Р Е Ш
Е Н И Е
№ 711 30.06.2020 г. град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският районен съд V-ти
наказателен състав На шестнадесети юни две хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател:
Мая Стефанова
Секретар: Райна Жекова
като разгледа докладваното от
съдията Стефанова НАХД № 1652 по описа за 2019 г, и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63
от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Ф. 2“ ЕООД с ЕИК ..., със седалище в гр.К. и
адрес на управление П. з. „С.“, ул.“С.“ № ..., представлявано от К. Б. Б. в
качеството и съдебен адрес *** чрез адв.И. Ч. АК – Бургас, против наказателно
постановление № 8 от 19.03.2020 г., издадено от Директора на РИОСВ-Бургас, с
което за нарушение на чл.35 ал.3 и ал.5 вр. ал.2 т.2 от Закона за управление на
отпадъците (ЗУО) и на основание чл.136 ал.2 т.3 от ЗУО е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 7000 (седем хиляди)
лева.
Редовно призован за открито съдебно заседание жалбоподателят не се
явява. За него се явява упълномощен адвокат. С жалбата се навеждат доводи за
нарушение на процесуалния и материалния закон. Счита, че наказателното
постановление е неправилно и при неизяснена фактическа обстановка. Алтернативно
се иска за бъде отменено наказателното постановление поради маловажност на
деянието по смисъла на чл.28 б.“а“ от ЗАНН. Не се представят нови доказателства.
Представителят
на наказващия орган – ЮК П. счита обжалваното наказателно постановление за законосъобразно и моли
съда да го потвърди. Ангажира
писмени доказателства.
Жалбата е подадена срещу годен за обжалване
акт и пред надлежен съд. Съдържа изискуемите от закона реквизити и е подадена
от легитимирано лице в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН (лист 12 и
3 от делото). Производството пред Районен съд-Бургас е редовно образувано.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните
причини:
На 07.11.2019 г. в РИОСВ - Бургас постъпва
писмо с вх.№УО-1455/07.11.2019 г от директора на РИОСВ - Стара Загора (лист 42
и 43 от делото) с молба за извършване на проверка на лица, извършили
транспортиране на отпадъци по издадено Решение на МОСВ №УО-56/27.09.2018 г за
превози на отпадъци с код и наименование 19 12 10–запалими отпадъци (RDF-модифицирани горива, получени от отпадъци) по
Европейския каталог на отпадъците (съответстващ на Наредба №2 от 23.07.2014 г.
за класификация на отпадъците), за предоставено съгласие по Нотификация IT 022173 от ECOEXPORT SRL.
В писмото подробно били описани
условията, при които следвало да се извърши разрешеният внос на отпадъци с код
19 12 10 (RDF) от И., предназначен
за извършване на дейност по оползотворяване с код R1(изгаряне) в пещите на „Т.-С.“ ЕАД. Вносът
следвало да се извърши в срок до 08.07.2019г, като допустимото количество
отпадък бил до 4 032,000 тона в съответствие с Условие 11.2.1 от
комплексното разрешително (КР) на „Т.-С.“ ЕАД. Общият брой на превозите по
нотификацията били 2 транспорта. Съгласно т.6 от Решение №УО-56/27.09.2018 г.
отпадъците следвало да се транспортират по шосе от „П.“-Бу. до „Т.–С.“ ЕАД,
като транспортирането следвало да се осъществява с автомобили собственост на транспортно
дружество „Д.“ ЕООД. Последното притежавало документ по чл.35 ал.3 от ЗУО за
събиране и транспортиране на отпадъци №13-РД-251-02/23.10.2018 г издадено от
РИОСВ –С. З.
При извършена проверка на „Т.-С.“ АЕД от експерти на РИОСВ-С. З. било
установено, че „Т.-С.“ ЕАД извършило два вноса на отпадъци с код 19 12 10 (RDF) от И. през месец ноември на 2018 г
-2 696,860 тона и през месец май на 2019 г -1 175,180 тона като не е
било спазено изискването на т.6 от Решение №ЕО-56/27.09.2018 г издадено от
МОСВ, представено съгласие по Нотификация IT 022173, а именно :транспортирането на
отпадък с код 19 12 10 (RDF)
през месец май на 2019 г. по шосе от п. Б. до „Т. –С.“ ЕАД било извършено от „Ф.2“
ЕООД като изпращач според товарителница, а не от „Дила“ ЕООД както било
посочено в разрешителния документ.
Във връзка с постъпилото писмо с вх.№УО-1455/07.11.2019г била извършена
проверка от експерти на РИОСВ–Бургас на 19.11.2019 г на „Ф.2“ ЕООД в офиса на
дружеството, находящ се в гр.К. П. з. „С.“, ул.“Седемнадесета“ №1, за която бил
съставен Констативен протокол №016639/К-123-143 от 19.11.2019г. По време на
проверката била представена фактура и договор между „Ф.2“ ЕООД и „В. Т.“ ЕООД сключен на 01.01.2019 г, от който не ставало
ясно какъв транспорт следва да се извърши.
От представените по-късно в сградата на РИОСВ-Б. от управителя на
дружеството –жалбоподател документи, свидетелят И. в качеството си на старши
експерт в РИОСВ-Бургас установила, че „Ф.2“ ЕООД има издадено от РИОСВ-Бургас
Решение №02-РД-178-05 от 06.03.2019г за изменение и допълване на регистрация по
чл.35 ал.3 и ал.5 от ЗУО на Регистрационен документ №02-РД-178-04 от
17.12.2018г. Регистрационен документ №02-РД-178-03 от 26.02.2016 г. за
извършване на дейност по транспортиране (събиране и транспортиране) в
съответствие с §1 т.41 и т.43 от ДР на ЗУО, съгласно който отпадък с код 19 12
10 не бил посочен като разрешен за извършване на дейност по събиране и транспортиране.
От представените от Директора на РИОСВ-Стара Загора с писмо с
вх.№УО-1455/07.11.2019 г товарителници за обществен автомобилен транспорт в
страната: с № **********/09.05.2019 г.; №**********/09.05.2019 г; №**********/10.05.2019г;
№**********/10.05.2019г; №**********/08.05.2019г; №**********/10.05.2019 г; №**********/10.05.2019
г; №**********/08.05.2019г; №**********/09.05.2019г; №**********/09.05.2019г;
№**********/08.05.2019г; №**********/09.05.2019г; №**********/09.05.2019г се
доказало че дружеството–жалбоподател за периода от 08.05.2019г до 10.05.2019г е
извършвало превоз (транспортиране ) на отпадъци „бали“ от п. Б. до „Т.-С.“ ЕАД.
Отпадъците превозвани от дружеството „Ф.-2“ ЕООД с код 19 12 10 са били транспортирани със
следните автомобили: марка „Скания“ с рег. № ..., марка „Скания“ с рег. № ...,
марка „ДАФ“ с рег. № ..., марка „ДАФ“ с рег. № ..., марка „Скания“ с рег. № ...,
марка „Скания“ с рег. № ..., марка „Скания“ с рег. № ... и ремарке А 2510 ЕМ-всички
собственост на „Ф.-2“ ЕООД, които фигурирали в регистрационния й документ
(Решение №02-РД-178-05 от 06.03.2019 г.), като отпадъкът, който бил превозван с
тези МПС липсвал обаче в разрешителния документ на дружеството-жалбоподател.
Свидетелят И. в качеството си на
старши експерт „Управление на масово разпространени отпадъци“ в отдел „Управление
на отпадъците и опазване на почвите“ към Дирекция „Контрол и превантивна
дейност“ при РИОСВ-Бургас счела, че с това си действие дружеството „Ф.2“ ЕООД с
ЕИК ...със седалище в гр.Карнобат е нарушило чл.35 ал.3 и ал.5 вр. чл.78 от ЗУО
и поканила представител на дружеството, за да му бъде съставен акт за установяване
на административно нарушение. На 04.02.2020 г. при съставянето на акта не се
явил управителят на дружеството, а изпратил лице, което обаче не представило
надлежно упълномощаване, в което изрично
да е посочено, че има право да подписва актове. Лицето, което било изпратено
отнесло екземпляр от акта и на следващия ден го предало на актосъставителя
подписан.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН постъпили писмени възражения (лист 13 и
14 от делото). В тях управителят Байчев възразил, че въпреки че в разрешителния
документ няма разрешение за транспорт за отпадък с код 19 12 10 практически
осъщественият транспорт е бил в същата посока, за която има разрешение и дори
да е нарушение, то от него не са произтекли вреди за когото и да било. Моли за
преценка на нарушение като маловажно.
Като е взел предвид акта и възраженията по него, като и останалите
писмени доказателства директорът на РИОСВ - Бургас издал атакуваното
наказателно постановление № 8 на 19.03.2020 г. (лист №9-11 от делото). В него
при идентичност на фактическото описание на нарушението и при правна квалификация
по чл.35 ал.3 и ал.5 вр. ал.2 т.2 от ЗУО на основание чл. 136 ал.2 т.3 от ЗУО
на дружеството –жалбоподател била наложена имуществена санкция в размер на 7000
(седем хиляди) лева.
В хода на съдебното следствие бяха
разпитани в качеството на свидетели –актосъставителя и свидетелите при
съставянето на акта. Съдът кредитира показанията като ги намира за
безпристрастни, обективни и последователни.
Горното се установи по безспорен начин от
събраните по делото писмени и гласни доказателства и се оспорва от жалбоподателя.
Спорът е за това, дали актът и НП са законосъобразни.
Страните не спорят, че е извършено транспортиране на отпадък с код 19 12 10 и
че този вид не е бил включен в издаденото разрешително с № 02-РД-178-03 от
26.02.2016г (лист 23-28 от делото), №02-РД-178-04 от 17.12.2018 г (лист 29-36
от делото), № 02-РД-178-05 от 06.03.2019 г (лист 37-41 от делото). В подкрепа
на този извод е представеното заверено копие на заявление от
дружеството–жалбоподател (лист 69 от делото) за изменение и допълнение на регистрационния
документ за извършване на транспортиране (събиране и транспортиране) на отпадък
с код 19 12 10 (лист 73 от делото) и съответно издаването на такова Решение
№02-РД-178-09 от 09.04.20202 г .
По същество, по делото
безспорна се установи, че в периода от 08.05-10.05.2019 г. товарни автомобили
собственост на дружество „Ф.-2„ ЕООД са извършили транспортиране на отпадъци с
код 19 12 10 (RDF) от
Италия, без
посоченият код да фигурира в издадения от директора на РИОСВ-Бургас Решение
№02-РД-178-05 от 06.03.2019 г за изменение и/или допълнение на регистрация по
чл.35 ал.3 и ал.5 от ЗУО на Регистрационния документ №02-РД-178-04 от
17.12.2018 г., Регистрационен документ №02-РД-178-03 от 26.02.2016г извършване
на дейност по транспортиране (събиране и транспортиране) в съответствие с §1
т.41 и т.43 от ДПР на ЗУО.
Съгласно чл.35 ал.3 вр.
ал.2 т.2 от ЗУО за дейността по събиране и транспортиране на отпадъци по смисъла
на §1 т.41 и т.43 от ДР на ЗУО се изисква регистрация и издавена на документ по реда на глава пета, раздел І-ви от същия
закон. По делото се установи, че дружеството не притежава регистрационен
документ за събиране и транспортиране на отпадъци с код 19 12 10 (RDF) и в съответствие с
разпоредбата на чл.136 ал.2 т.3 от ЗУО следва из-водът, че то е осъществило
състав на посоченото нарушение, тъй като за
съставомерността му от обективна страна следва да е налице липсата на
разрешение или регистрационен документ за събирането и транспортирането на
отпадъци какъвто е и настоящият казус.
Съгласно чл.78 ал.3 от
ЗУО за извършването на регистрация и издавена на регистрационен документ лицата
подават заявление до директора на РИОСВ-на чиято територия е седалището на
заявителя, в случай, че заявяват дейности по събиране и транспортиране на
отпадъци. Образецът на заявлението е утвърден от Министъра на околната среда и
водите и в него се изисква да бъде посочена информация като за марката, модела и рег.№ на моторните превозни
средства, с които ще се извършва събиране и транспортиране на отпадъците.
От формална
страна съдът приема, че са спазени изискванията от на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и
двата акта притежават законовите реквизити. Изрично е посочен периода и точните дати, на които е извършено
нарушението. Същото е достатъчна добре описано и в двата акта. Нарушението е
открита на 19.11.2019 г и в срока по чл.34 ал.1 ЗАНН е съставен акта. В срока
по чл.34 ал.3 ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление. Допустимо
е в НП да има уточняване на правната квалификация на нарушението и това се
изважда от нормата на чл. 53 ал.2 от ЗАНН. Съдът не кредитира направените от
жалбоподателя възражения, че при съставянето на акта е допуснато съществено
процесуално нарушение. В действителност е допуснато нарушение, но то не от вида
на съществените. Последните се характеризират с накърняване правото на защита
на жалбоподателя до степен да не може да разбере в какво е обвинен и да не му
бъде дадена възможност да на прави възражения. Такова нарушение на правата в
настоящия казус липсва.
Според настоящия
състав, фактите описани в АУАН и НП сочат на състав на административно нарушение
по чл.136 ал.1 т.3 от ЗУО. ЮЛ носи обективна, безвиновна отговорност. Органът е
определил имуществената санкция в размер около средния посочен в чл136 ал.2 т.3
от ЗУО -7000 лева, като не е посочил
мотиви за това. Санкцията в закона варира от 3000 до 10 000 лева.
Обществената опасност на деянието е завишена с оглед зачестилите в страната
нарушения от този вид и укоримостта на обществото към тях. Съдът счита, че
извършеното от дружеството нарушение не покрива критериите за маловажен случай.
От друга страна обаче размерът на наложената имуществена санкция е завишен и
същия следва да бъде редуциран до 5000 (пет хиляди) лева, който се явява
адекватен на обществената опасност на деянието. В тази си част наказателното
постановление следва да бъде изменено.
Поради изложените по-горе съображения съдът счита
в останалата си част наказателното постановление за правилно и законосъобразно
и като такова следва да бъде потвърдено.
Към
момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН
(нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване
на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата
препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само
ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния
случай представителят на административнонаказващия орган е поискал да му бъде
присъдено ЮК възнаграждение, което с оглед изхода на делото следва да бъде
осъден жалбоподателя да заплати ЮК възнаграждение в размер на 80 лева съгласно чл.27е от
Наредбата за правната помощ.
По изложените съображения и на основание
чл.63, ал.1 предложение първо и второ от ЗАНН, Бургаският районен съд, V
наказателен състав
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №8 от 19.03.2020г
издадено от Директора на РИОСВ-Бургас, с което на „Ф.2“ ЕООД с ЕИК ..., със
седалище в гр.К. и адрес на управление П. з. „С.“, ул.“С.“ № ..., представлявано от К. Б. Б., в качеството
и съдебен адрес ***, чрез адв.И. Ч. АК - Бургас за нарушение на чл.35 ал.3 и
ал.5 вр. ал.2 т.2 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) и на основание
чл.136 ал.2 т.3 от ЗУО е наложено административно наказание имуществена санкция
в размер на 7000 (седем хиляди) лева, като
НАМАЛЯВА имуществената санкция от 7000 (седем хиляди) на 5000 (пет
хиляди) лева.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 8 от 19.03.2020 г.,
издадено от Директора на РИОСВ - Бургас в останалата му част.
ОСЪЖДА „Ф.2“ ЕООД с ЕИК ..., със седалище в гр.К. и
адрес на управление П. з. „С.“, ул.“С.“ № ..., представлявано от К. Б. Б., да
заплати на МОСВ – София разноските за ЮК възнаграждение в размер на 80
(осемдесет) лева.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен
съд - Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.