№ 6
гр. Търговище, 18.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на десети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Гражданско дело №
20213500100121 по описа за 2021 година
Обективно съединени искове по чл.26, ал.2, пр.1 и 3 от ЗЗД и чл.56, ал.1
от ЗН.
Ищцата К.И.К. от гр.София, действаща в качеството й на майка и
законен представител на малолетното си дете Р.Ю.В., род. на 15.01. 2009г.
твърди в исковата си молба, че извършеният от ответника и баща на детето
Ю. В. Р. от гр.Търговище отказ от наследството на покойния му баща В.Р.С.,
б.ж. на с.Изворово, общ.Антоново, поч. на и.и.., вписан в особената книга на
Районен съд-Търговище под №2/01.02.2018г., е нищожен, поради неспазване
на предвидения в закона ред, тъй като е вписан от некомпетентен съд и
наследството е прието преди направения отказ, както и че последният
уврежда кредитора по вземане за издръжка, доколкото детето не може да се
удовлетвори от имуществото на наследника.Моли съда да постанови
решение, с което да прогласи нищожността на отказа, поради невъзможен
предмет, а при условията на евентуалност-поради липса на форма,
евентуално-отказът да бъде унищожен, като увреждащ кредитора.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК с писмен отговор ответникът оспорва
исковете с възражения за тяхната недопустимост, поради липса на активна
процесуална легитимация и липса на родова подсъдност на делото за
1
окръжния съд, както и с възражения относно тяхната основателност, поради
липса на материалноправните предпоставки, опорочаващи отказа.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното: Налице е надлежна активна процесуална легитимация
за участие в производството на майката на детето при условията на
процесуална субституция, чрез упражняване правата на детето в качеството й
на негов законен представител, а независимо, че цената на иска не е била
определена от районния съд при изпращането на делото по подсъдност на
окръжния съд, то няма пречка делото да бъде разгледано от последния-
чл.270, ал.4 от ГПК.С оглед обстоятелството, че ответникът е задължен за
издръжка към малолетното си дете, налице е и правен интерес от
предприетата искова защита, включително и от предявяване на евентуалния
иск по чл.26, ал.2, пр.3 от ЗЗД, който в конкретния случай не може да бъде
съединен с друг иск при условията на кумулативност.
Правният интерес се подкрепя и от образуваното на 12.07.2011г. изп.д.
№78/2011г. на ДСИ при РС-Търговище за принудително събиране на
определената по съдебен ред издръжка на детето в размер на 100 лв. месечно,
увеличена от 01.11.2019г. с невлязло в сила решение на 300 лв., но с
допуснато предварително изпълнение, както и от заключенията на съдебно-
счетоводните експертизи за непогасени задължения към предявяване на иска
в размер на 1 457.74 лв.С оглед неопроверганите показания на майката на
ищцата-св.Й.Й., както и на приложения договор за продажба на МПС от
18.04.2011г.(макар и с недостоверни данни за размера на продажната цена),
следва да се приеме и че внесената по банковата сметка на ищцата
24.04.2011г. сума в размер на 1 850 лв. е с друго основание-продажна цена на
неин автомобил, поради което неизпълнението касае и тази сума.
При така изложените доводи, възраженията за процесуална
недопустимост на исковете са неоснователни и гражданскоправния спор
следва да бъде разгледан по същество.
В качеството си на баща на малолетното дете Р.Ю.В., род. на и.и.г.
ответникът Ю. В. Р. от гр.Търговище е задължен за издръжка към същото-
чл.143, ал.2 от СК, като същият е направил отказ от наследството на покойния
си баща В.Р.С., б.ж. на с.Изворово, общ.Антоново, поч. на и.и.., вписан в
особената книга на Районен съд-Търговище под №2/01.02. 2018г., относно
2
чиято валидност се спори.
Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.2 от ЗН, освен с писмено заявление
до районния съд-чл.49, ал.1 от ЗН, приемане на наследството има и когато
наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото
намерение да приеме наследството, като заявеният след това отказ би се
оказал безпредметен и нищожен-чл.26, ал.2, пр.1 от ЗН.
В конкретния случай, събраните по делото писмени и гласни
доказателства-писма от банки, нот.акт, удостоверения от Пътна полиция-
Търговище, Община В.Търново, общ.Анто-ново и Община Варна, декларации
и справки за плащания, както и свидетелски показания, не установяват
каквито и да е изрични или конклудентни действия от страна на ответника,
които да водят до извод за приемане на наследството на покойния му
баща.При тези обстоятелства, изявлението за отказ не е с невъзможен
предмет и предявеният главен иск по чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД за
прогласяването на нищожността на отказа на това основание следва да бъде
отхвърлен, обуславящо разглеждане на евентуалния иск по чл.26, ал.2, пр.3 от
ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗН, отказът от наследство става по
реда, указан в чл.49, ал.1 от ЗН и се вписва по същия ред, т.е. с писмено
заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството и
вписване в особена за това книга.
С оглед на посочената императивна регламентация, отказът от наследство
е едностранен, формален и дефинитивен акт, който се извършва с писмено
заявление, адресирано до този районен съд, в района на който е открито
наследството, т.е. последното местожителство на наследодателя-чл.1 от ЗН и
се вписва в особената книга за приемане и отказ от наследство при същия
съд.Разпоредбата на чл.49, ал.1 от ЗН, към която препраща разпоредбата на
чл.52 от ЗН, изрично сочи местно компетентния съд и извършването на отказа
пред друг съд, и вписване в книгата на друг съд опорочава изявлението и
действието е нищожно-не поражда исканите правни последици( в този
смисъл решение №80/29.01.1992г. по гр.д.№1206/1991г. и решение
№185/24.02.1992г. по гр.д.№10/1992г. на ВКС, Iг.о., както и решение
№1421/06.03.2009г. по гр.д.№5941/2007г. на ВКС, IIг.о.-не са ли налице двете
изисквания, не съществува и валиден отказ).
3
В конкретния случай, бащата на ответника В.Р.С. е починал на и.и.. в
гр.Търговище-акт за смърт №44/19.01.2018г., съставен от Община
Търговище, но неговият постоянен адрес е в с.Изворово, общ.Антоново,
обуславящо местна компетентост на заявения от ответника отказ от
наследство не на Районен съд-Търговище, а на Районен съд-Омуртаг, в чийто
съдебен район е открито наследството-чл.1 от ЗН и в чиято особена книга
отказът е подлежи на вписване.
Посоченото изискване не е спазено, като е нарушен предвиденият в
закона ред(приравнено на липса на форма по смисъла на чл.26, ал.2, пр.3 от
ЗЗД), вписването на отказа в книгата на некомпетентния съд опорочава
изявлението и правният акт е невалиден, обуславящо прогласяване на
неговата нищожност, поради което предявеният евентуален иск е доказан по
основание и следва да се уважи, без съдът да дължи произнасяне по
следващия евентуален иск по чл.56 от ЗН за унищожаване на отказа.
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК на ищцата следва да се присъдят направените
по делото разноски в размер на 120 лв., а предвид посочената по реда на
чл.70, ал.1 от ГПК цена на иска от 25 900 лв.(съобразно стойността на
наследствения дял), ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна
такса по сметка на съда в размер на 259 лв., на осн.чл.78, ал.6 от ГПК.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.И.К. от гр.София, ул.“Андрей
Николов“№15, ап.18, ЕГН:и.и.и., действаща в качеството й на майка и
законен предста-вител на малолетното дете Р.Ю.В., род. на и.и.г., с.а.,
ЕГН:и.и.и. иск по чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на
извършения от ответника и баща на детето Ю. В. Р. от с.Изворово,
общ.Антоново, ЕГН:********** отказ от наследството на покойния му баща
В.Р.С., б.ж. на с.Изворово, общ.Антоново, поч. на и.и.., вписан в особената
книга на Районен съд-Търговище под №2/01.02.2018г., въз основа
определение №154/01.02.2018г. по ч.гр.д.№228/2018г. по описа на Районен
4
съд-Търговище, поради невъзможен предмет, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН извършения от ответника Ю. В. Р. от
с.Изворово, общ.Антоново, ЕГН:********** отказ от наследството на
покойния му баща В.Р.С., б.ж. на с.Изворово, общ.Антоново, поч. на и.и..,
вписан в особената книга на Районен съд-Търговище под №2/01.02.2018г., въз
основа определение №154/01.02.2018г. по ч.гр.д.№228/2018г. по описа на
Районен съд-Търговище, поради неспазване реда за вписване пред
компетентния Районен съд-Омуртаг, на осн.чл.26, ал.2, пр.3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ответника Ю. В. Р. от с.Изворово, общ.Антоново,
ЕГН:********** да заплати на ищцата К.И.К. от гр.София, ул.“Андрей
Николов“№15, ап.18, ЕГН:********** направените по делото разноски в
размер на 120 лв., а по сметка на Окръжен съд-Търговище държавна такса в
размер на 259 лв., на осн.чл.78, ал.1 и 6 от ГПК.
. РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-
Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
5