РЕШЕНИЕ
№
169
гр. Враца, 5.06.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 16.05.2023г. / шестнадесети май две хиляди двадесет и трета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
КРАСИМИР
ГЕОРГИЕВ
при секретаря МАРГАРИТКА
АЛИПИЕВА и в присъствието на прокурора НИКОЛАЙ ЛАЛОВ, като разгледа
докладваното от съдия КОЦЕВА КАН дело №123
по описа на АдмС – Враца за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.208 и сл. АПК, вр. с чл.63в ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба на Регионална здравна инспекция гр.Враца, представлявана от ** О.Д., чрез
** М.Ц. против РЕШЕНИЕ №23/10.01.2023г., постановено по АНД № 943/2021г. на
Районен съд Враца, с което е отменено
издаденото от касатора НП № РД-05-11-ДОЗ-025/27.08.2021г.
С касационната жалба
се твърди, че оспореното решение е постановено в нарушение на материалния закон
и при допуснати съществени процесуални
нарушения –отменителни основания
по см. на чл.348,ал.1,т.1 и т.2 от НПК. Излагат се съображения в тази
насока и се прави искане за отмяна на решението
и потвърждаване на наказателното постановление. Претендират се разноски
по делото за юрисконсултско възнаграждение. Представена е и писмена защита.
Ответникът – Р.С. не
ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна
прокуратура-Враца, прокурор Лалов дава заключение за уважаване на касационната жалба,
като основателна и доказана.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в
жалбата оплаквания, изразените от страните доводи и съображения и след
извършване на служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл.218, ал.2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е
подадена от надлежна страна в съответствие с установения срок по чл.211, ал.1 АПК и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на делото е Решение №23/10.01.2023г., постановено по АНД №
943/2021г. на Районен съд Враца, с което
е отменено НП № РД-05-11-ДОЗ-025/27.08.2021г., издадено от Директора на
РЗИ-Враца, с което на основание чл. 209а,ал.1 от Закон за здравето/ЗЗдр./ на Р.Г.С.
е наложено адм.наказание „глоба“ в размер на 300.00 лева за извършено
нарушение на т.6 от Заповед №
РД-01-132/26.02.2021г. на Министъра на здравеопазването и т.6 от Заповед
№РД-01-63/09.03.2021г. на Зам.директор на РЗИ-Враца във вр. с чл.63,ал.4 и ал.7
от ЗЗдр. За да постанови отменителното си решение, въззивният съд е приел, че АУАН
и НП са издадени в нарушение на чл.42, ал.1,т.3,т.4 и т.5, съответно на
чл.57,ал.1,т.5 и т.6 ЗАНН. НП се явява и напълно необосновано, при липса на надлежно доказване
на обяснителната теза откъм изложени в АУАН и НП фактически и юридически рамки
на обвинението, свързани с неспазване и нарушаване на въведените в страната,
съответно на територията на обл.Враца ограничения за работа и функциониране на
заведенията за хранене и развлечения. Прието е че, накз.постановление е
издадено и в нарушение на чл.10 от ЗАНН, което също е основание за отмяна. В
тези насоки са изложени мотиви, в резултат на които и оспореното НП е отменено,
като незаконосъобразно. С решението е осъдена РЗИ на разноски в размер на 400
лева за адвокатско възнаграждение.
Настоящият касационен
състав споделя изцяло изводите на въззивиния съд за отмяна на
наказ.постановление, като незаконосъобразно и на основание чл.221,ал.2 от АПК
препраща към тях.
Първоинстанционният
съд правилно е възприел фактическата обстановка и подробно и мотивирано е
обсъдил всички доказателства по делото, като е обвързал изводите си с фактите по делото. Правилно е прието, че АУАН и
НП са издадени в нарушение на чл.42, ал.1,т.3,т.4 и т.5, съответно на
чл.57,ал.1,т.5 и т.6 ЗАНН. Видно от съдържанието на акта и НП са посочени едновременно за нарушени т.6 от две различни заповеди, като едната е на
Министъра на здравеопазването –заповед № РД-01-132/26.02.2021г., а другата на
Директора на РЗИ-Враца- заповед №РД-01-63/09.03.2021г.
От същите е видно, че съвпадат единствено в частта на изискването за „не повече
до шест човека на маса“, но не и относно капацитета на работа на заведенията,
който в едната заповед визира не повече от 50% от капацитета, а в другата при
30% от капацитета. Също така е видно, че и в двете заповеди в посочената т.6 не
се съдържа каквото и да е изискване относно спазване на дистанция и отстояние от
масите от 1,5 м., каквото е описано в акта и НП и вменено като следващо нарушение.
Налице е несъответствие между фактическото и юридическото обвинение, очертаващи
рамките на защита на санкционираното лице, както е приел и въззивния съд в
решението. В тази насока и възраженията на касатора за липса на допуснати
съществени процесуални нарушения в производството по съставяне на акта и издаване
на НП са неоснователни и не се подкрепят от доказателствата по делото. С оглед
на горното и възраженията на касатора по съществото на спора не следва да се
обсъждат.
Решението е правилно
и в частта за разноските.
При тези съображения
и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция
не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 348 НПК, поради което решението като правилно следва да остане в сила.
При този изход на
спора неоснователно е искането на касатора за присъждане на разноски по делото, а от
страна на ответника не са претендирани такива, поради което и съдът не следва
да се произнася.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Административен съд - Враца,
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ изцяло в сила Решение №23/10.01.2023г., постановено по АНД №
943/2021г. на Районен съд Враца.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.