Р Е Ш Е
Н И Е
гр.С., 09.12. 2020г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми
състав
На
седемнадесети ноември година
2020
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар:Йоана
Петрова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 6394 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предмет на
производството е иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД във вр.с чл.45 ЗЗД.
По изложените в исковата молба
обстоятелства Р.К.П. ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв.К. Н.-пълномощник, е
предявила срещу „С.в.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, осъдителен
иск за сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди – болки и страдания от счупване на дясна глезенна става получено
при попадане в необезопасена шахта стопанисвана от ответника, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането –
10.01.2018г. до окончателното й
изплащане, както и разноските сторени по делото.
В исковата молба се твърди, че на 10.01.2018 г. около 18:30 часа при
отиване на пазар в химермаркет „Била” в ж.к.„Люлин”, гр.С., ищцата паркирала
лекия си автомобил на бул.„Петър Дертлиев”, който бил в непосредствена близост
до входа на хипермаркета. Тръгнала към хипермаркета и на около 1 метър от
тротоара попаднала в дупка на шахта, непокрита от капак. Твърди се, че шахтата
била кръгла, капака бил отместен, което не се забелязвало. Твърди се, че виновни за това шахтата да
остане непокрита са длъжностни лица на ответното дружество, което е собственик
на шахтата. Наведен е довод, че при пропадането в шахтата, ищцата получила
счупване на дясна глезенна става на крака. Сочи се, че постъпила на лечение във
ВМА, където била извършена операция, като й била направена репозиция със
семитубуларна плака, като били поставени освен плаката и винтове. На ищцата било
препоръчано от лекуващите да не стъпва на оперирания счупен крак. След
изписването трябвало да се върна след 45 дни, за да бъде махнат стабилизиращ
винт. Раната била почистена и отново зашита, като бил поставен и дрен.
Предписани били медикаменти и трябвало да се движа с помощни средства. Твърдиш,
че на 17.07.2018г. отново постъпила в болница, тъй като поставената плака
довела до лошо зарастване на фрактурата. Отново била извършена операция, като
била извадена старата плака и се коригира счупването и се извърши реосинтеза с
нова тубуларна плака с винтове.
Ищцата поддържа, че търпяла изключително интензивни болки и страдания,
защото освен счупването претърпяла и три тежки операции, подмяна на плаката,
което я обездвижило за около 1 /една/ година, в който период не можела да се
обслужва сама. Твърди, че болките продължават и към момента на предявяване на
иска. Сочи, че все още не е напълно излекувана и лечението продължава.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответното дружество „С.в.“ АД,
чрез юрк.Л. -пълномощник е депозирал отговор, в който излага становище за
неоснователност на исковата претенция. При евентуалност навежда възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна пострадалата, като твърди, че е
вървяла в зелените площи, а не по тротоара.
Позовава се на нормите на чл.108 от ЗДвП и чл.160, ал.1 от ППЗДвП,
според които пешеходците са длъжни да се движат по тротоарите. Поддържа довод,
че ако ищцата бе спазила нормативното си задължение да се движи по тротоара, то
не би се стигнало до злополука и вредоносен резултат. Поради изложеното счита,
че отговорността му като лице отговорящо за поддръжката на процесната шахта не
следва да бъде ангажирана, а при евентуалност ако бъде ангажирана да бъде
същесвено намалена, поради това, че пострадалата е допринесла активно за
вредоносния резултат. Претендира
разноски.
В о.с.з. ищцата, чрез пълномощника адв.Н.
поддър.жа предявения иск. Представя списък на разноски по чл.80 ГПК и писмена
защита.
Възраженията на ответника се поддържат в открито съдебно заседание от пълномощника юрк.Петрова, която оспорва предявения иск. Представя писмена защита.
Софийски градски
съд, ГО, I - 7 състав, след като обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК, вр. с
чл.12 ГПК, прие за установено следното от фактическа
страна:
От приетата Епикриза по ИЗ № 1354/
2018г. на Клиниката по ортопедия и травматология при ВМА -МБАЛ С., се
установява, че Р.К.
П.на 39 год. била хоспитализирана в 10.01.2018г., след получена при падане травма,
като след извършени изследвания и консултации е поставена диагноза – фрактура в
далната част на дясна подбедрица, с полузкълчване на дясна глезенна става./л.10
от делото/
На 11.01.2018г. е извършена операция – кръвно наместване на
фрактурата и скрепяване на костните фрагменти с метална семитубуларна плака.
Ищцата е изписана на 24.01.2018г. с препоръка да ходи с помощни средства за
срок от 60 дни, да продължи медикаментозна терапия с обезболяващи
лекарства и назначени контролни прегледи.
По делото са събрани гласни
доказателствени средства за установяване на механизма на злополуката, чрез
разпит на свидетеля очевидец И.П.У./ 61 г., без родство/ Свид. У., сочи в показанията
си в о.с.з. на 25.05.2020г., че помни инцидента станал
в началото на 2018г. в ж.к. „Люлин“. Тогава отивал към магазин „Билла“, около 18,30ч.,
като вече било тъмно. Свидетелят си спомня, че вървял непосредствено зад ищцата
на около 5-6 метра. Св. У. видял, как изведнъж ищцата паднала в шахта. Видял е,
че тази шахта била без поставен капак. Когато отишъл при Р. да помогне, кракът и
бил в шахтата и тя се мъчела да го извади. Помогнал й, като я извадил от
шахтата. Оказал й е първа помощ. Свид. У. уточнява, че шахтата била на метър –
два от тротоара в тревната площ.
На показанията на свид. У., съдът
дава вяра, доколкото почиват на преки лични впечатления и изхождат от лице,
което не е заинтересовано.
Видно от Епикриза по ИЗ №7745/18г.
издадна от ВМА -МБАЛ С., в периода от 26.02.2018г. до 01.03.2018г. ищцата
провела ново болнично и оперативно лечение в клиниката по ортопедия по повод: „Състояние
след метална остеоснитеза по повод фрактура в долната част на дясната
подбедрица“ След съответна подготовка била проведена втора операция на
27.02.2018г. Изваден е бил супрасиндесмалниявинт от десния голям пищял. След
изписването от болницата лечението на ищцата е продължило амбулаторно с
рехабилитация, но без натоварване на десния крак./л.11
от делото/
От приетата
Епикриза по ИЗ № 25648 / 2018г. на Клиниката по ортопедия и травматология при
ВМА -МБАЛ С., е видно, че в периода от
17.07.2018. до 01.08.2018г. Р.П. е била хоспитализирана да трети път в
лечебното заведение, като отново е проведено оперативно лечение. След извършени
изследвания и предоперативна подготовка ищцата П. била оперирана на
23.07.2018г. Извършено било отстраняване на металната остесносинтеза,
провеждане на нова репозиция на фрактурата и поставена нова метална
остеоснитеза - тубуларна плака и винтове. Включена инфузионна, антибиотична и
обезболяваща терапия. Ищцата
е изписана на 01.08.2018г. с препоръка да ходи с помощни средства за срок от 45
дни, без да натоварва крайника./л.12 от
делото/
Видно от писмо
на „С.в.“ АД с изх.№359 /14.06.2018г. в отговор на запитване на ищцата Р.П.,
ответното дружество посочило, че при извършена проверка на място е установено, че
шахтата намираща се между тротоара и паркинга на хипермаркет „Билла“ на адрес ж.к.“Люлин 5“, бул. „д-р *******се
поддържа от „С.в.“ АД и представлява върхова ревизионна шахта на уличен канал. /л.6
от делото/
В приетото Писмо изх.№ РЛН18-2527
от 22.08.2018г. от Столична община, район Люлин е отразено, че шахтата намираща
се между тротоара и паркинга на хипермаркет „Билла“ на адрес ж.к.“Люлин 5“,
бул. „д-р Петър Дертлиев“ е ревизионна шахта на канализационната мрежа.
Отразено е още, че канализационната и водопровдната мрежи са собственост на
Столична община, като са отдадени на концесия на експоатационно дружество - „С.в.“
АД./л.7 от делото/
От приетото неоспорено заключение на изслушаната
съдебно медицинска експертиза, изготвена от в.л. д-р Б.Т.Б.– специалист ортопед
травматолог, се установява, че в следствие на претъпяната злополука на
10.01.2018г. ищцата Р.К.П. на 39г е получила: фрактура в долната част на подбедрицата /от
типа „Пилон“/ с полуизкълчване на дясната глезенна става. Обосновано е, че описаното счупване се среща
често при пешеходци при внезапно стъпване на външния ръб на ходилото при
предвижване под наклон или внезапно пропадане. Пояснено е в СМЕ, че този вид фрактура
налага обезателно провеждане на опреративно лечение, т.к. освен фрактурата на
долната част на десния голям
пищял, се получава и разрушаване на ставната повърхност на глезенната става,
фрактура на външния глезен и полуизкълчване на глезенната става.(травмата е
онагледена на сн. 1-2 от СМЕ) Сочи се, че по своят медико-билогичен характер
този вид счупване е довел на пострадалата Р.П. - „ трайно затрудзнение на
движенията на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни“, в случая до 1
година.
Относно лечението, вещото лице е установило, че спешна помощ и болнично
лечение ищцата е получила във ВМА- С., където постъпила на 10.01.2018г. с голям
оток, деформация, невъзможност да движи дясната глезенна става и да стъпва.
Извършени са били хематологични, рентгенови, ехографски изследвания и
консултации с хирург, ортопед, интернист и анестезиолог. Освен описаното по-
горе счупване при пострадалата е било констатирано и придружаващо заболяване:
Херпес зостер. След проведена предоперативна подготовка на
11.01.2018г.пострадалата е била оперирана. Извършено е било: „ открито (кръвно)
наместване на фрактурата и скрепяване на костните фрагменти с метална
семитубуларна плака и винтове“.(сн.3-4) Включена е била инфузионна,
йитибиотична, седативна и обезболяваща терапия. Изписана от болницата на
24.01.2018г., като лечението и е продължило амбулаторно с предписани
обезболяващи лекарства. Сочи се, че в периода от 26.02.2018г. до 01.03.2018г.
ищцата е провела ново болнично и оперативно лечение във ВМА-С. по повод: „Състояние
след метална остеоснитеза по повод фрактура в долната част на дясната
подбедрица“ След подготовка и била проведена втора операция на 27.02.2018г.
Изваден бил супрасиндесмалния
(напречният) винт от десния голям пищял. След изписването от болницата
лечението на пациетката е продължило амбулаторно с рехабилитация, но без
натоварване на десния крак.
След 6м. лечение при едни от проведените контролни прегледи е било
установено порочно зарастване на
фрактурата. За тази цел - в периода от 17.07.2018. до 01.08.2018г. ищцата е
била приета за ново болнично и оперативно лечение. След извършени изследвания и
предоперативна подготовка пациентката е била оперирана на 23.07.2018г.
Извършено е било отстраняване на металната остесносинтеза, провеждане на нова
репозиция на фрактурата и поставена нова метална остеоснитеза - тубуларна плака
и винтове. Включена инфузионна, антибиотична и обезболяваща терапия. След
изписване от болницата, лечението е продължило амбулаторно с назначени
контролни прегледи и педписани обезболяващи лекарства. Според заключението на
СМЕ общо лечебният и възстановителен период при ищцата е продължил 1 година,
като през посоченият период ищцата е търпяла болки и страдания. Обосновано е,
че най-интензивни болките са били през първите 2 седмици след всяка от извършените
три костни операции. През останалите период болките при ищцата са били само
периодично явяващи се, поради което са ползване обезболяващи средства.
Постепенно болките са намалили интензивността си и са отзвучали. Пояснено е, че
за бъдеще на ищцата и предстои още една костна операция за изваждане на
останалата част от металната остеосинтеза. В заключението е обоснован извод, че
процесното счупване е протекло по различен начин от обикновения, като е довело
на ищцата общо обездвижване около 7 месеца, през който период тя е била
задължена да се предвижва с помощта на патерици и без пълното натоварване на
десния крак, което е свързано със затруднения при обслужването и в ежедневието.
В обясненията си в о.с.з. 26.05.2020г., д-р Б. сочи, че пояснява, че ищцата е претърпяла
общо четири операции, като всичките са правени по един разрез. Остава един груб
линеен белег около 8 - 9 см.
Приетото, неоспорено заключение на
СМЕ, с д-р Б.Б.– специалист травматолог, съдът възприема, като обективно и
кореспондиращо на приетите писмени доказателства.
По делото са събрани гласни
доказателствени средства за установяване на неимуществените вреди, чрез разпит
на свидетеля К.Г.П., 68 г., баща на ищцата/.
Свид. П.сочи, в показанията си, че дъщеря му получила увреждане от
падане, при което си счупила крака. Паднала в една шахта пред магазин „Билла” в
кв. Люлин 5. Случило през зимата се
преди година. Свид. П.сочи, че живеят заедно с дъщеря му, но в деня на инцидента
не бил в С.. След падането се наложила операция във ВМА, където Лежала известно
време. Като се прибрала от болницата тя
не можела да ходи и трябвало да я придружава. Не можела да се обслужва
самостоятелно и да стъпва на счупения крак. В началото била с патерици.
Изпитвала болки. Наложила се втора операция.. Пак лежала в болницата и това
продължи няколко месеца - 7 месеца май.. През този период тя не водела
пълноценен начин на живот. Болките били големи. Свид. П.сочи, че тагава дъщеря
му не можела да се грижи за детето си, и се налагало той да се грижи за внучето.
На десният крак на Р. останал белег от операциите. Имала ограничение в
движението на ставата. Въпреки направените рехабилитации това останало.
От заключението на СТЕ с вещо
лице С.Б.К. – специалист геодезия се установя, че шахтата, в която е претърпяла
злополука ищцата Р.К. се намира между тротоара и паргинга на хипермаркет
„Билла“ ж.к.“Люлин
5“, бул. „д-р *******, като самия хипермаркет не е с лице на булеварда, а по
навътре в кварталното пространство. Вещото лице е установило, че шахтата е в
тревната площ на 5.50 м. северно от северния тротоар на бул. Д-р Петър Дертлиев
и на 2.30 м. източно от източния тротоар на ул. Поручик Григорий Загорски. Сочи, че шахтата се намира на 4.30 м. западно
от рекламния билборд на хипермаркет Билла, който също е монтиран върху тревната
площ. Шахтата се намира на 7.20 м. от паркинга на хипермаркета и на 35.20 м. от
входа на хипермаркета за клиенти.
В заключението на СТЕ се сочи, че
тротоара на бул. д-р Петър Дертлиев се намира на 5.5 м. от шахтата, а тротоара
на ул. Поручик Григорий Загорски се намира на 2.30 м. от шахтата. Двата
тротоара са продължение един на друг и по тях може да се достигне до паркинга
пред хипермаркета, а от там - до входа на хипермаркета. Вещото лице геодезист е
приложило схема на района, изготвена въз основа на направените на место измервания,
като е онагледило заключението със сателитни снимки на мястото от 27.12.2017г., която дата е сравнително
близка до тази на инццидента.
Приетото, неоспорено заключение на
СТЕ, съдът възприема, като обективно и компетнтно дадено.
Така установеното от фактическа
страна, сочи на следните правни
изводи:
По допустимостта:
Ищцата
е предявила искова претенция с правно основание чл.49 ЗЗД. Предвид поддържаните
в исковата молба твърдения, предявения иск е допустим.
По
същество:
Съгласно разпоредбата на чл. 49 от
Закона за задълженията и договорите този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Отговорността по този законов текст е различна от
договорната и деликтната отговорност, тъй като тя изисква чуждо противоправно и
виновно поведение, с което са причинени имуществени и неимуществени вреди на
пострадалия. В този смисъл тя е гаранционно-обезпечителна. Учреждението,
организацията или юридическото лице отговарят не за своя вина – действие или
бездействие, а заради вината - действието или бездействието на свои работници
или служители, на които са възложили работа.
За възникване
на отговорност по чл.49 ЗЗД е необходимо да бъдат установени следните
предпоставки: вреди, причинени на пострадалия, вредите да са причинени от лице,
на което ответникът е възложил някаква работа, да са причинени от противоправно
действие при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника и
причинителят на вредата да има вина за причиняването и. Непозволеното увреждане
е сложен юридически факт, елементи на които са: деяние /действие или
бездействие/, вредата, противоправността на деянието, причинна връзка и вината,
съединени от правна норма в едно единство. Деянието трябва да е противоправно и
виновно, вината се предполага до доказване на противното, а основният елемент
на непозволеното увреждане е вредата и тя се схваща като промяна чрез смущение,
накърняване и унищожаване на имуществото, телесната цялост и здраве, душевност
и психическо състояние на човека. Причинната връзка е обединяващият елемент на
всички останали елементи, за да е налице фактическия състав на непозволеното
увреждане.
С оглед
правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца при условията на пълно и
главно доказване е било да установи, че в причинна връзка от виновно
противоправно деяние на служители на ответника, на които последният е възложил
работа, изразяващо се в несигнализиране и необезопасяване на шахта стопанисвана
от експлоатационното дружество е
претърпял вреди, както и какъв е техният действителен вид и размер.
В тежест на
ответника е да докаже положителният факт на плащането.
Установи се,
че процесното събитие е станало в границите на населено място - гр. С.,***-
ж.к.“Люлин 5“, и конкретно между тротоара и паргинга на хипермаркет „Билла“,
бул. „д-р *******. Отговорността на ответното „С.в.“ АД следва да се ангажира на плоскостта на чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД, тъй като, по делото е беспорно, че шахтата намираща се между тротоара и
паркинга на хипермаркет „Билла“ на адрес
ж.к.“Люлин 5“, бул. „д-р *******се поддържа от „С.в.“ АД и представлява върхова
ревизионна шахта на уличен канал.
Безспорно се
установи, че обезопасяването и стопанисването на съоръженията от канализационната
мрежа канализационната и водопровдната мрежи са собственост на Столична община,
е възложено на „С.в.“ АД по силата на сключен дългосрочен договор за концесия.
В случая е без значение кое точно е лицето което не е обезопасило ревизионната шахта,
останала без поставен капак, тъй като ответното дружество е отговорно за вредите,
които са причинени от негови служители и
тогава, когато не е установено от кои служители конкретно са причинени същите
вреди. Вината на съответното длъжностно лице, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се
предполага до доказване на противното, а по настоящето дело, такова обратно
доказване не е извършено. Ето защо, следва обоснованият извод за основателност
на претенцията на увреденото лице по чл. 49, във връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД
и ангажиране отговорността на „С.в.“ АД за причинената на ищцата П. вреда.
Безспорно се установява, че бездействието на
служители на ответника се намира в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилия вредоносен резултат, поради което следва да носи деликтната
отговорност. В този смисъл „С.в.“ АД като задължено лице по поддържане на
канализационната и водопровдната мрежи, следва да
заплати на пострадалата обезщетение за причинената й със своето бездействие
вреда.
С оглед на
събраните по делото доказателства, съдът намира, че в причинна връзка с
процесното събитие ищецът е претърпял телесна повреда, вследствие на което за
определен период от време е изпитвала болки и страдания. Налице е основание за обезщетение
на претърпените неимуществени вреди.
Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението се определя по справедливост, като преценката
следва да се извърши въз основа обективни и доказани по делото факти –
интензитет и продължителност на болката, период на възстановяване, наличие на
остатъчна травма. Съдебната практика приема като критерии за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката
обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.
Съдът, при
определяне размера на обезщетението, отчита вида, броя и характера на травмите
– счупване на дясното ходило и счупване
на на лъчевата кост на дясната ръка, обстоятеството, че интензивността на
болките е била значителна след инцидента, проведените четири операции,
последвани от болнично лечение, интензивните болки след всяка операция, продължителния
период на възстановяване – 7 / седем/ месеца до 1 /една/ година, през който се
е налагало ограничен двигателен режим на пострадалата, придвижване с помощни средства
– патерици, невъзможност да се самообслужва сама в хигиената и в бита, невъзможност да стъпва на десния си крак. Съдът
отчита настъпилите усложнения в периода на възстановяване, както и
обстоятелството, че към датата на процесното събитие ищцата е била на 39 години,
т.е. касае се за човек в активна възраст, който с месеци е бил нетрудоспособен,
в невзможност да се грижи пълноценно за детето си и за домакинството си. С
оглед на изложеното по-горе съдът счита, че справедливо обезщетение за
претърпените травматични увреждания е в размер на 40 000,00 лв.
По възражението за съпричиняване:
Настоящият съдебен
състав намира за неоснователно и недоказано възражението на ответника за
наличието на съпричиняване от страна на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.51
ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да се намали. Обективният характер на съпричиняването е признат изрично от
Върховния съд в ППВС №17/1963 г. – т.7, което има характер на задължителна съдебна
практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С цитираното постановление Пленумът
на Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата в Република България
сила, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и
самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява
единствено наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия
вредоносен резултат. Както в т. 7
на ППВС № 17/63 г., така и в редица
постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение №
154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение №
206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011
г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. №
596/2012 г., решение № 169 от 28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II
ТО и мн. други) е прието, че изводът за наличие на съпричиняване на вредата не
може да почива на предположения.
В рамките на съдебното
дирене пред настоящата инстанция ответникът, чиято е доказателствената тежест
за това, не се ангажира доказателства за установяване, че ищцата е проявила небрежност.
Липсва нормативна забрана за преминаване на пешеходци през затревени площи,
която да е нарушена от ищцата. Цитираните от ответника ограничения по ЗДвП касаят
движението на пешеходци по пътищата, а в конкретния случай става въпрос за
паркинг и настъпила в периферията му злополука, както се установи от
заключението на СТЕ. Предвид изложеното, не се установи ищцата да се е движила неправомерно
респ. не се установи наличието на причинна връзка между соченото от ответника
нарушение и настъпилото за ищеца увреждане.
С оглед на
изложеното по-горе съдът счита, че справедливото обезщетение за претърпените болки
и страдания от получените травматични увреждания е в размер на сумата от 40 000лв.,
като искът следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен за разликата до
пълния претендиран размер от 50 000лв.
Основателна е и предявената претенция с
правно основание чл. 86 ЗЗД за вреди за забава в размер на законна лихва за
периода от датата на увреждането -10.01.2020г. до изплащането.
По разноските: С оглед изхода
от делото и направеното искане, на ищеца на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да
се присъдят разноски, съразмерно с уважената част от иска, в размер на сумата
от 640 лв., от общо 800лв. от които 400 лв. държавна такса, след частично
освобождаване съгл. чл.83, ал.2 ГПК, сумата от 400 лв., представляваща депозити
за СМЕ.
С оглед изхода на спора на адв.К.И.Н. -САК, за осъщественото безплатно
процесуално представителство съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА, възнаграждение в размер на 1624лв.
На основание чл.78 ал.6 ГПК, с оглед
частичното освобождаване на ищеца от д.т., ответникът следва да заплати по сметка на СРС
сумата от 1200 лв., представляваща държавна такса до дължимия размер от 1 600лв.
При този изход на делото и с оглед на изрично направеното искане, на
ответника, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК, следва да се присъдят разноски
за отхвърлената част от иска в размер на сумата 110 лв., от общо сторените
разноски от 550лв., от които 150лв. представляваща юрисконсултско
възнаграждение и 400 лв. депозит за СТЕ.
Воден от гореизложеното, Софийски
градски съд, ГО, I -7 състав
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „С.В.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да з а
п л а т и на Р.К.П.
ЕГН **********, с адрес ***, на основание
чл.49 ЗЗД, сумата от 40 000 /четиридесет
хиляди/лв., ведно със законната
лихва, считано от 10.01.2018.г. до окончателното заплащане, представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания от
реализирано на 10.01.2018 г. в гр. С. *** събитие – попадане в необезопасена
шахта, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата от присъдения до пълния претендиран размер от 50 000,00 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА „С.в.“ АД с ЕИК *******, да заплати на основание чл.78 ал.6 ГПК
да заплати по сметка на СГС сумата от 1
200 лв., представляваща държавна
такса пред първа инстанция.
ОСЪЖДА „С.в.“
АД с ЕИК *******, да заплати на адв.
К.И.Н.
–САК, на основание чл.38 ал.2 ЗА сумата
от 1624 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Р.К.П. ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на „С.в.“ АД с ЕИК ******* на основание чл.78 ал.3 и
ал.8 ГПК сумата от 110 лв.,
представляваща разноски пред по делото СГС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: