№ 67
гр. Раднево, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на седемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Хр.В.
при участието на секретаря И.Д.С.
като разгледа докладваното от Хр.В. Административно наказателно дело №
20235520200177 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0327-000330 от
10.07.2023 г. на Началник РУ Раднево в ОД на МВР Стара Загора, с което на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на М. И. Г., ЕГН **********, от *****
са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 200 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца за
административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят М. И. Г. в жалбата излага доводи за липса на
осъществено от субективна страна нарушение и моли за отмяна на
наказателното постановление като незаконосъобразно.
В съдебно заседание, редовно призован, не се явява. Представлява се
от процесуален представител, който поддържа жалбата и направеното с нея
искане. Претендира направени по делото разноски.
Въззиваемата страна изпраща становище, в което посочва, че жалбата
е неоснователна, а атакуваното НП е правилно и законосъобразно. В съдебно
заседание не се представляват.
Районна прокуратура – Стара Загора - Териториално отделение гр.
Раднево, редовно призовани, не изпращат представител и не взема становище
по жалбата.
1
Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление е издадено против М. И. Г. за
това, че на 20.03.2023г. в 18:40 ч. в гр. Раднево на ул. „****”, до **** в посока
север-юг, жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил марка „****” с рег. № **** собственост на ****., което не е
регистрирано по надлежния ред съгласно Наредба I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрация на моторни
превозни средства и ремаркета теглени от тях и реда за предоставяне на данни
за регистриране на пътни превозни средства. На 11.10.2022 г. регистрацията
на лекия автомобил е била прекратена служебно с отбелязване в
автоматичната информационна система на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.
По случая е извършена проверка по образувана преписка рег. №327
ЗМ-118/2023г. по описа на РУ Раднево и прокурорска преписка № 5603/2023
г. Наказателното постановление се издава на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН
във връзка с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство
от 27.06.2023 г. на прокурор И.Р. – прокурор в РП Стара Загора, по преписка
№327 ЗМ-118/2023г. по описа на РУ Раднево и прокурорска преписка №
5603/2023 г. Препис от Постановлението е изпратено в РУ Раднево за
реализиране на административнонаказателната отговорност за осъществения
състав на административно нарушение по ЗДвП от М. И. Г..
Така изложените фактически положения на изследваното нарушение,
съдът намира за безспорно установени от събрания доказателствен материал,
преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени както приложените по
делото писмени доказателства, тъй като всички те са обективни, логични,
непротиворечиви и взаимноподкрепящи се.
При тази фактическа установеност и с оглед събрания доказателствен
материал съдът приема за извършено от обективна страна от жалбоподателя
Г. нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като на процесната дата и място е
управлявал МПС, чужда собственост, по път отворен за обществено ползване,
без същото да е било регистрирано по надлежния ред, както изисква
2
нарушената разпоредба.
В случая обаче, не се установява субективната страна на деянието по
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, а именно – същото да е извършено виновно по
смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН. За да бъде извършено виновно, то
нарушителя следва да има знание или поне да има възможност и задължение
да узнае за обстоятелствата, релевантни за нарушението.
Видно от съдържанието на разглежданото НП, както и от приложената
в административната преписка справка, регистрацията на процесното МПС е
прекратена служебно на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Разпоредбата
предвижда служебно прекратяване на регистрацията на пътни превозни
средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574,
ал. 11 от Кодекса за застраховането, и уведомяване на собственикът на
пътното превозно средство. За разлика от останалите хипотези на служебно
прекратяване на регистрация по ЗДвП и Наредба № I 45 от 24.03.2000 г., то в
случаите по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП изрично е предвидено задължение за
уведомяване на собственика на превозното средство. По делото не се доказва
това задължение да е изпълнено от наказващата администрация към датата на
деянието, като бъдат предприети действия по уведомяването на собственика
на автомобила за прекратената регистрация. Следователно, при така
посоченото, липсва признак от фактическия състав на нарушението. Ако
собственикът не е бил уведомен за служебното прекратяване на
регистрацията, не би могъл да съобщи този факт и на всяко лице, на което е
предоставил управлението на автомобила. В този смисъл, след като
собственикът на лекия автомобил не е бил уведомен за дерегистрацията, то
жалбоподателят, който не е собственик на МПС, нито е можел да предвиди,
още по-малко е бил длъжен да знае за факта на извършеното служебно
прекратяване на регистрацията на МПС в хипотезата на чл. 143, ал. 10 от
ЗДвП.
Ето защо съдът намери, че макар в случая да се установиха данни за
това, че жалбоподателят М. И. Г. е извършил от обективна страна нарушение
на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, то същевременно не се установи, че е извършил
същото виновно.
Горното мотивира отмяната на наказателното постановление като
незаконосъобразно и по същество – неправилно, доколкото не се установи
3
жалбоподателят да е извършил твърдяното нарушение.
По отношение на разноските, на основание на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН
страните имат право на разноски. В тази връзка е направеното изрично искане
от страна на жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на 500 лева,
представляващи заплащане на адвокатско възнаграждение. Предвид развоя на
делото, а именно - отмяна на процесното наказателно постановление, съдът
счита, че такива разноски се дължат на жалбоподателя, като приема тази му
претенция за основателна, поР. което и следва същите да му бъдат присъдени,
като бъде осъдена въззиваемата страна да ги заплати.
С оглед на всичко гореизложено настоящият съдебен състав счита, че
атакуваното Наказателно постановление № 23-0327-000330 от 10.07.2023 г. на
Началник РУ Раднево в ОД на МВР Стара Загора, с което на основание чл.
175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на М. И. Г., ЕГН **********, от с. ****, са наложени
административни наказания „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 6 месеца за административно нарушение
по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, следва да бъде ОТМЕНЕНО, като неправилно и
незаконосъобразно.
За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По застъпените мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0327-000330 от 10.07
.2023 г. на Началник РУ Раднево в ОД на МВР Стара Загора, с което на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на М. И. Г., ЕГН **********, от *****,
са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 200 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца за
административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, както неправилно и
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД МВР СТАРА ЗАГОРА да заплати на М. И. Г., ЕГН
**********, от *****, сумата от 500 лв., представляваща размера на
заплатените разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд-Стара Загора в 14 дневен срок от съобщаването му на
4
страните.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
5