Присъда по дело №1731/2018 на Районен съд - Монтана

към присъда № 10/ 20.02.2019г.  по НОХД № 1 731 по описа на Районен съд град Монтана за 2018 година, трети наказателен състав.

 

          Обвинението е предявено с тъжба по чл.148 ал.1 т.3 от НК във връзка с  чл.146 ал.1 от НК.

          Подсъдимият П.В.Г. xxx е обвинен в това, че на 10.02.2017г, около 16.00 часа в град Монтана, в сградата на Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР е казал на Е.Х.И.. xxx, в качеството му на длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата и. функцията му – Началник на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Монтана, в негово присъствие, като го е нарекъл с обидните думи „смешник”, „некомпетентен и. не си за тази работа” на няколко пъти - чл.148 ал.1 т.3 от НК във връзка с  чл.146 ал.1 от НК.

         Тъжителят Е.Х.И.. xxx лично и. чрез упълномощен представител поддържат така предявеното обвинение в хода на съдебните прения и. молят съда да постанови присъда, с която признае подсъдимия за виновен, като му наложи съответното наказание. Молят съда да уважи гражданския иск в претендирания размер, като доказан както по основание, така и. по размер.

          Подсъдимият П.В.Г. не се признава за виновен по повдигнатото обвинение, като дава подробни обяснения. Моли съда да постанови присъда, с която го признае за невинен и. го оправдае по повдигнатото обвинение.

          Доказателствата са писмени и. гласни.

          Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната взаимна връзка и. логическо единство и. във връзка с доводите и. становищата на страните, приема за установено следното:

Тъжителят Е.Х.И.. xxx е Началник на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Монтана.

         Подсъдимият П.В.Г. xxx. Не работи и. към момента на датата на обвинението не е осъждан за извършени престъпления от общ характер и. не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78 от НК – арг. л.57 от делото.

         Подсъдимият Г. внася автомобили и. неколкокретно е посещавал кабинета на тъжителя, във връзка с начина на регистрацията им. Посещавал го е в качеството му на длъжностно лице - Началник на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Монтана. При посещаване на Сектор ПП-Монтана във връзка с представен пореден автомобил за първоначална регистрация на гишето се установило, че има проблем с документите. Регистрацията на автомобила била спряна, а документите изпратени на Икономическа полиция за проверка. Когато узнал това подсъдимият, придружен от сина си Й. силно се ядосал.

          На 10.02.2017г. около 16.00 часа потърсил отговорност за това от тъжителя Е.И.., в качеството му на Началник на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Монтана. Влязъл му в кабинета и. видимо ядосан /обстоятелство, което не се оспорва и. от самия подсъдим/ го попитал защо е спряна регистрацията на МПС и. са изпратени документи за проверка. Тъжителят му отговорил, че има нередност в документите, което е наложило и. съответната проверка. Подсъдимият П.Г. се изсмял и. го нарекъл с думите „смешник”, „некомпетентен и. не си за тази работа”, като повторил думите неколкократно крещейки. Тъжителят го помолил да напусне кабинета, тъй като няма да търпи това поведение, но подсъдимият отказал. Тогава тъжителят уведомил РУ на МВР – Монтана за случилото се и. докато изчаквал да пристигне оперативната група казал на свидетеля К. Н. К. да задържи подсъдимия Г.. Свидетелят К. сложил на подсъдимия Г. белезници. В кабинета на тъжителя – канцеларията на Началник на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Монтана, подсъдимият продължил да нарича първия „смешник”, „некомпетентен и. не си за тази работа”, „защо ми спираш колата от регистрация” в присъствието на свидетеля К. К. Малко по–късно на последния било разпоредено от тъжителя да свали белезниците.

          На подадения сигнал пристигнали свидетелите Д. Г. И.. М. И.. и. А. Й.И... По време на изясняване на ситуацията от свидетелите, в качеството им на служители в РУ-Монтана подсъдимият отново продължил да нарича тъжителя И.. с думите „смешник”, „некомпетентен и. не си за тази работа”.

      Свидетелят Д. Г. приканил подсъдимия П.Г. xxx, за да му бъдат снети обяснения по случая. След дадените писмени обяснения му бил връчен и. предупредителен протокол.

         След случая подсъдимия П. Г. подал жалба срещу тъжителя Е.И.. до ВОП-София, Дирекция „Инспекторат”, Дирекция „Вътрешна сигурност” при МВР-София, до Директора на ОД на МВР-Монтана, в която изложил своите виждания за случилото се. С Постановление от 20.02.2017г. ВОП-София отказала да се образува наказателно производство и. изпратила материалите на РП-Монтана, по компетентност /л.18 от делото/. По отношение на останалите жалби, подсъдимият Г. получил отговор /л.19 от делото/, от който се установява, че не са установени „по безспорен начин данни за нарушаване на етичните норми на поведение или неизпълнение на служебни задължения от страна на Началника на Сектор „ПП” при ОД на МВР-Монтана”.

         Постъпилата в РП-Монтана преписка от ВОП-София е заведена с № 387/2017г. по описа на РП-Монтана. С постановление от 26.05.2017г. на ОП-Монтана, преписката е изпратена на РП-Берковица за произнасяне, тъй като всички прокурори от РП-Монтана са се самоотвели.

         По същото време е заведена и. пр.пр.№341/2017г. по описа на РП-Монтана. Повод за това е сигнал от тъжителя Е.И.. във връзка със случилото се на 10.02.2017г. в сградата на ПП-Монтана. Тази преписка също е изпратена на РП-Берковица, поради направени самоотводи от страна на всички прокурори в РП-Монтана.

         Тъжителят Е.И.. получил копие от постановление на РП-Берковица за отказ за образуване на досъдебно производство по преписка, образувана по жалба от подсъдимия. Независимо, че нямало прокурорски акт /произнасяне/ по жалбата на тъжителя И.., то последния подал тъжба до Районен съд –Монтана за извършено престъпление по чл.148 ал.1 т.3 във връзка с чл.146 ал.1 от НК от подсъдимия П.Г..xxx с разпореждане от 22.03.2018г. по ЧНД № 222/2018г. е прекратил производството по делото с мотив, че тъжбата се подава в едномесечен срок от деня, в който пострадалия е получил съобщение за прекратяване на ДП, на основание че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия-арг.чл.81 ал.3 от НПК. Произнасяне по преписката от РП-Берковица образувана по жалба от тъжителя И.. няма. Това разпореждане на РС-Монтана е обжалвано пред ОС-Монтана. С решение по ЧНД № 41/2018г. МОС потвърждава разпореждането на РС-Монтана.

         С постановление от 17.10.2018г. РП-Берковица се произнася по преписката образувана по жалбата на тъжителя Е.И.., като отказва да се образува ДП, тъй като се касае до престъпление /чл.148 от НК/, което се преследва по тъжба на пострадалия. Това постановление е станало известно на Е.И.. на 22.10.2018г. видно от обратната разписка, приложена към постановлението.

         По делото е приложено и. ДП № 118/2917г. по описа на РУ-Монтана, пр.пр.934/2017г. на РП-Монтана. Поводът за образуване на това ДП бил извършено престъпление по чл.313 от НК, във връзка с регистрация на МПС.

         С постановление от 08.05.2018г. РП-Монтана е прекратила досъдебното производство с мотив, че формално е извършено престъпление от Й. П. /син на подсъдимия по настоящето дело/ по смисъла на чл.313 от НК, но същото се явява малозначително съгласно чл.9 ал.2 от НК.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и. гласни доказателства. От показанията на свидетелите К. Н. К., Д. Г. И.. М. И.. и. А.Й.И.. се установява по несъмнен начин, че подсъдимият е изрекъл думите, предмет на обвинението по отношение на тъжителя, в качеството му на длъжностно лице. От показанията на тези свидетели се установява фактическата обстановка твърдяна в тъжбата и. възприета и. описана по-горе от съда. Съдът кредитира всички свидетелски показания, като обективни и. компетентно дадени. Всеки от свидетелите е дал показания за обстоятелства, които са му станали лично известни и. пресъздава такива впечатления.

         Обясненията дадени от подсъдимия П.В.Г. в хода на съдебното следствие съдът намира за негова естествена защитна позиция. Те не се подкрепиха по никакъв начин от събрания в хода на производството доказателствен материал.

         Въз основа на гореизложената фактическа обстановка и. при този предварителен разбор на доказателствата съдът достига до следните правни изводи:

Безспорно се установи от доказателствата по делото, че подсъдимия П.В.Г. на 10.02.2017г, около 16.00 часа в град Монтана, в сградата на Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР е казал на Е.Х.И.. xxx, в качеството му на длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата и. функцията му – Началник на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Монтана, в негово присъствие, като го е нарекъл с обидните думи „смешник”, „некомпетентен и. не си за тази работа” на няколко пъти.

Безспорно се установи в хода на делото, а не се спори и. между страните, че тъжителя Е.И.. е Началник на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Монтана. В това си качество същият се явява длъжностно лице по смисъла на чл.93 от НК.

Обидата е престъпление, засягащо обществените отношения, свързани с честта и. достойнството на личността. То се характеризира с това, че представлява казване или извършване на нещо унизително за честта и. достойнството на другиго. При преценка за обидната форма на извършеното, трябва да се изхожда не от субективно възприятие на засегнатия, а от обективни критерии: от общоприети морални и. обществени разбирания за необходимото отношение към другите членове на обществото. Обидното отношение не е просто неучтивност, невъзпитание, обидата трябва да изразява една отрицателна оценка на дееца, на отрицателно мнение за достойнството на засегнатия. Безспорно дадената оценка от подсъдимия за тъжителя „смешник”, „некомпетентен и. не си за тази работа”  представлява груба и. крайна форма, която се явява обществено неприемлива. Казаното е в присъствието на тъжителя, поради което и. същия е бил в състояние да го възприеме непосредствено. Казаните думи съдържат отрицателна оценка за интелектуалните способности на пострадалия да извършва действия по възприемане, анализ и. вземане на решение относно обективни обстоятелства в действителността във връзка със служебното положение, което заема. Думите в контекста по начин, който изключва формираната и. обективизирана у подсъдимия несъмненост, че пострадалия е в такава невъзможност с оглед на поведението си, липсата на компетентност и. интелектуалните му умения, способността да изпълнява трудовите си задължения. По този начин е накърнена самооценката на тъжителя относно интелектуалните и. професионалните му качества. Обидите са казани неколкократно и. пред други хора, които макар и. да не са в пряко подчинение на тъжителя, са от едно учреждение – ОД на МВР-Монтана.

По отношение повдигнатото обвинение на основание чл.148 ал.1 т.3 от НК, във вр. чл. 146 ал.1 предл.1 от НК и. в частност наличието на качеството длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 от НК, по отношение на тъжителя, съдът счита, че такова е установено, предвид следното:

Тъжителят е Началник Сектор „ПП” при ОД на МВР-Монтана. Същият има качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 от НК.

Отделно от горното следва да се има предвид, че субективната страна на деянието очертава границите на отговорността на дееца, включително и. във връзка с квалифициращите обстоятелства. В случая непротиворечиво се установи, че подсъдимия Г. е отишл в кабинета на тъжителя, за да потърси помощ от компетентно лице относно регистриране на МПС. Съответно, агресивното поведение на подсъдимия и. отправените обиди са били насочени към същото лице, именно в качеството му на Началник сектор ПП-Монтана, което според него било некомпетентно да реши проблема, а също и. било смешник.

Определено подсъдимият Г. e съзнавал, че тъжителя  е длъжностно лице, съзнавал е каква е длъжността му и. именно поради това е влязъл в кабинета му и. проявявайки форма на вина умисъл е нанесал обидата на тъжителя И.. именно в това му качество. Последното кореспондира с установената по делото фактическа обстановка.

 Извършеното от подсъдимия деяние е осъществено при форма и. вид на вината – пряк умисъл, като същия е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и. е целял настъпването на тези последици. Извод за последното се прави от установената фактическа обстановка и. в частност – действията на подсъдимия, от които е видно, че същия пряко е целял да засегне обекта на престъплението.

 Ето защо, предвид така установеното от обективна и. субективна страна, настоящият състав на съда намери подсъдимия П.В.Г. за ВИНОВЕН в това, че на 10.02.2017г, около 16.00 часа в град Монтана, в сградата на Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР е казал на Е.Х.И.. xxx, в качеството му на длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата и. функцията му – Началник на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Монтана, в негово присъствие, като го е нарекъл с обидните думи „смешник”, „некомпетентен и. не си за тази работа” на няколко пъти – престъпление по чл. 148 ал.1 т.3 във връзка с чл.146 ал.1 от НК.

С оглед на така посочената правна квалификация на извършеното от страна на подсъдимия Г. инкриминирано деяние – престъпление по чл.148, ал.1, т.3 от НК, във вр. с чл.146 ал.1 от НК, съдът прие, че са налице основанията на чл.78 А от НК, както следва – подсъдимия Г. е пълнолетен, предвиденото наказание за деянието по чл.148, ал.1, т.3 от НК, във вр. с чл.146, ал.1 от НК е лишаване глоба от три хиляди до десет хиляди лева и. обществено порицание, подсъдимия Г. не е осъждан за престъпление от общ характер, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VІІІ, Раздел ІV от НК, посредством деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване, както и. не се налице предвидените в чл.78а, ал.7 от НК изключения от приложното поле на чл.78а, ал.1 от НК. Поради това подсъдимия П.В.Г. следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „Глоба”, по реда чл.78а от НК.

При определяне размера на наказанието глоба, в предвидените съгласно чл.78а, ал.1 от НК граници, съдът счита, че следва да бъде определено наказание в минимален размер. Основания за това се извеждат от липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства по случая и. наличието само на смекчаващи такива, а именно – чисто съдебно минало, както и. обстоятелството, че е бил афектиран, поради спряната регистрация на МПС. Налага се също така извод, че се касае за изолирано деяние, подсъдимия не се разкрива като личност с вкоренени противообществени навици. Ето защо съдът счита, че глоба в размер на 1 000.00 лева ще съдейства в достатъчна степен за осъществяване предупредителното и. превъзпитателно действие на наказанието и. ще бъде достатъчна като размер, за постигане целите на същото. 

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:

         При така установено престъпно деяние по чл.148, ал.1, т.3 от НК, във вр. с чл.146, ал.1 от НК, съдът счете предявения от Е.И..  за съвместно разглеждане граждански иск за неимуществени вреди от твърдяното престъпление по чл.148 ал.1 т.3, във вр. чл. 146 ал.1 от НК за основателен, но до размер на 1 500.00 лева.  Съставомерността на деянието на подсъдимия, за което е признат за виновена води до извод за основателността на претенцията по чл.45 от ЗЗД. Безспорно установени по делото са елементите на фактическия състав на института на непозволеното увреждане - противоправното виновно извършено от подсъдимия спрямо тъжителя деяние, причинените с това деяние неимуществени вреди на пострадалия - претърпените от него нематериални, неблагоприятни вредни последици, причинната връзка между поведението на подсъдимия и. тези престъпни резултати. При съобразяване разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът намира че претенцията за обезщетение в размер на 2 000.00 лв. се явява завишена. По делото не се събраха доказателства за изключителни и. съществени психически негативни изживявания. Неимуществената вреда представлява сериозно засягане на личността и. достойнството на едно лице, изразява се в търпенето на болки и. негативни преживявания от негова страна. Обезщетението има за цел да репарира накърняването на лични права и. интереси, а справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 ЗЗД на всички неимуществени вреди, означава да се определи точен паричен еквивалент на негативните преживявания и. психическото им отражение върху увреденото лице. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите.  Ето защо, съдът намира за справедливо обезщетение в размер на 1500.00 лв., в какъвто размер следва да бъде уважен и. гражданския иск. Предвид изхода на делото върху това обезщетение следва да има и. законни последици, считано от датата на увреждането – 10.02.2017г. до окончателното й изплащане, както и. 400.00 лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

         Съдът осъди подсъдимият П.В.Г. да ЗАПЛАТИ държавна такса върху уваженият размер на гражданския иск в размер на 60лв, както и. 5.00 лева държавна такса за всеки служебно издаден изпълнителен лист.

         По изложените  мотиви съдът постанови присъдата си.

                                                                         

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: