ЗДвП е
наложено наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за 24 месеца и за нарушение на чл. 133, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 181, т.
7 ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 50 лева.
С
жалбата се иска отмяна на НП като се сочи, че са допуснати процесуални
нарушения – не било посочено качеството на свидетеля, посочен в АУАН – дали
като свидетел очевидец на нарушение или като свидетел, присъствал при съставяне
на АУАН, не било посочено точно мястото на извършване на нарушението, не били
посочени възрастта на нарушителя и месторабота. Било нарушено правото на защита
на санкционираното лице, бил връчен нечетлив препис от АУАН, което не му
позволило да разбере за какво нарушение е привлечен и не могъл да упражни
правото си на защита веднага при съставяне на АУАН, не му бил даден талон за
кръвна проба. Моли да се отмени обжалваното НП.
В
съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв.
А., поддържа жалбата, представя писмени доказателства като по същество моли за
отмяна на НП по съображения изложени в жалбата.
За
Административнонаказващия орган, редовно призован, не
се явява представител. Депозирано е писмено становище, с което жалбата се
намира за неоснователна, а в случай, че жалбата се намери за основателна се
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните и се запозна с материалите по
делото, счита, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
По
фактите съдът намира, че на 05.06.2020г. свидетелят Н.А. *** ***** посока ул. ********
е спрял за проверка водач на лек автомобил Опел Астра
с рег. № *******. Водач на автомобила бил жалбоподателят Х.Ж.А. като в
автомобила освен водача имало още пътници, чийто брой бил по-голям от
определяния съгласно СРМПС част II 4+1, а в автомобила били установени 5+1 лица.
Свидетелят А. поискал водачът да бъде тестван за употреба на алкохол с
техническо средство Алкотест дрегер
7510 с фабр. № ARBB-0094. Жалбоподателят А. отказал
да бъде тестван за употреба на алкохол като му бил издаден талон за изследване
№ 0069542. Жалбоподателят отказал да получи издадения талон за медицинско
изследване като талонът е връчен при отказ съгласно удостовереното от един
свидетел Д.М.М..
Заради
отказа да се тества за употреба на алкохол А. съставил срещу Х.А. АУАН в присъствието
на свидетеля И.Д.К.. Съгласно отбелязаното в АУАН свидетелят И.Д.К. е
присъствал на установяване на нарушението и на съставянето на АУАН, а св. П.Р.П.е
посочен като очевидец.
Свидетелят
предявил АУАН на Х.Ж.А., който отказал да го получи. Отказът на получателя да
получи АУАН е удостоверен с подписа на
един свидетел – Д.М.М..
АНО
е възприел описаните фактически обстоятелства, като е приел, че жалбоподателят
е нарушил чл. 174, ал. 3 ЗДвП и на
основание чл. 174, ал. 3, предл. 1 ЗДвП му е наложено
наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за
24 месеца и че е нарушил чл. 133, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 181, т. 7 ЗДвП
му е наложено наказание глоба в размер на 50 лева.
Съдът
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост,
както и относно справедливостта на наложеното административно наказание намира,
че АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН.
НП
е издадено от компетентен орган съгласно
Заповед 8121з-515/14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи, в предвидената от закона форма и при формално спазване
на реквизитите, предвидени в чл. 57 ЗАНН. АУАН съдържа всички реквизити
съгласно нормата на чл. 42 ЗАНН.
Съдът
не възприема, че е налице съществено нарушение за това, че в АУАН не е посочена
възрастта на нарушителя и неговата месторабота. В АУАН нарушителят е
индивидуализиран в достатъчна степен чрез посочване на име и ЕГН и същият няма
пречка да бъде установен, поради което липсата на посочените реквизити –
възраст и месторабота, не е довело до нарушаване на неговите права.
Съдът
не споделя и възражението, че е препятствано правото на жалбоподателя да
депозира възражения веднага след съставяне на АУАН. За съда представения в хода
на съдебното следствие от жалбоподателя екземпляр от АУАН не е нечетлив, ясно е
посочено нарушението и фактите, срещу които следва да се защитава жалбоподателя,
който е и упражнил правото си на жалба.
Отделно
от посоченото съдът намира, че жалбоподателят по своя воля се е отказал да
получи екземпляр от АУАН още в момента
на проверката като отказът е удостоверен с подписа на един свидетел, различен
от свидетеля - очевидец, присъствал на проверката и на съставянето на АУАН,
т.е. касае за независим свидетел, който е удостоверил отказа на А. да получи
съставения АУАН и талон за медицинско изследване. Актът е предявен на
нарушителя, с което му е предоставена възможност да се запознае с неговото
съдържание и да организира своята защита, сам е избрал да не го получи
фактически, поради което не е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила. Съгласно чл. 43, ал. 1 ЗАНН АУАН е подписан от актосъставителя
и свидетелите, които са присъствали на проверката, поради което съдът намира,
че не се касае за нарушение на правата на жалбоподателя. Ясно в АУАН е посочено
качеството на свидетелите като е посочено, че св. И.Д.К. е очевидец на
нарушението и на съставянето на АУАН, а св. П.Р.П.е очевидец. Действително не е
посочено дали последният е свидетел очевидец на нарушението или на съставянето
на АУАН, но според този състав това не е довело до засягане на правата на жалбоподателя.
Съгласно чл. 40, ал.1-3 от ЗАНН, актът за установяване на
административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на
нарушението. Когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след
покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие.
При липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на
нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се
съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва
в него.
Законодателят
е употребил понятието „свидетели” в множествено число не защото изисква
свидетелите задължително да са повече от един, а защото по този начин указва на
актосъставителя, че следва да събере данни от всички
или по-голямата част от свидетелите, които са възприели извършването или
установяването на нарушението. Задължението в АУАН да са посочени двама свидетели
произтича от разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, която се прилага само в
хипотезата, когато липсват свидетели, присъствали при извършването или
установяването на нарушението или когато не е възможно да се състави акт в
присъствието на такива свидетели. Само в тези два случая актът се съставя в
присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. В
случая АУАН е съставен в присъствието на свидетел – очевидец И. К., който е
присъствал и на нарушението и това е изрично отбелязано в АУАН.
Отказът
да се получи съставения и предявен АУАН и талон за медицинско изследване, е
удостоверен от трето лице – свидетел, различно от посочените като очевидци, с
което в максимална степен са защитени правата на жалбоподателя.
Съдът
не споделя възражението, че не е посочено ясно мястото на нарушението като
намира, че с посочването, че водачът е спрян за проверка, придвижвайки се с
лекия автомобил по ул. ******** ***** посока ул. ********, ясно е
индивидуализирано мястото на извършване на нарушението.
Абсолютно
недоказани са твърденията на жалбоподателя, че талон за медицинско изследване не
е издаден. Талонът е оформен по предвидения за това ред и фактът, че не бил връчен фактически е изцяло поради
нежеланието на жалбоподателя да го получи. Отказът да го получи е удостоверен чрез
св. Д.М.М. и е потвърден в съдебно заседание от св. А..
Съдът
намира, че от събраните доказателства не е оборена доказателствената
сила на акта съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП, чрез представяне на съответни
доказателства пред административнонаказващия орган
или съда, при което следва да се приеме, че фактите са такива, каквито са
описани в акта за установяване на административно нарушение. Жалбоподателят не
е ангажирал нито едно доказателство, което да разколебае констатациите в АУАН,
а събраните по делото доказателства писмени и гласни изцяло кореспондират на
фактите, посочени в АУАН.
Съгласно
чл. 174, ал. 3 ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
за срок от две години и глоба 2000 лв.
В
случая правната норма предписва дължимото от субекта поведение и съдържа в себе
си санкцията за неизпълнение на задължението. В
настоящата хипотеза не е спорно, че жалбоподателят е имал качеството на водач на процесното МПС. Административното нарушение е описано ясно
и точно и същото се изразява в отказ на лицето да му бъде извършена проверка за
установяване употреба на алкохол както с техническо средство, така и
посредством медицинско изследване за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта. Съдът намира, че независимо чрез кое от предвидените в закона
изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо средство или
неизпълнение на предписание за медицинско изследване (осъществени едновременно
в конкретната хипотеза), се осъществява едно и също нарушение - това
по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП (така Решение № 635 от 12.06.2020 г.
по к. адм. н. д. № 870 / 2020 г. на XIX състав на
Административен съд – Бургас ; Решение № 346 от 04.03.2020 г. по к. адм. н. д. № 89 / 2020 г. на XIX състав на Административен
съд - Бургас) и затова правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
В
случая липсва възможност за преценка за предвиденото наказание като законът
определя, че на нарушителя се налага наказание лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и
глоба 2000 лв., в който размер е и наложеното на жалбоподателя наказание,
поради което като правилно и законосъобразно в тази част НП следва да се
потвърди.
Относно
наложеното наказание за нарушение на чл. 133, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 181,
т. 7 ЗДвП глоба в размер на 50 лева, съдът намира, че по делото не се представиха
доказателства, които да оборят доказателствената сила
на АУАН. Разпитаният по делото свидетел, чиито показания съдът намира, че са
обективни и безпристрастни посочи, че в автомобила са били превозвани пътници
над допустимия брой съгласно свидетелството за регистрация на МПС, а
жалбоподателят не е ангажирал доказателства в обратна насока. Ето защо съдът
намира, че и в тази част нарушението е доказано и НП като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди.
По
тези съображения, НП следва да се потвърди изцяло. С оглед изхода на спора
право на разноски има само АНО, тъй като не е претендирал такива, не му се
присъждат.
Предвид гореизложеното и
на основание и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 20-0769-002065/30.06.2020г. на Началник Група към
ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на Х.Ж.А. ЕГН ********** за
нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП на основание чл. 174, ал. 3, предл. 1 ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 2000
лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца и за нарушение на чл.
133, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 181, т. 7 ЗДвП е наложено наказание глоба в
размер на 50 лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
/п/
КС