Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260013
гр.Свищов, 8.10.2020 год.
Свищовският
районен съд в публично заседание на 25.09.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТОЯНОВА
при секретаря Петя Братанова, като разгледа докладваното от
съдията НАХД 257 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взема предвид:
Жалба
срещу Наказателно постановление № 2020-352-25-0063/7.07.2020
г. на Директора на ОДМВР В.Търново.
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Р.П.В. с ЕГН **********, с адрес *** срещу Наказателно постановление
№ 2020-352-25-0063/7.07.2020 г. на Директора на ОДМВР В.Търново,с което
му е наложено наказание глоба в размер на 300,00 лв. на основание чл.209а от Закона за здравето, за това че
на 15.04.2020г., около 18,00часа посетил спортно съоръжение на открито
обществено място- стадион в с.Морава, ул.******. Жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител оспорва посоченото наказателно постановление, като счита същото за
неправилно и незаконосъобразно,както и че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон.Моли съда да постанови решение, с което да
отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно.
В с.з. процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа жалбата, като навежда подробни съображения.
За административнонаказващия орган - редовно призован - не
се явява представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
В НП изрично е
отразено, че се издава въз основа на Постановление от 9.06.2020 г. на прокурор
от РП Свищов за отказ да се образува досъдебно
производство по материалите по преписка № 420/2020г. на РС Свищов , т.е. при
условията на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН.
Видно от
мотивите към Постановлението за отказ , преписката е образувана по сигнал, посетен от полицейски
служители при РУ Свищов- И.Ц., Т.Г. и Е.А., за това че в с.Морава общ.Свищов на
15.04.2020г. около 18,00 часа група
лица: П.А.Б., А. П. А., К.Б.К., В.К., В. М., В.Д., Т.Г., И.В., Р.В., С.А., П.Б.М.
и други лица се събрали на селския стадион в с.Морава общ.Свищов и разделяйки
се на два отбора започнали да играят футбол. Прието е, че същото съставлява
нарушение на Заповед № РД-01-143/20.03.2020г. на Министъра на здравеопазването
на Р България, издадена на основание чл.63 ал.1, вр. ал.7 от Закона за здравето,
която в своята т.1 постановява, че се преустановяват посещенията в парковете,
градските градини, спортните и детските площадки, откритите и закритите
обществени места във връзка с въведеното в Р България извънредно положение с оглед спирането на разпространението на
болестта COVID-19. Предвид данните
по преписката, прокурорът е приел ,че няма извършено престъпление по чл.355 от НК
от всяко едно от лицата, тъй като деянието им съставлява маловажен случай по
смисъла на чл.9 ал.2 от НК. В преписката се съдържат сведения, че групата лица
са играли футбол, и е имало потенциална опасност да влязат във физическо
съприкосновение, но същите са били на дължимото според административните
правила разстояние. В случая няма и събрани данни, здравословното състояние на жалбоподателя
да е било такова, че да би могло да застраши околните. В обясненията
жалбоподателят не оспорва присъствието си на игрището в с.Морава. Той и
останалите играчи заявяват, че били там само половин час, след което кмета им казал да се разотиват,
защото има сигнал, а час по- късно дошли и органите на реда, пред които писали
обяснение в сградата на Кметство с.Морава. Прокурорът е приел, че
жалбоподателят би следвало да знае за Заповедта на Министъра на
здравеопазването, доколкото същата е оповестена чрез средствата за масова
информация , въпреки че не е изследван въпросът има ли той телевизор, гледал ли
е въобще телевизионни предавания оповестяващи забраната, има ли интернет достъп или друг такъв, за да
узнае какво означава забраната за посещаване на открити и закрити обществени
места, и доколко от самото съдържание на заповедта е осъзнал конкретните
параметри на забраните. Прието е, че след сигнала играта незабавно е била преустановена.
Освен това не се касае за лице в рискова група или поставено под карантина. Въз
основа това , прокурорът е достигнал до
извода, че в конкретния казус обществената опасност от извършеното е толкова
незначителна, че същото не е престъпно, макар и извършено в условията на
извънредно положение и съществуваща пандемия. Отказал е да образува досъдебно
производство за престъпление по чл.355 от НК и е изпратил преписката на
Директора на ОД на МВР В.Търново за произнасяне по
административно-наказателната отговорност на дееца за нарушение по Закона за
здравето.
След като се
запозна с материалите по преписка №420/2020г. на РС Свищов, които са приобщени
по делото, съдът констатира следното: Видно от справка от ПИ Е.Г. , на
15.04.2020г. в 19,30 часа посетили с.Морава, изпратени от ОД при РУ Свищов по
сигнал, че на стадиона в селото се играе мач. Не са възприели лично играчите и
ситуацията. По
преписката се снети обяснения от посочените като участвали в любителския мач
лица на 15.04.2020г., а на следващия ден 16.04.2020г. са снети обяснения от две
лица –П.И. и И.Н., живеещи в с.Морава в близост до игрището, които видели че
натам отиват автомобили, и цялото село знаело че група хора , неофициално
организирани от кмета Б. в сряда и събота играят футбол, съответно и в деня
15.04.2020г. са се събрали на игрището за това. В обясненията си жалбоподателя
не оспорва, че е бил на стадиона , който е извън селото. Спазвали дистанция ,
като спортното мероприятие продължило не повече от половин час и не считал, че
по този начин застрашава нечий живот и
здраве.
Въз основа на тези обяснения и
материалите по преписката на 22.04.2020г. на жалбоподателя е съставен АУАН
№2020-352-25-0063/22.04.2020г. , за това че на 15.04.2020г., около 18,00часа е посетил
спортно съоръжение на открито обществено място стадион в с.Морава, ул.******, с
което не е изпълнил въведените с т.1,
пр.1-во от Заповед №ЗД-01-143/20.03.20 г. на Министъра на здравеопазването противоепидемични
мерки, с което е нарушил чл.63 ал.1, вр. ал.7
от ЗЗ.
На основание чл.33 ал.2 от ЗАНН,
административно-наказателното производство, образувано въз основа на
горепосочения АУАН е прекратено и материалите са изпратени на прокуратурата, с
оглед данни за извършено престъпление.
Както се описа по горе с Постановление от 19.05.2020 г.
на прокурор от РП Свищов за отказ да се образува досъдебно производство с мотив, че няма извършено престъпление по чл.355 от НК,
като деянието съставлява маловажен случай по смисъла на чл.9 ал.2 от НК.
Издадено е
обжалваното НП , като е посочена като нарушена
разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, при описана същата фактология.
За
приложението на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е необходимо наличието на идентичност
между субектите и предмета на наказателното и административнонаказателното
производство.
Съдът приема,
че е налице идентичност на субектите на отговорност по двете производства и
техния предмет, но административно наказващият орган е могъл да положи повече
усилия за изясняване на фактическата обстановка. Същият се е задоволил само с
приетото в постановлението за отказ да се образува досъдебно производство,
което пък се базира на обясненията на жалбоподателя, че е присъствал на място
–стадион в с.Морава, което към този период 15.04.2020г. е било забранено,
съгласно т.I. подточка 1 от
Заповед №ЗД-01-143/20.03.20 г. на Министъра на здравеопазването-Въвеждам следните
противоепидемични мерки на територията на Република България, считано от 00.00
часа на 21.03.2020 г.: 1. Преустановяват
се посещенията на спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити
обществени места. Въпреки някой разминавания, съдът приема че констатираното
и впоследствие санкционирано нарушение е осъществено от обективна и субективна
страна, както и че жалбоподателят е имал възможност да разбере какво нарушение
му се вменява.
Независимо
от формалното осъществяване на фактическия състав на административно нарушение по
чл.209а ал.1 от Закона за здравето, съдът счита, че извършеното от жалбоподателя
деяние представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В НП
административно-наказващият орган е приел, че деянието не представлява „маловажен
случай“ с оглед на усложнената епидемична обстановка и необходимостта от
спазване на въведените противоепидемични мерки, целящи недопускане на
разпространение на заразата на COVID-19. Съдът приема, че тези мотиви са общи, не касаят
конкретния случай, конкретния нарушител , ситуацията и подбудите му, каквото
следва да се прецени съгласно разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Да действително е
необходимо спазване на въведените противоепидемични мерки, неизпълнението на
което влече санкцията по чл.209а ал.1 от Закона за здравето, но следва да се
отчете и специфичната ситуация около въведеното извънредно положение за периода
от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., както и личността на жалбоподателя. Същият е бил
на 19 години,безработен е и живее в с.Морава. Няма доказателства доколко един 19
годишен младеж е запознат и осмисля множеството въведени разпоредби и забрани
във връзка с разпространението на COVID-19,
както и последиците от неизпълнението им. От друга страна същият живее в малко
село, в което и тогава и понастоящем няма констатирани случаи на зараза.
Игрището, на което е отишъл да поспортува е в края на селото и от това
мероприятие не са последвали никакви вредни последици. Спортната
дейност е продължила около половин час и е прекратена без намеса на полицията. Деянието
му е с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
административни нарушения от същия вид. Преценката за „маловажност на случая“ подлежи
на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за
законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че
предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е отчел и
не е приложил нормата на чл.28 б.„а“ от ЗАНН да предупреди нарушителя, то това
е основание за отмяна на наказателното постановление, поради противоречие със
закона.Съдът отчита и обстоятелството, че жалбоподателят е без доходи и плащането на така наложената му
глоба значително ще го затрудни. Поради изложените съображения съдът счита, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно и неправилно.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
На основание чл. 63 от ЗАНН ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2020-352-25-0063/7.07.2020 г. на Директора
на ОДМВР В.Търново, с което на Р.П.В. с ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето е наложено
административно наказание - глоба в размер на 300,00 лева, за това че на 15.04.2020г., около 18,00часа е посетил
спортно съоръжение на открито обществено място стадион в с.Морава, ул.******, с
което не е изпълнил въведените с т.1, пр.1-во
от Заповед №ЗД-01-143/20.03.20 г. на Министъра на здравеопазването противоепидемични
мерки, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Великотърновски административен съд в 14
дневен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: