Р Е Ш Е Н И Е
№ гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, в открито съдебно заседание
на двадесет и девети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЙОВА ПРОДАНОВА
при секретаря Наталия Зирковска изслуша докладваното
от съдията Йова Проданова адм. д. № 691
по описа за 2020 год и за да се произнесе взе предвид:
Производството e по реда
на чл. 268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Образувано е по жалба
на Р.Б.М., ЕГН **********, чрез адв. С.Й., против Решение №40/19.02.2020г. на
Директора на ТД на НАП – гр. Варна, в частта, с която е оставена без уважение
жалба на същото лице против Разпореждане № С 200003-137-0000673/28.01.2020г. на
главен публичен изпълнител по ИД № **********/2013г. в частта му, с която е
отказано прекратяване на принудителното изпълнение по ИД №**********/2013
година по отношение на погасени по давност задължения по Декларации № 030021202272007
от 19.04.2012 г., № 030021302243981 от 17.04.2013 г. и № 030021403942846 от
29.04.2014 г., възникнали в периода 01.01.2011 година – до 31.12.2-13 година,
на обща стойност – главница 3329,93 лв. и лихви от 2367 лв., общо 5697,37 лв.
Решението е оспорено
с оплаквания за необоснованост, постановяването му в противоречие на
материалния закон и при съществени нарушения на процесуални правила.
Жалбоподателката
възразява, че в административното производство не са представени доказателства
за връчване на покана за доброволно плащане, не са извършени действия по
изпълнението, представляващи налагане на запор или възбрана, опис и оценка на
вещ, назначаване на пазач, в рамките на 5-годишния давностен срок съгласно ДОПК,
поради което давността не е прекъсвана и на основание чл.171, ал.1 от ДОПК
кратката 5 годишна погасителна давност в полза на длъжника е изтекла.
Изпълнително действие - запор на трудово възнаграждение е извършено едва през
месец февруари 2020 г., след погасяване по давност на процесните задължения, съответно:
по Декларация № 030021202272007 от 19.04.2012 г- на 01.01.2018г., по Декларация
№ 030021302243981 от 17.04.2013 г. - на 01.01.2019г. и по Декларация №
030021403942846 от 29.04.2014г. - на 01.01.2020г.
Развит е довод, че
Поканата за доброволно изпълнение може да произведе предвидените от закона
последици в изпълнителното производство при условие, че тя е достигнала до
знанието на длъжника по предвидения в ДОПК ред за съобщаване. Публичният
изпълнител е следвало да прецени по отношение на всяко от обхванатите от
възражението публични вземания отправена ли е била и получена ли е от длъжника
покана за доброволно изпълнение, за да е налице предпоставката по чл. 172,
ал.2, предл. второ ДОПК за прекъсване на давността. Без да е налице надлежно
връчване, всички последващи действия по изпълнението следва да се считат за
незаконосъобразни, следователно те не прекъсват давността.
Оспорен е изводът в
решението, че Разпореждане № С 200003-137-0000673/28.01.2020г. е прекъснало
давността на публичните задължения. Според жалбоподателката разпореждането за присъединяване на публични вземания към
вече образуваното изпълнително дело не е изпълнително действие и не води до
прекъсване на давността, но наред с това, разпореждането не й е връчено. В 5
годишния давностен период не са предприемани действия по изпълнението, поради
което, с изтичането му е налице основание за прекратяване на изпълнителното
производство.
Оспорено е
задължението за лихви в общ размер на 2367,44 лв. с твърдение за погасяването
им като периодични задължения с изтичането на 3 годишна.
Искането е
обжалваното решение да бъде отменено.
Ответната страна Директорът на ТД на НАП Варна, чрез
процесуален представител, оспорва жалбата в писмено становище.
Съдът, като съобразява събраните по делото
доказателства и доводите на страните, в изпълнение на задължението си по чл.168
от АПК, приема следното:
Производството по делото е образувано по жалба
на надлежна страна, предявена в определения от закона срок, против подлежащ на
съдебно оспорване административен акт, поради което е допустимо и съдът дължи
произнасяне по същество.
Предмет на оспорване в производството,
приключило с постановяване на оспореното решение е Разпореждането от 28.01.2020
година на главен публичен изпълнител по ИД № **********/2013г.,
с което е отказано прекратяване на принудителното изпълнение по ИД №**********/2013
година по отношение на задължения по ДОО, ЗО и ДЗПО по Декларации №
030021202272007 от 19.04.2012 г., № 030021302243981 от 17.04.2013 г. и №
030021403942846 от 29.04.2014 г., възникнали в периода 01.01.2011 година – до
31.12.2-13 година, на обща стойност – главница 3329,93 лв. и лихви от 2367 лв.,
общо 5697,37 лв.
Задълженията по
посочените декларации са присъединени по изпълнителното дело с Разпореждане за
присъединяване от 10.03.2015 година на публичния изпълнител. С постановление за
налагане на обезпечителни мерки от 28.01.2020 година е наложен върху вземането
на Р.М. за трудовото й възнаграждение.
За да остави без
уважение жалбата на длъжника решаващият орган приема, че извършеното
присъединяване към вече образуваното изпълнително дело през 2015 година представлява
действие по образуване на изпълнително производство, с което, на основание
чл.220, ал.1 от ДОПК давността е прекъсната. С постановлението за налагане на
обезпечителни мерки от 28.01.2020 година
давността по отношение на задълженията по трите декларации е спряна на
основание чл.172, ал.2 от ДОПК, поради което по отношение на деветте задължения
тя не е изтекла към датата на издаване на разпореждането.
По делото е прието
като доказателство Съобщение за доброволно изпълнение изх. № 5468-000001/14.11.2013г.,
адресирано до жалбоподателката Р. М., уведомяващо я за образуваното ИД № 5468
от 2013 г. за принудително събиране на публични вземания по наказателно
постановление в размер на 500 лева. Съобщението е изпратено по пощата, и видно
от приложеното известие за доставка, не е връчено, тъй като пратката не е
потърсена.
Съобщението за Разпореждането
за присъединяване изх. № С 5468/2013/000002/29.09.2014 г. е изпратено за
връчване по пощата и съгласно обратната разписка от 15.10.2014 година е връчено
на трето лице Е.Х.С., без да е посочено в какво качество е получено. За да се
счита за осъществено, връчването е следвало да бъде извършено по правилата на
чл. 29,
ал.6 – ал.9 от ДОПК и да отговаря на изискванията за удостоверяване по чл. 30,
ал.1 от ДОПК начин, а именно: връчването на съобщение се удостоверява с подпис
на получателя или друго лице, чрез което става връчването, като в разписката се
отбелязват трите му имена, единен граждански номер и в какво качество приема
съобщението. Такава информация в известието липсва, поради което съдът приема,
че за предприетите от публичния изпълнител действия по връчване на покана за
доброволно изпълнение и на съобщение за присъединяване на взискател длъжницата
не е била редовно уведомена, поради което с прямо нея те не са могли да
произведат предвиденото от закона правно действие.
Редовно връчване на съобщение
е извършено на 04.02.2020г., съгласно Разписка №С200003-РЗЛ-0001669/04.02.2020г.,
с което длъжницата Р.М. е уведомена за всички осъществени от публичния
изпълнител действия във времето от 14.11.2013 г. до 28.01.2020 година – връчено
съобщение за доброволно изпълнение от 14.11.2013 година, Разпореждане за
присъединяване на публичен взискател, Разпореждане по молба за давност и
Постановление за налагане на обезпечителни мерки.
При установените
факти на извършено редовно връчено съобщение за предприетите от публичния
изпълнител действия от 14.11.2013 година до 28.01.2020 година с уведомяването
на задълженото лице на 04.02.2020 година, съдът намира, че по отношение на
публичните задължения на Р. Мекреева не са проявени правните последици на
прекъсване на давността на основание чл.172, ал.1 и ал.2 ДОПК.
На основание чл. 172,
ал. 1, т. 5 от ДОПК давността спира да тече с налагането на обезпечителни
мерки, но такива следва да са наложени преди тя да е изтекла. Постановлението
за налагане на обезпечителни мерки изх. № С 200003-022-0003941 от 28.01.2020г. на
главен публичен изпълнител за налагане на запор върху вземане от трето
лице-работодател не може да прояви своето действие при условие, че задълженията
са погасени по давност.
В случая отделните задължения
имат различни падежи и съответно различен първоначален момент, от който започва
да тече давностният срок. По отношение на задължението по Декларация №
030021202272007 за ДОО, ЗО и ДЗПО, подадена през 2012 година, давностният срок
е започнал да тече от 01.01.2013 г. и е изтекъл към 01.01.2018 г. По отношение
на задължения за ДОО,ЗО и ДЗПО, за които е подадена Декларация №
030021302243981 през 2013г., давностният срок е започнал да тече от 01.01.2014
г. и е изтекъл към 01.01.2019 г. Давностният срок за задълженията по Декларация
№ 030021403942846, подадена през 2014г. е започнал да тече на 01.01.2015г.и е
изтекъл към 01.01.2020 г. или към датата на налагането на запора 28.01.2020г. в
полза на длъжника е изтекла погасителна давност по отношение на деветте
задължения, предмет на декларациите, поради което постановеното от публичния
изпълнител разпореждане в частта, с която е отказано прекратяване на
изпълнителното производство поради изтекла погасителна давност е постановено в
нарушение на закона.
При изложените съображения за погасяване по давност на публичното вземане
като основание за отписване на задълженията, съдът намира жалбата основателна. Оспореното
Решение №40/19.02.2020г. на Директора на ТД на НАП –
гр. Варна, като противоречащо на закона следва да бъде отменено, като преписката бъде изпратена на публичния изпълнител
при Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите - гр. Варна за
произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона в
настоящото решение
С оглед изхода на
спора, своевременно предявеното искане от жалбоподателката, осъществената
защита и представените доказателства, съдът намира, че следва да й бъдат
присъдени направените по делото разноски, възлизащи на 310.00 лв., от които
10.00 лв. държавна такса и 300.00 лв. договорен и платен адвокатски хонорар по
договор за правна защита и съдействие от 27.02.2020г.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №40/19.02.2020г. на Директора на Териториална дирекция на Националната
агенция за приходите – гр. Варна в частта, с която е оставена без уважение
жалбата на Р.Б.. М., ЕГН **********,***, против Разпореждане № С
200003-137-0000673/28.01.2020г. на главен публичен изпълнител по ИД №
**********/2013г., в частта, с която е отказано прекратяване на погасени по
давност по ИД №**********/2013 г.
ИЗПРАЩА преписката на публичния изпълнител
при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - гр.Варна за
произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона в
настоящото решение.
ОСЪЖДА Териториална дирекция
на Национална агенция по приходите – Варна да изплати на Р.Б.. М., ЕГН **********,***, сумата от 310.00
/триста и десет/ лв. деловодни разноски – заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване на
основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК.
СЪДИЯ: