Р
Е Ш Е Н И Е
№ 325
гр. Кюстендил, 12.02.2024 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - КЮСТЕНДИЛ, в открито съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди
двадесет и четвърта година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ:
АСЯ СТОИМЕНОВА
ДЕСИСЛАВА
ТАБАКОВА
с участието на секретар: Лидия Стоилова и в присъствието на прокурора:
Марияна Сиракова, като
разгледа докладваното от съдия Табакова КАНД № 284 по описа на съда за 2023 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на
главния секретар на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, гр.
София, чрез процесуален представител гл. юрк. И. Драгиева, против решение № 348/05.10.2023г.,
постановено по а.н.д. № 692/2023г. по описа на Районен съд – Дупница.
В касационната жалба се релевира
касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Иска се отмяна на
решението и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна – „***“ ООД, гр.
Дупница, чрез адв. В.С., изразява становище за неоснователност на касационната
жалба.
Заключението
на представителя на Окръжна прокуратура – Кюстендил е за неоснователност на
касационната жалба.
Настоящият състав на Административен съд – Кюстендил, като
прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните,
намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по
чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
С
оспореното решение, районният съд е отменил като незаконосъобразно наказателно
постановление № ДАИ-0000099/01.06.2023г., издадено
от главния секретар на ИА „Автомобилна администрация“, гр. София, с което на „***“ ООД, гр.
Дупница, за нарушение на чл. 11б, т. 13 вр.
с чл. 11в, т. 2 във вр. с чл. 21, изр. 1 от Наредба №36/15.05.2006г. на МТ, на
основание чл. 178в, ал. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 200 (двеста) лв.
От приетите по делото доказателства,
районният съд е установил от фактическата страна на спора, че обвинението в
АУАН е за това, че на 12.01.2023 г. в психологическа лаборатория № 286 в гр. Д.,
ул. “***“ № 1 към удостоверение за регистрация № 0112/14.11.2014 г. на „Г.п.з.п.и.д.п.д.И.И.“
ООД, деецът е допуснал до психологическо изследване лицето Г. В. У., който не е
включен в списък на лицата, записани за явяване на психологическо изследване на
12.01.2023 г. в лабораторията. Посочените обстоятелства са установени при
проверка на същата дата, за което е изготвен Протокол № 387/12.01.2023 г. АУАН
е съставен на 04.04.2023 г. на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН – в отсъствие на
нарушителя, като е връчен на Евгени Иванов на 24.04.2023 г. С писмо от
17.03.2023г. деецът е поканен за съставяне на АУАН. Същият се е явил на
29.03.2023 г., но АУАН не е съставен поради отсъствие на служител от органа и е
указана дата за съставяне на 03.04.2023г.
С
оглед установените фактически обстоятелства, първоинстанционният съд е формирал
правен извод за компетентност на актосъставителя и АНО, но нарушаване на процедурата
по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, поради прилагането й без да се налице предпоставките
за това. Отделно, съдът е констатирал и непълен реквизит относно нарушената
законова разпоредба - посочени са норми от Наредба без
изписване на пълното й наименование. Прието е също, че нарушението е описано
противоречиво и неточно, като от съдържанието на АУАН и НП не става ясно за
какво нарушение е наказано дружеството. По посочените правни доводи съдът е
отменил процесното НП.
Решението
е валидно, допустимо и правилно.
Настоящият съдебен състав намира, че
въззивният съд е установил правилно фактическата обстановка по спора и при
обсъждане в съвкупна преценка на събраните по делото доказателства е стигнал до
законосъобразния извод, че обжалваното наказателно постановление е издадено при
допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване
правото на защита на наказаното лице.
Както
правилно е установил въззивният съд, налице е противоречиво и неточно описание
на нарушението, което поставя в невъзможност нарушителя да разбере за какво
точно нарушение е ангажирана отговорността му. В случая, отговорността на
ответника е ангажирана за нарушение на чл. 11б, т. 13 вр. с чл. 11в, т. 2 във вр. с чл. 21, изр. 1
от Наредба №36/15.05.2006г. на МТ. Посочените разпоредби визират
отговорност за различни нарушения и за различни правни субекти, както правилно
е приел и районният съд. Разпоредбата на чл. 11б, т. 13 от
Наредбата, повелява, че лицата,
притежаващи удостоверение за регистрация за извършване на психологически
изследвания отговарят за организацията и провеждането на психологическите
изследвания в съответствие с нормативната уредба.
Същата
разпоредба посочва кои лица носят отговорност. Тя не възлага конкретно
задължение, при неизпълнението на което да е налице административно нарушение.
Тя въвежда само още един субект на отговорност. След като не създава правило за
поведение, не може да бъде нарушена. Отделно, съгласно чл. 11в, т. 2 от
Наредбата, психолозите, работещи при лицата, притежаващи удостоверение за
регистрация допускат до психологическо изследване само лица, регистрирани за
провеждане на психологическото изследване посредством специализирания програмен
продукт и включени в списъка за съответната дата. Съгласно чл. 21, изр. 1 от
Наредбата, до психологическо изследване не се допускат лица, които не са
включени в списъка по чл. 17, ал. 1. Следователно
субект на нарушението по чл. 11в, т. 2 във вр. с чл. 21, изр.
1 от
Наредбата може да бъде психолог, работещ при лицата, притежаващи удостоверение
за регистрация. С отмененото наказателно постановление обаче е ангажирана
отговорност на дружеството, съгласно чл. 178в, ал. 4
от ЗДвП.
Посочената норма предвижда налагане на глоба или имуществена санкция в размер
200 лева, ако не е предвидено друго по - тежко наказание, на физическо или
юридическо лице, което допусне или извърши нарушение на изискванията,
определени с наредбата по чл. 152, ал. 1,
т. 2, т.е. Наредба №
36/15.05.2006 г.
В случая в наказателното постановление
не е посочено в какво качество е ангажирана административнонаказателната
отговорност на дружеството. Неясното обвинение възпрепятства, както правото на
защита на нарушителя, така и упражняването на съдебен контрол за материална
законосъобразност на наказателното постановление.
Нарушени са разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1,
т. 5 от ЗАНН,
които императивно изискват както в АУАН, така и в НП да се съдържа описание на
нарушението. След като такова липсва, само на това основание, процесното НП се
явява незаконосъобразно.
За
пълнота, съдът в настоящия съдебен състав, намира за необходимо да отбележи, че
не споделя извода на районния съд, че наказващият орган е нарушил правото на
защита на наказаното лице да разбере, за какво нарушение е санкционирано, тъй
като не е изписал в НП пълния текст на нормативния акт, за който твърди, че е бил
нарушен. В тази връзка следва да се посочи, че в обжалваното НП, а и в
съставения преди това АУАН, е изписано, че с описаното деяние са нарушени
посочените норми от "Наредба № 36 от 15.05.2006 г. на МТ", като
този подзаконов нормативен акт няма друго наименование, същият има едно
наименование и то е "Наредба № 36 от 15.05.2006 г., издадена от
министъра на транспорта, за изискванията за психологическа годност и условията
и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за
придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на
председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация
за извършване на психологически изследвания". Обстоятелството, че това
пълно наименование на Наредбата не е изписано в цялост в НП, дори и да
представлява процесуално нарушение, в никакъв случай според настоящия състав,
не може да бъде квалифицирано като съществено, по причина, че с това е нарушено
правото на защита на наказаното лице да разбере, за какво нарушение е
санкционирано. Тази наредба е основен нормативен акт, който това наказано лице,
осъществяващо дейност в психологическа лаборатория с удостоверение за
регистрация, за организиране и провеждане на психологически изследвания на
кандидати за водачи на МПС, следва много добре да познава и с който подзаконов
нормативен акт се определят изискванията за психологическа годност и условията
и редът за провеждане на психологическите изследвания на категориите лица,
описани в чл. 1, ал. 1 от същата Наредба.
По изложените съображения, съдът намира,
че обжалваното решение като краен резултат е правилно, постановено при правилно
приложение на закона, същото не страда от
релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал. 2
от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Кюстендил,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 348/05.10.2023 г., постановено по а.н.д. № 692/2023 г. по
описа на Районен съд - Дупница.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: