№ 577
гр. Пазарджик , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на десети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20205220102989 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
По реда на чл.422 ГПК е предявен установителен иск с
материалноправна квалификация по чл.92 ЗЗД за съществуване на вземането
по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в
размер на 173.37лв., представляващо неустойка за предсрочно прекратяване
на договор за далекосъобщителни услуги по вина на ответника.
Ищецът „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление:
гр.С., бул. „Б.“ №**, вх.*, ет.*, твърди, че по силата на рамков договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019г. и приложение №1 към него, е
придобил от цедента „С. Г. Груп“ ООД вземане към ответника Д. С. Х. с ЕГН
********** от гр.П., ул. „В. Л.“ №**, вх.*, ет.*, ап.**, ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, произтичащо от договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги №********** от 24.01.2017г.,
сключен между ответника и доставчика „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД. Твърди, че цедентът „С. Г. Груп“ ООД на свой ред е
придобил вземането от доставчика „БТК“ ЕАД с договор за цесия от
16.10.2018г., както и че длъжникът следва да се счита уведомен и за двете
1
цесии с връчване на приложеното към исковата молба писмено уведомление
по чл.99, ал.3 ГПК.
Ищецът твърди, че в изпълнение на договора за далекосъобщителни
услуги доставчикът „БТК“ ЕАД е доставил на ответника Д. С. Х.
телевизионна услуга по тарифен плат „Vivacom TV M+“ с месечна
абонаментна такса в размер на 19.99лв., както и интернет услуга по тарифен
плат „Vivacom FiberNet 100“ с месечна абонаментна такса в размер на
37.80лв. Поддържа, че ответникът не е заплатил стойността на услугите за
периода 01.03.2017г. – 31.05.2017г., съгласно издадени фактури, както следва:
фактура №********** от 01.04.2017г. с падеж 18.04.2017г.; фактура
№********** от 01.05.2017г. с падеж 18.05.2017г. и фактура №********** от
01.06.2017г. с падеж 18.06.2017г.
Твърди, че поради това неизпълнение договорът е прекратен
едностранно. Прекратяването се претендира на основание чл.50 вр. чл.43.1 от
общите условия на доставчика, съгласно които при незаплащане на
задълженията от страна на потребителя, БТК има право незабавно да
ограничи предоставянето на услугите, да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключването на нов
договор с него.
Ищецът твърди още, че в резултат на предсрочното прекратяване на
договора за доставчикът БТК е възникнало вземане за компенсаторна
неустойка по т.2, стр.6 от договора, равна на абонаментните такси според
абонаментния план до края на срока по договора, но не повече от трикратния
им размер. Твърди, че неустойката в конкретния случай възлиза на 173.37лв.
(3 х 19.99лв. + 3 х 37.80лв./, съгласно фактура №********** от 01.07.2017г. с
падеж 18.07.2017г.
Поддържа, че след придобиване на вземането се е снабдил със заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за неустойката в размер
на 173.37лв., която е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
Иска от съда да установи съществуването на вземането по заповедта за
изпълнение и претендира присъждане на разноски в исковото и в заповедното
производство по ч.гр.д. №1978/2020г. на РС - Пазарджик.
Ответникът, представляван от особен представител по чл.47, ал.6 ГПК,
2
оспорва иска при твърдение, че не са били налице основания за едностранно
предсрочно прекратяване на договора за предоставяне на далекосъобщителни
услуги, тъй като потребителят е изправна страна по него. Поддържа, че
прекратяването на договора от страна на доставчика не е изпълнено в
съответствие с чл.87 ЗЗД – липсва едностранно изявление в писмена форма
до длъжника и на същия не е предоставен подходящ срок за изпълнение.
Предявява възражение за нищожност на неустоечната клауза поради
противоречие с добрите нрави и неравноправен характер. Предявява
възражение за погасяване на вземането по давност. Твърди, че длъжникът не е
уведомен надлежно за прехвърлянето на вземането и цесията му е
непротивопоставима. Моли искът да бъде отхвърлен.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Активно легитимиран да предяви иска по чл.422 ГПК е кредитор, в
чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу
която е постъпило възражение от длъжника или същата му е връчена при
условията на чл.47, ал.5 ГПК. В случая тези положителни процесуални
предпоставки са налице, а искът е предявен в законоустановения срок, поради
което е допустим.
За уважаването на иска ищецът следва да докаже наличието на договор
за далекосъобщителни услуги с ответника, в който страните са уговорили
клауза за компенсаторна неустойка при настъпило едностранното
прекратяването на договора поради незаплащане цената на услугата от страна
на потребителя, размера на неустойката, както и придобиването на вземането
чрез цесия. С оглед възражението за изтекла погасителна давност, ищецът
следва да докаже настъпването на обстоятелства, които прекъсват или спират
течението на давностния срок.
Установява се от представения от ищеца договор за интернет и
телевизионни услуги, сключен на 24.01.2017г. със срок на действие до
24.01.2019г., че операторът на обществена фиксирана електронна
съобщителна мрежа „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД се е
задължил да предостави на ответника Д. С. Х. телевизионна услуга по
тарифен плат „Vivacom TV M+“ с преференциална месечна абонаментна
3
такса при условията на оферта „Комбинирай и спести“ в размер на 15.99лв. за
целия срок на договора, а след неговото изтичане – с месечна абонаментна
такса по стандартния тарифен план в размер на 19.99лв., както и интернет
услуга по тарифен плат „Vivacom FiberNet 100“ със стандартна месечна
абонаментна такса в размер на 37.80лв. Договорът е сключен при общи
условия на оператора /ОУ/ (последно изменение от 15.05.2009г., в сила от
15.06.2009г.). Съгласно чл.27 ОУ, месечният абонамент се заплаща в месеца
на получаване на услугите въз основа на издадена месечна сметка и в срок до
15 дни от нейното издаване, но не по-късно от 29-то число на месеца.
Съгласно чл.35.1 ОУ, месечните сметки се издават на името на абоната и се
изпращат на обявения от него адрес по договора или на изрично посочен
електронен адрес, като неполучаването на сметките не освобождава абоната
от задължението да заплати цената на услугите в определения срок.
Съдът счита, че договорът за предоставяне на електронни съобщителни
услуги е действителен и валидно обвързват страните по него. Същият има
минимално изискуемото съдържание по чл.228, ал.1 ЗЕС (отм., ДВ, бр. 20 от
2021 г.).
Изпълнението на договора от страна на доставчика на услугите, както и
тяхната цена, не се оспорват от ответника. От представените от ищеца
месечни сметки е видно, месечните абонаменти за двете услуги за периода
01.04.2017г. – 30.06.2017г. са в общ размер на 93.96лв., съгласно издадени
месечни сметки, както следва: с-ка №********** от 01.04.2017г. за отчетния
период 01.04.2017г. – 30.04.2017г. на стойност 31.32лв. с падеж 18.04.2017г.;
с-ка №********** от 01.05.2017г. за отчетния период 01.05.2017г. –
31.05.2017г. на стойност 31.32лв. с падеж 18.05.2017г. и с-ка №********** от
01.06.2017г. за отчетния период 01.06.2017г. – 30.06.2017г. на стойност
31.32лв. с падеж 18.06.2017г.
Цената на месечните абонаменти е изискуема, тъй като е настъпил
падежът за плащане по всяка от трите месечни сметки. Ответникът не е
представил доказателства за плащането, поради което възражението на
особения представител за точно изпълнение на договора от страна на
ответника не е доказано.
При наличието на изискуемо парично задължение по договора, което не
4
е погасено от ответника, за доставчика на услугите е възникнало основанието
за едностранно прекратяване на договора по чл.50.6, б. „в“ ОУ, който гласи,
че при незаплащане в срок на задълженията от страна на потребителя, БТК
има право да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя
като му изпрати 30 дневно писмено предизвестие.
От текста на разпоредбата е видно, че прекратяването на договора не
настъпва автоматично с изтичане на срока за плащане на задължението.
Неизпълнението само поражда за доставчика потестативното право да го
прекрати едностранно. За целта е необходимо доставчикът да упражни това
свое право като отправи писмено предизвестие до потребителя, с което да му
предостави 30 – дневен срок за изпълнение. Едва при липса на изпълнение от
страна на потребителя в този срок настъпва прекратителното действие на
изявлението.
По делото липсват доказателства такова изявление да е отправено от
страна на доставчика на услугите. При това положение не е налице
предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната.
Ищецът претендира компенсаторна неустойка по т.1, стр.6 от
индивидуалния договор, който предвижда, че ако договорът бъде прекратен
преди изтичането на уговорения срок по искане или по вина на абоната,
включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на „БТК“
ЕАД неустойка равна на абонаментните такси според абонаментния план до
края на срока по договора, но не повече от трикратния им размер. Доколкото
доставчикът на услугата не е упражнил правото си да прекрати едностранно
договора поради неплащане на дължими суми от абоната, то не са се
осъществили предвидените в неустоечната клауза предпоставки, пораждащи
задължение за абоната да заплати компенсаторна неустойка за предсрочно
прекратяване на договора. След като в полза на „БТК“ ЕАД не е възникнало
вземане за неустойка, дружеството не би могло да цедира същото на
цесионера „С. Г. Груп“ ООД, който на свой ред също не може да прехвърли
несъществуващото вземане в полза на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД.
Установява се, че вземането по процесната заповед за изпълнение не е
възникнало, поради което предявеният установителен иск за неговото
съществуване следва да се отхвърли. Поради така формирания от съда извод,
5
че претендираното вземане не е възникнало, не се налага да бъдат обсъждани
останалите възражения на особения представител, касаещи
противопоставимостта на цесията по отношение на ответника,
неравноправния характер на неустоечната клауза и погасяване на вземането
по давност.
С оглед изхода на делото ищецът няма право на съдебни разноски.
Ответникът има право на съдебни разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК, но
същият не е представил доказателства за направени от него разноски и не
претендира присъждане на такива.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА по чл.422 ГПК на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *****,
седалище и адрес на управление: гр.С., бул. „Б.“ №**, вх.*, ет.* срещу
ответника Д. С. Х. с ЕГН ********** от гр.П., ул. „В. Л.“ №**, вх.*, ет.*,
ап.** за съществуване на вземането по заповед №863 от 13.08.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.
№1978/2020г. на РС – Пазарджик, в размер на 173.37лв. - неустойка за
предсрочно прекратяване по вина на ответника на договор за
далекосъобщителни услуги от 24.01.2017г., сключен между него и доставчика
„БТК“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
гр.Пазарджик в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6