№ 217
гр. Пазарджик, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
в присъствието на прокурора Б. В. П.
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20215220102982 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно съединени искове по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ
срещу Прокуратурата на Република България за осъждане на ответника да
заплати на всеки от двамата ищци по 15 000лв. - обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение за извършено
престъпление, по което ищците са оправдани, ведно със законна лихва за
забава от влизане в сила на оправдателната присъда на 27.04.2021г. до
плащането.
Ищците ИВ. Р. ГР. с ЕГН ********** и ТР. ЗЛ. Н. с ЕГН ********** и
двамата от с.И., общ.Пазарджик, ул. „**“ №* твърдят, че срещу тях е водено
наказателно производство под № ДП 19/2019г. по описа на ОСлО при ОП -
Пазарджик /преписка вх. №1038/2019г. по описа на Районна прокуратура –
гр.Пазарджик/ по което им е повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл.170, ал.2 вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК. Твърдят, че в
последствие са предадени на съд с обвинителен акт на РП – Пазарджик, въз
основа на който е образувано НОХД №116/2020г. на РС – Пазарджик,
приключило с оправдатела присъда и за двамата. Присъдата била
1
окончателно потвърдена от въззивния съд по ВНОХД №162/2021г. на ОС –
Пазарджик, образувано по протест на прокуратурата.
Ищците поддържат, че в хода на наказателното производство, което
продължило повече от две години /от началото на 2019г. до 21.04.2021г./,
изпитвали притеснение от възможността да бъдат несправедливо осъдени,
което се отразило неблагоприятно на тяхното психическо и емоционално
състояние. Били накърнени доброто име и репутацията им сред роднини,
приятели, познати, колеги и съграждани, част от които се отдръпнали от тях.
Освен това, били принудени да търпят всички ограничения, произтичащи от
наказателното производство, в т.ч. да отсъстват от работа за участие в
процесуалните действия, вкл. за явяване в съдебните заседания. Считат, че за
тези страдания всеки от тях следва да получи справедливо обезщетение в
размер на 15 000лв. Искат от съда да осъди ответника да им заплати
обезщетението, както и законна лихва за забава от влизане в сила на
оправдателната присъда до плащането. Сочат доказателства и претендират
съдебни разноски.
Ответникът оспорва настъпването на вредите и тяхната причинна
връзка с наказателното производство. При условията на евентуалност
възразява срещу големия размер на претендираното обезщетение, който не
отговаря на изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД, особено предвид
факта, че ищците са били вече осъждани, обвинението срещу тях не е тежко и
наказателното производство е приключило в разумен срок. Освен това, от
обективна страна ищците били извършили инкриминираните от
прокуратурата действия, но съдът приел, че са действали в условията на
неизбежна отбрана. С последното те допринесли за настъпването на вредите,
чието обезщетяване претендират, тъй като са могли да потърсят помощ от
органите на реда.
Съдът като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото
намира от фактическа и от правна страна следното:
Предпоставките, обосноваващи отговорността на държавата по
деликтния състав на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ включват наличието на веда, която
стои в причинна връзка с обвинение в извършване на престъпление, по което
лицето е оправдано или наказателното производство е прекратено поради
това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
2
престъпление. За основателността на иска в тежест на ищците е да докажат,
че в причинна връзка с повдигнато от ответника срещу тях обвинение за
извършено престъпление, по което са оправдани, са претърпели
неимуществени вреди. Отговорността за обезщетяването на вредите е
обективна и не изисква доказване на виновно поведение на конкретно
длъжностно лице.
Установява се от писмените доказателства, че на 20.03.2019г. РП -
Пазарджик е образувала досъдебно производство за разследване на
престъпление по чл.170, ал.2 вр. ал.1 и чл.20, ал.2 НК, извършено на
06.02.2019г. в с.И., общ.Пазарджик. Разследването е възложено на ОСлО при
ОП – Пазарджик, където е водено под №19/2019г. На 21.11.2019г. ищците
ИВ. Р. ГР. и ТР. ЗЛ. Н. са привлечени към наказателна отговорност с
постановление за привличане на обвиняем, с което и на двамата е взета и
мярка за неотклонение „подписка“. На 22.01.2020г. ищците са предадени на
съд с обвинителен акт. Образувано е НОХД №116/2020г. по описа на РС -
Пазарджик, по което на 14.01.2021г. е постановена присъда, с която съдът е
оправдал ищците приемайки, че деянието е извършено при неизбежна
отбрана. След подаден протест от прокуратурата, оправдателната присъда е
потвърдена с решение от 27.04.2021г. по ВНОХД №162/2021г. по описа на
ОС-Пазарджик, което е окончателно.
От показанията на свидетеля Г. Й. И. се установява, че по време на
наказателното производство ищците често отсъствали от работа заради
участието им в процесуалните действия. Освен това били притеснени и
изнервени. Станали обект на подигравки от съселяните си и затова започнали
да странят от околните.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като те почиват на
лични впечатления, не си противоречат, допълват се взаимно и се подкрепят
от останалите доказателства.
Така установените обстоятелства обосновават извод, за причинени на
ищците неимуществени вреди, стоящи в причинна връзка с повдигнатото и
поддържано от ответника на обвинение срещу тях, по което по-късно са
оправдани. За уважаването на иска е достатъчно да се докаже засягането на
съответното благо (засягането на правото на личен живот, на чест,
достойнство, на физическа и психическа неприкосновеност, на личностно
3
развитие, на социална и професионална реализация, на общностна интеграция
и пр.), и с това, ако са доказани останалите елементи от фактическия състав
на специалната деликтна отговорност, искът за обезщетение е доказан в
своето основание. Не е необходимо пострадалите да доказват всяко свое
негативно изживяване, изразило се в душевно страдание, неудобство,
безпокойство, срам, както и подобни изживявания. Нормално е да се приеме,
че по време на цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено
в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а
също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените
ценности на личността, както и социалното му общуване. Когато обаче се
твърди причиняване на болки и страдания, над обичайните за такива случаи,
или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични
увреждания, съдът може да ги обезщети само при успешно проведено пълно
главно доказване от ищеца.
Съгласно чл.52 ЗЗД, размерът на обезщетението за неимуществени
вреди следва да се определи от съда по справедливост. Справедливостта като
критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди включва
винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага
са имали за своя притежател. Размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се
определя на първо място според вида и характера на упражнената
процесуална принуда – колко и какви процесуални действия са извършени с
участието на пострадалия, как са извършени действията, в продължение на
колко време, проведено ли е ефективно разследване в разумен срок и др. На
следващо място размерът на обезщетението се определя според вида и
тежестта на причинените телесни и психични увреждания -
продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни
болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на
здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза
за неговото развитие.
Установи се, че неблагоприятното въздействие на наказателното
производство върху ищците е продължило през сравнително краткия период
от 21.11.2019г. – 27.04.2021г., като след 14.01.2021г. то е било значително по
слабо поради оправдаването им на първа инстанция – факт с благоприятни
4
последици за тяхното самочувствие, психическо и емоционално състояние.
Престъплението, за което ищците са обвинени не е тежко. Не е голям и броят
на процесуалните действия с тяхно участие. На ищците е била наложена най-
леката възможна мярка за неотклонение „подписка“. Наказателното
производство е приключило в разумен срок с оглед на неговата фактическа и
правна сложност.
При тези данни съдът приема, че характерът и естеството на заявените
от ищците и установени от събраните доказателства неимуществени вреди са
типичните преживявания за едно несправедливо обвинено в престъпление
лице, изразяващи се в притеснение, неудобство, срам и безпокойство. Не се
установиха трайни неблагоприятни изменения в здравословното състояние на
ищците, налагащи допълнително обезщетяване.
Съобразявайки така установените факти относно вида на получените
увреждания и свързаните с тях страдания, на основание чл.52 ЗЗД съдът
приема, че справедливия размер за обезщетяване на претърпените от всеки от
ищците неимуществени вреди през целия период на наказателно преследване
е 1500лв.
Съдът не споделя възражението на ответника, че пострадалите са
допринесли за настъпването на вредите, тъй като са пристъпили към
неизбежна отбрана вместо да потърсят помощ от органите на реда. Поначало
това възражение касае наказателноправната страна на тяхното поведение,
която е разрешена окончателно с оправдателната присъда и не може да се
обсъжда в настоящото производство. След като наказателният съд е
приложил разпоредбата на чл.12, ал.1 НК, той е приел, че ищците са
действали правомерно с оглед на конкретната ситуация, а тяхното решение да
защитят жертвата лично вместо да търсят помощ от органите на реда не може
да обоснове извод за виновно съпричиняване по смисъла на чл.5, ал.2 ЗОДОВ.
Последното ще е налице, когато пострадалият от незаконосъобразните актове
или действия на държавните и общинските органи съзнателно допринася за
увеличаването на вредите чрез действия, които са вредни за самия него, напр.
непровежда предписаното лечение или терапия, отказва да приема храни и
напитки в знак на протест, без нужда се отклонява от работа под предлог, че е
ангажиран с наказателното производство и т.н.
Поради изложеното предявените искове за обезщетяване на
5
неимуществени вреди следва да се уважат до размера на 1500лв. и да се
отхвърлят за разликата до пълния размер от 15000 лв.
Съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по
тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК отговорността на държавата за вреди от
действия на правозащитни органи възниква от момента, в който те се
признават окончателно за незаконни. В конкретната хипотезата на чл.2, ал.1,
т.3 ЗОДОВ това е моментът на оправдаването на ищците – 27.04.2021г.
Оттогава държавният орган е в забава, дължи лихва върху обезщетението и
тече погасителната давност за това вземане.
По разноските:
Всеки от двамата ищци е направил деловодни разноски в размер на
2010лв., от които 10лв. внесена държавна такса и 2000лв. заплатено
адвокатско възнаграждение. На основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ държавната
такса следва да се присъди в пълен размер, а адвокатското възнаграждение –
съразмерно на уважената част от исковата претенция, т.е. по 201лв. на всеки.
Ответникът не е направил разноски и не претендира такива.
По изложените съображения съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес гр.С., бул. „В.“
** да заплати на ищеца ИВ. Р. ГР. с ЕГН ********** от с.И., общ.Пазарджик,
ул. „**“ №* сумата от 1500 лв. (хиляда и петстотин лева), представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обвинение в извършено
престъпление по досъдебно производство №ДП 19/2019г. по описа на ОСлО
при ОП - Пазарджик /преписка вх. №1038/2019г. по описа на Районна
прокуратура – гр.Пазарджик/, по което ищецът е бил оправдан, ведно със
законната лихва за забава от 27.04.2021г. до плащането, както и съдебни
разноски в размер на 211лв., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1500лв.
до предявения размер от 15000лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес гр.С., бул. „В.“
** да заплати на ищеца ТР. ЗЛ. Н. с ЕГН ********** от с.И., общ.Пазарджик,
ул. „**“ №* сумата от 1500 лв. (хиляда и петстотин лева), представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обвинение в извършено
6
престъпление по досъдебно производство №ДП 19/2019г. по описа на ОСлО
при ОП - Пазарджик /преписка вх. №1038/2019г. по описа на Районна
прокуратура – гр.Пазарджик/, по което ищецът е бил оправдан, ведно със
законната лихва за забава от 27.04.2021г. до плащането, както и съдебни
разноски в размер на 211лв., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1500лв.
до предявения размер от 15000лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в
2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7