РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. Сандански, 24.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Росица Г. Калугерова
при участието на секретаря Спаска Г. Трушева
като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело №
20241250100892 по описа за 2024 година
взе предвид следното:
Предявен е иск от „Агенция за събиране на вземания“-ЕАД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”, № 25, офис сграда
“Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Ю.Х.Ю., срещу Н. М.
Б. с ЕГН-**********, с адрес-с.С.и, община С.и, област Благоевград, ул.“Г.С.Р.“, № *, за
установяване съществуването на вземане по цедиран договор за потребителски кредит №
****** от 31.05.2017г., сключен между „Ти Би Ай Банк“-ЕАД и Н. М. Б., а именно: в размер
на 4352,98 лева-главница и 1481,95 лева-обезщетение за забава за периода от 29.04.2021г. до
датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№
566/2024г. по описа на Районен съд-Сандански.
Правно основание: чл.79 и чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.430 от ТЗ, чл.9 от ЗПК, чл.99 от
ЗЗД и във вр. с чл.415 и чл. 410 от ГПК.
Сочи се в исковата молба, че на 31.05.2017г. между „Ти Би Ай Банк“- ЕАД и Н. М. Б. е
сключен договор за потребителски кредит № ******, съгласно който кредиторът е
предоставил кредит в размер на 5039,10лева за общо ползване, която сума ответникът се е
задължил да върне на кредитора, ведно с уговорените лихви, до 05.02.2020г. на равни
месечни вноски, всяка в размер на 226,21лева, без последната, която е изравнителна и е в
размер на 226,04лв. Твърди се, че съгласно чл.9 от договора за отпуснатата сума се дължи
възнаградителна лихва с ГЛП от 28,35%, а в случай на просрочие, съгласно чл.9.4 от
договора, се дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва, начислена върху
просрочената главница за периода на просрочието. Твърди се, че в чл.11.2 от договора е
инкорпориран погасителния план, съгласно който първата дължима месечна погасителна
вноска е с падежна дата 05.07.2017г., а последната е 05.11.2022г. Твърди се, че на 30.10.2023г.
е подписано Приложение № 1 към договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от
30.10.2023г. между „Ти Би Ай Банк“-ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“-ЕАД, по
силата на което вземанията на „Ти Би Ай Банк“-ЕАД срещу Н. М. Б., произтичащи от
договор за потребителски кредит № ****** от 31.05.2017г., са прехвърлени изцяло с всички
1
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството-
кредитор. Твърди се, че Общите условия по договора за заем съдържат изрична клауза, която
урежда правото на кредитора да прехвърли вземанията си в полза на трети лица. Твърди се,
че длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от името на „Ти Би Ай Банк“-
ЕАД чрез пълномощника „Агенция за събиране на вземания“-ЕАД.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства. По делото е изискано и
приложено ч.гр.д.№ 566/2024г. по описа на Районен съд-Сандански.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. Същият, редовно призован, не
се явява и не изпраща представител в съдебно заседание, като не е депозирал молба-искане
делото да се гледа в негово отсъствие.
Както в исковата молба, така и в молба депозирана преди провеждане на първото по
делото съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител е направил искане
съдът да постанови неприсъствено решение по чл.239 от ГПК.
Съдът намира, че искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е
допустимо, тъй като законодателят не е предвидил краен срок, в рамките на който страната
може да упражни правото си да иска постановяване на такова решение. Налице са и трите
кумулативни предпоставки на чл.238, ал.1 от ГПК, при наличието на които ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника, а именно: 1.ответникът
не е депозирал в срок отговор на исковата молба, 2. същият не се явява в съдебно заседание
и 3.ответникът не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Съдът намира, че искането за постановяване на неприсъствено решение следва да бъде
уважено, тъй като са налице предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК, а именно: 1.на
ответника са указани последиците от неспазването на срока за отговор на исковата молба и
от неявяването му в съдебно заседание (разпореждането на съда от 18.07.2024г. е връчено на
ответника ведно със съобщението по чл.131 от ГПК), и 2. искът (който е за установяване
вземането на ищеца към ответника по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
566/2024г. по описа на Районен съд-Сандански) е вероятно основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства (твърдените от
ищеца факти се подкрепят от доказателствата по делото-ответникът е в договорни
отношения с „Ти Би Ай Банк“- ЕАД, регламентирани в договор за потребителски кредит №
****** от 31.05.2017г., вземането по който договор е прехвърлено от страна на „Ти Би Ай
Банк“- ЕАД в полза на ищеца с договор за цесия, като срокът на договора за потребителски
кредит е изтекъл). Това е достатъчно и не е необходимо съдът да аргументира и излага
доводи по същество.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените
по настоящото дело разноски. Ищецът е направил разноски за платена държавна такса в
размер на 129,03лв. На основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от
Наредба за заплащане на правната помощ съдът определя възнаграждение за юрисконсулт на
ищеца в размер на 150лв. Предвид направените и определени по делото разноски
ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 279,03лв. за направени по делото
разноски.
Ответникът следва да заплати и направените от ищеца в заповедното производство
разноски в размер общо на 229,03лв.
Водим от горното и на основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.430 от ТЗ, чл.9 от
ЗПК, чл.99 от ЗЗД и във вр. с чл.415 и чл. 410 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. М. Б. с ЕГН-**********, с
адрес-с.С.и, община С.и, област Благоевград, ул.“Г.С.Р.“, № *, че дължи на „Агенция за
събиране на вземания“-ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”, № 25, офис сграда “Лабиринт”, ет.2, офис 4,
2
представлявано от изпълнителния директор Ю.Х.Ю., следните суми по издадената срещу
него заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 342/07.05.2024г. по
ч.гр.д.№ 566/2024г. по описа на Районен съд-Сандански, а именно: сумата от 4352,98 лева
(четири хиляди триста петдесет и два лв. и 98 ст.)-главница и сумата от 1481,95 лева
(хиляда четиристотин осемдесет и един лв. и 95 ст.)-обезщетение за забава за периода от
29.04.2021г. до 29.04.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от 29.04.2024г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Н. М. Б. с ЕГН-**********, с адрес-с.С.и, община С.и, област Благоевград,
ул.“Г.С.Р.“, № *, ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания“-ЕАД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”, № 25,
офис сграда “Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Ю.Х.Ю.,
сумата от 279,03 лева (двеста седемдесет и девет лева и три стотинки) за направени в
настоящото производство разноски, както и сумата от 229,03 лева (двеста двадесет и девет
лева и три стотинки) за направени в заповедното производство разноски (по ч.гр.д.№
566/2024г. по описа на Районен съд-Сандански).
Неприсъственото решението не подлежи на обжалване. Да се изпрати препис от него
на страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
3