Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

18.10.2022

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

21.09

Година

2022

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Айгюл Шефки    Мария Божкова

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

Росица Георгиева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

84

по описа за

2022

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от пълномощник на директора на ОД на МВР – Смолян, против Решение № 8/12.04.2022 г., постановено по АНД № 70/2021 г. по описа на Районен съд – Златоград. Твърди се, че с цитираното решение е отменен Електронен фиш Серия ** № ***, издаден от ОДМВР – Смолян, с който на Т.М.К. от ***, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 лв.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Златоград е неправилно и необосновано.  

Оспорва изцяло изводите на първоинстанционния съд за липсата на сочения в ЕФ пътен знак В26 на процесния пътен участък. В тази връзка излага съображения, че представения с писмо с изх. № 11-00-4/25.01.2022 г. на Областно пътно управление - Смолян/ОПУ - Смолян/ План за организация на движението на Републикански път *** от км. *** до км. *** недвусмислено предвиждал в участъка при км, *** наличие на комбинация от пътни знаци в т.ч. и на въпросния В26, с който се въвеждало ограничение на скоростта до 40 км. В хода на делото, в изпълнение на разпоредително писмо с per .№ 11-00-13/25.02.2022 г. на PC-Златоград, ОПУ-Смолян отново предоставил писмени доказателства, които изчерпателно сочели моментите на монтиране, респективно демонтиране на същия и които ясно изключвали възможностите въпросния знак да е липсвал по време на установяване на нарушението.

Въвежда доводи, че в приетия по делото Протокол с per. № 371р-4086/13.04.2021 г. за използване на АТСС, съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредба № 81213-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, при работа с временно разположена на участък от пътя автоматизирана техническа система за контрол на скоростта, който по своя характер бил официален документ, удостоверявал не само мястото за контрол, а и наличието на пътен знак В26, с който се въвежда ограничение на скоростта до 40 км., а наред с това и други релевиращи извършеното нарушение обстоятелства/ времето на работа, местонахождението и разстоянието на системата за контрол спрямо пътния знак установяващ ограничението на скоростта и т.н./, като неизменно същия протокол бил съпроводен и със снимка на разположението на уреда. Протоколът като официален свидетелстваш документ следвало да се полза с материална доказателствена сила и удостоверените с него обстоятелства следвало да се приемат за доказани!

Счита, че е налице превратно тълкуване на доказателствата от страна на Районен съд - Златоград, „благоприятстващо“ безпрепятственото пренебрегване на правилата за движение от страна на нарушителя, а от съдържащата се по делото справка за нарушител/водач било видно неговото константно отношение в тази насока.

Предвид изложеното, моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 8/12.04.2022 г., постановено по АНД № 70/2021 г. по описа на Районен съд – Златоград, след което се произнесе по същество и потвърди Електронен фиш Серия ** № ***, издаден от ОДМВР – Смолян, с който на Т.М.К. ***, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 лв. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Релевира възражение за прекомерност на заплатеното от ответника по касация адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание не изпраща представител. От пълномощника юрисконсулт Н. Ш. е постъпило становище, с което поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Ответникът по касация, редовно призован не се явява. От пълномощника адв. Н.Д. е постъпило писмено становище, в което излага доводи, че касационната жалба е неоснователна. Счита решението на районния съд за законосъобразно и обосновано, поради което моли същото да бъде оставено в сила. Претендира деловодни разноски.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Г. изразява становище, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд – Златоград да бъде оставено в сила. Релевира съображения, че в изложените в обжалвания акт мотиви за недоказаност на административното нарушение са обосновани и законосъобразни. Споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд за неяснота относно наличието на поставен пътен знак за ограничение на скоростта на процесния пътен участък.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведеното в нея касационно основание, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон, неправилно тълкуване на фактите и доказателствата по делото, по съществото си се явяват касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд – Златоград е отменил Електронен фиш Серия ** № ***, издаден от ОДМВР – Смолян, с който на Т.М.К. от ***, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 лв. С решението е осъдена ОДМВР – Смолян да заплати на жалбоподател разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

Районният съд е приел, че по делото е останало недоказано наличието на сочения в ЕФ пътен знак „В26“, въвеждащ ограничение на максималната скорост на водачите до 40 км/час. Посочил е, че в хода на съдебното следствие, при извършен от съдебния състав, оглед на местност - на Републикански път ***, в участък от км. *** до мястото на разположение на АТСС — отбивка непосредствено след км. ***, се установило, че за посочената отсечка от пътя, в това число и на посоченото в ЕФ място (км. ***), соченият пътен знак изобщо липсвал. От съставения протокол за оглед на местност от 20.01.2022 г. и приложения към него фотоалбум, съдържащ 15 бр. фотоснимки (изготвен от С. М. - техническо лице към РУ- Златоград - НТЛ) било видно, че на Републикански път ***, в участък от км. *** (спрямо ориентир - километричен знак на снимки 1, 2 и 3 от фотоалбум) до мястото на разположение на АТСС - отбивка непосредствено след км. *** били поставени следните пътни знаци: при км. *** - пътен знак В24, въвеждащ забрана за изпреварване на МПС, с изключение на мотоциклети без кош и мотопеди (сн. 7 и сн. 8 на л. 43 от делото); при км. *** - пътен знак В31, обозначаващ край на въведената с пътен знак забрана за изпреварване мотопеди (сн. 9 и сн. 10 на л. 43 и л. 44 от делото); при км. *** - пътен знак Е16, обозначаващ място за отдих (сн. 11 и сн. 12 на л. 44 от делото) и при км. *** - пътен знак А2, обозначаващ опасен завой наляво (сн. 13 на л. 45 от делото), непосредствено след който се намирала отбивката на която е бил позициониран патрулния автомобил и съответно АТСС. Видно от представената по делото извадка от план за организация на движението на Републикански път *** *** от км. *** до км. ***, изискан от ОПУ-Смолян, за процесния участък, при км. *** било предвидено наличие на комбинация от пътни знаци В24, въвеждащ забрана за изпреварване на МПС и В26, въвеждащ ограничение на максималната скорост на водачите до 40 км/час. Такива обаче (и двата знака) обективно липсвали. Въпреки установените несъответствия при метричното замерване извършено на място при огледа на местност и отразеното в извадката от плана за организация на движението, от последователността на поставените (и налични) пътни знаци се установявало, че съгласно одобрената постоянна организация на движението, процесният пътен знак В26, следвало да се намира непосредствено преди установения на място пътен знак Е16, обозначаващ място за отдих (при км. *** съгласно плана и съответно при км. *** при замерване на място), но същият не е наличен (както впрочем и пътен знак В24). От представеното по делото писмо с изх. № 371000- 2633/13.08.2020 г. се установявало, че при осъществяване на контрол на скоростния режим па Републикански път ***, в участъка при км. ***, служителите на РУ-Златоград са констатирали, че процесният пътен знак В26 е премахнат, поради което са сигнализирали ОПУ-Смолян за соченото обстоятелство. С писмо изх. № 24-00-141/04.09.2020 г., директора на ОПУ- Смолян уведомил, че служители на пътното управление са монтирали липсващия пътен знак В26 (40).

Предвид изложеното е извел извода, че отговорността на жалбоподателя за вмененото му с електронния фиш административно нарушение по чл. 21, ал. 2, във вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП, е ангажирана незаконосъобразно доколкото не се установило по несъмнен и категоричен начин извършване на твърдяното нарушение.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на пълномощника на ОДМВР – Смолян са неоснователни и релевираното отменително основание не е налице. В тази връзка като е приел, че административното нарушение не е безспорно установено и неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност, поради което е отменил ЕФ, районният съд не е допуснал нарушение на материалния закон. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на обжалваното решение. 

Правилни и съответни на представените доказателства в производството пред районния съд са материализираните в обжалвания акт мотиви, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Във връзка с горното и по отношение на въведените в касационната жалба доводи, настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи следното:

В конкретния случай административнонаказателната отговорност е ангажирана за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП забранява на водача на пътно превозно средство при избиране скоростта на движение извън населено място, да превишава скорост за движение, чиято стойност е различна от посочената в ал. 1 и това ограничение е въведено, респ. сигнализирано с пътен знак.

С процесния ЕФ на Т.М.К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 лв. за това, че на 09.04.2021 г. в 15:12 часа, в ***, на Републикански път *** клас ***, км. ***, в посока от *** към ***, респ. извън населено място, е управлявал МПС с 79 км/ч., при въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 40 км/ч. От приложения по делото клип № ***, се установява, че МПС, собственост на жалбоподателя се е движело срещу патрулния автомобил, в който е била разположена мобилната система за контрол. По аргумент от чл. 79, ал. 1 от Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализацията на пътищата с пътни знаци /Наредбата/, въвеждането на ограничение на допустимата максимална скорост на движение по чл. 21 от ЗДВП, се извършва с пътен знак В26 - "Забранено е движението със скорост, по-висока от означената". Пътните знаци за въвеждане на забрана се поставят непосредствено преди участъка от пътя, за който се отнася забраната и са в сила до следващото кръстовище или до знак, който ги отменя, или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2 - чл. 50, ал. 1 от ППЗДвП и чл. 61 от Наредбата.

Касационният съдебен състав намира, че в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд не са представени неоспорими доказателства, че посоченото от наказващия орган ограничение на скоростта от 40 км/ч, е било въведено с пътен знак и съгласно предвиденото в чл. 50 от ППЗДвП, е било валидно именно за този участък от пътя, в който е установено деянието, респ. нарушението не е установено по безспорен и категоричен начин, както правилно е приел и районният съд.

Безспорно в административната преписка, приета като доказателство по делото от първоинстанционния съд, се съдържа Протокол с per. № 371р-4086/13.04.2021 г. за използване на АТСС, който представлява официален документ и се ползва с доказателствена сила относно удостоверените в него факти. В случая обаче доказателствената сила на документа относно обстоятелството, че на мястото на контрол е въведено ограничение на скоростта от 40 км/ч, е оборена. В тази връзка, на първо място осъщественият от състава на районния съд оглед на място и изготвеният фотоалбум, установяват, че на Републикански път *** клас ***, км. ***, в посока от *** към ***, липсва поставен пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта от 40км/ч. Нещо повече, от съставения снимков материал е видно, че липсва не просто пътен знак В26, а изобщо липсва и конструкция, на която същият евентуално би могъл да бъде поставен. Налице е констатирано несъответствие с действителното състояние на пътния участък/относно сигнализацията/ с одобрения план за постоянна организация на движението за конкретния участък. Предвид това, фактът, че от въвеждането в експлоатация през  2015 г. до 26.01.2022 г./съгласно писмо на ОПУ-Смолян/, организацията на движение за участъка не е променяна, е без значение за релевантните за случая обстоятелства. За осъществяването на вмененото нарушението на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП е от значение единствено наличието на пътен знак, въвеждащ ограничение на скоростта от 40 км/ч за конкретния пътен участък, а не какво е предвидено с плана за организация на движението.

На следващо място, в административната преписка липсва приложена снимка/клип на процесния пътен знак В26, като приложеният клип № ***/*** г. не предоставя изображение на такъв пътен знак. От прегледа на посочения клип се установява, че в посоката от която се е движело МПС с рег. № *** са били налични два пътни знака/видими в лявата част на клипа от обратната страна на табелите/, съответно с правоъгълна и триъгълна форма, разположени в дясно по посоката на движене на пътното превозно, които обаче с оглед формата им, категорично не представляват знаци от група „В“, които съгласно Глава девета, Раздел III от ППЗДвП – чл. 47 и сл., имат формата на кръг с бял фон, с гранична червена ивица и със символи в черен цвят.

Всичко това, взето в съвкупност със съдържанието на приетите по писмо с изх. 371000- 2633/13.08.2020 г. на началник РУ – Златоград, писмо изх. № 24-00-141/04.09.2020 г. на директора на ОПУ - Смолян, писмо с изх. № 11-00-14/01.03.2022 г. на директора на ОПУ – Смолян и представените към него приложения, видно от които през месец август 2020 г. в участъка при км. *** е било констатирано, че пътен знак В26 е бил премахнат, което е налагало неговото ново поставяне, обосновават недоказаност на процесното административно нарушение. Изложеното в писмото на директора на ОПУ/№ 24-00-141 от 04.09.2020г./, че знакът е бил монтиран от служители на ОПУ – Смолян, не установява наличието на знака В26 на процесния пътен участък на датата на нарушението, още повече, че се от една страна писмото не съдържа конкретна информация кога и кои служители е бил монтиран знакът, а от друга, се касае за значителен период преди датата на административното нарушение. В тази връзка, според съда наличието на процесния знак би могло евентуално да бъде установено от наказващия орган в хода на съдебното следствие пред районния съд, с разпита на служителите на ОДМВР, изпълнявали служебните си задължения по контрол на скоростта в патрулния автомобил, в който е било монтирано АТСС към датата на нарушението.

Както правилно е посочил районният съд, в производството по обжалване на административно наказание по реда на ЗАНН, в тежест на наказващия орган е при условията на пълно и главно доказване да установи извършването на конкретното административно нарушение от обективна и субективна страна. В случая това не е извършено в хода на съдебното следствие, поради което нарушението не е доказано по несъмнен и категоричен начин и решението на районния съд, с което е отменен обжалваният електронен фиш е законосъобразно.

Предвид гореизложеното касационната инстанция намира, че административно наказващия орган не установява в производството релевантните факти, които обосновават законосъобразно ангажиране административнонаказателна отговорност на жалбоподателя по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП/налице и непрецизност при посочване на конкретната хипотеза, при която наказващия орган е приел, че е налице повторност на деянието, като евентуално би могло да се предположи, че е имал предвид: във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП/, за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, поради което изводите на състава на Районен съд – Златоград са законосъобразни и обосновани.

С оглед горното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба за неоснователна, респ. обжалваното решение на Районен съд – Златоград, като законосъобразно, постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и с оглед надлежно заявеното в становището, представеното от пълномощника на ответника по касация, искане за присъждане на разноски, то на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. чл. 208 и сл. от АПК, следва да бъде осъдена ОДМВР гр.Смолян да заплати на Т.М.К. от ***, разноски за производството пред касационния съд в размер на 300 лв., произтичащи от заплатено възнаграждение за адвокат съгласно Договор за правна защита и съдействие № НП-22-06/19.09.2022 г. Заплатеното от К. възнаграждение е в минималния предвиден размер в чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., поради което и независимо от надлежно релевираното възражение за прекомерност, разноските следва да бъдат присъдени в пълен размер.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63вІ от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 8/12.04.2022 г., постановено по АНД № 70/2021 г. по описа на Районен съд – Златоград.

ОСЪЖДА ОДМВР гр.Смолян, да заплати на Т.М.К., с ЕГН **********, от ***, деловодни разноски в размер на 300 лв.  

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.