Решение по дело №1516/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63в от ЗАНН.

Образувано по касационна жалба от директора на РД „Автомобилна администрация“ – Варна, чрез процесуалния му представител мл.експерт В. С. с юридическо образование, против решение №776/22.05.2023г по АНД №1186/2023г по описа на ВРС, 29 с-в, с което е отменено издаденото от касатора НП №23-0001077/13.10.2022г и наложената на „Рос Логистик“ ЕООД – [населено място], имуществена санкция в размер [рег. номер]. на осн.чл.96г ал.1 пр.2 от ЗАвтПр. Релевирано е основанието по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, приложим по препращане от чл.63 от ЗАНН – неправилно приложение на материалния закон, като се оспорва извода на ВРС за наличие на по-благоприятен закон по см.чл.3 ал.2 от ЗАНН. Изложени са мотивирани съображения за липсата на противоречие между националното законодателство и Директива 2006/126/ЕО относно изискването за удостоверяване на психологическата годност на водачите на МПС, извършващи обществен превоз на пътници и товари, в подкрепа на които се цитират съдебни решения, и се твърди, че липсва законово основание за отпадане отговорността на същите водачи преди влизането в сила на решение по дело С-227 на СЕС. С тези аргументи настоява за отмяна на обжалваното решение и за потвърждаване на законосъобразното НП; претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в евентуалност моли при присъждане на адвокатско такова да бъде приложен чл.63д ал.2 от ЗАНН. В съдебно заседание по същество касаторът не се явява и не се представлява; постъпило е писмено становище от мл. експерт К., с тълкуване на решението по дело С-227/22 на СЕС, което според нея не изключва съставомерността на санкционираното с НП административно нарушение, с оглед на което поддържа касационната жалба.

С отговора си по същата ответното „Рос Логистик“ ЕООД чрез пълномощника си адв.И. Г. я оспорва, на свой ред излага доводи за законосъобразност на решението на ВРС с цитирана съдебна практика, и настоява за отхвърлянето й, както и за присъждане на разноски по делото по списък по чл.80 от ГПК; в съдебно заседание представител не се явява.

Участващият в производството представител на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба предвид решението по дело С-227 на СЕС.

Касационната инстанция счита жалбата за неоснователна.

Анализирайки събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства в тяхната съвкупност, въззивният съд приел за установено от фактическа страна, че през м.09.2022г служители на РД „АА“ – Варна извършили комплексна проверка на „Рос Логистик“ ЕООД, в хода на която установили, че на 29.04.2022г в [населено място] дружеството, притежаващо валиден Лиценз №17598 на Общността за превоз на товари, е допуснало осъществяването на обществен международен превоз на товари с МПС влекач „Ман“ с рег. №[рег. номер], категория N3 – видно от CMR от 29.04.2022г и информация от същата дата от дигиталната карта на водача, който не отговаря на изискванията за психологическа годност по см.Наредбата по чл.152 ал.1 т.2 от ЗДвП, а именно – не притежава валидно удостоверение за психологическа годност за периода 25.04.2022г - 14.05.2022г; след тази дата на водача е издадено ново УПГ, валидно до 14.05.2022г според справката от регистъра на психологическите изследвания, приложена по АНП. За това административно нарушение, квалифицирано по чл.7а ал.2 пр.3 от ЗАвтПр, в присъствието на упълномощено от управителя лице съставил АУАН от 21.09.2022г против дружеството, надлежно връчен без възражения; такива не последвали и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на акта било издадено и НП, с което АНО възприел изцяло фактическите констатации на актосъставителя и правната [жк], за което на осн.чл.96г ал.1 пр.2 от ЗАвтПр наложил на дружеството Имуществена санкция в размер [рег. номер].

При така установената фактология, по същество безспорна между страните, въззивният съд приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и съдържат минимално изискуемите реквизити по чл.42, респ.чл.57 от ЗАНН, а в производството по издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения като самостоятелни основания за отмяната му.

Независимо от горното ВРС приел, че в случая е налице основанието по чл.3 ал.2 от ЗАНН я за отмяна на НП – приета по-благоприятна за нарушителя разпоредба ВРС се е позовал на изменението на чл.8 ал.2 от Наредба №36 от 15.05.2006г за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания с ДВ бр.84 от 21.10.2022г, според което удостоверението за психологическа годност вече е безсрочно, т.е. към момента на постановяване на решението през 2023г е отпаднало задължението към водачите, които извършват превози на товари, да подновяват удостоверението си за психологическа годност. Така съдът приел, че приложението на последващия по-благоприятен закон обуславя извод за несъставомерност на санкционираното с НП нарушение по чл.7а ал.2 пр.3 от ЗАвтПр., поради което го е отменил.

Настоящият касационен състав споделя крайния правен извод за незаконосъобразност на НП поради неправилно приложение на материалния закон.

На първо място следва да бъде посочено, че касационният съд преценява вмененото на дружеството-преводач административно нарушение по чл.7а ал.2 пр.3 от ЗАВтПр за обективно съставомерно, безспорно доказано и правилно [жк], но счита, че то представлява маловажен случай още при осъществяването му на 29.04.2022г. Видно от справката от Регистъра на психологическите изследвания на водачите за явяване на психологическо изследване, водачът Ж. Ж. е притежавал УПГ от 2013г, предпоследното такова е било валидно до 25.04.2022г, а последното е от 14.05.2022г до 14.05.2025г. Периодът, в който е установено управление на МПС без такова УПГ, е с продължителност от 20 дни между 26.04.3033г и 13.05.2022г, след което му е издадено ново УПГ за срок до 2025г. Въз основа на тези обективно установени факти се налага извод, че и на 29.04.2022г, когато е извършен инкриминирания превоз, водачът е бил психологически годен да извършва обществен превоз на товари независимо от липсата на валидно удостоверение за това, т.е. макар дружеството-превозвач да е осъществило обективния състав на нарушение по чл.7а ал.2 пр.3 от ЗАвтПР, то същото несъмнено разкрива явно незначителна степен на обществена опасност по см.чл.9 от НК, приложим по изричното препращане на чл.11 от ЗАНН. Предвид липсата на доказателства за предходно извършени от превозвача нарушения от същия вид, АНО не е следвало да издава НП за нарушение, представляващо маловажен случай по см.чл.28 от ЗАНН.

Независимо от горното в този казус следва да бъде съобразено и решение от 18.01.2024г по дело С-227/2022г на СЕС, според което „Член 7 параграфи 1 и 3 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006г относно свидетелствата за управление на МПС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска държава-членка да изисква от лицата, които искат да извършват професионална дейност като водачи на МПС за транспорт на пътници или стоки и които имат свидетелство за управление от категория С, СЕ, С1, С1Е, D, DE, D1 и D1E, издадено в съответствие с тази директива, като при това издаване физическата и умствената им годност за управление е проверена, да притежават както свидетелство за правоуправление, така и имащо по-кратък срок на валидност от него удостоверение за психологическа годност.“. По силата на това решение за [възраст] срок на валидност на СУМПС за професионалните водачи, уреден с чл.51 ал.4 от Закона за българските лични документи, притежаването му е достатъчно доказателство за психологическата годност на водача за същия период, без да се изисква притежаването на отделно удостоверение за такава годност, и то с по-кратък срок на действие. От приетото с това решение, с което българските национални съдилище следва да съобразяват актовете си, следва, че сега действащите разпоредби на чл.8 ал.2 от Наредба №36/2006г, както и §6 от ПР от Наредбата, противоречат на общностното право. Първата – понеже при наличие на валидно СУМПС е недопустимо изобщо изискване за притежаване на отделно удостоверение за психологическа годност, а след като е недопустимо – то не може да бъде безсрочно, а и не е необходимо, понеже за срока на валидност на СУМПС професионалният водач се счита за психологически годен; втората – защото прави безсрочни удостоверения за психологическа годност, каквито изобщо не следва да съществуват отделно от СУМПС. С тези съображения нкасационният състав преценява като неоснователни и изложените от касатора съждения за тълкуването на решението на СЕС в смисъл, че конкретно изискванията на Наредба №36/2006г относно удостоверенията за психологическа годност не следва да се възприемат като противоречащи на Директора 2006/126 според решението по дело С-277/22 на СЕС.

В контекста на гореизложеното – в настоящия казус между страните по делото липсва спор, че към 29.04.2022г професионалният водач Ж. С. Ж. е притежавал валидно СУПМС, а в преписката липсват констатации, твърдения и доказателства, че той не е бил правоспособен водач, или че дружеството-превозвач – неговият работодател, е било наказано за извършване на обществен превоз на товари от неправоспособен водач. При тези данни по делото и с оглед приложението на решението на СЕС касационният съд приема, че към 29.04.2022г водачът, извършил превоза за „Рос Логистик“ ЕООД, е отговарял на изискванията за психологическа годност, т.е. бил е психологически годен да извършва обществен превоз на товари в срока на валидност на неговото СУМПС. Поради изложеното към настоящия момент вмененото на дружеството-превозвач административно нарушение по чл.7а ал.2 пр.3 от ЗАвтПр е и обективно несъставомерно, което е още едно основание за незаконосъобразност на НП поради неправилно приложение на материалния закон, налагащо отмяната му.

В същия смисъл е и проверяваното решение на въззивния съд, което не е обременено с наведеното касационно основание. Други такива, налагащи ревизия или отмяна, не бяха установени и при задължителната служебна проверка по чл.218 ал.2 от АПК, поради което решението следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. Тази на ответното дружество следва да бъде уважена чрез присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 600лв., определено съобразно размера на имуществената санкция на осн.чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г, само за настоящата инстанция – за предходната същото възнаграждение вече е присъдено с решението на ВРС.

Така мотивиран и на осн.чл.221 ал.2 от АПК касационният съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. решение №776/22.05.2023г по АНД №1186/2023г по описа на ВРС, 29 с-в, с което е отменено издаденото от директора на РД „Автомобилна администрация“ - Варна НП №23-0001077/13.10.2022г и наложената на „Рос Лигистик“ ЕООД – Варна, [ЕИК], имуществена санкция в размер [рег. номер]. на осн.чл.96г ал.1 пр.2 от ЗАвтПр.

ОСЪЖДА ИА „Автомобилна администрация“ да заплати на „Рос Логистик“ ЕООД – Варна, [ЕИК], разноски за адвокатско възнаграждение в касационната инстанция в размер на 600 (шестстотин) лева.

Решението е окончателно.